© Асен Тонев
От тази година може да започнат да оперират едновременно три фонда за рисково финансиране на малки и средни компании с пари по програма "Конкурентоспособност", съобщи в края на миналата седмица зам.- министърът на икономиката Евгени Ангелов. Общият им капитал ще е около 150 млн. евро. Очаква се през февруари да приключат преговорите с Европейския инвестиционен фонд за създаването на холдинг, който да управлява тези средства. Със зам.-министър Ангелов разговаряме за усвояването на средствата по оперативната програма, насочена към бизнеса, която досега беше сред най-зле представящите се.
Какво предприемате за разблокиране на европрограмата, на която разчитат компаниите от индустрията?
- Голяма част от екипа на министерството идва от бизнеса и сме наясно със значението, което европейските средства имат за развитието на компаниите. Важно за нас е да скъсим изоставането при усвояването на оперативна програма "Конкурентоспособност", като амбициите ни са да се придвижим от опашката към първите позиции по използване на еврофондовете в рамките на Европейския съюз.
За да идентифицираме проблемите, организирахме поредица от срещи между всички заинтересувани страни – бизнес, консултанти, неправителствени организации, ЕК, работодателски организации и администрация. В резултат на което получихме много ценни идеи, които групирахме в няколко направления. Част от проблемите са чисто технически и се отнасят до процедурите при кандидатстване. С изненада разбрах, че 4 месеца след подаването на проектите чиновниците са ги връщали с мотива, че пакетът не бил окомплектуван или че липсва един или друг документ. Затова предвиждаме още при приемането на документите администраторът да прави необходимия преглед. Със средства от техническата помощ ще направим търг за консултанти, като целта е да предложат работещи варианти, т.нар. workflow analysis, за да се изчистят проблемите с обработването на документи при кандидатстване.
Ще има ли структурни промени в агенцията за малки и средни предприятия, където се приемат проектите?
- В момента имаме няколко структури - дирекцията в министерството като управляващ орган и агенцията за малки и средни предприятия като междинно звено с неговите регионални бюра. Сегашната организация на работа трябва да претърпи значително подобрение, като водещо в подхода трябва да бъде как може да сме в помощ на бизнеса. Като брой експертите са достатъчно, но като организация и обучение има нужда от промени. Вероятно ще останат няколко основни центъра, където да се приемат проектите, като персоналът там бъде обучен така, че максимално бързо да обслужва бизнеса. Започваме активен диалог и с европейските институции, ще ползваме опита на колеги от Унгария, Словакия и Ирландия, които са сред първите по усвояване на средствата по програмата. Преговаряме с техни специалисти, които са готови на разноски на техните правителства да проведат обучителни семинари за българската администрация.
Отдавна се очакват субсидиите за енергоспестяващи проекти. Кога ще може да се кандидатства за тези мерки?
- От тази година започваме набирането на документи не само за енергоспестяващи системи, но и за възобновяеми енергийни източници. Общият бюджет за двете мерки ще бъде 200 млн. евро. Отдавна се преговаря с ЕБВР да използваме техния механизъм за подпомагане на проекти за въвеждане на енергоспестяващи системи. Въпросът е какъв ще бъде размерът на грантовото финансиране. Имаме желание той да бъде възможно по-висок. Близо 100 млн. евро се предвиждат за модернизация на малките и средните предприятия, продължаваме и схемите за подкрепа на иновациите.
Дадохте сигнал, че от следващата година бизнесът ще разчита на 200 млн. евро по европейската схема JEREMIE и бюджета, които да се насочат за рисково финансиране. Ще може ли да се финансират и иновационни проекти или съвместни разработки между бизнеса и науката, за които мениджърите настояват?
- Иновациите трудно се реализират с банково кредитиране, защото са рискови. Затова трябва да насърчаваме инструменти като JEREMIE към venture capital и private equity, които са утвърдени форми за финансиране на иновации. За съжаление ние изоставаме значително от развитите държави. Съществуващият иновационен фонд към министерството на икономиката също е недостатъчен, защото отпуска минимални средства и липсва комерсиалният елемент.
В досегашните ни преговори с Европейския инвестиционен фонд аргументирахме нашата позиция защо предпочитаме парите да се използват за рисково финансиране. В тяхно лице намираме добре информиран и прагматичен партньор и съм убеден, че ще постигнем единомислие. Предлагаме по-голямата част от тези 200 млн. евро да се разпределят между няколко фонда за рисков капитал, които да таргетират компании в различни стадии от развитието им.
Всичките пари няма да дойдат от JEREMIE, само 50-70% се осигуряват оттам. Останалите 30-50% очаквам да дойдат от външни инвеститори, които са убедени, че екипите, които ще управляват тези фондове, са качествени. Мениджърите на тези фондове сами ще търсят обещаващи компании, в които да инвестират. Другото предимство е, че когато подобен фонд инвестира в дадено предприятие, и банките по-лесно ще отпускат заеми на компаниите. В такъв случай общият ресурс значително ще надхвърли 200 млн. евро.
Наскоро някои от предприятията - големи потребители на ток, като машиностроителните например отново настояха да имат свободен достъп до внос на ел. енергия от други електроразпределителни дружества от Европа. Възможно ли е това да се случи в скоро време?
- Либерализацията на националния пазар на електрическа енергия означава, че всеки потребител получава законово право на избор на доставчик, а всеки доставчик - свободен и равнопоставен достъп до мрежата. На практика обаче пътят от юридическото право до практическата възможност предстои да бъде извървян. Трябва да се увеличат изискванията към преносните компании, които да развиват мрежата в интерес на потребителите и да осигуряват недискриминиращ достъп до нея на всеки пазарен участник.
Част от българските машиностроителни предприятия закупуват електрическата енергия от крайните снабдители по регулирани цени. Същите имат правото да напуснат регулирания пазар и да закупуват електрическа енергия от свободния пазар. Пазарната статистика обаче показва, че въпреки либерализацията на пазара малка част от потребителите сменят доставчика си по регулирани цени и преминават към свободно договаряне с търговец или производител. Основната причина е, че предприятията предпочитат сигурността на регулирания пазар.
