Как се укротява опърничавият капитализъм

Водещият претендент за президент на Франция Никола Саркози наскоро изрази недоволство от нещо, което той нарича спекулативен капитализъм. Саркози иска да "въведе морал във финансовата зона" на еврото. Какво точно има кандидат-президентът предвид, когато напада "спекулативния капитализъм"? Определено той мисли тези неща за неморални, но по какъв начин точно? Досега такива термини не са използвани и като че ли са излишни. Все пак капитализмът може да се определи като възможност за спекулация.


Саркози изразява едно усещане за икономиката, което не е уникално нито за неговата партия, нито за Франция. Той следва някои идеи и позиции, които все по-често ще се забелязват в световната икономика през XXI век. Затова трябва да се замислим какво точно е "спекулативен капитализъм".


Според Саркози свободната търговия е една "наивна политика" и той иска да предприеме стъпки, които да спрат процеса на икономическа глобализация. Ако спечели президентския пост, Саркози със сигурност ще се опита да направи по-гъвкав силно регулирания френски пазар на труда. В същото време той иска да блокира международни изкупувания на френските компании и да предпази служителите на "Еърбъс" от загуба на работните им места. Предпазването на Франция от спекулативния капитализъм явно означава намеса в свободната търговия с цел запазване на работни места.




Със сигурност Саркози е прав за рисковете, които очакват обществото и работниците в условията на глобализация. Все пак решаването на този проблем не означава протекционизъм на пазара на труда на всяка цена.


Капиталистите влагат парите си там, където очакват да получат най-висока възвращаемост- точно това представлява спекулацията. Може да купиш една компания, да я продадеш на парче, да слееш бизнеса й с друг, да уволниш част от служителите или да наемеш нови. Патриотизмът и сантименталните чувства могат само да попречат на тези жизненоважни за инвеститорите свободи. Бизнесът ще избере сам държавата, където вижда най-благоприятни условия. Получаването на облага от успешния бизнес е в основата на капитализма. Това е един динамичен процес, който Йозеф Шумпетер нарича съзидателно разрушение.


Според правилата на капитализма човек е неморален, ако наруши договора си или не спази закона, но не и ако спекулира. Плановите икономики досега никога не са процъфтявали, понеже бъдещето винаги е прекалено несигурно. В този случай е по-добре да се остави развитието на спекулантите. Те ще получат наградата си, ако са прави, но ще пострадат тежко, ако сгрешат в преценката си за бизнеса.


Притесненията за свободната търговия не са запазена марка на Саркози, те вече се наблюдават в цял свят. В статия от миналата година в американското списание Foreign Affairs един от бившите съветници на президента Бил Клинтън - Алън Блайндър (и вицепрезидент на Фед), твърдеше, че процесът на глобализация има потенциал да причини огромни загуби на работни места в бъдеще. Вече комуникационните технологии са достатъчно развити и могат да заменят работниците с други, дори отдалечени на хиляди километри. Аутсорсингът е само началото на по-голям процес.


Блайндър е абсолютно прав, че проблемът с работните места може да се задълбочи. Неговите противници като икономиста Джагдиш Багвати не могат да докажат, че кризата няма да се случи. Затова не е излишно да сме готови за огромни и некомфортни промени в икономиката през следващите години, дори да не можем да сме категорични какво ще стане. По подобен начин вземаме мерки и срещу глобланото затопляне въпреки различаващите се мнения на някои учени.


Според Блайндър правителствата трябва да образоват хора за такива професии, които дават уникална услуга и не могат да бъдат заменени от служители на хиляди мили разстояние. Такива професии не могат да предлагат услугите си в интернет.


Несъмнено субсидиите пречат на свободната търговия. Решението на Блайндър обаче изглежда уникално и в него могат да се открият някои добри аргументи за този тип намеса на правителството. Неговата идея е много по-точна и теоретически издържана от плановете на Саркози да предпазва работните места. Всъщност предложението на Блайндър е само една от многото възможни правителствени политики, с които обществото в епохата на интернет може да се справи с хаоса на пазара на труда.


Капиталистическите институции предлагат схеми за управление на риска, които предлагат застраховане, хеджиране и разнообразяване на инвестиционния портфейл. Правителството може да позволи разпространението на тези схеми, защото те могат да предпазят хората точно от рисковете, които тревожат политиците. Някои от възможностите са застраховка на доходите, застраховка на дома, заеми, обвързани с доходите или с брутния вътрешен продукт, и ценни книжа, обвързани с цените на имотите.


Правителството дори може да направи социалното осигуряване (държавна институция, която трябва да допълва частното застраховане) по-привлекателно и по-добре справящо се с риска - и то не само риска на най-засегнатите. Един начин да се постигне това е чрез индексиране на данъците, така че те да отразяват икономическото неравенство. Политиците трябва да се опитат и да подобрят информационните системи, за да може финансовите договори по-добре да отразяват икономическите различия.


Саркози наистина не би трябвало да протестира срещу своя "спекулативен капитализъм". Напротив, той трябва да пита как да постигне по-добро прилагане на условията на капитализма, да създава нови институции във финансирането и застраховането. Само така той може да се справи с проблемите, с които дава насока на кампанията си.



* Робърт Шилер е преподавател по икономика в университета "Йейл" и главен икономист и съосновател на "Макромаркетс".



Текстът е предоставен от Project Syndicate

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK