Медийно досие: "Европа 2020" – новата стратегия на ЕС

    *Досието ""Европа 2020" – новата стратегия на ЕС" е подготвено от Яна Русева, четвърти курс "Международни отношения", УНСС.
    В подготовката на досието е използвана информация от портала за европейски политики и партньор на Дневник - www.euractiv.com


    Основни дати:

2000 г. - Създаване на Лисабонската стратегия;
2005 г. - Преоценка на Лисабонската стратегия;
2008г. – Начало на процеса за създаване на продължение на Лисабонската стратегия ("Европа 2020");
10-11 дек. 2009 – Среща на върха на ЕС за оформяне на приоритетите в стратегията за устойчиво развитие след 2010 година;
15.01.2010– Европейската комисия получава 1 500 мнения (за срока посочен за предложения) за нова стратегия от държави-членки, граждани, организации и др. заинтересовани страни;
2.02.2010 – Оценка на Лисабонската стратегия;
11.02.2010 – На работна среща на ЕК се оформят основните цели и посоки на стратегията и се решава да няма санкции за тези дърави членки, които не могат да достигнат целите а допълнително финансиране за тези които успеят;
3.03.2010 – Европейската комисия представя "Европа 2020" в Брюксел.
25-26 март 2010 – Среща на върха на ЕС за обсъждане на общия подход на стратегията и обявените от Комисията водещи цели.



Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми.


В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.



Оценка на Лисабонската стратегия


Началото на Лисабонската стратегия е поставено през 2000 г. в отговор на предизвикателствата, свързани с глобализацията и застаряващото население. Първоначалната стратегия постепенно се доразвива в изключително сложна структура с множество цели и действия и неясно разделение на отговорностите и задачите, и по-специално между ЕС и националните равнища. По тази причина през 2005 г, след провеждането на средносрочен преглед, е даден нов тласък на Лисабонската стратегия. За да се осигури по-ясно степенуване на приоритетите, възобновената стратегия е насочена към растежа и работните места.


Като цяло Лисабонската стратегия оказва положително въздействие върху ЕС, макар че основните и цели (т.е 70 % заетост и разходи за иновации - 3 % от БВП) не са постигнати.


Февруари 2010 г. Европейската Комисия публикува оценка на Лисабонската стратегия. Основни изводи посочени в докумета са:
- Лисабонската стратегия спомогна за постигането на широк консенсус относно реформите, от които се нуждае ЕС;
- Структурните реформи направиха икономиката на ЕС по-устойчива и помогнаха по време на икономическата криза, но Лисабонската стратегия не разполагаше с достатъчно инструменти, за да предотврати някои от причините за кризата;
- Цялостният ход на прилагане на реформите беше бавен и неравномерен;
- По-тясна връзка между Лисабонската стратегия и другите инструменти на ЕС и специфичните инициативи по отрасли или политическите мерки можеха да подобрят ефективността и;
- Като цяло партньорството между ЕС и държавите-членки беше положително, но прилагането на Лисабонската стратегия бе затруднено от различната степен на ангажираност и слабо управление;
- Влиянието на препоръките за политики до конкретни държави беше променливо;
- Комуникацията се оказа ахилесовата пета на стратегията;
- Можеше да се направи повече за укрепването на еврозоната;
- Външното измерение можеше да бъде по-голямо.


    Европа 2020
Цели на стратегията
Европейската комисия предлага 5 водещи стратегически цели и 7 водещи инициативи (Иновации, Образование, Цифрово общество; Климат, енергия и мобилност, Конкурентноспособност, Заетост и умения, Борба с бедността ) за икономически растеж през следващите 10 години:


- Увеличаване на процента на заетостта на населението на възраст 20—64 години от сегашните 69 % на поне 75 %.
- Постигане на поставената цел за инвестиции от 3 % от БВП в НРД, по-специално чрез подобряване на условията за инвестиции в НРД от страна на частния сектор и разработване на нов индикатор за следене на иновациите.
- Намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. или, при наличието на подходящи условия - с 30 %, увеличаване на дела на възобновяемата енергия в нашето крайно енергийно потребление на 20 % и постигане на увеличение с 20 % на енергийната ефективност.
- Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище на 10 % от сегашните 15 % и нарастване на дела на населението на възраст 30-34 години със завършено висше образование от 31 % на поне 40 %.
- Намаляване на броя на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността с 25 %, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност.


Основни предизвикателства


Справяне с икономическата криза – увеличена безработица и намалено производство.


Разразилата се наскоро икономическа криза няма прецедент в живота на това поколение. Устойчивото нарастване на икономическия растеж и на създадените работни места, което се наблюдаваше през последното десетилетие, беше заличено БВП на ЕС намаля с 4 % през 2009 г., индустриалното производство спадна до равнището от 90-те години, а 23 милиона души, или 10 % от активното население, в момента са безработни. Кризата бе огромен шок за милиони граждани и извади на показ някои фундаментални слабости на европейската икономика.
Освен това кризата направи по-трудна задачата да се гарантира бъдещия икономически растеж. Липсата на доверие във финансовата система затруднява възстановяването, тъй като фирмите и домакинствата изпитват затруднения при заемането, изразходването и инвестирането на финансови средства. Европейските публични финанси бяха засегнати съществено, като дефицитите достигнаха средно 7 % от БВП, а дългът – над 80 % от БВП, като двете години на криза заличиха фискална консолидация, продължила двайсет години. Европейският потенциал за растеж намаля наполовина по време на кризата. Съществува риск голяма част от инвестиционните планове, талант и идеи да не бъдат използвани поради несигурността, недостатъчното търсене и липса на финансиране.


Структурни слабости на ЕС


Излизането от кризата е най-неотложното предизвикателство, но най-голямото предизвикателство пред ЕС е да не се подаде на рефлекса и да се опита да възстанови ситуацията преди кризата. Дори преди кризата съществуваха голям брой области, в които постигнатият в Европа напредък не бе достатъчно бърз в сравнение с останалата част на света.


Икономически растеж


Средният ръст в икономиката на Европа бе системно по-нисък от този на основните и икомически партньори, главно поради разликата в производителността, която през последното десетилетие се задълбочи. В голямата си част това се дължеше на разлики в търговските структури в съчетание с по-ниски равнища на инвестициите в НРД и иновации, недостатъчно използване на информационните и комуникационните технологии, нежеланието на някои групи от нашите общества да възприемат иновациите, пречки пред достъпа до пазара и по-малко динамична бизнес среда.


Заетост


Независимо от постигнатия напредък, нивото на заетостта в Европа от средно 69% за лицата на възраст 20 – 64 години все още е значително по-ниско от това в други части на света. Само 63% от жените работят, докато този процент при мъжете е 76%. Само 46% от по-възрастните лица (на възраст 55 – 64 години) работят в сравнение с над 62% в САЩ и Япония. Освен това работните часове на средностатистическите европейци са с 10% по-малко от работните часове на гражданите на САЩ и Япония.


Застаряващо население


Населението застарява с нарастващи темпове. С излизането в пенсия на поколението на родените след Втората световна война от 2013/2014 г. активното население на ЕС ще започне на намалява. Броят на хората над 60-годишна възраст в момента нараства два пъти по-бързо от 2007 г., което е с около два милиона годишно в сравнение с 1 милион годишно преди това. Съчетанието от по-малък брой работещо население и по-голям дял на хората, излизащи в пенсия, ще натовари допълнително европейските социални системи.


Проблемен единен пазар
Наличието на по-силен, по-задълбочен, по-разширен единен пазар е от жизненоважно значение за растежа и създаването на работни места. Настоящите развития обаче показват симптоми на умора от интеграцията и разочарование по отношение на единния пазар. Кризата добави изкушението на икономическия национализъм. Всеки ден бизнесът и гражданите са изправени пред действителност, в която все още има пречки за трансгранична дейност въпреки законното съществуване на единния пазар. Те осъзнават, че мрежите не са достатъчно свързани една с друга и че прилагането на правилата на единния пазар все още не е еднакво навсякъде.


Глобални предизвикателства


Засилваща се конкуренция


Европейските икономики са все по-взаимосвързани. Европа ще продължи да се възползва от това, че е една от най-отворените икономики в света, но конкуренцията от страна на развиващите се и нововъзникващите икономики се засилва. Страни като Китай и Индия инвестират интензивно в научноизследователска дейност и технологии, за да постигнат по-предно място за своите икономики във веригата на стойността и отбележат скокообразен растеж в световната икономика. Това упражнява натиск върху някои сектори в нашата икономика по отношение на запазване на тяхната конкурентоспособност, макар всяка заплаха да представлява също така и възможност. Развитието на тези страни ще доведе до разкриването на нови пазари за голям брой европейски предприятия.
Финанси


Проблемите, свързани със световните финанси: Наличието на леснодостъпни кредити, поведението, основаващо се на краткосрочни печалби, и прекомерното поемане на риск на световните финансови пазари насърчиха спекулативното поведение и предизвикаха растеж на основата на "икономическия балон" и съществени дисбаланси. Европа се е ангажирала да намери глобални решения за постигането на ефикасна и устойчива финансова система.
Климат и ресурси


Предизвикателствата, свързани с климата и ресурсите: Силната зависимост от изкопаеми горива, като например нефт, и неефективното използване на суровините излагат нашите потребители и предприятия на вредни и скъпоструващи ценови шокове, излагайки на опасност нашата икономическа сигурност и допринасяйки за изменението на климата. Нарастването на световното население от 6 на 9 млрд. души ще засили световната конкуренция за природни ресурси и ще окаже натиск върху околната среда.


Бъдещи действия


Предложение на ЕК за план-график:
2010г.


Предложения за цялостен подход "Европа 2020" - Европейска комисия


Споразумение за цялостен подход и избор на водещи цели на ЕС -Европейски съвет през пролетта
Предложения за интегрирани насоки "Европа 2020" - Европейска комисия
Дебат за стратегията и мнение относно интегрираните насоки - Европейски парламент


По-точно определяне на ключови параметри (цели на равнище ЕС/национални цели,
водещи инициативи и интегрирани насоки) -Съвет на министрите


Одобрение на стратегията "Европа 2020", валидиране на целите на ЕС/националните
цели и приемане на интегрирани насоки- Европейски съвет през юни


Оперативни насоки за следващи стъпки по "Европа 2020"- Европейска комисия


Задълбочена дискусия по избрани тематични въпроси (напр. изследвания и развой и
иновации)- Европейски съвет през есента


Програми за стабилност и сближаване и програми за национални реформи - Държави-членки


2011г.


Годишен доклад пред Европейския съвет през пролетта, становища относно
програмите за стабилност и сближаване и предложения за препоръки - Европейска комисия


Преглед на предложенията на Комисията за препоръки, ЕКОФИН за Пакта за
стабилност и растеж - Съвет на министрите


Пленарен дебат и приемане на резолюция - Европейски парламент


Оценка на напредъка и стратегически ориентации- Европейски съвет през пролетта


Последващи действия по препоръки, изпълнение на реформи и докладване - Държави-членки, Европейска комисия, Съвет


2012г.
Същата процедура със специфично наблягане върху мониторинга на напредъка


България 2020


На 15 януари България публикува своето мнение за стратегия "Европа 2020".

    За обхвата на стратегията
- Стратегията трябва да остане фокусирана върху икономическият растеж и работните места.
- Специално внимание трябва да се отдели на "по-зелен" икономически растеж и развитие на човешкия ресурс.
- Имайки предвид сегашната икономическа криза, бъдещата стратегия би трябвало да работи и върху консолидация на финансовия сектор и за изход от кризата.
    За проблемите на управлението
- Ежегодно отчитане – гаранция за поддържане на прогреса на реформите и съвместната координация.
- Групирането на страни, които са изправени пред, или които са се справили с еднакви предизвикателства: по-добър фокус на наблюдение и контрол, подсилване на печалбата от споделените знания и обмяната на добри практики.
- България държи на определянето на общоевропейски цели и след това уточняване и определяне на страновоориентираните съответващи цели.
- Обща, прозрачна и широко приета от всички държави-членки, рамка за оценяване на прогреса е от ключово значение.
- Осигуряването на ефективно взаимодействие и участието на всички заинтересовани страни, на всички нива – отговорност на правителствата.
- Засилване на обмена и комуникирането на успешни реформи и примери за добри практики - на възможно най-ниското ниво, което е най-близо до хората – факт, който задава изключително важна роля и на местните и регионални власти.


Действия на българското правителство


На 10 март Министерският съвет одобри рамковата позиция на България за публичната консултация на Европейската комисия във връзка с бъдещата стратегия "ЕС 2020".


Ключови въпроси за страната ни са: Икономика, устойчивост на публичните финанси; Нови работни места в "зелени отрасли" и свързаното с тях развитие на инфраструктурата; Развитие на човешкия капитал; Ограничаване на неравенството и бедността; Реформи в образованието, здравеопазването и пенсионната система.


На 5 май България започна консултации по специфичните национални цели по стратегията "Европа 2020". България още не е определила всички специфични национални цели по стратегия "Европа 2020". Те трябва да отчитат както изходната позиция на страната ни, така и националните особености, и ще намерят израз в пакет от законодателни и програмни инициативи за преодоляване на големите териториални диспропорции в икономическото и социално развитие.


Мнения и коментари


- До юли СДС ще приведе в официален писмен вид своята стратегическа визия за развитие на България до 2020 г. Целта на стратегията е отразена в мотото "Европейски стандарт на живот", информира лидерът на партията Мартин Димитров след заседанието на разширеното национално ръководство.


СДС се е амбицирал да изготви дългосрочна стратегия за развитие на страната по примера на другите европейски държави, коментира Димитров. Основни акценти в нея ще бъдат ниските данъци - "най-ниски в Европа", по думите на синия лидер, сваляне под 35% на държавното разпределение на БВП, нова контролна система на държавата, превръщането на страната в "биозона на ЕС", продължаване на децентрализацията в местното управление, извеждане на прокуратурата от съдебната в изпълнителната власт.


- Меглена Кунева, съветник на зам.-председателя на ЕК с ресор транспорт, изнесе лекция пред студентите от УНСС, на тема "Европа 2020". Тя очерта бъдещия европейски свят - с гъвкаво работно време, дистанционно обучение и работа от вкъщи. Конкурентоспособността и услугите тя определи за "екстракта на стратегията", а мисленето и идеите като провокирани механизми на вътрешния пазар. През 2050 г. на един работещ в Европа ще се падат по 40 неработещи, цитира Кунева прогнозни данни, които коментира с възможностите за изменение в пенсионната система и ограниченията на приема в Европейския съюз. Като стратегически приоритет тя посочи "изграждането на ценностите на нашия икономически ръст, базирани на знанието". "Образованието е пистата, по която ще се състезават 27-те държави-членки на Европейския съюз", изтъкна Меглена Кунева.


- На 22 януари по инициатива и с участието на президента Георги Първанов се състоя дискусионният форум "България – накъде след кризата", публикува сайта на президента, посветен изцело на новата стратегия - bulgaria2020.bg. Във встъпителното си изказване президентът подчерта, че най-доброто за страната сега е създаването на единна стратегия за национално развитие, която да обедини идеите за изход от кризата. Стратегия, която да ни позволи да стартираме от много по-активни и перспективни позиции в надпреварата на националните икономики в Европа и съвременния свят след кризата. Да даде максимално ясен отговор какви са нашите водещи цели и приоритети, каква България искаме да видим в края на настоящото десетилетие. На 11 май в Ловеч Георги Първанов, заяви: "Ако изхождаме от стратегията "Европа 2020", образованието и науката трябва да бъдат водещ приоритет с идеята до края на десетилетието да имаме три процента отделени средства за тях", каза президентът. В България процентът в момента е 0,3. Според Първанов, ако България иска да развива образованието като приоритет, трябва да се подходи по-гъвкаво, защото то не може да се мери със същия аршин, както другите сектори на живота.


- На заседание на Министерския съвет, чиято стенограма е публикувана на сайта на вестник "Капитал", министъра на образованието и науката Сергей Игнатов изрази мнение, че България е на последно място по иновации и конкурентноспособност в Европа. Според него предвид финансовата криза и практиката през последните години повече от 0,6 % от БВП не е възможно за страната. Министъра счита, че е по-добре да се предвиди по-нисък дял и да се достигне по-висок, отколкото да се обещае по-висок и да не се изпълни. Игнатов не вижда как ще се увеличат частните вложения за стимулиране на науката, които според него са основното финансиране на тази сфера. Според министъра на образованието не е възможно за десет години да настъпи драстична промяна, която да доведе до увеличена частна подкрепа. Позицията на Министерството на икономиката и енергетиката е, че могат да постигнат до 2 % от БВП. Европейската комисия изчислява възможен ръст от 1,2 % и 1,4 %. По време на това заседание на МС правителството прие минимален ръст от 1,4 % до 2 %.


- Константин Димитров, заместник-министър на външните работи, коментира пред БНР постигнатото по "Стратегия 2020"
"Особено сме удовлетворени от факта, че т. нар. кохезионна политика дава пари, за да могат по-бедните региони да достигнат по-високо развитите, селскостопанската политика и акцентът върху основната инфраструктура, разбирайте високоскоростни влакове, жп. линии, както и общият достъп до широколентов интернет залегнаха в основата на инструментите, чрез които ще трябва да се постигне този растеж и да се осигури тази висока трудова заетост."


- Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов припомни, че до 2020 г. делът на енергията от ВЕИ трябва да достигне до 16 на сто и затова по думите му инвестициите в тази област са от голямо значение.
Изявлението на Маринов идва в момент, в който аграрното министерство предлага законова забрана за строителството на ВЕИ в земеделски земи, а Министерството на околната среда прие по-строги правила за разглеждането на проектите.
Асоциациите, които представляват инвеститорите във възобновяеми енергийни източници, оспориха предложението на земеделското министерство да се забрани изграждането на соларни и вятърни паркове върху земи от първа до четвърта категория.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK