Вълненията на зубъра

На пръв поглед е странно, че точно сега, когато много от държавите в региона получиха своето свидетелство за зрелост с приемането си в НАТО и в ЕС, в тях се надигна популистка вълна, чийто основен белег е поставянето под въпрос на либералната демокрация и нейните основни ценности: толерантността към другия и малцинствата, защитата на правата на индивида, приоритета на пазарните принципи в стопанството. Бързото разпадане на либералния консенсус на прехода (консенсус, който у нас дойде така или иначе доста късно) безспорно е белег за някаква криза на либералната демокрация. Но, както често става по тези ширини, това е най-вече криза на недоразбраното и недонаученото.

Вълненията на зубъра

© Иван Кутузов



Източна Европа случи на преход. В по-голямата си част тя имаше почти идеални условия да усвои за 15 години това, което утвърдените западни демокрации са трупали като опит през последния половин век. Зазубрянето на огромен по обем материал никога не е пълноценно обаче. По тази причина тук ще говорим не за симпатичните огромни животни, които все по-рядко се срещат в степите на Полша, а за един по-разпространен вид, който започва да доминира политическия пейзаж в източната част на континента. Това е зубърът на либерално-демократични принципи, който в момента на наизустяване вече е разочарован от тях.


На пръв поглед е странно, че точно сега, когато много от държавите в региона получиха своето свидетелство за зрелост с приемането си в НАТО и в ЕС, в тях се надигна популистка вълна, чийто основен белег е поставянето под въпрос на либералната демокрация и нейните основни ценности: толерантността към другия и малцинствата, защитата на правата на индивида, приоритета на пазарните принципи в стопанството. Бързото разпадане на либералния консенсус на прехода (консенсус, който у нас дойде така или иначе доста късно) безспорно е белег за някаква криза на либералната демокрация. Но, както често става по тези ширини, това е най-вече криза на недоразбраното и недонаученото. Не че либералната демокрация няма своите вътрешни напрежения и проблеми. Специфичното за Източна Европа е обаче, че тя остава безчувствена за тези истински проблеми, а се впуска в борба с призраци и митове. Тъжно е да се каже, но в интелектуално отношение отново участваме в съвременния дебат за характера на демокрацията от позицията на разочарования от живота училищен отличник, който се опитва да компенсира безкритичното си зубрачество с преувеличени критики и отхвърляне на заученото.


От "загубили от прехода" към "загубени в прехода"




Източноевропейската популистка вълна използва като мобилизационен ресурс едно от ключовите обещания на либералната демокрация - защитата на достойнството на гражданите и равното им третиране от страна на държавата. В исторически план възходът на този политически идеал е свързан с една забележителна поредица от еманципационни движения: на буржоазията спрямо аристокрацията, на безимотните и неграмотните спрямо богатите и образованите, на жените спрямо мъжете, на цветнокожите спрямо белите и т.н. Съвременният източноевропейски популистки проект също изповядва еманципационен идеал, който обаче е доста странен по своя характер - това е идеалът за еманципация на "загубилите от прехода". Иновацията в случая е, че "загубилите" са категория, която потенциално включва всички граждани на едно общество (с изключението на малка шайка от "политици елит"). Има известна ирония в това, че в категорията на "загубилите" се самопричисляват хора, които са успели да се издигнат значително в обществената йерархия. Ако вземем предвид българския случай, ще видим например, че вестник "Атака" започна да се разпространява в кварталните магазинчета на най-скъпите столични квартали, че той се чете в елитни учебни и медицински заведения и т.н. Далеч не е случайно, че подкрепата за партия "Атака" идва най-вече от областните центрове, които съвсем не са най-западналата и загубила от прехода част от страната.


В този смисъл еманципационната програма на популизма е вътрешно противоречива - тя цели да еманципира не някоя маргинализирана и неравнопоставена група, а обществото като цяло. Това е псевдопроект, по който Източна Европа ще загуби известно време, но да се надяваме все пак, че няма да зацикли в него за прекалено дълго. Въпросът е дали този псевдопроект е симптом за някаква сериозна криза на идеала за либерална демокрация. Няма причини да се твърди такова нещо. В крайна сметка в нашите общества управлява мнозинството и то винаги може да внесе корекции в управлението, пък било то и само като смени поомръзнали на публиката лица.


В този смисъл налагащото се усещане за някаква криза на общия модел на управление се дължи на базисни неразбирания за действието на съвременната демокрация. Истината е, че при нея има един сериозен еманципационен проблем, който обаче остава силно приглушен в нашия политически живот. Либералната демокрация, така както функционира в повечето общества, е режим на огромно насочване на ресурси и преразпределение в полза на средната класа - не е случайно, че средната класа е най-силна именно в този тип общества. Публичните средства систематично се насочват там, където са концентрирани интересите на тази класа - националната и обществена сигурност, образованието, здравеопазването, основните инфраструктурни артерии и т.н. Това са нещата, от които най-вече се ползват членовете на средната класа - най-богатите биха могли да си позволят индивидуални решения за повечето от тези проблеми, докато за най-бедните и маргинализираните достъпът до всички тези услуги остава лукс. Следователно противно на твърденията на популистите (които често ще чуете да оплакват "липсата на средна класа") тези, които имат нужда от еманципация, не са голямата въобразена маса на разнородни "загубили от прехода", а специфични, маргинализирани малцинства, които систематично остават лишени от достъп до елементарни обществени блага. Популистите обаче не се интересуват от точно тези малцинства, а напротив: те са срещу тях и често виждат в тях причината за бедите на "средната класа".


В този смисъл източноевропейският популизъм е дълбинен израз на една хронична болест на либералната демокрация - егоизма на средната класа, който избива по посока както на специфични вътрешни неравнопоставени малцинства, така и по отношение на чужденци и имигранти. Поради зубрашки недоразумения защитата на този егоизъм се привижда у нас като борба за еманципация на огромното мнозинство "загубили от прехода". С времето обаче много неща ще станат ясни - това, което виждаме като смела социална критика днес, утре ще ни изглежда зле прикрита защита на спорни привилегии и прищявки на средната класа. Тогава, разбира се, популистите ще имат нужда от нови лидери, които ще зарежат имиджа на разгневения и разобличаващ преходен губещ.


За екзистенциалната празнота


Второто зубрашко недоразбиране на либералната демокрация, което издава източноевропейския популизъм, се крие в бързата уплаха от липсата на радикални различия в политическите платформи на основните политически партии. Вярно е, че либералният режим в някакъв смисъл извежда от нормалния политически процес повечето от онези ценности, за които хората са готови да се разпалят, а понякога дори и да умрат. Тези ценности като свободата на мисълта, словото и вероизповеданието, правото на частна собственост и т.н. са конституционализирани и в този смисъл са недостъпни за обикновените политически мнозинства. Докато по време на прехода това беше описвано като предимство на либералния модел, в постпреходния период то като че ли става обект на все по-засилени атаки. Проблемът е в това, твърдят мнозина, че хората нямат възможност да избират между смислени алтернативи. По този начин, аргументът продължава, либералната демокрация се изпразва от съдържание, превръща се във формалистична фасада, която оставя у избирателя неизбежна екзистенциална празнота. В резултат този избирател се отчуждава от политиката.


За да избегнат този проблем, популистите предлагат политизация на конституцията - отварянето на всички въпроси, дори и тези, които са смятани за трайно решени, за преразглеждане. Различните популизми са до различна степен радикални в своите искания, но проблематизирането на "конституционни" за дадена общност моменти е общото между тях. (Надигането на популизма у нас беше съпроводено с ескалация на исканията за конституционни промени, които отекнаха в Брюксел и се върнаха с удвоена сила при нас.)


Изглежда, че една умерена доза популизъм от тази гледна точка би била полезна за обществата от Източна Европа, доколкото би възродила гражданския интерес в политиката. Проблемът е в това, че ако се предозира, решението ще стане далеч по-опасно от проблема. А сигнали за такава опасност вече има.


Има и нещо по-важно обаче - популисткото обещание за смислена алтернатива е до голяма степен илюзорно. Ако се върнем към проблема с "екзистенциалната празнота", решенията, които различните видове популизъм предлагат, са всъщност просто комични. Най-сериозното от тях е призивът за връщане на религиозното в обществения живот по примера на част от републиканците в САЩ или на ислямистите в Турция. За добро или зло у нас подобна опция засега звучи абсурдно. Другият кандидат за възродител на екзистенциалната пълнота в наш контекст е така нареченият модерен национализъм, който макар и по-модерен в сравнение с исихазма, може би няма друго предимство пред него.


Решението, изглежда, е другаде - просто трябва да свикнем, че политиката не е призвана да даде отговори на всички екзистенциални въпроси на човека. Ако това е така, отдръпването на част от хората от политиката ще бъде трайна тенденция. Едва ли си струва да се правят опити те да се "подмамват" обратно с радикални обещания и псевдоидеали, които в добрия случай водят до фарс, а в по-лошите - до трагедия. Ако по този начин успеем да намалим инфлацията на обществени очаквания от политиката, ще започнем да виждаме смислени алтернативи там, където сега виждаме скучно единомислие.


За едно такова преобръщане на перспективата не е необходима радикална критика на либералната демокрация, а по-доброто й опознаване.


* Авторът е от Центъра за либерални стратегии

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bate Veso
    *****

    aBE S DVE DUMI tolokova prazni gluposti ne bjah 4el skoro. Avtoryt iska da kazhe prosto 4e ES pak 6te se izsere vyrhu 4istoto, t.e. vyrhu nas. E kvo da tyrpim li. Ja boj po Evropejcite, da pokazhem koi sa silnite bylgarski myzhe !!!!

  2. 2 Профил на АТАКА
    *****

    Верно големи глупости е нацвъкал авторът. Показва пълно неразбиране на проблемите, породени от така наречената "либерална демокрация". Хората не се интересуват от евроатлантическите ви гупости, толерантности и прочие. Тия ги пробутвайте в някои супербогати общества, които са решили всичките си проблеми и вече се чудят над какви глупости да разсъждават - като защита на правата на белите мечки, да речем. Хората искат сигурност, работа и просперитет. Вашата "либерална демокрация" не само че не е в състояние да осигури това, но дори доведе до пълен разпад на държавността, до невиждано лицемерие и дори до невиждан геноцид и опит за денационализиране на цели държави. Предложенията на Атака не са радикални, радикални са проблемите, които предизвика криворазбраната ви демокрация. Достатъчно време имахме да я опознаем, да я научим наизуст и да я намразим до смърт, защото тя е смъртоносна за цялата ни държава. Само слепец или изключително злонамерен човек може да твърди, че това не е така или че ставало дума за някакви си там малки проблеми. Струва ми се, че е време либералстващите да слезете от сцената и управлението да се поеме от хора, които да възстановят държавността, реда и сигурността, нужни на хората да могат да се развиват спокойно и националната цялост, която бива подкопавана от всякакви сепаратисти и дегенерати и да се постигне някаква що-годе нормална и поносима социална справедливост. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.

  3. 3 Профил на Elitsa
    *****

    Az puk smiatam, 4e statiata e mnogo dobra i malko bulgarski jurnalisti sa sposobni da napishat nesto tolkova dulbo4inno, a oste po-malko bulgari sa sposobni da ia razberat, kakto pokazvat predishnite komentari. Taka naprimer, kakvi to4noidei ima Ataka; kakvi idei imat te za razvitieto na Bulgaria v dulgosro4na perspektiva, izobsto nesto, zaradi koeto da si kajesh, si zaslujava da gi podkrepish. I koi po-to4no sa licata, koito biha osushtesvili tezi idei, ako gi imashe. Izobshto, kakto vinagi, opredelena 4ast ot bulgarskoto naselenie, niama nujdi ot idei, a ot agresia, 4rez koiato da izrazi razo4arovaniata i neuspehite si.

  4. 4 Профил на jw
    *****

    Проблемите идват от криворазбралите демокрацията, тя демокрацията си е демокрация и по-добро измислено от нея няма. Освен това демокрацията означава ред и законност, а не е тях но отрицание. Даването на властта на някакви всичко знаещи и можещи хора (клика) - това е произвол и е бягане от отговорност.

  5. 5 Профил на CommonSense
    *****

    Дали Смилов си е направил труда да посещава сайта на Центъра за Либерални Стратегии. Там той може да открие една купчина любопитни аудиофайлове със записи на един още по любопитен семинар(или конференция) на тема "The Challenge of the New Populism". Любопитното е че семинара се е състоял 2-3 месеца преди президентските избори и основната дейност на организаторите и участниците в него (безспорните титани на либерализма и демократизма в БГ и геният на социалната антропология в БГ Васил Гарнизов) е да мрънкат как виждате ли имало едни злобни старчета които декларирали желание да участват в улични действия но били преминали пределната възраст за това и основният им проблем бил че искали обгрижване.
    А най-втрещяващият факт е че на него са поканени западни политологични свтила които (най-вероятно без въобще да си дават сметка за какво иде реч) изнасят задълбочени сказки за екстремизмът в ислямските общества и дори се цитират такива прелюбопитни имена като Хизбула, Алкайда и пр.
    Тук при другаря Смилов виждаме значителен напредък - "злобните кекави старчета плашещи ги с врбалният си екстремизъм" са се превърнали в "егоистична средна класа".
    Дребната подробност която пропуска другарят Смилов е че имено "егоистичната средна класа"(и поточно начениките и)
    а) не може да си позволи бронирани лимузини и многобройна охрана
    б) не може и да разчита на на свръх ангажираната в демонстрационни проектчета и политически гонения полиция
    в) е основен обект на обир от
    - крадливи корумпирани политици прибиращи повече от 40% от доходите и без срещу тях да предсотавят справедливо и в рамките на наормален човешки живот правосъдие, нормална полицейска защита, админстративни услуги които не отнемат време и рушвети колкото за построяване на нова велика китайска стена.
    - на все още големи и малки мутри, пласьори, измамници и прочие.
    - на все по-обедняващи и озверяващи малцинства от губещи каквото е циганското, което гореспоменатите политици употребяват за да печелят избори
    г) е толкова едва поникнала и немощна средна класа че си дава достатъчно ясна сметка на каква нестаблина основа се крепи и какво невзрачно разстояние от озверяващата бедност я дели.

    Дребната подробност, за която другарят Смилов се прави на приятно разсеян е че имено "отличниците" разбирачи на либерализма и демократизма допуснаха и направиха възможно появата на шмекери като Атака които нямаше как да не запълнят поне частично вакума.

    Друга неудобна дребна подробност е че "средната класа" дълбоко не се интересува от това дали другарят Петър Стоянов(примерно) ще се фръцка с жълто или пембяно пуловерче насам натам, а е доста по загрижена от това какво въпросният другар е направил за да не се случи обирът с магистрала Тракия например. И тук очевидно се налага пояснение за отличници като другаря Смилов - тя, въпросната "егоистична средна класа" не се интересува от това защото трябва да имитира пред някакъв европейски бюрократ борба с корупцията, а защото и е пределно ясно че наглият обир "магистрала Тракия" или още по наглият обир "министър Емел Етем" или още по наглото "освобождаване на хазарта от ДДС" е преди всичко и най-вече на неин гръб и за нейна и на обедняващите малцинства сметка!

    Но хипер отличнициците по либерализъм и демократизъм като опиниънмейкърстващите политолози и социолзи и нарцистичните крадливи некадърници от калибъра на Доган и Кобургопсткие се интересуват от далееееч по-демократични и неегоистични велики ддела - като например да купят джип за има няма 100 000 евро на 18 годишната си дъщеря и да се самооправят за 800 дни.

    Някакви други терзания да имате за егоистичната средна класа другарю Смилов!?



  6. 6 Профил на Bylgarin
    *****

    Bylgaria trjabwa da stane chlen na ES, no pri vzaimoizgodni uslovia! Tova e edna ot osnovnite tezi na Ataka, i tova e napulno vjarno. A Bylgaria vliza v ES pri vazmozhno naj-loshite uslovia, i za tova sa vinovni dupedavcite ot poslednite tri pravitelstva! Sega vlizame pri slednite uslovia: zatvarjane na AEC Kozloduj, pazaryt na ES e zatvoren za BG stoki, trudovite pazari na ES sa zatvoreni za bylgari, dyrzhavnia suverenitet na Bylgaria e podaren na ES!

  7. 7 Профил на борко
    *****

    Е, либералната демокрация си има и своите недостатъци: нейните мантри - толерантност и уважение към мнението на другия доведоха до огромен релативизъм (няма абсолютна истина, всеки си е прав по своему). Създаде се някакъв антиуниверсализъм - няма общоприети норми и правила... Пък и в крайна сметка толерантността не изглажда противоречията и не изтрива разликите между хората.
    "Сакрализирането" на индивидуалните права на човека доведоха до появата в Холандия на Партията на педофилите "Любов, свобода и разнообразие"...
    "Приоритетът на пазарните принципи" доведе например до свиването на малките квартални магазинчета и фирми за сметка на големите мултинационални компании...
    Та така... Но това е засега;-)

  8. 8 Профил на Перо
    *****

    Тъй като не ми е много ясно каква всъщност теза застъпва Смилов в този текст, освен че може би се опитва да обясни популизма на Атака като следствие от либералната демокрация, аз искам да поправя автора на едно две места. В Източна Европа либерализма беше предозиран. Твърде много либерализъм се изсипа върху твърде неподготвени за него хора. При това го внедри бившия комунистически елит, приучен на престараване в изпълнението на поставените от Големия брат задачи. Така толерантността към малцинствата се изроди в убийство на националната държава; уважението към индивида се превърна в пълно неуважение към държавните институции; а принципите на пазарното стопанство се превърнаха в криминална икономическа революция. Желанието на либералната държава да преразпределя икономическите ресурси към средната класа, където общо взето се спазва соц. мотото " на калпак", в Източна Европа не проработи. Огромния икономически ресурс се преразпределя за малката прослойка свръхбогати, а цялата останала "пасмина" се оказа под чертата на бедността.Образованието, здравеопазването са лукс за над 65% от населението. Прехраната е проблем за 48%...Този "пазарен модел", това либерално преразпределение под мотото" да си направим едра буржоазия, щото нямаме...", доведе до непоправими деформации в социалната структура на обществото, което с 5% богати и 85% бедни е типично население на колониална бананова република. Радикалният либерализъм, приложен в Източна Европа безкомпромисно и без отчитане на различията между бившите соц. държави и западните, доведе до огромно социално напрежение, което няма нищо общо с прехода. Просто в Източна Европа ресурса за понасяне на либералната демокрация е далеч по-малък от този на Запад. А в същото време тук либерализма беше приложен в свръхголяма доза, която би убила и една Франция например. Трагедията все още не е настъпила, защото я няма искрата. Но национализмите, които надигат глава, може да запалят наистина голям пожар. И те не са продукт на либерализма, те са просто римейк от миналото, с което народите трудно се прощават. Те са нещо като опит да се ограничат пораженията на либерализма и да се спаси онова, което може.

  9. 9 Профил на ВТ
    *****

    Кой идиот измисли словосъчетанието "Егоистична средна класа". И ако средната класа е егоистична, коя класа не е?
    Азбучна истина е, че или приемате априори, че безспорната икономическа ефективност на така наречения Капитализъм се крепи на егоизма (на средната класа) или "завивате" наляво - към така наречената "социална справедливост"

  10. 10 Профил на vasilev_642@yahoo.com
    *****

    Obrazovanostta na avtora e bezsporna. Ustanovenata deistvitelnost v razmishleniata mu za obshtestvoto za sajalenie pochti vinagi sashtestvuvat samo v negovoto vaobrajenie i v tezi na porachalite tova slovoizlianie.
    Preporachvam na tozi Smilov da otide pri obiknovenite rabotnici po malki i po-golemi predpriatia, da useti trudnostite v proizvodstvoto na zemedelcite, da chue psuvnite na biudjetnite slujiteli i nakraia da poiska pari nazaem ot koito i da e obiknoven policai. Da pridobie vpechetlenia ot tazi kratka obshtestvena razhodka, koiato az tvardia che e nad 70-80% ot BALGARSKOTO obshtestvo i otnovo da sedne da napishe podobno slovoizlianie.

    Ako e edin obiknoven chevek ot nasheto obshtestvo, edva li shteshe da ima tova shvashtane, che politikata nemoje da reshi osnovnia гражданския интерес. Samite politici hvarliat strahotni usilia i sredstva da poddarjat interesa na obiknovennite grajdani kam politikata i kam tiah samite. Prebiha se politici i policheski pliampala da ni vtalpiavat, che vse pak izbiratelnata aktivnost e visoka ili pone ne po-niska ot tazi na predishnite izbori, vapreki che Balgarskiat narod e dosta oredial, saotvetno - Balgarskite izbirateli. Otchaianostta na izbiratelite sled porednite izbori ot sledvashtata spechelila politika (izlagala naroda), otnovo obezveriava BALGARITE. Togava zashto sa ni tezi politici i tezi obiasniavachi - anarhiata ili lichnata vlast na koito i da e (Balgarin ili ciganin) e ravnosilno po sashtnost na segashnoto upravlenie ili na tova otpredi 15-16 godini.

    Nadiavam se naistina slovoizlevatelia, ako naistina vkusi gorchivite nesgodi na tezi nad 70-80% BALGARI, che shte useti goliamoto raminavane - interesite na obshtestvoto i deistviata na politicheskata paplach.

    Bez uvajenie

    E. Vasilev

  11. 11 Профил на Биг Дик
    *****

    "Либералната демокрация, така както функционира в повечето общества, е режим на огромно насочване на ресурси и преразпределение в полза на средната класа - не е случайно, че средната класа е най-силна именно в този тип общества."
    Горното изречение от тази доста объркана статия представлява такава втрещяваща ГЛУПОСТ, че просто се чудя дали г-н Смилов не смята читателите на "Дневник" за идиоти, или пък просто малко се е пообъркал. Едно от двете ще да е.
    Няма и никога не е имало връзка между либералната демокрация и средната класа. В единия случай става дума за форма на държавно управление, а в другия - за икономика. Нито либералната демокрация създава средна класа, нито обратното. Много държави, които са пример за либерална демокрация са също така пример за трайно нарастваща пропаст между бедните и елита, както и за икономическо "изстискване" на средната класа. Дори само примерът на САЩ в това отношение е повече от предостатъчен. Обратния случай - тоталитарна комунистическа България беше истински рай за една относително доволна и задоволена икономическа средна класа (в соц-вариант, естествено).
    А "огромното насочване на ресурси и преразпределение" по подразбиране и във всеки момент от човешката история е бил в полза изключително на елита. Елитът затова е елит, защото концентрира най-много ресурси и преразпределение - толкова е очевидно, че не си струва да се коментира. И да твърдиш нещо различно от това говори или за крайна некомпетеност или за много недодялан манипулативен опит. Или за комбинация от двете.

  12. 12 Профил на аноним
    *****

    Абсолютно копие на "Бай Ганьо"-това е либерална демокрация

  13. 13 Профил на Карл Маркс
    *****

    Преди много години разгромих подобни дълбокомислени и повърхностни буржоазни авторчета, но пак се появиха. Кризите в Източна Европа идват от приватизацията на собствеността, която както е известно ражда капитализъм. Капитализъм значи неравенство и грабеж , хората завиждат на тези които за награбили най-много и търсят разплата:))). Ще дойдете и до акъла за класова борба, но ви трябва още малко време.

  14. 14 Профил на Кенън
    *****

    Много слаб анализ! България е най-бедната държава в ЕС, със структура на икономиката и обществото, характерни за слаборазвита страна от Третия свят. Още повече, че БГ е открита за мощни антиевропейски влияния, идващи от една близка голяма северна страна. При тези условия да се пише за "зле прикрита защита на спорни привилегии и прищявки на средната класа" и "че политиката не е призвана да даде отговори на всички екзистенциални въпроси " е смесица от невежество и арогантност. Позицията на автора по същество защищава влиянието на организираната престъпност, която чрез механизмите на политическата корупция контролира политическата система.
    В заключение - псевдоанализа ясно демонстрира интелектуална и морална немощ.

  15. 15 Профил на ЕС
    *****

    Анторът е издрайфал обилни пустословия. Много рушка юдейщина плъпна напоследък.

  16. 16 Профил на Citizen
    *****

    Изключително либерално в популизма си пустословие, обусловено от екзистенциалната пустота в главата на автора и спесификата на едно типично маргинализирано мислене, резултат от силно изразен комплекс в млада възраст.
    Диагноза: Предполага се автора не е бил обичан като дете и е бил подложен на стресиращи очаквания от страна на родителите.

  17. 17 Профил на Citizen
    *****

    Между другото, някой знае ли нещо за този Център за Либерални Стратегии? Например, кой го финансира? Или кой ги назначава такива там, та и трибуна им дава. И какви са заплатите? Май не си дават зор тия...
    Зер при тоя келепир там ще да са отрочетата Ганеви...на бай ви Ганя де...

  18. 18 Профил на Емил
    *****

    От красиви думи нищо смислено не би могло да се получи.Вярно авторът с тази псевдо статия си плаща за хляба в Центъра за т.нар. либерални стратигии и нищо повече.Нещата са твърде прости и съвсем не е случайно че тази тенденция са наблюдава , както в т.нар. страни отличнички/Унгария/ , така при аутсайдерите каквато е България!Защо никой не иска да си спомни на какво дереже икономическо бяха Гърция, Испания и Португалия преди псевдо демократическите революции в Източна Европа и как на наш гръб тази страни днес просперират, а не благодарение на ЕС.При положение , че все пак те нещо гушнаха от студената война, която стана и причина да бъдат приети в Съюза.Перспективата за новите членки на ЕС е втора и трета ръка страни, които ще доставят общи работниции проститутки на страните от метрополията и за това ще трябва да им бъдат вечно благодарни.Доброто е , че подобен съюз трудно би просъществувал дълго време, но историческото изоставане на Източна Европа още повече ще се задълбочи!

  19. 19 Профил на Читател
    *****

    Добре написана статия. Единствената ми забележка е, че популизъм има и в западните демокрации, както в крайните, така и в основните партии в САЩ, Франция, Холандия и т.н. Защо тогава да търсим нещо уникално в източно-европейския популизъм? Може би не става дума нито за зубрачество нито за ученически протест, а за закономерна поява на същите явления, които ги има и в "оригиналния" учебник.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK