Година преди евроизборите "цунамито" от зелени закони на ЕС се сблъска със съпротива

Германия заплаши да блокира екологичното законодателство на ЕС, освен ако Европейската комисия не намери начин да разреши и след 2035 г. продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене, работещи със синтетични е-горива.

България и още 7 страни поискаха отслабване на новите лимити на ЕС за емисии от автомобили.

Група от 14 страни, сред които и България, настоя ЕС да използва своите енергийни политики, включително субсидии за зелена промишленост, за да подкрепи ядрената енергия, но според Брюксел само някои напреднали ядрени технологии ще получат стимули от ЕС за зелени индустрии.

Всички тези разногласия, възникнали от началото на годината, са само част от надигащата се съпротива сред страните в ЕС срещу зелените политики на Брюксел и поставят под въпрос ключов елемент от програмата на Еврокомисията на фона на ограничения график за реализиране преди изборите за Европейски парламент между 6 и 9 юни 2024 г.

"Дневник" обобщава какви са причините за недоволството.

Политиките стават реалност

Лидерите и компаниите на най-големите пазари в Европа все повече се противопоставят на амбициозния темп на "зеления" тласък на континента, докато се сблъскват с огромните разходи, свързани с икономическата трансформация, пише "Блумбърг".

Стремежът Европа да стане климатично неутрална съвпадна с извънредни правила за смекчаване на ефектите от енергийната криза и нарастващата конкуренция от САЩ и Китай. Това оказа голям натиск върху правителствата и компаниите, предизвиквайки призиви от френския президент Еманюел Макрон и други лидери за по-бавно темпо.

Държави, сред които Франция и Германия, започнаха да откъсват части от т.нар. Зелена сделка на ЕС, които имат потенциала да повлияят негативно на техните гласоподаватели. Представители на ЕС се притесняват, че Берлин и Париж са отворили вратата за тези, които се стремят да смекчат климатичния пакет, като потенциално осуетяват цялостното му прилагане и излагат на опасност графика - никакви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

Кристиан Егенхофер, старши изследовател в мозъчния тръст CEPS, каза, че планът на ЕС е изключително амбициозен и хората едва сега започват да осъзнават обхвата на предизвикателството.

"Климатичните политики сега засягат семейни сектори като жилища, мобилност или храна, което ги прави по-противоречиви и по-податливи на вътрешни политически рискове", коментира той. "Политиците осъзнават факта, че трябва да мобилизират всичко - от пари до умения, за да осъществят промяната."

От политическа гледна точка огромните разходи на плановете на ЕС за климата започват да се превръщат в по-непосредствена реалност, като се оценява, че ще са необходими допълнителни инвестиции в размер на приблизително 470 милиарда евро. Длъжностни лица и законодатели са все по-загрижени по въпроса в навечерието на изборите за Европейски парламент догодина.

"Това е много тревожно на различни нива", каза Киара Мартинели, директор на Climate Action Network Europe, коалиция от неправителствени организации за климата в Брюксел. "Това подхранва наратива, че политиките за климата са вид тежест за обществото, докато всъщност бездействието ще струва на ЕС повече от прилагането на Зелената сделка."

Белгийският премиер Александер де Кро похвали Зелената сделка, но настоя за предпазливост. "Намаляването на въглеродния диоксид е цел номер едно и нашата индустрия ще бъде важна част от него, но това означава, че не можем да искаме от тях да правят всичко едновременно", каза Де Кро.

И все пак Германия е тази, която може би е нанесла най-много щети на духа на Зелената сделка. По-рано тази година тя наложи вето в последния момент върху забраната на ЕС за двигатели с вътрешно горене.

В автомобилната индустрия в Германия работят около 786 хил. души. Докато марки като Porsche и BMW определяха ерата на двигателите с вътрешно горене, електрическите автомобили в Германия изпитват трудности.

По-рано този месец Франция помогна да се блокира приемането на критична реформа в областта на възобновяемата енергия, която се разглежда като ключов елемент от Зелената сделка, заради вътрешно- политическа загриженост - как ядрената енергия се третира в стратегията на ЕС за климата.

Дипломатите от ЕС виждат маневрирането на Франция и Германия като предвестник на по-широк дебат по въпроса как "чистите" реформи да бъдат достъпни.

Кампанията за смекчаването им вече достигна до Европейския парламент, където депутатите в края на май препоръчаха отслабване на предложение за промишлените емисии и заплашиха да отхвърлят правилата за пестицидите и връщането на земя и морета към естествения им вид.

Стремежът да се забави темпото на реформите противопоставя депутатите, подкрепящи по-мек подход, срещу ръководителя на Европейската комисия по климатичните въпроси Франс Тимерманс. Той многократно е казвал, че прилагането на промяната и мобилизирането както на публични, така и на частни финанси ще бъде "изключително трудно и сложно", но липсата на действие ще доведе само до по-високи разходи по-късно.

Петер Лизе, водещият депутат по околната среда от Европейската народна партия, коментира, че планът на ЕС за зелен преход е важен и ще настоява за стриктно прилагане, "но не можете да направите всичко, което подкрепят зелените и неправителствените организации, и определено не можете да го направите през следващите две години".

В Полша, която се насочва към парламентарни избори през октомври, лидерът на управляващата партия Ярослав Качински заяви наскоро, че пакетът на ЕС за климата насърчава "ирационални решения". Той обеща правителството да се бори за "справедлив преход" за страната.

Полша наскоро се присъедини към настояването на Чехия, Франция, Италия и четири други страни срещу проектоправила за замърсяване с отработени газове, които ще бъдат в допълнение към ограниченията за въглероден диоксид за автомобили. Този нов регламент, предложен от комисията през ноември, който трябва да влезе в сила от юли 2025 г., може да отклони важни инвестиции, необходими за декарбонизиране на автомобилната индустрия, според правителствата.

Желанието за отстъпки намалява

Агенция "Ройтерс" също обръща внимание на засилената политическа съпротива срещу новите закони на ЕС за защита на околната среда.

Преди изборите за Европейски парламент, ЕС се надпреварва да завърши законодателството, което включва два ключови законопроекта за природата - задължителни цели за държавите да възстановят увредените природни местообитания и цел за намаляване наполовина на употребата на химически пестициди до 2030 г.

Голяма част от законодателството на ЕС в областта на околната среда беше прието през последните две години, но апетитът от страна на някои депутати и държави членки за още стъпки намалява, а земеделски групи казват, че по-нататъшната промяна трябва да зависи от повече финансова подкрепа.

Брюксел предложи мерките за природата през юни миналата година. Опозицията се засили през последните седмици, докато страните от ЕС и евродепутатите се подготвят за финалните преговори. Най-голямата група в Европейския парламент, Европейската народна партия, призова законът за природата да бъде отменен, заявявайки, че ще навреди на фермерите.

"Просто е твърде много. Хората са разочаровани от новите правила всяка година", каза депутатът от ЕНП Петер Лизе.

Други зелени предложения на ЕС също срещнаха съпротива. А с наближаването на изборите недовършените закони се трупат. Тяхната съдба ще бъде неясна при нов Европейски парламент с различен състав.

В средата на миналия месец Еврокомисията отложи друг планиран пакет от предложения за околната среда, плюс законопроект за замърсяването с микропластмаса. Говорител на Комисията отказа да коментира причината за забавянето.

Междувременно страните от ЕС искат да отслабят предложените ограничения за замърсяване за фермите и ограниченията за емисиите на метан за производителите на енергия.

Връзката природа и климат

През последните две години Комисията, чийто състав също ще се промени след парламентарните избори, предложи повече от 30 закона, целящи постигането на зелени цели. Идеята е да се насочат държавите към целта на ЕС да имат нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

Повечето бяха успешно приети, включително по-строги ограничения за въглероден диоксид за автомобили, по-високи разходи за CO2 за индустриите и изисквания за разширяване на горите, поглъщащи въглероден диоксид.

Много от оставащите законопроекти са фокусирани по-малко върху затоплящите планетата емисии на CO2, отколкото върху други екологични бедствия - замърсяване, срив на популациите на пчели и пеперуди или лошо състояние на почвата в Европа.

Служители на ЕС казват, че тези кризи са също толкова важни, колкото и климатичните промени, и са неразривно свързани.

"Без стълба на природата, стълбът за климата също не е жизнеспособен", каза Франс Тимерманс пред евродепутатите в края на май.

Някои държави обаче смятат, че още повече закони за околната среда ще натоварят индустриите и рискуват да подбият политическата подкрепа за екологичните мерки.

Белгийският премиер Александер Де Кро наскоро каза, че възстановяването на природата, контролът на пестицидите и качеството на почвата трябва да бъдат разгледани, но ги смята за "по-ниски приоритети" от справянето с изменението на климата.

"Можем да загубим импулсът, която сме изградили, ако се натоварим с предизвикателства, които не са толкова животозастрашаващи като климатичните промени", подчерта той.

Природа срещу инфраструктура

В преговори при закрити врати страните обсъждат дълъг списък от промени в закона за възстановяване на природата, казаха дипломати.

Дания и Нидерландия са сред онези, които искат изменения, за да се гарантира, че държавите ще могат бързо да изграждат инфраструктура като вятърни паркове в райони, където природата се възстановява.

"Не можем да правим всичко навсякъде - жилища, енергиен преход, възстановяване на природата, защита от наводнения", каза нидерландският министър на природата Кристиан ван дер Вал пред "Ройтерс".

Земеделски групи смятат, че нарастващите екологични изисквания на ЕС не са съчетани с финансиране - което според тях трябва да бъде в допълнение към съществуващите земеделски субсидии на съюза.

"Цунами"

"Файненшъл таймс" също коментира в скорошна публикация, че ЕС е принуден да отложи части от своя зелен дневен ред, тъй като се сблъсква с политически насрещен вятър преди европейските избори.

В средата на май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че блокът трябва да оцени капацитета си да усвои големия брой нови закони в процес на подготовка, включително в областта на климата. Въпреки това тя настоя, че е постигнала "удивителен напредък" със своята Зелена сделка.

Манфред Вебер, лидерът на ЕНП, каза, че приветства решението на Фон дер Лайен "да обмисли обхвата и скоростта на този процес. Ако климатът печели, а останалата част от обществото губи, ние няма да постигнем нетна нула".

Поредица от предложения на Брюксел, включително мерки за емисиите на метан и отпадъците от опаковки, все още не са одобрени от парламента и страните членки.

Няколко от предложенията, сред които например съществуващите сгради в ЕС да станат климатично неутрални, предизвикаха разгорещен дебат сред 27-те държави членки. Посочвайки на директивата за сградите през март, италианският премиер Джорджа Мелони каза, че нарастващият натиск на ЕС за околната среда рискува "да навреди на нашата икономическа структура".

Фермерите по-специално се разбунтуваха срещу няколко мерки с аргумента, че те ще намалят добивите и доходите им. Индустриите също се противопоставиха с аргумента, че стават неконкурентоспособни на световния пазар.

"Ние го наричаме цунами от законодателни предложения, защото това е усещането", каза Малте Лохан, генерален директор на Orgalim, организация, представляваща европейските технологични индустрии. "В крайна сметка, това, което е направила Комисията... не е помогнало на конкурентоспособността на индустрията."

Въпреки това, някои комисари и политически партии се съпротивляват на натиска да ограничат екологичния дневен ред.

Паскал Канфин, френски либерал, който председателства комисията по околна среда на парламента, каза, че капацитетът за усвояване на законодателство не е под въпрос, но "политическата воля" за прокарването му е.

Канфин отбеляза, че поддръжниците на Макрон са били "много изненадани" от призива му за "регулаторна пауза", но че френският президент е загрижен за финансирането на климатичния преход.

Мохамед Чахим, нидерландски евродепутат социалист, коментира: "Няма да подкрепим никакви забавяния. Искаме да изпълним Зелената сделка в рамките на този срок." И добави: "Отлагането на (предложения) няма да помогне на нашата икономика да стане по-конкурентоспособна, да подобри условията за фермерите или да помогне на природата... Цената на бездействието не бива да се подценява."

Всичко, което трябва да знаете за: