
© European commission (audiovisual service)
Когато при Марион Мифсуд Мора започнал спонтанен аборт, докато била при родителите си в Малта, тя бързо развила сериозна животозастрашаваща инфекция.
У дома в Канада лекарите щели бързо да прекратят бременността, но забраната за аборти в Малта означавала, че медиците не могат да се намесят, докато сърдечната дейност на плода не спре.
"Бях ужасена", казва Мора пред Фондация "Томсън Ройтерс". "Тригодишната ми дъщеря можеше да остане без майка заради бебе, което нямаше никакъв шанс да оцелее", допълва тя.
Но законодателите в силно католическата страна се очаква да приемат поправка през следващите седмици, насочена към предотвратяване на случаи като този на Мора.
Поддръжниците казват, че реформата, макар и скромна, може да спаси животи. Тя обаче се оказва много спорна и предизвика един от най-големите протести от десетилетия, а критиците се страхуват, че ще отвори вратата към по-голяма либерализация.
Съгласно поправка, предложена от лейбъристкото правителство, прекратяването на бременността ще бъде разрешено, ако животът или здравето на жената са "в сериозна опасност", но ще остане незаконно във всички останали случаи, включително изнасилване, кръвосмешение и аномалии на плода.
Действията за облекчаване на закона от 1854 г. бяха предизвикани от почти идентичен случай с този на Мора, който влезе в световните новини миналото лято.
Когато американската туристка Андреа Пруденте започнала да прави спонтанен аборт по време на почивка в Малта, тя трябвало да бъде транспортирана със самолет до Испания, след като лекарите отказали да прекратят бременността ѝ въпреки риска от инфекция.
Пруденте сега съди правителството на Малта, заявявайки, че законите на страната нарушават човешките права.
"Ако това се е случило на мен и на Андреа, на кого още се е случвало?, казва Мора и пита: Защо рискуваме (живота) на жените?"
Избърсвайки сълзите си, докато си спомня травматичното изпитание през 2014 г., 45-годишната фризьорка казва, че е "безсмислено и обидно" една жена да бъде карана да продължи нежизнеспособна бременност.
Спешно транспортиране
Дори когато състоянието ѝ се влошило, по думите на Мора, лекарите ѝ казали, че не могат да ѝ дадат определени антибиотици за лечение на инфекцията, които биха могли да увредят четиримесечния плод, който вече умирал в нея.
В крайна сметка тя била транспортирана със самолет в парижка болница от нейната канадска здравноосигурителна компания.
Мора, който е наполовина малтийка и често посещава острова, се е присъединила през септември към стотици други, призоваващи за реформа в най-голямата досега демонстрация в страната в подкрепа на правото на избор.
Но три месеца по-късно хиляди протестираха в столицата Валета срещу планираната поправка.
Сред противниците са католическата църква, основната опозиционна партия, стотици лекари и бившият президент Мари-Луиз Колейро Прека.
Настоящият президент Джордж Вела, самият той бивш лекар, преди това заплаши, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише закон, позволяващ абортите, но не е коментирал публично детайлите на поправката.
Критиците искат реформата да се ограничи до случаите, когато животът на жената е в опасност.
"Въвеждането на концепцията за здраве може да доведе до прекъсвания на бременността поради причини, свързани с психичното здраве, като например депресия", смята Тонио Фенек, бивш министър на финансите и член на фондацията против абортите Life Network.
"Други страни избраха да затворят очите си за ужаса на аборта. Малтийският народ знае истината, че абортът убива хора в утробата на техните майки", допълва той.
Правителството обеща да затегне дефинициите за обстоятелствата, позволяващи прекратяване на бременността, преди да подложи изменението на гласуване.
Малта е изключение в Западна Европа, където абортът като цяло е законен поне през първите 12 седмици от бременността, включително в католически страни като Ирландия, която гласува да отмени собствената си забрана през 2018 г.
Коментатори казват, че Малта остава бастион против абортите, отчасти защото никога не е имало "спусък" за промяна на общественото мнение.
В Ирландия импулсът за реформа ескалира след смъртта на жена, на която е било отказано прекъсване на бременността заради септичен спонтанен аборт.
Промяна в нагласите
Множество проучвания показват, че повечето малтийци са против абортите. Най-новото, поръчано от Католическата църква, установи, че докато почти 80% са съгласни с аборта, за да се спаси живота на жената, само 23% го подкрепят, когато животът на жената не е застрашен.
Но настроенията се променят.
През 2021 г. независимият депутат Марлене Фаруджа внесе законопроект за декриминализиране на аборта. Не се стигна доникъде, но подобен ход би бил немислим доскоро.
"Очевидно несправедливо е малтийските жени да губят правата си върху своето тяло, когато забременеят, за разлика от навсякъде другаде в Европа и по-голямата част от света", каза Фаруджа.
Бившият премиер Джоузеф Мускат също каза, че абортът трябва да бъде избор на жената.
Въпреки забраната стотици жени в Малта прекратяват бременност всяка година, като нараства броят на незаконно приемащите хапчета за аборт, поръчани онлайн.
Два от най-големите доставчици, "Жени в мрежата" и "Жени помагат на жени", са доставили 424 хапчета до Малта миналата година, спрямо 356 през 2021 г., според активистката група "Лекари за избор Малта".
Други отиват в чужбина, като често харчат хиляди евро за пътувания до клиники във Великобритания, Италия и другаде.
35-годишната Анна е заминала за Амстердам за аборт през септември, след като научила, че нероденото ѝ бебе има аненцефалия, фатална аномалия, засягаща развитието на мозъка.
"Ако видите публикациите и коментарите в социалните медии, онези, които избират аборта, са наричани убийци в Малта", каза Анна, която е пожелала да използва псевдоним.
Тя се ядосала особено много, когато открила, че същият лекар, който ѝ препоръчал да отиде в чужбина, по-късно е подписал петиция срещу поправката.
Предложената реформа няма да промени нищо за жени като Анна. "Лекари за избор Малта" казаха, че ще засегне само половин дузина случаи годишно като този на Мора.
Дълго време след изпитанието си Мора не можела да понесе да се върне в Малта. Все още ѝ е трудно да сподели историята си, но се надява, че може да помогне за промяна на нагласите в страната, която смята за свой втори дом.