Медийно досие: Отношенията между Русия и ЕС

Руският президент Медведев (ляво) и президентът на ЕС Барозо (дясно) по време на срещата в   Ханти Мансийск през лятото на 2008. <br />
<br />

Руският президент Медведев (ляво) и президентът на ЕС Барозо (дясно) по време на срещата в Ханти Мансийск през лятото на 2008.



Досието "Отношенията между Русия и ЕС" е подготвено от Габриела Табакова, УНСС, втори курс "Политически науки".


В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.


---
Отношенията между Русия и ЕС в периода след разпадането на СССР започват официално през 1994 г. с подписването на Споразумението за партньорство и сътрудничество, което влиза в сила през 1997 г. Основните конфликтни точки в отношенията на Русия с Европейския съюз засягат уреждането на доставките на гориво, климатичните промени, организираната престъпност, борбата с тероризма, опазването на мира в Близкия Изток, както и някои изисквания на ЕС към вътрешната политика на Русия относно правата на човека. В центъра на отношенията ЕС - Русия днес е осъществяването на съвместна работа в четирите области на общите интереси, които са базата на съвместната им политика и сътрудничество. Това са икономиката и околната среда, принципите на свободата и справедливостта, външната сигурност и образованието и културния обмен. На среща на върха през май 2005г. в Москва бяха приети мерки за осъществяването им на практика.





Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected]. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.


Енергийни отношения


На 11 февруари 1999г. Русия и Европейската Комисия подписаха меморандум за сътрудничество в енергийния сектор. На среща на върха, проведена на 30 октомври 2000 г. в Париж, двете страни признаха зависимостта си една от друга по отношение на енергийните ресурси. По думите на тогавашния президент Владимир Путин това е "важен аспект" в техните взаимоотношения, където Русия е отговорна за доставките на енергия за страните от Западна и Централна Европа, а едновременно с това се привличат европейски инвестиции в руския енергиен сектор.


Механизъм за ранно предупреждение в сферата на енергетиката


На 16 ноември 2009 г. в Москва руският министър на енергетиката Сергей Шматко и еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс подписаха меморандум за създаване на Механизъм за ранно предупреждение за потенциални рискове в енергийния сектор, свързани с прекратяване доставките на газ, нефт и електричество, както и за вземането на бързи мерки, които да уредят алтернативни източници за доставки. Новият механизъм включва три основни стъпки – уведомление, консултация и изпълнение.


Газовата криза


Кризата с доставките на газ започна още през 2006 г. с прекратяването им по линията Русия – Украйна, заради неплатени сметки на Украйна към северната й съседка. На 31.12.2008 г. Русия за втори път блокира енергийните доставки за Украйна под предлог, че краде газ, предназначен за европейските страни. На 06.01 други източноевропейски страни като Румъния, България, Хърватия, Гърция, Сърбия и Македония, също останаха без гориво заради руско-украинския конфликт. На 17.01.2009 г., след второто прекратяване на газови доставки заради руско-украинския спор, руският премиер Владимир Путин и украинският му колега Юлия Тимошенко се зарекоха, че "газовата война" е приключила. На 20.01.2009 доставките на гориво за Европа бяха подновени.


Енергийната зависимост между Русия и Европа


Няколко са газопроводите, които са предвидени да минават през Русия и да доставят гориво за Европа.


"Северен поток" е газопроводът, който ще може да пренася 55 млрд. кубични метра природен газ между Русия и Германия през Балтийско море. Това ще се осъществи на базата на споразумение между Русия и Германия, чрез което се урежда доставката на газ за Германия, а също и за Франция, Дания и Холандия. Строителството на газопровода "Северен поток", започна през пролетта на 2010. Полагането на тръбите вече се извършва по дъното на Балтийско море.


"Южен поток" трябва да доставя газ от Русия до Италия, минавайки през България, Гърция, Сърбия, Словения и Австрия. Президентът на "Газпром" Алексей Милер обеща газопроводът "Южен поток", да бъде построен толкова бързо, колкото и "Северен поток". Планираният срок е краят на 2015 г., това е много тежък срок, остават по-малко от шест години, но в момента ние се движим по график", заключи Милер. Русия вече подписа междуправителствени споразумения с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, а "Газпром" създаде смесени дружества за изграждане на "Южен поток" в Сърбия и Унгария,


Петролопроводът Бургас - Александруполис се предвижда да бъде изграден с участието на Русия, България и Гърция, като Русия ще да има 51% финансов дял, а България и Гърция - по 24.5%. Петролопроводът трябва да транспортира руски и каспийски петрол и се явява нов път за пренос на петрол от Азия и Кавказ към Европа. През юни обаче премиерът Бойко Борисов заяви: "България няма пари за Бургас - Александруполис. Бургаският регион не го иска този проект. Няма да мине международната екологична оценка, не е изгоден, нямаме и пари за него. И другите държави нямат пари." По повод изявленията на българския премиер директорът на "Транснефт" Николай Токарев не изключи възможността срещу България да бъдат предявени искове за сериозни по размер обезщетения, ако тя се оттегли от проекта за петролопровода. Той уточни, че задълженията на страната за вноски в смесеното предприятие възлизат на 7 млн. долара за две години.


Въпрос на интерпретация са думите на премиера. Така министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков коментира пред Би Ти Ви изявленията на премиера Бойко Борисов относно спиране на проекта "Бургас - Александруполис" и замразяване на АЕЦ "Белене".


По думите му, ако има опасност за околната среда от "Бургас - Александруполис", тогава България мотивирано може да се откаже от него. "България няма да напусне немотивирано проекта", категоричен беше Трайков.


Единствените газопроводи, които не минават през територията на Русия, са Баку - Тбилиси - Джейхан и "Набуко". Последният трябва да доставя газ на Австрия през грузинско-турската или иранско-турската граница, минавайки през България, Румъния и Унгария. Проектът "Южен поток" е смятан от някои за алтернатива на "Набуко", с което Русия отново цели всички енергийни артерии да минават през нейната територия и да бъдат контролирани от нея. Проблемът с експлоатацията на "Набуко" е, че той би струвал на ЕС няколко пъти повече от "Южен поток". Баку - Джейхан свързва находищата в Каспийско море със Западна Европа, заобикаляйки Русия и Близкия изток.


Прегрупиране и алтернативи


На среща през октомври 2008г. между Катар и Иран и представители на "Газпром" е обсъдено евентуално обединение, базиращо се на шейсетте процента от световните газови резерви, които трите страни притежават.


През 2008 г. Русия предложи на Азербайджан да купи количеството газ, предназначено за износ, на пазарните цени и да го препродаде на Запада през своята газопроводна мрежа. Русия иска от правителството в Туркменистан да й разреши достъп до газови ресурси, които да разработва и експлоатира. Междувременно ЕС води преговори с Казахстан, Туркменистан и Узбекистан да ориентират маршрутите си за газови доставки към Европа.
На 23 декември 2008 г. в Москва се срещнаха 12-те водещи държави по износ на газ, за да създадат група на страните износителки, подобна на ОПЕК. По същото време ЕС обсъждаше проект за енергийната сигурност под председателството на Франция. В него участваха държави членки и институции на съюза, обединили се около целта да разнообразят и да осигурят алтернативни енергоизточници и пътища за стигането им до всички краища на Европа.


Различни позиции по енергийната зависимост


Бившият директор на Международната енергийна агенция, французинът Клод Мандил, заявява в свой доклад, че изпълнението на проекта "Набуко" с единствена цел да се конкурира "Газпром" е погрешна тактика. Според него Русия трябва да бъде включена в този газопровод, като по него бъде допуснат и пренос на руски газ.


Докладът "Енергийна сигурност в ЕС" предлага подновяване на отношенията ЕС - Русия в енергийния сектор, базирани на стриктно прилагане на законите, валидни за всички.


Шефът на "Газпром" Алексей Милер смята, че Европа се изправя пред остра енергийна криза и "Газпром" задължително трябва да участва в предотвратяването й, въпреки че "европейските управляващи не могат да решат от какво да се страхуват повече – от газовата криза или от въображаема руска заплаха".


От Съюза на либералите и демократите в Европа заявяват, че проектът "Северен поток" има политико-стратегическо измерение. Според тях това се явява хитър ход от руска страна, който свързва Русия с Германия, пренебрегвайки балтийските страни.


Куентин Пере, изследовател към фондация "Робер Шуман", смята, че най-притеснителният въпрос е съдбата на съседните на Русия страни. Украйна, Беларус, Молдова и Грузия са се превърнали в ябълката на раздора, която ЕС се опитва да "продаде" в името на мирни отношения с Русия. Той смята също, че противоречието сред страните - членки на ЕС, е най-голямата пречка пред общата му ефективна външна политика, включваща и енергийната политика.


Световната търговска организация


В областта на търговските споразумения между ЕС и Русия централно място заемат стоманата и текстилът. Срокът на давност на споразуменията ще изтече в деня, в който Русия бъде приета за член на Световната търговска организация (СТО). През ноември 2002 г. признавайки усилията, които Русия е направила, за да се превърне напълно в пазарна икономика, ЕС й отреди статут на такава. Двустранните отношения между Русия и ЕС за присъединяването на Русия към СТО завършиха през 2004 г., а многостранните преговори все още продължават.


Срещи на върха между Русия и ЕС


От влизането в сила на Споразумението за партньорство и сътрудничество през 1997 г. до този момент са се провели 25 срещи на върха между съюза и федерацията. Всяка година се състоят по две срещи – по една в Русия и по една в различните европейски столици. Срещите се фокусират върху въпросите, свързани с търговията, инвестициите, науката, свободното преминаване на границите, борбата с престъпността и тероризма, общата външна политика и политиката на сигурност, неразпространението на всякакви видове оръжия, дългосрочната стабилност на Балканите и в Близкия изток.


Ханти-Мансийск


На 27.06.2008 г. в руския град Ханти-Мансийск се проведе 21-ата среща на върха между ЕС и Руската федерация. На тази среща Русия и ЕС започнаха преговори за ново споразумение, което да замени старото, влязло в сила на 01.12.1997 г. Последното трябва да остане в сила, докато не бъде прието и одобрено новото споразумение. До май 2010 г. са проведени 9 дипломатически кръга в рамките на преговорите по този въпрос.


25-ата среща на върха – постигане на частичен напредък


Положителен, макар и частичен напредък в отношенията между ЕС и Русия беше постигнат на 01.06 т.г., на среща на върха между руския президент Дмитрий Медведев, президента на ЕС Херман ван Ромпой и върховния представител за външната политика на ЕС баронеса Катрин Аштън. Според договореното споразумение двете страни ще си сътрудничат във високите технологии, енергийната ефективност, научните изследвания, ефективно функциониране на правовата система, както и в борбата с корупцията. Една от причините за сближаването на Русия и ЕС е и международната финансова криза и фактът, че Русия държи около 40% от резервния си фонд в евро.


Между Русия и ЕС обаче останаха висящи въпроси, които в бъдеще ще очакват постепенно разрешаване, като критичната позиция на ЕС по отношение на човешките права и върховенството на закона в Русия. План за фактически действия, базиран върху новото споразумение за сътрудничество, се очаква да бъде изработен на следващата среща през есента.


Визовият проблем


На 17-ата среща на върха между Русия и ЕС през 2006 г. в руския град Сочи бяха подписани Споразумение за изглаждане на визовия проблем и Споразумение относно свободното преминаване на нелегални емигранти от Русия към ЕС. Целта на страните по споразуменията беше с подписването им едновременно да засилят контактите си през територията на целия европейски континент и да улеснят борбата с нелегалната емиграция. Представителите на Русия и ЕС подчертаха също, че така биха се подобрили и борбата с тероризма, трафика на наркотици и оръжие, граничния и миграционния контрол .


На срещата в Ростов на Дон Русия не успя да направи пробив във опита й да свали напълно визовия режим в страните от Европейския съюз.


Според Владимир Чижов, посланикът на Русия към Европейските общности, ЕС е изправен пред по-големи проблеми с миграцията откъм южната си граница, отколкото откъм източната. Сега руската страна се надява да привлече Германия за подкрепа за отпадането на визовите бариери.


Анатолий Чубайс, политик и бизнесмен, отговорен за приватизацията в Русия, заявява, че ако тя започне да модернизира икономиката си, ще се нуждае от поток висококвалифицирани специалисти в посока от ЕС към Русия. Според него обаче Русия трябва да обърне поглед към вътрешния си пазар вместо приоритет за бъдещите й действия да бъдат отношенията й с Европейския съюз.


Сигурността в Близкия изток


На 09.06.2010 г. петте постоянни страни – членки на Съвета за сигурност на ООН, плюс Германия приеха проекторезолюция за нови санкции срещу Иран. Предвижда се наказателните мерки да бъдат насочени към разширяването на оръжейното ембарго, към кораби в открито море и към издаването на лиценз на ирански банки, ако възникнат подозрения за опити за разпространение на ядрено оръжие.


Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад отправи към Русия предупреждения, че дългогодишните им отношения ще бъдат прекъснати и руската страна ще се превърне в потенциален враг, ако подкрепи резолюцията на ООН за прилагане на санкции върху Иран. Той смята, че е недопустимо руските съседи да се обърнат срещу Иран, подкрепяйки САЩ, когато дълги години преди това заедно са били в конфликт с американците. Сергей Приходко, съветникът на Дмитрий Медведев по външнополитическите въпроси, заяви, че руската политическа стратегия "не може да бъде нито само проамериканска, нито само проиранска". Сергей Караганов, председател на Съвета по външна и отбранителна политика, обясни, че истинската причина Русия да не подкрепя Иран не е сближаването й със САЩ, а "разработването на ядрени оръжия от иранската управляваща върхушка и неохотата й да работи конструктивно с никоя друга страна". По-рано този месец Иран изпрати 1200 кг нискообогатен уран на Турция, който ще бъде преработен в ядрено гориво за иранския реактор за медицински изследвания. Това стана в изпълнение на споразумението, подписано между Бразилия, Турция и Иран за размяна на ядрено гориво.


Грузинско-руската война


Намеренията на Южна Осетия да се отдели като независима от Грузия станаха причина за руско-грузинския конфликт, който намеси и международната общественост. Русия защитаваше гражданите на Южна Осетия и правото им на самоопределение, като обяви грузинските действия в Южна Осетия за геноцид, докато ЕС, ООН и САЩ призоваваха към мирно уреждане на спора и се застъпваха за неделимостта на Грузия, позовавайки се на нормите на международното право. След хиляди жертви, сред които и много цивилни граждани, през 2006 г. Южна Осетия и Абхазия се обявяват за независими държави, а на 26.08. 2008 г. Дмитрий Медведев официално ги признава за такива.



Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected]. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK