© Георги Кожухаров
Съветът на Европейския съюз (представляващ държавите членки) съобщи, че е одобрил присъединяването на ЕС към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).
В съобщението се отбелязва, че конвенцията създава правна рамка за защита на жените от насилие и обхваща широк спектър от мерки - от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над жените.
Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с насилие, основано на пола, в областта на предоставянето на убежище и миграцията.
Присъединяването на ЕС към конвенцията е стимул за усилията на ЕС за постигане на равенство между жените и мъжете, се допълва в съобщението.
Конвенцията от Истанбул влиза в сила през април 2014 г., а от ЕС е подписана на 13 юни 2017 г.
Паулина Брандберг, министър по въпросите на равенството между половете и заместник-министър по въпросите на заетостта на Швеция, заяви: "Насилието срещу жените е неприемливо и трябва да бъде прекратено. Тези действия нямат място в нашите общества."
"Конвенцията от Истанбул е повратна точка и катализатор за действие", допълни Брандберг, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС.
Съдът на ЕС обаче потвърди, че съюзът като цяло може да я ратифицира без съгласието на всички държави членки, тъй като квалифицираното мнозинство е достатъчно, припомня EURACTIV.
Изданието коментира, че пълното присъединяване на ЕС към конвенцията не освобождава останалите държави членки от това да я ратифицират. Съдържанието ѝ обаче ще бъде приложимо в области от компетентността на ЕС.
От друга страна, ратифицирането на договора изглежда невъзможно в сегашния словашки парламент, съставен от предимно консервативни депутати. Конвенцията беше тема преди изборите през 2020 г., когато парламентът демонстративно отказа да даде съгласието си за ратификация с голямо мнозинство.Предсрочните парламентарни избори през септември може да доведат до промяна или допълнително да затвърдят съпротивата.
Не се очаква промяна и в България, където темата не е в политическия дневен ред, а бъдещата управляваща коалиция между партията на Бойко Борисов ГЕРБ и водещата формация в бъдещото правителство "Продължаваме промяната - Демократична България" може да не бърза да повдига въпроса, защото имиджът на конвенцията беше съсипан чрез дезинформационна кампания преди четири години, коментира EURACTIV.
Конвенцията стана мишена на клевети и в Латвия. На 18 май парламентът там отказа да я подложи на парламентарен преглед.
Сред невярната информация е слухът, че страните, които ратифицират конвенцията, се стремят да променят определението за семейство.
Подобна ситуация имаше в Литва, където парламентът не е ратифицирал конвенцията. Тя беше на дневен ред през 2018 г., но оттогава се водят само разгорещени дискусии без резултат.
През 2020 г. унгарският парламент гласува да отхвърли ратификацията и промяна в отношението е много малко вероятна.
