Германските Зелени губят подкрепа на фона на страхове за цената на политиките им

Спад в подкрепата за германските Зелени, младши партньор в коалицията на Олаф Шолц, може да принуди партията да обмисли понижаване на климатичните си амбиции, докато гласоподавателите се тревожат за финансовата и социалната им цена, пише "Ройтерс".

Подкрепата за Зелените намаля с една трета до 12% на изборите в провинция Бремен в неделя в сравнение с последните избори през 2019 г. Гласуването отразява спад в подкрепата и на федерално ниво до около 15%, според социологическите проучвания, спрямо пика от 23-24% миналата година.

На фона на инвазията на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза, помрачила първата година от управлението на Шолц, Зелените си спечелиха похвали за отдавнашните си призиви за по-твърда позиция към авторитарните държави и приоритизиране на възобновяемата енергия.

Сравнително младите лидери на партията бяха смятани освен това за по-прями и близки от 64-годишния Шолц, което им помогна да спечелят нови избиратели.

Тяхната привлекателност обаче избледня тази година, докато германците се съсредоточават повече върху вътрешните въпроси и обмислят колко ще струват климатичните политики на Зелените и какви промени ще изискват в начина на живот. Това върна някои избиратели обратно към социалдемократите на Шолц или опозиционните консерватори.

В Бремен подкрепата за партията намаля, след като нейният сенатор по транспорта Майке Шефер премахна възможност местните жители за кратко да паркират безплатно, докато пазаруват в пекарна или друг магазин.

Решението беше част от по-широка кампания на Зелените за насърчаване на използването на обществен транспорт, което разгневи мнозина в страната, особено привързана към автомобилите.

Друга причина за недоволство на национално ниво е предложената забрана за инсталиране на нови отоплителни системи, захранвани с нафта или природен газ, от 2024 г., за да се наложи използването на екологични алтернативи като термопомпи.

Съпредседателят на Зелените Рикарда Ланг каза в понеделник, че партията трябва да запази фокуса си върху въглеродната неутралност, но в същото време трябва да се справи по-добре с проблема с финансовата достъпност.

Партията вероятно ще се опита да ограничи предложенията си в бъдеще, смята политологът Щефан Маршал от университета в Дюселдорф.

"Ще видим повече компромиси, по-малко радикализъм, което очевидно няма да устройва климатичните активисти", каза той.

Отслабваща привлекателност

В последната кампания за федерални избори в Германия се смяташе, че Зелените имат реален шанс да спечелят канцлерството и за кратко водеха в проучванията на общественото мнение в средата на 2021 г.

Миналата година външният министър на Зелените, 42-годишната Аналена Бербок, и министърът на икономиката и климата, 53-годишният Роберт Хабек, бяха най-популярните политици в страната.

Рейтингът на одобрение обаче, по-специално за Хабек - лицето на германската климатична и енергийна политика - е спаднал от връх от 54% до около 30% сега, според социологическата агенция Civey.

"Опазването на климата и устойчивостта остават важни за германците, каза директорът на Civey Янина Мютце. Но през последните няколко години на криза и с нарастващата инфлация желанието да се плаща за това намаля."

Появиха се и обвинения в шуробаджанащина в министерството на икономиката на Хабек, което е неудобно за партия, свикнала да претендира за морален авторитет, коментират анализатори. Зелените отричат обвиненията.

Министърът на околната среда на Зелените Щефи Лемке каза, че предишните правителства дълго са пренебрегвали климатичните промени и това трябва да се компенсира.

Но тя призна, че нейната партия не е намерила правилния тон към избирателите и "трябваше да обясни повече и по-добре".

Саша Мюлер-Кранер, националният управляващ директор на екологичната група DUH, е на мнение, че политиките са били прибързани.

Хабек миналата година например трябваше да отмени предложения от него данък за потребителите на газ поради притеснения за високите цени на енергията и се оказа, че някои енергийни компании могат да се възползват от това. Неговият законопроект за отоплението повдигна технически въпроси, като например какво да се прави със сгради, които не са подходящи за термопомпи.

"Проблемът не е, че политиките са твърде радикални, каза Мюлер-Кранер, но те не са добре обяснени, често са лошо изготвени и се нуждаят от подобрение."