© Юлия Лазарова
София през зимата. В България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10
Висшият съд на ЕС определи като недопустим иск на Европейската комисия срещу България, с който тя иска страната да бъде глобена за това, че не съблюдава европейските стандарти за чистотата на въздуха.
В решението си от четвъртък Съдът на ЕС постановява, че към момента на подаване на иска Европейската комисия не е изпълнила задължението си да докаже, че България продължава да не изпълнява изискванията за чистота на въздуха според Директивата за чистотата на атмосферния въздух.
България беше осъдена за превишаване на пределно допустимите норми на замърсяване с фини прахови частици през 2017 г., като година по-късно Европейската комисия й изпрати уведомително писмо, с което иска да й бъдат представени мерките, които властите вземат за подобряване на качеството на въздуха. Именно това писмо е в основата на втория иск за налагане на глоба на България, който сега беше разгледан от магистратите в Люксембург.
В решението си съдът казва, че "комисията е длъжна не само да проверява по време на цялата досъдебна процедура и преди издаването на официалното уведомително писмо дали въпросното съдебно решение междувременно не е било изпълнено, но и в това уведомително писмо да твърди и prima facie да
установи ясно, че съдебното решение все още няма да е изпълнено към референтната дата".
Съдът признава като доказано неспазването на европейското законодателство от 2007 до 2016 г., но добавя, че в иска на Европейската комисия липсват "подробни разяснения" и "фактически анализ" за продължаващо отклонение от изискванията на европейското законодателство за периода от произнасянето по първото дело на 5
април 2017 г. до референтната дата - 9 февруари 2019 г.
Така според магистратите не може да бъде установено дали към датата на завеждане на иска за глобата България може да бъде упрекната, че не е предприела всички необходими мерки за изпълнението на разпорежданията на съда от 2017 г.
За какво е съдена България
Европейският съд се произнесе за първи път по делото на Европейската комисия срещу България през 2017 г., като постанови, че България не изпълнява задълженията си по европейската Директива за качеството на атмосферния въздух.
Тогава магистратите на ЕС отсъдиха, че има "систематичното и постоянно" превишаване на дневните и на годишните пределно допустими норми за замърсяване с фини прахови частици (ПЧ10) между 2007 г. и 2014 г. Властите в София са били задължени от съда да вземат мерки за връщане към нормите на ЕС в срок от една година.
Фините прахови частици с диаметър от 10 микрона (ПЧ10) са смес от твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Техен основен източник са емисиите от промишлеността, транспорта и домашното отопление, както и от селското стопанство.
Те се вдишват в белите дробове и се свързват със здравни състояния като астма, сърдечно-съдови проблеми и рак на белите дробове.
След произнасянето на съда българските власти трябва да гарантират пред Европейската комисия, че са взели мерки, но нов анализ на Брюксел за 2015 и 2016 г. показва, че няма подобряване на качеството на въздуха и нормите отново се превишават.
Почти 11 г. след нареждането на европейския съд България да направи нужното, за да влезе в европейските стандарти за чистота на въздуха, Европейската комисия изпраща писмо с искане да се вземат мерки и да се докладва изпълненото. Отговорът на София е оценен като незадоволителен, констатациите за качеството на въздуха между 2015 г. и 2019 г. отново показват по-висока запрашеност от европейските норми.
© Красимир Юскеселиев Проблемите с качеството на въздуха в България Европейската комисия забелязва още от годината на членството й в ЕС. 10 години по-късно България е осъдена за първи път за отклоняване от европейските норми. През 2020 г. Европейската комисия подава втори иск
"Постигнатите към момента резултати са незадоволителни, тъй като България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Страната докладва, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г.", пише в мотивите на съдебния иск, заведен от комисията към България през 2020 г.
Поради това на 3 декември 2020 г. Еврокомисията испраща искане до съда да определи глоба на България за неизпълнение на задължения към Съда на ЕС.
