При мащабни проверки в ЕС Еврокомисията откри фалшив мед и в България

В 46% от пробите мед, взети в 16 европейски държави, сред които България, както и в Швейцария и Норвегия, е установено прибавяне на захари и други нарушения на директивата за меда, съобщи Съвместният изследователски център - службата за наука и знания на Европейската комисия в четвъртък.

Заключението идва след координирана акция, наречена "От кошерите". Тя е била проведена през 2021 и 2022 г., за да установи качеството на внасяния на европейския пазар мед, а резултатите от нея са описани в доклад, публикуван в четвъртък..

От 320 взети проби мед, внесени от 20 държави, се установяват възможни измами при 147 проби или в 46% от случаите, съобщава Съвместният изследователски център.

Според европейската директива за меда в него не могат да се добавят хранителни съставки, включително хранителни добавки.

Комисията установява, че процентът на фалшифициран мед при последната координирана акция "е значително по-висок от този, получен през 2015-17 г.", когато отклонения от стандарта за качество са намерени в 14% от пробите.

" Най-големият абсолютен брой съмнителни пратки са с произход от Китай (74%), въпреки че медът с произход от Турция има най-висок относителен дял на съмнителни проби (93%). Медът, внесен от Обединеното кралство, има още по-висок процент на съмнение (100%), вероятно резултат от мед, произведен в други страни и допълнително смесен в Обединеното кралство преди реекспорта му в ЕС", съобщава здравната дирекция на Европейската комисия.

Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ, съобщи, че 133 предприятия (70 вносители и 63 износители) са участвали в пратки мед, за които се подозира, че са подправени.

От тях до момента са разследвани 44 оператора, а седем са санкционирани.

Повече от половината (57%) от операторите са изнесли пратки мед, за които има съмнение, че са подправени с допълнителни захари, а над от 60% (66) от проверените фирми са внесли поне една подозрителна пратка.

Основни видове измами

Анализът, извършен от Европейския изследователски център, стига до заключение, че основните видове измами с меда са четири:

използване на захарни сиропи за фалшификация на меда и понижаване на цената му, както в страни извън ЕС, така и на територията на ЕС
извършване на анализ в акредитирани лаборатории за адаптиране на смеси от мед/захар, за да се избегне възможно откриване от клиенти и официални органи преди операции по внос
използване на добавки и оцветители за подправяне на истинския ботанически източник на мед
маскиране на истинския географски произход на меда чрез подправяне на информация за проследимост и чрез премахване на цветен прашец.

В България - три от осем

В България са били взети проби от осем фирми, като при трима (47.5%) се предполагат измами или съучастие в измама, става ясно от доклада на Европейската комисия.

"Разследванията разкриха доказателства за добавка на захарни сиропи към мед, на лошо практики за обработка на мед и търговия със захарни сиропи като промишлен мед", се казва в доклада.

Дейността на един от операторите е била частично спряна, а заведение, което не е било регистрирано, е било глобено, съобщава Еврокомисията.

От данните в доклада се вижда, че нарушенията са установени при мед, внесен от Китай и от Турция, докато проби от Гърция и от Украйна са били в съответствие с изискванията за качеството на меда според евродирективата.

В разследването в България са участвали службата за борба с измамите на ЕС - ОЛАФ, българското звено за борба с измамите с евросредства АФКОС, полицията и митническите власти.