Медийно досие: Новата Европейска служба за външни действия

Катрин Аштън на посещение при европейска мисия за наблюдение близо до границата между Грузия и Южна Осетия.<br />

© Ройтерс

Катрин Аштън на посещение при европейска мисия за наблюдение близо до границата между Грузия и Южна Осетия.



Медийното досие за Евроейската служба за външни действия е подготвено от Валерия Мечкова, втори курс в професионално направление "Политически науки" в Университета за национално и световно стопанство. За подготовката му е използвана структурата на досие по темата в EurActiv.com и информация от статии в Дневник, сайтове на европейски институции и др.
В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.


Въведена с Лисабонския договор, Европейската служба за външни действия ще подпомага Върховния представител за външна политика и политика за сигурност, Катрин Аштън, в реализирането на външнополитическите цели на Европейския съюз.


Основни събития
· 1 ноември 1993:Договорът от Маастрихт дефинира Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) като втори стълб на ЕС.
· 1 май 1999: Амстердамският договор създава поста на Върховен представител на ОВППС.
· 18 октомври 1999: Хавиер Солана е назначен за първи Върховен представител.
· 23 октомври 2009: Среща на върха на ЕС одобрява Европейската служба за външни действия за нова дипломатическа институция съгласно Лисабонския договор.
· 1 декември 2009: Лисабонският договор влиза в сила. Баронеса Катрин Аштън е избрана за първия Върховен представител на ЕС за външна политика и политика за сигурност.
· 27 Април 2010: Министрите на външните работи от ЕС постигат политическо съгласие за бъдещата европейска служба за външни действия (ЕСВД).
· 2012: Службата трябва да достигне пълен оперативен капацитет





Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected]. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Резюме


Службата за външни действия ще интегрира съществуващите външни представителства на Европейската комисия в мрежа от посолства, представящи ЕС. В нея ще участват около 5 000 дипломати - длъжностни лица от компетентните служби на генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и командирован персонал от националните дипломатически служби.
Крайното решение за организацията и функциите на Външната служба ще се вземе от Съвета, по предложение на Върховния представител, след консултации с Еропейския парламент и със съгласието на Европейската комисия. Но структурата, начина на финансиране и основните постове на тази служба предизвикат надпревара за влияние сред страните-членки и нервни реакции от Европейските институции.


Проблеми
Лисабонският договор дава оскъдни показания
По настояване на страни като Великобритания и Полша, които са за по-ограничена европейска интеграция, Лисабонският договор подчертава, че външната политика си остава прерогатив на националните правителства. Прибавената Декларация 14 гласи, че новите постановления, касаещи ОВППС, не дават нови права на Комисията да инициира решения и не увеличава ролята на Европейския парламент.
Единствено Член 27 (Параграф 3) се занимава директно с Общата дипломатическа служба. Той гласи, че Върховният представител ще бъде подпомаган от тази служба, а тя от своя страна работи в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки.


Комисията на Аштън
Катрин Аштън е отговорна както пред Съвета, който представлява страните членки, така и пред Комисията, която представлява наднационалния интерес на ЕС. Това беше отразено и върху групата на високо равнище, която Аштън сформира, за да изработи проекта за европейската служба за външни действия. Тя се състои от 13 души и в нея участват някои от най-влиятелните европейски фигури зад сцената в Брюксел. От страна на Съвета това са Пиер де Боасo, Жан-Клод Пири, ръководител на правната служба, Робърт Купър, военен стратег, и политическият експерт Хелга Шмидт. Комисията е представена от дясната ръка на председателя Барозу - Жоао де Алмейда, генералния секретар Катрин Дей, ръководителя на кабинета на Аштън - Патрик Чайлд, ветерана в дипломацията Джеймс Морисън и отново ръководителя на правната служба Луиз Рекуна. Интересите на държавите-членки се защитават от националните посланици в ЕС - испанеца Карлос Бастарече, белгиеца Жан де Рю и унгареца Габор Иван.


Структура


На срещата на върха през октомври 2009 г., европейските лидери дефинираха основните принципи и цели, които ще поддържа новата служба. По отношение на компетенциите, те са обединиха около идеята службата да бъде разделена между географски мисии, покриващи различни региони и страни, и тематични мисии – например такива за административни въпроси и за човешките права.
Постигнато бе съгласие всички служителите да имат равен статут, без значение дали са назначени от националните правителста или от Европейските институции. Освен в принципа на назначаване, баланс при селекцията ще се търси и в географски и полов аспект.


На 25 март 2010 г. Катрин Аштън разработи проект за дипломатическата служба, който предвижда ЕСВД да бъде функционално автономна институция на ЕС. Тя трябва да бъде равноотдалечена от Комисията и Генералния секретариат на Съвета, и да има необходимия правен капацитет да изпълнява своите задължения, а именно да обслужва интересите на ЕС и страните-членки, като предоставя информация и съдействие.


Службата ще се състои от централна администрация и делегации към трети страни и международни организации. Предвижда се и под директната власт на Генерален секретар да бъдат създадени генерални дирекции, които да се занимават с въпросите за администрацията, персонала, бюджета, сигурността и комуникационните и информационни системи.


Също така, съществуващите вече дирекции за реагиране при кризи и планиране, Военния секретариат на Европейския съюз и Съвместния ситуационен център ще бъдат поставени под ръководството на Върховния представител.


Инструкции за своята дейност делегациите ще получават от Върховния представител и ЕСВД, но и от Европейската комисия в областите, в които тя има правомощия.


Делегациите на Комисията стават посолства на ЕС


С влизането в сила на Лисабонския договор, представителствата на Европейската комисия зад граница ще бъдат интегрирани в обща служба. Това предполага, че посолствата на ЕС ще заместят ротационното председателство при външното представяне на Съюза. Тези посолства също ще функционират като консулства за европейските граждани зад граница, ако тяхната страна няма дипломатическо представителство в конкретната държава. По искане на страна членка, мисиите на съюза ще могат да подпомагат националните правителства в усилията им за осигуряване на консулска защита на граждани на съюза и в отношенията им с трети страни.
Самостоятелността на общата служба от Европейската комисия и Секретариата на Съвета предполага автономност по отношение на административния бюджет и набиране на персонал, но и изисква задължителното одобрение и контрол на Европейския парламент над финансите. Като резултат решенията на страните членки по отношение на персонала на службата няма да бъдат достатъчни. Такива решения ще трябва да бъдат съпроводени с директива на ЕС за бюджета и персонала, което изисква одобрение и от Парламента.


Предложението на Аштън гласи, че решението за откриване и закриване на делегация ще бъде приемано от Върховния представител след консултация и със съгласие на Съвета и Комисията. На следващо място проектът предвижда всяка мисия да бъде водена от ръководител на делегация, който да има власт над целия персонал и да бъде отговорен пред Върховния представител.


Друг важен въпрос е разделението на труда между Комисията и бъдещите дипломати от общата служба. Досега, представителствата на Комисията зад граница отговаряха за програми за развитие и сътрудничество, но не и за провеждане на дипломация. Със създаването на общата дипломатическа служба, вземането на решения, касаещи областите за развитие ще се осъществяват на етапи. Съгласно предложението на Аштън дипломатите ще отговарят за първите - политически етапи, а представителствата на Комисията – за следващите технически нива. По-конректно, дипломатите от новата служба ще подготвят решенията на Комисията на стратегическо равнище.


Критиката


Разработеният от Аштън проект за службата обаче беше веднага разкритикуван от евродепутатите като прекалено общ и даващ твърде голямо влияние на отделни страни .
Предложенит вариант от Върховния представител игнорира Парламента, който отхвърля "Френския вариант", предвиждащ генерален секретар с големи правомощия (EurActiv 24/03/10). Евродепутатите предупреждават, че по този начин мрежата на дипломатическата служба ще бъде ръководена от генералния секретар "като паяк". По тяхно мнение един чиновник не би могъл да представя Европейската служба в отношенията й с Парламента, а това могат да вършат политически отговорни личности, като например тримата Комисари - Щефан Фюле, европейски комисарпо разширяването, Андрис Пиебалгс, латвийския комисар за развитието и Кристалина Георгиева, комисар за хуманитарната помощ и реагирането при кризи.

Представяне на съюза в международните отношения


Критиците казват, че Лисабонският договор създава дори още по-голяма какафония на европейски гласове с новите постове на първи дипломат (Катрин Аштън) и постоянен президент (Херман Ван Ромпой). Въпреки напредналата икономическа интеграция в Европейския съюз, по отношение на представянето си на глобалната сцена Европа има още работа. Всъщност ЕС рядко е представян като единен блок в международните отношение, с изключение на членстово си в СTO.
Две от петте постоянни членки на Съвета за сигурност към ООН са страни от ЕС – Франция и Великобритания, което дава на Съюза власт, непропорционална на броя население или БВП. Същото се отнася и за тежестта на ЕС в Международния валутен фонд. А ако се събере делът на всички държави от ЕС, то ще се окаже, че Съюзът има два пъти по-голямо влияние от САЩ и десет пъти – от Китай.
Но се оказва, че големият брой представители на ЕС, не води автоматично до по-добро представителство и този проблем стана особено очевиден на климатичната конференция в Копенхаген през декември 2009 г. По думите на евродепутата Ги Верхофщад резултатът от конференцията е могъл да бъде друг, ако ЕС имаше единно представителство, а не 8 – датчаните, които организираха срещата, представител на ЕК, представител на Шведското председателство, един на бъдещото испанско, Катрин Аштън, Гордън Браун, Никола Саркози и Ангела Меркел.
Този принцип на представителство в международните отношения е уредено в член 220 и член 221 от Договора за функциониране на ЕС, но по никакъв начин не предлага форма на единно представителство. За да поеме такава роля ЕСВД, е нужно да се проведат дълги и сложни преговори в самия Съюз, които да вземат под внимание политическата чувствителност на страните-членки.


Прекален натиск над Аштън?


С напредването на преговорите по проекта за създаване на Общата служба, притесненията на страните-членки за загуба на суверенитет растат заедно с критиките към Катрин Аштън. Тази тенденция допълнително усложнява задачата на Аштън да бъде пълноценен лидер на Службата.
Германските и френски дипломати недоволстват от прекалено голямото представителство и предимство на англичани в йерархията в службата. Основният проблем изглежда е близостта на Аштън с Британското външно министерство, като дори някои смятат, че Баронесата получава от тях инструкции за създаването на новата служба. Това е само една от многото критики към стила на управление и визията за своята роля към Аштън. Още когато беше назначена, нейните противници я обвиниха в липса на опит.


Компромисът


В последните дни на Испанското председателство, Европейската Комисия, Европейският Парламент и представители на ротационното председателство постигнаха съгласие по отношение организацията и работата на ЕСВД . На 21 юни в Мадрид лидерите на заинтересованите страни се срещнаха и изгладиха съществуващите противоречия. В резултат, на 6 юли Европейският парламент даде зелена светлина и се очаква след лятната почивка ЕП да гласува по регламентите за финансовото устройство и служителите на новото звено, както и по бюджета на службата за 2010 г. Месец, след като влезе в сила на решението за създаване на службата, Катрин Аштън ще представи на ЕК какви са очакваните приходи и разходи на службата.


Въпреки че Парламентът е само формално консултиран относно организацията и функционирането на ЕСВД, депутатите успяха да договорят значителни промени към първоначално предложения план на Върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън. С предложените промени ще бъде засилена "общностната идентичност" на Службата, като същевременно е гарантирана политическата и бюджетна отчетност на ЕСВД пред Парламента, подчертаха преговарящите от името на ЕП Елмар Брок (ЕНП, Германия), Ги Ферхофстат (АЛДЕ, Белгия) и Роберто Гуалтиери (С&Д, Италия).


По настояване на депутатите, вместо да бъде заместван от висши административни кадри на ЕСВД при отсъствие, Върховният представител ще бъде заменен от комисарите по разширяването или развитието и хуманитарната помощ, или от министъра на външните работи от страната, която държи ротационното председателство на ЕС.


Най-малко 60% от персонала на дипломатическото звено ще бъде съставен от постоянни служители на евроинституциите. Според евродепутатите това ще гарантира идентичността на службата като част от ЕС. Една трета от служителите ще бъде от представители на страните-членки. Те обаче ще могат да работят в нея за период до осем години, с евентуално удължаване на срока с още две години.


На 1 януари 2011 г. общо 1525 служители на ЕК и Генералния секретариат на Съвета ще бъдат прехвърлени към дипломатическата служба. Официалното седалище на службата ще бъде в Брюксел. Освен с админстрацията в Брюксел, звеното ще разполага и със 136 бивши делегации на ЕК в различни страни.
Постигнат бе и компромис преди да заемат своите постове, специалните представители на ЕС, както и ръководителите на делегации към трети страни и международни организации, които Парламентът счита за "стратегически важни", да минават през изслушване пред Комисията по външни отношения на ЕП.
Върховният представител ще трябва да търси мнението на ЕП по важните въпроси на външната политика на ЕС, като депутатите, които имат ключова институционална роля, ще имат достъп до секретни документи. (вж. "Дипломатическа служба на ЕС: Парламентът одобри Мадридското споразумение")


Следващи стъпки


Промените в регламентите за финансите, правилника за служителите и бюджета за 2010 г., по които ЕП има правомощия за съвместно вземане на решение със Съвета, ще бъдат гласувани след лятната ваканция и след като Съветът приеме позицията на ЕП относно организацията на ЕСВД.
Един месец след влизането в сила на решението за ЕСВД, Баронеса Аштън ще представи пред Комисията оценка на постъпленията и разходите на ЕСВД, с оглед изготвянето на проектобюджет на Службата.


Позиции


Още на изслушването си през януари 2010 г. пред Европейския парламент, първият дипломат на Европа Катрин Аштън каза, че нейн приоритет ще бъде "изграждането на Европейската дипломатическа служба като ефикасна и последователна институция" . Тя обяви, че ще се позове на съществуващия вече опит на ЕК и Секретариата на Съвета и ще включи нови лица от 27-те страни. Според Аштън въпросите, които трябва да се изяснят са: от какъв тип лидерство имаме нужда; какво различно може да донесе Европа като цяло от това, което са постигнали страните-членки в отношенията си с другите страни; как изглежда външната политика на ЕС през 21 век?


Хавиер Солана, бивш Генерален представител за ВППС, в интервю за белгийски вестник казва, че ЕС или ще се адаптира към новия ритъм и това, което инструментите на Лисабонския договор предлагат, или ще загуби тежестта си на международната арена. "Дори за най-силните страни-членки е мираж вярата, че могат да постигнат нещо сами. По-добре е да се действа заедно".


Бившият комисар за външни отношения Бенита Фереро-Валднер подчертава, че с изграждането на Общата дипломатическа служба ЕС постига нещо изцяло ново и няма примерен модел, който да се следва на европейско или национално ниво. "Службата няма да е базирана на междуправителствен или общностен метод, а трябва да се подсигури основаването й на истински Европейски подход, вдъхновен от и изграден върху силата на Общите политики."


По време на свое посещение в Париж на 29 януари 2010г. Хилъри Клинтън, Държавен секретар на САЩ, заяви, че "сигурността в Европа трябва да е неделима. Прекалено дълго публичният дискурс около Европейската сигурност бе фиксиран върху географски и политически деления." Клинтън добави, че "дори днес като погледнем към Европа, виждаме Западна и Източна Европа, стара и нова Европа, НАТО и извън-НАТО-вска Европа, Европа от и извън Европейския съюз. Реалността е, че няма много различни Европа, а тя е само една."


Външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд вижда Лисабонския договор като възможност за преодоляване на институционалната разделеност в Съюза. "Работата на другите Комисари с Върховния представител, както и Общата дипломатическа служба ще осигури обхващането на всички нива европейски експерти, което ще ни помогне заедно да виждаме новите възможности и да ги използваме по-креативно – от търговска политика до бюджета за развитие, от войници до полиция, санкции и контролни мисии" – каза Милибанд.


Помолен за коментар от EurActiv върху сбития график за създаване на Общата дипломатическа служба, Петр Мачей Качински от Центъра за Европейски политически науки (ЦЕПН), каза, че съчетаване на цели и време е изключително трудно. Според изследователят Парламентът е изцяло включен в преговорите за създаването на новата институция, тъй като има решителни права върху назначенията и бюджета. "Ако някои кръгове се оплакват от работата на Върховния представител, то те отчасти са прави: и това е защото няма установена система за работа" е мнението на анализатора от ЦЕПН. "Отговорността лежи в ръцете на страните-членки, не в Комисията или Аштън. Защото те я назначиха и защото всички тези трудни въпроси трябваше да бъдат разрешени между декември 2007г.(когато беше подписан Лисабонския договор) и сега."

Българската позиция


България, заедно с повечето новоприсъединили се страни членки от централна и източна Европа, настоява за квотен принцип при селектирането на национални дипломати. Eвродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, който е и член на работната група в ЕП, която наблюдава създаването на службата, коментира пред "Всеки ден", че "географският баланс означава да има един квотен принцип, да имаме служители, които са от България и са на гарантирани места".
Катрин Аштън, обаче реши, че подборът в службата ще зависи от качеството на хората, предложени от националните правителства. В проекта на решението за изграждане на службата по отношение на нейния състав е записано, че службата се изгражда на основата на най-високи професионални качества и най-широк географски баланс, но той няма да бъде квотен.


Също така България настоя за регламентирането на достъпът до информация, която ЕСВД ще акумулира, за да може всички страни членки да се възползват от работата на службата.


Министърът на Външните работи Николай Младенов застъпи тезата за включване на български дипломати в службата на принципна основа и предложи при своята среща с Катрин Аштън да се използва българския опит при формулиране на политиката на ЕС в Западните Балкани.


Изграждането на службата вече е в напреднала фаза и подборът на кадри тече по две направления - за ръководители на делегациите на ЕС по света, и за дипломати, които да работят в делегациите или в секретариата на службата в Брюксел. Европейската комисия представи 32 позиции за ръководители на делегации на ЕС в трети страни. Следващият пакет от вакантни позиции на ръководители на делегации в трети страни при редовната ротация е 35 бройки, уточни Бисерка Бенишева.


Конкурсът за над 30 ръководители на делегации приключи в началото на април. България се опитва да получи поне едно от тези места, каза говорителят на Външно министерство Весела Чернева в Брюксел. Лобирането на страната е насочено към делегациите в Западните Балкани, Черноморския регион и централна Азия. По неофициална информация на вестник "Капитал", България се бори да изпрати ръководител на европейската делегация в Македония, Албания или Босна и Херцеговина.


Извън посланическите постове, които България може да получи, не е ясно и колко ще са "редовите" български дипломати в европейската служба. Подборът им ще стане на два етапа - първо с конкурс в София, а след това номинираните ще бъдат изпратени на състезание с конкурентите си, предложени от останалите членки. Окончателният избор ще е на Аштън. Резултатите ще са ясни през есента, когато се очаква службата да е почти изцяло сформирана, но доста по-скоро ще знаем броят на номинираните от София.


Говорителката на министерство на външните работи добави, че националната селекция на българските кандидати за новата Европейска дипломатическа служба ще бъде максимално отворена и в нея ще се участва на принципа на качествата, а не само на формалната принадлежност към МВнР.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1571 Неутрално

    Цялото външно министерство на ЕС щяло да бъде към 7000 души. Значи , освен нашите клатикурци на дипломатически постове ще храним и европейски. Голяма дипломация ще падне !

  2. 2 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 1204 Неутрално

    Това е поредна стъпка към тоталната капитулация на суверенитета на европейските държави пред тази мега-структура наречена ЕС - още повече бюрокрация и то още по-недостъпна!

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK