Конфликтът в Украйна превърна Вишеградската четворка в просто "консултативен форум"

Едно от геополитическите последствия на конфликта в Украйна е, че влиятелната преди Вишеградска четворка вече не е онова монолитно и сплотено регионално обединение, което Европа познаваше от последните години, особено покрай миграционната криза през 2015-2016 г.

Това впечатление беше затвърдено съвсем наскоро при първото задгранично посещение на новия чешки президент Петр Павел, който заяви, че групата в момента се е превърнала в просто "консултативен форум".

Макар и замислена не като обединение с чисто съвещателен характер, тя сега е именно това, каза Павел, който е бивш председател на Военния комитет на НАТО, и обеща да задълбочи отношенията на страната си със Словакия и Полша, но не и с Унгария, отбелязва изданието "Юроактив".

Миналия понеделник генералът посети Словакия за първото си задгранично посещение, след като беше избран за държавен глава, а ден по-късно направи визита и в Полша. В списъка на тази негова обиколка обаче не беше Унгария - четвъртата страна от Вишеградската група.

"Според мен в момента Вишеградската четворка е по-скоро консултативен форум без амбиции за задълбочена координация по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, а не такова беше предназначението ѝ", каза Павел, след като се срещна в Братислава със словашката си колега Зузана Чапутова.

Павел беше критичен към Вишеградската четворка, и най-вече към Унгария, още по време на предизборната си кампания. Предшественикът му и предишното чешко правителство възприемаха страните от обединението като ключови съюзници, особено при прокарването на общи национални интереси на европейско равнище.

Но след смяната на властта в Чехия четворката загуби най-изявените си привърженици в Прага. Правителство и президент там призовават за задълбочаване на сътрудничеството с Полша, Словакия и балтийските страни, но не и с Будапеща.

Израз на това беше например обсъденото от Павел и Чапутова по време на срещата им възможно съвместно посещение на двамата в Киев през април. "За мен би било голямо удоволствие да се отправя на подобна визита", заяви словашкият президент.

Друго проявление на задълбочаването на чешко-словашките отношения беше визитата на Чапутова в Прага през януари, която замина на нея веднага след втория тур на президентските избори, за да поздрави лично Павел за победата му в централата на предизборния му щаб.

Сътресенията във Вишеградската четворка започнаха миналата година непосредствено след началото на войната в Украйна. Няколко седмици след избухването ѝ беше отменена среща на министрите на отбраната на четирите страни, защото Чехия и Полша отказаха да участват в нея заради прекалено меката за тях позиция на Унгария спрямо Русия и започнатите от нея военни действия, посочва изданието "Политико".

Тогава Будапеща беше ротационен председател на групата, поради което унгарската столица щеше да бъде домакин на заседанието. "Винаги съм подкрепяла Вишеградската четворка и много съжалявам, че евтиният руски петрол е по-важен за унгарските политици от кръвта на украинците", написа тогава в остро послание в "Туитър" чешкият министър на отбраната Яна Чернохова.

Само дни по-късно полските медии съобщиха, че полският ѝ колега Мариуш Балшчак също ще пропусне срещата, а полският заместник външен министър Марчин Пшидач заяви пред полската телевизия, че унгарският министър-председател Виктор Орбан "прави грешка" с позицията си за конфликта в Украйна.

Унгария се стреми да не заема страна в противопоставянето между Русия и Запада около конфликта в Украйна най-вече защото Москва е основният неин доставчик на енергоносители. Будапеща отказа и да предоставя унгарската територия за доставки на оръжие за Киев.

Полша, от друга страна, беше сред най-големите радетели за енергийното ембарго срещу Русия, а това обтегна някога добрите ѝ отношения с Унгария.

Напрежението между тях накара главният редактор на специализираното издание "Вишеград инсайт" Войчех Пшибилски да напише в авторска статия, че войната в Украйна е преформатирала динамиката на процесите в Централна и Източна Европа, включително слагайки край на оста Варшава - Будапеща, създала се в резултат на тесните връзки между двете управляващи консервативни партии в Полша и Унгария "Право и справедливост" и "Фидес".

Подобно мнение изрази и политологът Иван Кръстев в интервю за "Евронюз" по повод първата годишнина от началото на войната в Украйна. "В резултат на тази война Вишеградската група по същество вече не съществува. Ако трябва да бъдем честни, Вишеградската четворка се превърна в нещо като две плюс едно плюс едно", заяви той.

Списание "Форин полиси" отбеляза, че разделението в групата, което руската инвазия е предизвикала, е удар по позициите на Орбан и възможност либералният мейнстрийм в Европа да вземе реванш срещу него.

Вишеградската четворка възниква като политико-културно обединение на централноевропейските страни Полша, Чехия, Словакия и Унгария след падането на комунизма. Целта му е да осигури на четирите страни по-силен глас в международните отношения, включително в евроатлантическите структури, към които те се присъединиха заедно.

Дали сегашното разделение във Вишеградската четворка ще се окаже трайно и тя ще продължи да бъде само "консултативен форум" и занапред предстои да видим, но тежките разминавания в позициите на страните в нея правят много трудно завръщането към предишните отношения, поне докато не приключи конфликтът в Украйна.