От целувката на Кобрата към въпроса за съгласието

От целувката на Кобрата към въпроса за съгласието

© Reuters



През последните дни българското публично пространство бе доминирано от няколко теми, една от които обвиненията в сексуален тормоз срещу българския боксьор Кубрат Пулев от страна на американската журналистка Дженифър Равало.


Повод за обвиненията станаха заснета на камера изненадваща целувка по устните и последвало по-късно опипване – по твърдения на Равало, – което "Кобрата" извършил спрямо нея след мача му срещу румънеца Богдан Дину в Лос Анджелис.


И докато в публичното пространство се размятат спекулации за действителната мотивация на Равало и какви ли не други доводи, търсещи да оправдаят поведението на Пулев, един въпрос остана незасегнат у нас. Въпросът за съгласието.




Като оставим настрана конкретния казус, въпросът за съгласието е един от централните за етиката на подобни отношения. И макар да възниква най-вече в контекста на сексуалното поведение, той пронизва обществото ни в много контексти, които не са сексуални в същността си – от това някой поначало да ни докосва, дори когато не е по сексуален начин, през това някой да ни снима или да разпространява контактите или личните ни данни без наше съгласие.


В САЩ дебатът по въпроса за съгласието е стар и интензивен. Конкретно в контекста на сексуалното поведение той е станал един от важните въпроси на феминисткото и правозащитното движение поради актуалността му за ендемичните прояви на сексуално насилие в системата на висшето образование, включително общежитията и неформалните контакти между колежаните.


На въпроса за съгласието трябва да отдаваме подобаващо внимание и сериозност, дори когато поводът за това може да изглежда маловажен. Няколко са важните неща за съгласието, които трябва да знаем и разбираме.


На първо място трябва да знаем и помним, че съгласието е нещо, за което обичайно би трябвало да питаме. Разбира се, че има контексти, в които това не е необходимо, но в повечето случаи е, особено когато взаимодействаме физически с другиго. Да попиташ дали може е правилната постъпка и гаранция, че всички ще се чувстват добре. От това да снимаме някой бегло познат, през това да дадем телефона на приятел на трето лице, до това да целунем или докоснем някого – без значение еротично или не, – питането никога не боли.


На следващо място, не трябва да забравяме, че съгласието винаги може да се оттегли. Това, че човек веднъж е изразил съгласие с нещо, не означава, че не може да променя мнението си. Ако аз се съглася някой да ползва колата ми днес, това не означава, че може да идва по всяко време и да я взима без да ме пита повече, понеже някога съм дал съгласието си.


Ако не приемаме подобно "вечно" съгласие за ползването на наши вещи, то защо трябва да считаме, че този принцип не е валиден и за нещо много по-ценно – собственото ни тяло и личност!? Едно "да" или "искам" винаги може да се превърне в "не" или "не искам" и това е моментът в който вече действаме без съгласието на другия.


На трето място съгласието за едно нещо не е знак за съгласие за друго, дори да ни се струва подобно. Съгласието за прегръдка е съгласие за прегръдка, а не за целувка, за еротично докосване или за каквото и да е друго. Изразеният романтичен интерес към колега в работата не означава съгласие за сексуално докосване, поне не ако взаимоотношенията не са достигнали такъв етап или ако търсенията на едната страна са от романтично, а не само от еротично естество.


На четвърто място, съгласието ни отправено към един не е съгласие отправено към всички. Така флиртът с един човек не означава, че всеки друг може да се възползва от нас, да ни докосва или да изисква от нас удовлетворение на желанията му. Освободеното поведение на един човек – мъж или жена – на някакво парти с даден човек не може разумно да се смята за покана към всички останали присъстващи. Съгласието се дава индивидуално.


На пето място има драстична разлика между мълчание и активно съгласие. Противно на популярния израз, мълчанието не е винаги знак на съгласие. Това важи с пълна сила в контекст, в който съгласието е нещо очаквано. Еротичната интимност е точно такъв контекст. Мълчанието в такъв контекст може да е знак за твърде много неща – обърканост, несигурност, срам, страх, съгласие, несъгласие и други.


Ето защо непринуденото, без натиск дадено изрично, изказано на глас "да", е нещото, което се разбира под "съгласие" в този контекст. Мълчанието на една жертва на сексуален тормоз, поставена в подчинено положение спрямо насилника си – началник, властник, кумир или по-възрастен участник в отношенията – не може да се приеме разумно за съгласие.


Това са пет прости правила. Те не изискват особени усилия от нито една от двете страни във взаимоотношенията и имат силно универсален характер, който не се изчерпва само със сферата на интимните и сексуални взаимоотношения.


Те са важни уроци не само за нашите деца и за тяхната безопасност в контакта им с другите, но и за възрастните.


Случаят с Кубрат Пулев идва да ни напомни, че патриархатът, с останки от който живеем и до днес, е култура, която учи мъжете да доминират, да властват и поради това – че им се дължи и могат да си взимат по своя воля, без да питат. Това поведение обаче не е приемливо – нито за мъжете, нито за жените.


Надявам се, че не е това обществото, в което повечето от нас искат да живеят. И пак от нас – от възпитанието което даваме на деца и възрастни, от реакцията ни наместо мълчание, когато виждаме този порочен модел да се възпроизвежда и от добрия пример, който даваме – зависи това да променим културата към по-добро.


Авторът, Радослав Стоянов, е активист, правозащитник, водил редица дела в защита на уязвими групи – на ЛГБТИ хората, жените, етническите и религиозните малцинства и за дискриминация по възраст. Понастоящем работи в Българския хелзинкски комитет.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK