Геноцидът в Дарфур и мълчанието на Европа

ЕС не е избрал произволно 2005 г. за изработването на стратегия. Тогава суданският диктатор Омар ал Башир успява да постигне подписването на мирно споразумение в страната си. Надеждата за край на кръвопролитията обуславя и политиката на Европа. Както се досеща всеки, преживял на гърба си тоталитарно управление, мирното споразумение нито се спазва, нито е било предвидено да се спазва. Но повечето страни в ЕС не познават тоталитаризма. Вероятно по тази причина предполагат, че той подлежи на облагородяване чрез дипломатически срещи и финансови помощи.

Геноцидът в Дарфур и мълчанието на Европа

© Иван Кутузов



Какво празнуваме? Този въпрос беше с възмущение зададен на Брюксел от европейски писатели и философи, сред които Харолд Пинтър, Том Стопард, Умберто Еко, Юрген Хабермас, Дарио Фо, Бернар Анри Леви, Вацлав Хавел. Възклицанието идва на фона на честванията от подписването на Римския договор, но също и на четвъртата година от поредния геноцид, наблюдаван безучастно от ЕС - този в суданската провинция Дарфур.


В писмото, отправено до държавните глави на страните членки, се казва: "Ние, които бяхме белязани с Аушвиц и се провалихме в Босна, не можем да толерираме унищожението на Дарфур. В името на ценностите, които споделяме и които представляват общата ни култура, ние призоваваме 27-те лидери незабавно да наложат от наше име най-строги санкции на главорезите от суданския режим. Не ги допускайте до нашите земи, до нашата медицина и до нашите луксозни стоки. Замразете им парите, оставени в нашите банки, и веднага вземете мерки да разпрострете този подход и в други засегнати страни. Ние не можем за пореден път да предадем нашата европейска цивилизация, като безмълвно и с безразличие наблюдаваме поредното унищожение в Африка. Нека това бъде нашият подарък за нас самите. И когато го направим, нека да празнуваме с гордост."


Един от получателите на писмото е президентът на България Георги Първанов. Судан се оказа първата външнополитическа тема на ЕС, по която България е призвана да изработи своя позиция.




Има няколко известни начина да си общуваш с диктатори. Първият, разбира се, е изобщо да не си общуваш. Вторият е да подложиш диктатора на натиск, от който няма измъкване, докато той не предприеме отстъпки. Третият е да се правиш, че той изобщо не е диктатор, а много внятен човек с известни несъвършенства на характера. В случая "Судан" Европейският съюз се оказа любител на третия вариант.


В Судан умират повече от 100 души на ден, а за последните години 4 милиона са били принудени да напуснат домовете си. На този фон стратегията за развитие на отношенията между ЕС и африканската държава, действаща от 2005 г., предвижда подпомагане на "страната, предприела макроикономически реформи" със 108 милиона евро. Що се отнася до чистокръвната етническа война, бушуваща от 2003 г. в суданската провинция Дарфур, въпросният европейски документ някак си е успял да я заобиколи. В него се говори за граждански конфликт, съществуващ от десетилетия.


ЕС не е избрал произволно 2005 г. за изработването на стратегия. Тогава суданският диктатор Омар ал Башир успява да постигне подписването на мирно споразумение в страната си. Надеждата за край на кръвопролитията обуславя и политиката на Европа. Както се досеща всеки, преживял на гърба си тоталитарно управление, мирното споразумение нито се спазва, нито е било предвидено да се спазва. Но повечето страни в ЕС не познават тоталитаризма. Вероятно по тази причина предполагат, че той подлежи на облагородяване чрез дипломатически срещи и финансови помощи.


Судан и диктатурата


Омар ал Башир идва на власт с преврат, осъществен през 1989 г. от Националния ислямски фронт. Суспендира конституцията, забранява наличните медии, разпуска партиите и синдикатите. После инициира нова конституция, която впоследствие суспендира частично. На няколко пъти се явява на избори, които печели с около 90%. И така до днес, когато е още на власт. През 90-те провежда редовни срещи на ислямски фундаменталистки организации от Азия и Близкия изток. Самата партия на Ал Башир, преименувана на "Национален конгрес", изповядва идеите на религиозния фундаментализъм. През 1993 г. Судан влиза в списъка на САЩ, в който се изброяват страните, подпомагащи международния тероризъм. Преди месец федералният съд във Вирджиния установи, че суданското правителство е причастно към взривяването на американския самолетоносач "Коул", базиран в Йемен, през 2000 г.


Судан и геноцидът


Конфликтът в източната суданска провинция Дарфур започва през 2003 г. и досега е отнел живота на над 200 000 души. Над 2 милиона са разселени, като част от тях бягат в съседен Чад, въвличайки и тази страна в хуманитарна катастрофа (през 2005 г. Судан влиза и във война с Чад). Жертвите са племена от неарабски произход. Извършителите са хора, наричани джанджавиди, които са с арабски произход. Думата "джанджавиди" има неизяснена докрай етимология, но най-често се твърди, че тя означава "човек на кон, въоръжен с пистолет".


Европейците често пъти се питат каква пък точно етническа разлика си намират чернокожите, за да обосноват с нея поредната си война. Вероятно африканците имат същите въпроси към белите хора. В Судан като обичаен белег на етническата разлика се посочва цветът на кожата - чернокожите от арабски произход са по-светли. Има и разлики, изявени с племенни белези по лицата.


От 2003 г. до днес включително джанджавидите извършват масови изнасилвания, грабежи и убийства срещу неарабското население в Дарфур. Подпалват къщите и принуждават оцелелите към бягство от родните места. Режимът на Ал Башир отказа да допусне умиротворителна мисия на ООН в провинцията. Единствените несуданци, влизали в нея от 2003 г. до днес, са 7000 умиротворители на Африканския съюз - зле въоръжени, слабо заплатени, недостатъчно мотивирани, лишени от мандат и ресурс да предприемат каквито и да било ефективни мерки. Хуманитарни организации не се допускат до Дарфур. Информацията се събира от сателитни снимки и избягали в Чад жители.
Изследвания на "Хюман райтс уоч", Коалицията за международно правосъдие и "Амнести интернешънъл" установиха, че престъпленията се извършват с оръжейната, логистичната, финансовата и идеологическата помощ на правителството на Судан. През 2004 г. американският Конгрес с пълно единодушие определи случващото се в Дарфур като "подпомаган от държавата геноцид" - първият за XXI век. Година по-късно УНИЦЕФ съобщи, че в Дарфур на ден умират средно по 80 бебета. Преди месец Международният наказателен съд в Хага повдигна обвинения срещу лидера на джанджавидите и срещу един судански министър - те са обвинени в престъпления срещу човечеството и военни престъпления. На този фон е най-малкото смущаващо, че Европейският съюз е зает с макроикономическата стабилност или нестабилност на Судан.


Европа, диктатурите и геноцидът


В ЕС членуват две Европи и Судан е добър повод отново да забележим това. Едната Европа живее с наследения спомен за диктатура и геноцид, преживени преди 60 години. Другата Европа е населена с поне две поколения, лично погребали една диктатура преди само 17 години. Разликата е видима и в темата с геноцида - Западна Европа просто игнорира геноцида в Босна през всичките четири години война, докато бившият полски премиер Тадеуш Мазовиецки и чешкият президент Вацлав Хавел още от първата година безуспешно приканваха света да осъзнае пред какво е изправен. Отношенията на ЕС с диктаторски и/или геноцидни режими все повече се превръща в тема, разделящи на две съюза. Само за изтеклата година му се наложи да изработва единна позиция по искането на Киев да се признае за геноцид гладът, наложен на Украйна от Москва през 30-те, по започването на преговори за присъединяване със Сърбия, по изграждането на политика към страните от Африка, чиито представители са обвинени от прокурорите в Международния наказателен съд - Судан, Конго, Уганда. Без да броим наследените от по-рано проблеми, свързани с нуждата от единна позиция по диктатурата на Кастро и по геноцида в Чечня.


Поне две източноевропейски държави стигнаха до извода, че във външнополитическите спорове на ЕС имат своя ниша за отвоюване. Наложиха се или са в процес да се наложат като експерти по определени региони - за Чехия това е Куба, а за Полша - Украйна. Понякога търпеливо, понякога не, обясняват на останалите членове на ЕС, че травматичният им опит с диктатурите им позволява по-дълбинно разбиране на страни в сходна ситуация, както и по-голяма адекватност в изработването на стратегии спрямо тях. България все още не е дала заявка, че търси някаква ниша. Все още не се е произнесла и по външнополитически спор.


Що се отнася до ЕС и Судан, това е третият поред геноцид, пред който Европа мълчи. Първият беше Босна, вторият - Руанда. Чечня даже няма да я броим, за да не натрапим набързо неприятния извод, че Европейският съюз не е особено европейска организация. Политиката на игнориране на подобни престъпления рано или късно води дотам, докъдето доведе и холокостът - до чувството за колективна вина. Хабермас, Пинтър и Хавел всъщност не предлагат нищо по-различно от това Европа навреме да го избегне.

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Painkiller
    *****
    Неутрално

    разрушител, не самолетоносач. Не че има някакво значение, статията е много добре и инaче доста точно написана.

  2. 2 Профил на Nik
    *****
    Неутрално

    Много отдавна и не само от правозащитници се повдига въпросът за геноцида в Судан, но все го замитат под масата. А там направо морят хора от глад, така както и Сталин не го е правил дори. Масовите убийства се разминават с порицания.
    Дано сега, когато хора като Хабермас, Хавел и Пинтър са надигнали глас въпросът да се задвижи. И Европа / ЕС да се намеси, а не само да чака САЩ.

  3. 3 Профил на борко
    *****
    Неутрално

    Хареса ми статията, поздравления на Татяна Ваксберг! Но дреме й на Европа... Нито е близо до нея, нито много петрол има...

  4. 4 Профил на ттт
    *****
    Неутрално

    Тук мирише. Мирише на пари. А за пари Европа всичко прави. Туу-ту-ру-тууу.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  6. 6 Профил на оня
    *****
    Неутрално

    "Ние, които бяхме белязани с Аушвиц и се провалихме в Босна,"
    Предполагам, че в Руанда са се провалили марсианците... Между другото приликите между Судан и Руанда са доста. За съжаление.

  7. 7 Профил на ММ
    *****
    Неутрално

    Суданският режим има могъщ съюзник в лицето на Китай. Причината е банална -- Судан има известни запаси от нефт, не колкото Нигерия, но все пак има, а на Китай му трябва нефт. Поради това е невъзможно да се предприеме действие от ООН срещу суданските изстъпления, Китай няма да го допусне.

  8. 8 Профил на Doğan
    *****
    Неутрално

    KADE BESE EC V GENOCITA V BOSNA ?? NE BESELI EC KOITO RAZCEPE YUGOSLAVIYA NA PARCETA NE BESELI HOLANDIA KOYATO NAGRADI S MEDALI SVOITE VOINICI KOITO PAZEHA JENI DECA STARI I MLADI MAJE BOSNENSKI MUSULMANI NA VLADKO MLADICH I POSLE GLEDAHME PO TV KAK GI IZBIVAT TOVA LI VIE E GOLAMATA DEMOKRACIA V EC ???

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  10. 10 Профил на legio
    *****
    Неутрално

    Думата на Европа няма никаква тежест без наличието на експедиционни сили. Проблем, който понякога се появява при подобни кризи. Обикновенно в Африка само Франция се намесва с дребни военни акции за да спасява дипломати и семействата им. Но за сериозна политика на ЕС в региона май няма никакъв потенциал. То с декларации това не става.

  11. 11 Профил на Тя
    *****
    Неутрално

    Статията е много повърхностна и разкрива сериозни дефицити на познание на елементарните факти по темата.

    1. Конфликтът в Дарфур, в южен и югоизточен Судан не е от 2003 г., а продължава вече над 15 години.

    2. Изтребват се не "неарабски граждани", що за безумие - арабски граждани в тази страна няма... Изтребват се християни суданци, г-жо Ваксберг. И числото им не е 200 000, а минава отдавна границата от над 1,5 милиона жертви, вкл. и робите деца, които са продавани като заловени християнчета на пазарите за роби в тази и други мюсюлмански държави. Пишете това, което всеки нарича по име: В Судан мюсюлманите избиват и отвличат християните. Практиката е християните в южен и югоизточен Судан да се изтребват с правителствени и военни декрети. В най-добрия случай тези заповеди гласят да се излавят деца и жени, масово да се изнасилват и продават като роби.

    Добре е Татяна Ваксберг да назовава нещата по име и да разследва повече по една толкова сериозна тема, а не да компилира оттук оттам събраното и недоразбраното из нета по темата от последните 5 дни, за да направи материал. Не й отива! Безсрамно е.

  12. 12 Профил на student
    *****
    Неутрално

    Mnogo dobra statiq. Rqdko mi se sluchva da cheta tolkova dobre napisan tekst ot Bulgari. Prodalzavaite v sastiq duh...

  13. 13 Профил на жоро
    *****
    Неутрално

    Заяждането Ви с Татяна Ваксберг е излишно.Целта на статията не е да ни замеря с цифри.Нормално е да сте запозната по-добре с материята,но дали тя трябвяше да се занимава дванадесет години с темата,за да напише тази статия?

  14. 14 Профил на Той
    *****
    Неутрално

    Благодаря за изяснението.

    То и от журналист, особенно такъв, който не е бил там повече от седмица, ако е бил въобще какъв задълбочен анализ!?

    Евала най-вече на Вацлав Хавел! Според мен тук е заровена томахавката: "Не ги допускайте до нашите земи, до нашата медицина и до нашите луксозни стоки. Замразете им парите, оставени в нашите банки..." Хавел като представител на страна, която никога не е била колонизаторка ИМА право да го каже, но другите!?

    Това е двуличието на стара Европа...

  15. 15 Профил на Ал Франкен
    *****
    Неутрално

    В грешка си. Има разлика между втората гражданска и настоящия конфликт в Дарфур.

  16. 16 Профил на Istorik
    *****
    Неутрално

    Avtorkata maj zabravja za turskia genocid nad armenci, bylgarij, i pontijski garci... Zashto li?

  17. 17 Профил на Тя
    *****
    Неутрално

    Изобщо не съм в грешка. Конфликтът не е от 2003 г. Извън всичко друго, особено показателно е безсрамната позиция на Татяна Ваксберг, от която пише за някакви си "неарабски граждани". Когато сериозните журналисти в цял свят не се срамуват да посочат името на онова, което става Судан - религиозен геноцид - мюсюлмани избиват християни вече над 15 години. Жертвите са католици, методисти и копти - и трите групи християни са подложени на чудовищно насилие, пред размера на което геноцидът в Сребреница представлява само малоформатна проекция. След като говорим за Сребреница, г-жо Ваксберг, с точните думи - и трябва да е така - нека да говорим и за Судан с точните понятия. Кое Ви пречи да напишете в прав текст, че мюсюлмани избиват християни в Судан, а създавате фантасмагорични етнокултурни термини за геноцида в Дарфур като виждате жертвите не като това, което са и заради което стават жертви - религията им, а ги превръщате в "неарабски граждани"? Срамно е...

  18. 18 Профил на ано
    *****
    Неутрално

    Като че ли не знаете каква е Татяна, та се учудвате защо не споменава християни





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK