Устойчива намеса

Въпреки че е сравнително нова научна област, концепцията за устойчивото развитие набира все по-голяма популярност в България. Вече почти не се чуват понятията икономическо развитие и икономически растеж, без към тях да бъде прикрепен и "устойчивият" мотив. За да разберем по-добре този стремеж към устойчивост и проблемите, произтичащи от него, е хубаво да започнем със самата идея за устойчиво развитие.


Концепцията за устойчиво развитие


Много хора са склонни да свързват устойчивото развитие или устойчивия растеж с някакъв постоянен темп на икономически растеж. Това разбиране обаче е абсолютно погрешно. Устойчиво е това развитие, което е социално справедливо и екологосъобразно. Това кратко определение ни дава ясна представа, че говорим за съвсем други неща.
Категориите социална справедливост и екологосъобразност са изключително спорни от икономическа гледна точка. Всъщност това са двата основни мотива за държавна намеса в икономиката.




Единият се основава на разбирането, че свободната икономика няма нищо общо с феърплея и ощетява най-бедните, а другият - че свободната икономика в крайна сметка ще ни доведе до екологична катастрофа. Въпреки че тези разбирания са постоянно оборвани от привържениците на свободния пазар, те намират своя нов облик в идеята за устойчивост. Интересно е, че в новата си форма тези схващания остават малко в сянка и не срещат толкова сериозна съпротива. Това донякъде е породено от объркването относно същността на устойчивото развитие. Масово икономисти, които не разглеждат социалната справедливост като икономическа категория, използват необмислено идеята за устойчивост и несъзнателно подкрепят тази идеология.


Обвързването на социалното и екологичното се оказва изключително силна основа за тази теория. И двете сфери са заредени със силен емоционален заряд, което прави много труден анализа им от икономическа гледна точка и оставя огромно място за чист популизъм. Прави впечатление, че споровете около устойчивото развитие почти винаги се въртят около околната среда, въпреки че водещият мотив винаги е бил социалната справедливост. За защитниците на тази теория е много по-лесно да говорят за глобално затопляне и екологични бедствия, отколкото да аргументират преразпределителните функции на държавата, които изкривяват пазарния механизъм.


Социално справедлив растеж?


Категорията социално справедлив растеж лежи в основата на устойчивото развитие. Желанието за каквато и да било социална справедливост в икономическо отношение обикновено е свързано със сериозно вмешателство на държавата в икономиката и неравно третиране на отделните индивиди. Икономическият растеж не е някакъв обществен феномен, а събирателен показател за успехите на отделните индивиди. Тези успехи от своя страна са свързани със способностите и продуктивността на отделните индивиди. Това обуславя и различията в доходите. Няма нищо неморално или несправедливо в това да има по-успели и богати хора.


Всеки опит за държавна намеса и постигане на социална справедливост е вреден за самия икономически растеж. Тази намеса под една или друга форма почти винаги преразпределя богатство от богатите към по-бедните, което, дори и да намалява за кратко различията в доходите, оказва негативен ефект върху икономическия растеж като цяло.


Екологосъобразност?


Връзката между икономическото развитие и околната среда е все по-коментирана през последните години. Противниците на икономическата свобода, разбира се, се обединиха около мнението, че именно свободният пазар е виновен за всички природни бедствия и катаклизми по света, че дори и за глобалното затопляне. Единственият изход според тях е регулирането от страна на държавата на икономическите процеси и превръщането на икономическия растеж в екологосъобразен. Това на практика означава държавата да стимулира отделни начинания и инвестиции и да пречи на други. Този подход е виден и при печално известната "Натура 2000", където държавата получава правото на ограничава определени стопански дейности. Тази намеса на държавата в стопанските дейности на отделните индивиди обаче отново може да има само негативен ефект върху икономическия растеж.


Устойчив застой


Устойчивото развитие е новото оръжие в ръцете на противниците на икономическата свобода. Спорът относно това дали свободният пазар или държавната намеса в икономиката водят до икономически прогрес и развитие отдавна е забравен. Историята и развитието на икономическото мислене доказват, че разширената икономическа свобода води и до по-голям просперитет. Новият подход на устойчивите икономисти не отрича този факт. Проблемът, който те изтъкват, е, че ползите и възможностите, които икономическата свобода предоставя на отделните индивиди, са толкова големи, че няма да остане нищо за бъдещите поколения. Оказва се, че понятието социална справедливост вече няма времеви ограничения и хората трябва сериозно да се замислят дали възможностите, които им се предоставят сега, няма да ощетят някои след около 100 години.


Подобен тип мислене не може да доведе до какъвто и да било растеж или прогрес. Ако устойчивото развитие беше измислено преди един-два века, сега със сигурност щяхме да имаме доста опростен живот. Всичките ни грижи щяха да са отпаднали и единственото, за което щяхме да се тревожим, е как да не умрем от глад. Да, тогава щяхме да живеем сред прекрасна природа и нямаше да има социално неравенство. Всички щяхме да бъдем еднакво бедни и щяхме да се любуваме на тази природа.


Хубаво е да мислим за природата, но първо трябва да помислим за нас самите. Мислите ли, че сме станали достатъчно богати, за да спрем да се развиваме и да почнем единствено да се наслаждаваме на богатството си?


Устойчиво щастие


Ако има нещо, което обуславя всички наши решения и постъпки, то това безспорно е стремежът към щастие на всеки от нас. Този стремеж е напълно индивидуален. Няма обществено и колективно щастие. Точно този стремеж предопределя живота ни. Икономическият просперитет е резултат от този стремеж. Хората са извличали природните богатства, за да се развиват. Изсичали са гори, за да си построят къщи. Правили са всичко възможно да си осигурят достоен живот.


Устойчивото мислене обаче води и до устойчиво щастие. Щастие, взимано на малки дози, за да не ощетим или пренебрегнем някого. Чуждото щастие или дори щастието на бъдещите поколения не може да служи като спирачка пред отделния индивид. Това поведение означава никога да не се възползваме напълно от предоставените ни възможности от страх да не оплескаме нещо. Това означава да спрем да мечтаем и да преследваме мечтите си.


*Авторът е от Института за пазарна икономика

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мислещ
    *****
    Неутрално

    Пешоооо, авторе, разбирам, че от тия идеи си вадиш хляба, заради което си емоционално провързан към крайно либералните идеи. Сигурно статийката също ти я плащат, та ще е много трудно да те убедя, че папото е лошо нещо. Няма и да се опитвам, само две-три забележки да ти бодна:

    1. Негово Величесто икономическия растеж на всяка цена и въпреки всичко е бомба със закъснител.
    2. Както сам казваш, хората имат правото да бъдат богати и съответно бедни (защото само богати не може да има, по дефиниция това е сравнително понятие). Понеже лансираш идеята, че богатството е най-важната причина за щастие, значи твоя модел може да съществува само при добро количество нещастни хора. Логика.
    3. Въобще идеите за щастието извън атмосфера на щастливо общество и околна среда, това е за болница, приятелче, не за овации. Много ми се ще да ми обрисуваш представата си за щастливо битие в каатстрофален свят, пълен с гладни и озверели ренегати.
    4. Екологосъобразността ако не я разбираш, защо ли хората като тебе правят чудеса от храброст и закононарушения, за да се заселят в някоя защитена територийка, край някое чисто езерце и зелена горичка?

  2. 2 Профил на rara avis
    rara avis
    Рейтинг: 482 Неутрално

    Ето една контратеза от гледище на същия тоя класически либерализъм, който е в основата на тезата на автора. Всяка свобода, която нарушава свободата на друг - пречи на друг, не е легитимна. Всички хора сме и трябва да сме РАВНИ ПО СВОБОДА, от либерална гледна точка. Следователно, когато твоята стопанска дейност води до моя рак на кожата, причинен от нарушените "филтри" в земната атмосфера и безпрепятствения достъп на вредните слънчеви лъчи до моята кожа, тогава ти си нарушил индиректно моята свобода, моята лична територия за твои цели, моето право на живот или най-малкото на добър живот, и от гледище на едно идеално либерално право, ти подлежиш на санкция по ограничаване на свободата ти, за да може наште две свободи да не си пречат. Тоест, свободата ни на човеците не е абсолютна, тя си има ограничения дотолкова, доколкото на тая планета има още 6-7 милиарда свободи, които трябва да се съвместяват и да не си пречат. Искам да кажа, че има морален проблем в това да черпиш от възможностите/свободите на други поколения и то от либерално гледище!

    Екологичният проблем: Факт е, че стопанската и изобщо човешката дейност доведе до много сериозни екологични проблеми, които в дългосрочен мащаб могат да се разрастнат до екологична катастрофа и бламиране на условията за съществуването на вида човек и изобщо живота на Земята. Факт е, че свободата да откриваш, да изследваш, да произвеждаш , свободния човешки дух изобщо върви редом с разрастването на екологичния проблем, което не може да продължи вечно, защото екосистемата няма да издържи на напъна. Факт е, че ограниченията на вредните отпадъчни продукти на автомобили и хладилници, на индустрията, са дошли НЕ по инициатива на самите стопански агенти, а по инициатива на разните държави, за голямо съжаление на всички либерално мислещи и чувстващи. Надявам се, че авторът на статията не би пледирал за свобода за производителите на хладилници по отношение на изпускания фреон в атмосферата от техните продукти! Дано след видните климатични проблеми в последните десетилетия, бизнеса сам започне да си налага високи екостандарти, защото неговият коренен интерес е от здрава екосистема. Наистина свободата е над всичко, но точно ако свободата ни е скъпа, ние, човеците, трябва да се самоограничим, защото свобода няма без читава жизнена среда!

    Който щади лошите, вреди на добрите
  3. 3 Профил на Анонимен
    *****
    Неутрално

    "Икономическият растеж не е някакъв обществен феномен, а събирателен показател за успехите на отделните индивиди."
    Може би автора го разбира така, но по същество икономическия растеж е нарастването на производството и потреблението на стоки и услуги. Въпреки, че в ушите на автора вероятно звучи като "божия благословия".

  4. 4 Профил на aman
    *****
    Неутрално

    Не мога да не опитам да пресъздам този патос възвеличаващ икономическия растеж в реален практически случай. Затова: Моята фирма произвежда вибратори. Като част от нашата експанзивна политика ръководена от свободния пазар и свободния ни дух ние искаме да навлезем дълбоко на пазара на г-н Ганев тъй като сме открили една неизследвана ниша. Нашето производство в никаъв случай не е екологично понеже продукцията ни е от суров дървен материал, който изкупуваме от икономически свободни бракониери и след необходимите формувания обливаме с бензин и го запалваме с цел нещо като стерилизация. Отделяните токсини не се пречистват защото предпочитаме високата печалба пред инвестиции в чисто производство. Трябва да споменем, че продуктът ни не е изследван за негатвни влияния върху човешкия организъм, тъй като всякакви регулаторни рамки не съществуват (разчитаме единствено на пазара). За съжаление тъй като за момента няма търсене от страна на пазара на г-н Ганев ние решаваме да наложим агресивно нашия продукт. Затова направихме картелно споразумение с няколко други фирми и се впуснахме да завладеем пазара. Тъй като няма регулиране на картелните споразумения или други подобни ние, дори без желанието на г-н Ганев, запълнихме прословутата ниша. Дотук добре за нас. За г-н Ганев обаче се появиха някои усложнения. След като неговата ниша бе запълнена благодарение на свободния пазар той не установи никакъв прилив на щастие. Точно обратното, установи някои нежелани здравни ефекти, които нашият продукт уви му причини. Тъй като продуктът не е тестван и за социалните последици на пазара г-н Ганев установи, че след като пазарът му бе завладян, неговият социален статус сред познати и непознати доста се промени, а това доведе и до сериозни размествания в мечтите на г-н Ганев относно бъдещото му поколение.
    С оглед на тази стратегия бих предположил, че г-н Ганев ще се огледа наоколо и ще се "update on reality" или рискува да изпадне в доста по-сконфузни ситуации.

  5. 5 Профил на "Противник на свободния пазар"
    *****
    Неутрално

    Мене тук ме дразни друго. Да питаш за икономиката Красен Станчев, Георги Ангелов и тези, на които те плащат, е все едно коментарите за политиката да ги пише само Явор Дачков или само Велислава Дърева...

    Лошото е, че хората обикновено разбират до толкова от политика, че да разберат кога четат нещо тъмно синьо или тъмно червено. Но в 99,9% не разбират когато четат нещо крайно субективно и дори неверно в икономиката.

    Пример: "Икономическият растеж не е някакъв обществен феномен, а събирателен показател за успехите на отделните индивиди. Тези успехи от своя страна са свързани със способностите и продуктивността на отделните индивиди. Това обуславя и различията в доходите. Няма нищо неморално или несправедливо в това да има по-успели и богати хора."

    Че кой е казал, че има нещо неморално и несправедливо в това да има по-богати хора. НО! Няма нищо неморално в това, когато печелиш повече да плащаш повече данъци.

    Този го познавам, защото учим една специалност последна година, но той е две години по-голям... Смятайте колко разбира от макроикономика...

  6. 6 Профил на Мария
    *****
    Неутрално

    Икономическата теория допуска, че човек се задвижва само и единствено от своя икономически интерес. Дори това да е така, способен ли е човек да определи какъв е наистина икономическият му интерес? Разбира ли, че изземвайки всички ресурси на природата накрая ще унищожи себе си? Ценностите на хората се различават: за някои, на единия край на скалата, природата е свещена и те не искат да унищожат и едно живо същество, защото смятат, че всяко същество има право на живот; за други, на другия край на скалата, природата не означава нищо повече от ресурс - те така и така прекарват 99% от времето си в изкуствената среда на града. За съжаление, голяма част от хората не съзнават, че без природата човекът няма да съществува: унищожавайки природата, човек унищожава и себе си. Още по-жалко е когато образовани хора не могат да го разберат. Биосистемата е един огромен организъм на взаимовръзки. Изсичането на горите означава не само унищожаване на вековни дървесни видове, птиците, животните и организмите, живеещи в тях, но означава и ерозия на почвите, промяна на речните корита, задържане на по-малко вода и влага на мястото на сечището, което води до промяна на микроклимата, намалено усвояване на въглероден двуокис и прозводство на кислород, и това са само няколко най-очевидни нарушени природни процеса. Колкото по-голяма е намесата, толкова по-големи са последствията, като често се задействат и мултипликационни ефекти (т.е. често 1+1 е повече от 2 в природата). Затова и изсичането на горите в световен мащаб е една от основните причини за глобалната промяна на климата, за превръщането в пустини на преди плодородни площи, за безвъзвратното изчезване на стотици хиляди животински и растителни видове, голяма част от които съдържат вещества, които биха помогнали на учените да синтезират лекарства за досега нелечими болести на човека като СПИН и рак.

    Безспорно, за предприемача, единствено важна е неговата печалба, но предпримачът ползва ресурси, които са на всички - въздуха, водите, почвите, биоразнообразието и именно затова са нужни законите, правителствата - за да накарат предприемачите да заплатят тази употреба, и в крайна сметка да не позволят на хората да изядат сами себе си.

    В икономическата теория това се нарича остойностяване на природните ресурси - това е и най-справедливият и икономичен начин те да се съхранят и за сегашното и за идните поколения. За първи път такова остойностяване се прави в САЩ - с цел да се регулират емисиите на серни и азотни окиси от големите промишлени предприятия. Да, имено в либералния САЩ, но не е учудващо предвид, че този начин на регулиране носи най-малко разходи, много по-малко от класическите стандарти и глоби. Всички вероятно са чували за търговията на парникови газове, въведена през 2005 г. в ЕС - създаването на пазар на парниковите газове позволява пазарът, а не регулаторът, да даде стойност на замърсяването и да наложи на предприемачите, които досега са го правили безплатно да заплатят връщането на този природен ресурс в съотношение, което е устойчиво за планетата.

    За съжаление този метод не е универсален, тъй като може би най-важния природен ресурс - биоразнообразието - не може да бъде остойностен. За радост има здравомислещи управляващи, все пак, които посредством небезизвестната НАТУРА 2000 и още много други подходи се опитват да го съхранят - за настоящото и за бъдещите поколения, за самото биоразнообразие.

    На защитниците на бързия икономически растеж даването на цена на природата не се харесва, защото това неминуемо води до по-големи разходи и по-малък растеж. Те наричат себе си free marketers, но са по-скоро free riders. Но дори и на тях е ясно, че безплатен обяд няма, въпреки че се правят, че не го разбират.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK