© Велко Ангелов
Българите настояват Европейският парламент да отстоява най-вече правото им на свободно движение, върховенството на правото и националната им идентичност. Това става ясно от публикувано във вторник социологическо проучване, направено във всички европейски държави.
Една година преди изборите за Европейски парламент българите проявяват сравнително нисък интерес към участие в тях (44% при 56% средно за ЕС) и имат по-ниско от средното ниво усещане, че ЕС оказва влияние на техния живот (60% при средно 71% за ЕС).
Какво може да направи Европа за мен
Изследването "Евробарометър" показва, че българите, участвали в проучването, имат очаквания да получат разрешение от Брюксел на проблеми, в които той няма значими правомощия, като поставят на първо място борбата с бедността, подобряването на здравеопазването и създаването на работни места.
В същото време по теми като климатичните промени, миграцията и демокрацията, където ЕС може да приема законодателство, задаващо общи стандарти, очакванията са по-ниски от средните в ЕС.
Картината е смесена и в Европа, където очакванията са най-големи към борбата срещу бедността и социалното изключване (38%), общественото здраве (33%), изменението на климата (31%).
© European parliament
Участвалите в представителното за България проучване смятат, че ЕС се справя най-добре с политиката за Украйна (55%), цифровизацията (51%) и външната политика (49%), и най-често са недоволни от направеното за икономическото възстановяване (54%), защитата на потребителите (52%) и незаконната миграция (47%).
Подкрепата за Украйна се оценява най-високо и от средния европеец - двама от трима са доволни от нея. Следват зачитането на върховенството на правото (64%) и външната политика (54%).
Европейските ценности
Макар за разлика от средния европеец да не поставя демокрацията като върховна европейска ценност, българинът има очаквания какво трябва да му носи тя: 67% я свързват с медийното разнообразие, 60% със свободата на словото и 58% с върховенството на правото.
За средния европеец картината е по-различна и той поставя на първите места провеждането на свободни и честни избори, зачитането на свободата на словото (по 70%) и на основните права (66%).
© European parliament
В същото време най-голяма неудоволетвореност е регистрирана у българите по отношение на борбата с корупцията - 72% смятат, че европейската демокрация не се справя с нея, 62% й хвърлят вината за това, че политическите партии не бранят интересите на хората, 56% - за неуспехите в съдебната система.
37% от анкетираните поставят на първо място по важност правото на свободно пътуване, което им гарантира ЕС, 34% - върховенството на правото, а всеки трети оценява факта, че ЕС зачита правото на национална идентичност, култура и традиции.
Най-малък интерес в България има към аспектите на европейската демокрация, свързани с правото на убежище. То се отбелязва като важна част от нея едва от 6% от анкетираните, недискриминацията на малцинствата смятат за важна 7%, и свободата на религията и вярата - 8%.
Европа и кризите
81% от българите са недоволни от начина, по който собственото им правителство се справя с поскъпването на живота и обедняването на населението, 61% са недоволни и от подхода на ЕС, но все пак всеки трети е склонен да признае успехи на Брюксел, докато подкрепа за правителствените мерки в София дават едва 17% от анкетираните.
Средният европеец е по-толерантен към своите управници, като близо две трети (65%) не са удовлетворени от мерките, предприети от собствената им страна за справяне с кризата с разходите за живот, а 57% не са удовлетворени от действията на ЕС за облекчаване на положението.
Българите и Европа
Публикуваните нови данни показват, че точно половината българи имат положително отношение към ЕС, всеки трети смята, че е неутрален, а 18% са негативно настроени. Пропорцията се запазва и спрямо Европейския парламент, но леко завишение на отрицателните (21%) и неутралните нагласи и по-малко позитивни (43%).
© European parliament
Европа и изборите
Мнозинството европейски граждани (56%) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с 2018 г. - една година преди последните европейски избори през 2019 г.
В България делът на участвалите в проучването, които заявяват, че се интересуват от избора на евродепутати през 2024 г., е 41%, като най-ниска готовност за гласуване се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от анкетираните (67%) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Парламентът и тук отчита по-голям интерес към евроизборите, отколкото през 2018 г.
Българите, изразяващи готовност да гласуват на следващите европейски избори (55%), обаче са малко и се регистрират на най-ниските нива за ЕС заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
