Проф. Александър Кьосев: Г-да Реформатори, министър Рашидов е проблем

Проф. Александър Кьосев: Г-да Реформатори, министър Рашидов е проблем

© Юлия Лазарова



Изборът на Вежди Рашидов за министър на културата и във втория кабинет "Борисов" предизвика протест и остри реакции още преди той да бъде гласуван в Народното събрание днес. "Дневник" препубликува мнението на директора на Културния център на Софийския университет и преподавател в катедра "Културология" проф. Александър Кьосев във "Фейсбук" от вчера, преди съставът на кабинета да бъде потвърден окончателно.


Този път се обръщам към своите съмишленици, не към онези, които имат различни идеи. Дами и господа, аз си мисля, че протестите доказаха едно - през новите медии гражданинът е вече неотменна част от непрекъснатия политически процес - той участва не само на избори, а изразява мнения, има искания, оказва натиск.


Понякога успява, понякога - не, в своите каузи, но гражданското му задължение е да не спира и да продължава да прави това, да бъде коректив на своите представители не само с гласа си на електорална единица (той ограничава мнението само до "да" и "не"), а и с публичния си глас, който е в състояние да казва значително по-нюансирани неща.




Социалните мрежи при всичките си дефекти (те са твърде особена публичност, с разни капани в нея) все пак позволяват това да се прави евтино и безплатно (капанът е, че и твърде лесничко и безотговорно, Явор Гърдев писа за това...). В момента се формира правителство - и ние можем да кажем каквото мислим. В случая аз мога да го кажа не само като гражданин, но и като експерт по култура.


Затова ще се огранича до предложения министър на културата (за Лукарски и неговите възможности като министър на икономиката да се изкажат икономистите). По-долу ще опиша най-най-елементарните правила на съвременната културна политика, които г-н Рашидов не е и чувал.


Изборът му за министър на културата при такова брутално невежество е удар върху Реформаторския блок - защото, като го приемат за министър, те обиждат своя електорат, който се състои в голямата си част от хора, които разбират за какво става дума. Че културната политика трябва да пази равновесието между секторите и гилдиите на културата (забележете, не само на изкуствата!), е толкова очевидно, че би трябвало въобще да не се обсъжда. Че Вежди не го спазваше и няма да го спазва - е също така очевидно.


Трябва да има равновесие и между нещо друго - културната политика трябва да подкрепя както репрезентативно-елитарната функция на изкуството (музеи, галерии, паметници, концерти, елитни събития и пр.), така и културните индустрии, които носят печалба, а също и всекидневните културни практики на обикновените хора.


Тя трябва да пази баланса между известна централизираност на елитните събития (очевидно е, че не може да има опера във всяко село, от нея има смисъл в няколко града в България, които имат ресурс и традиции в това отношение), съчетана с внимателна политика на демократичния достъп до тях, и паралелно - поддържането на локални библиотеки, училищни библиотеки и театри, музикални състави, микроинициативи, младежки групи и събития, детски събития, уъркшопи, градско изкуство, независими фестивали, самовъзникнали културни общности и прочее полезни за града и местните общности неща.


Този баланс е между най-елементарните неща в културната политика, прочетете например нелошата културна стратегия, която има София (какъв парадокс, София, Пловдив, Варна имат стратегии, а страната няма, Вежди покрай други министри има заслуга за това). За да се подкрепят подобни масови културни практики (както и министерството на спорта би трябвало да подкрепя не само висши спортни постижения, а и масов спорт), има инструменти - конкурси и сесии на съответни фондове за култура. В България този фонд е в смешно състояние.


В това отношение читалищната мрежа, стара българска традиция, би била по принцип перфектна. За жалост тя е в окаяно състояние не само защото няма пари, а и защото е монополизирана от хора със същия античен манталитет като Вежди.


Въпросният скулптор (който като общински съветник наби едно войниче на пост, нали не сте забравили?) смята, че воденето на културна политика е да си подкрепяш гилдията, да дрънкаш каквото ти дойде на главата като "народен човек" по телевизията, да правиш скъпи изложбени зали и музеи, сгрешени в самата си концепция, с което да помогнеш на "великите", за да останете в историята...


В началото на своя мандат Вежди Рашидов беше запитан по телевизията каква ще бъде неговата политика към културата - и той отговори: "Културата - това са хората, която я правят, в България това са около петдесет души." И изброи разни "живи класици", между които по подразбиране се числи и той самият. След подобен отговор е най-добре веднага да ти поискат оставката поради доказана глупост и пълно невежество.


За да бъда окончателно ясен, заявявам съвсем категорично, че аз нямам никакви аспирации към недотам привлекателния пост министър на културата. Но нямам намерение да оставя без последствия назначаването на който и да е - изказвам се и възнамерявам и в бъдеще да се изказвам по въпроса. Вече се изказват и други колеги от този сектор - и списъкът с грешките, меко казано, вече сътворени от г-н Рашидов, расте ли, расте. Ето защо накрая още веднъж: г-да Реформаторите трябва много да внимават кои министри приемат - това не е проблем на ГЕРБ само, то е проблем между тях и техния електорат.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK