Медийно досие: ЕС и Иранската ядрена програма

Медийно досие: ЕС и Иранската ядрена програма

© Reuters



Медийното досие за ЕС и Иранската ядрена програма е подготвено от Атанаска Върбанова, специалност "Международни отношения" в СУ "Св. Климент Охридски".
В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.



Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected]. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Основите на иранската ядрена програма са поставени още през 50-те години на миналия век в рамките на сътрудничество със САЩ по програмата Атоми за мир. Промените, които налага в страната Ислямската революция обаче, заедно с усложнените отношения със Запада, основен доставчик на ядрен материал и технологии до тогава, водят до застой в развитието и. Проблемът с ядрената програма на Иран се изостря, след като през август 2002г. иранската дисидентска група Национален съвет за иранската съпротива разкрива наличието на два тайни ядрени обекта в строеж: съоръжение за обогатяване на уран в Натанц и съоръжение за тежка вода в Арак. Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) предприема мерки за изясняване на действителното положение, като засилва инспекционния режим. В светлината на тези събития Франция, Германия и Великобритания, представляващи Европейския съюз като т.нар. Европейска тройка Е3, поемат дипломатическата инициатива за разрешаване на спорните въпроси относно обхвата и целите на иранската ядрена програма. Дългосрочно решение на проблема все още не е постигнато, а преговори продължават да се водят и до днес.




Хронология на основните събития


Октомври 2003 г.


Започват преговорите между Иран и Е3.


15 Ноември 2004 г.


Подписано е Парижкото споразумение, с което Иран се съгласява да спре обогатяването на уран в замяна на засилено сътрудничество с ЕС на ядрено, търговско и политическо ниво.


8 Август 2005 г.


Групата Е3 представя официално предложение с мерки за стимулиране и сътрудничество в замяна на 10-годишен мораториум върху обогатяването на уран от страна на Иран.


31 януари 2006 г.


На среща в Лондон Е3, Русия, Китай и САЩ приемат решение, че МААЕ трябва да отнесе проблема с иранската ядрена програма към Съвета за сигурност на ООН.


6 юни 2006 г.


Е3+3 представят ново предложение, включващо замразяване на действията срещу Иран в СС в замяна на сътрудничество и прекратяване на дейностите по обогатяване на уран.


14 декември 2007г.


В изявление Съветът на ЕС обявява подкрепата си за налагането на допълнителни самостоятелни и от страна на ООН санкции.


14 юни 2008г.


На официално посещение в Иран Хавиер Солана, Върховен представител на ЕС за външната политика и на групата Е3+3, представя на Иран нов пакет от предложения.


8 август 2008 г.


ЕС променя общата си позиция, като утвърждава санкциите, наложени от ООН срещу Иран.


1 октомври 2009г.


Подновяване на преговорите между Е3+3 и Иран в Женева.


26 юли 2010г.


ЕС приема допълнителни санкции срещу Иран.


6-7 декември 2010г.


Подновяване на преговорите в Женева.


21-22 януари 2011г.


Нов кръг преговори в Истанбул.


Начален период на преговорите по ядрената програма на Иран


Първият кръг от преговори между Иран и т.нар. Европейска тройка (Германия, Франция, Великобритания) се състои през октомври 2003г., след като през септември същата година МААЕ приема критична резолюция. Агенцията заплашва да отнесе проблема пред Съвета за сигурност на ООН, ако се установи, че Иран не спазва режима за гаранции по развитието на ядрената си програма. Тази резолюция установява серия нарушения и пропуски от страна на Иран и призовава за засилено сътрудничество и пълна прозрачност. Тогава външните министри на Е3 договарят с Иран "Съвместно становище" на 21 октомври 2003г., гарантиращо сътрудничеството му с МААЕ. Като мерки за изграждане на доверие също така Иран обещава да подпише през декември и да приложи Допълнителния протокол към ДНЯО (Договор за неразпространение на ядрени оръжия). Протоколът дава право на агенцията да извършва инспекции без предупреждение и с по-широк обхват на ядрените съоръжения. Също така Иран обещава доброволно да преустанови всички дейности по обогатяване и преработка на уран. Въпреки това обхватът и продължителността на това преустановяване не са уточнени. От друга страна споразумението гарантира, че Е3 няма да подкрепят опитите проблемът да бъде отнесен до СС, при условие и дотогава докато Иран спазва напълно своите ангажименти. Това споразумение създава основата за по-задълбочен диалог на сътрудничество, предвиждащ по-лесен достъп до модерни технологии и доставки в различни области. Споразумението включва и идеята за изграждане на свободна от ядрени оръжия зона в Близкия Изток.


Още в началото на 2004г. обаче иранското сътрудничество започва да отслабва. Резолюцията на МААЕ от юни 2004г. отчита постигането на прогрес в цялостното разбиране на иранската ядрена програма, но въпреки това изразява сериозни критики относно неразрешените въпроси като обхвата на доброволното прекратяване на дейностите по обогатяване и преработка на уран. В същия период отношенията между ЕС и Иран са обтегнати заради доклад на ЕС, публикуван същия месец, който изразява сериозната загриженост на Съюза за продължаващото незачитане на човешки права в Иран.


Парижкото споразумение от 2004г.


В опит да съживят споразумението "ЕС-Иран" от предходната година представители на Е3 се срещат с ирански официални лица в Париж през юли 2004г., като отправят предупреждение, че ако не възстанови пълното прекратяване на ядрени дейности, Иран ще бъде докладван пред СС на ООН. В същия период Иран уведомява МААЕ, че е започнал да провежда опити в съоръжението за преобразуване на уран в Есфахан. Официалните представители на Е3 се срещат със своите ирански колеги на 21 октомври, за да им дадат "последен шанс" да прекратят обогатяването на уран срещу други отстъпки. На тази среща Е3 представя пред Иран пакетно предложение в 4 страници, което призовава Иран да преустанови за неопределен период дейностите по обогатяване и преработка на уран, докато бъде постигнато дългосрочно, приемливо за двете страни споразумение. ЕС изразява готовност да предостави серия отстъпки и стимули на страната като, например, подкрепа за Ирано-руското сътрудничество в областта на ядрената енергия за мирни цели, политически гаранции за достъп до международния пазар за ядрено гориво на пазарни цени, предложение за изследователски реактор за лека вода. При отхвърляне от страна на Иран на конкретното предложение Е3 ще счита споразумението от октомври 2003г. за разтрогнато и ще подкрепи отнасяне на проблема към СС на ООН, който има авторитета да наложи прекратяване на обогатяването на уран и засили прилагането на инспекции от МААЕ чрез санкции.


Най-проблематичен се оформя въпросът за продължителността на "неопределеното прекратяване на обогатяването на уран". Иран предлага то да се фиксира за срок от 6 месеца, докато Е3 настоява за мораториум за неопределен период. Иранският главен преговарящ Хасан Роухани обявява, че Иран ще прекрати "почти" всички свои дейности по обогатяване, докато не бъде постигнато дългосрочно споразумение. На тази основа в Париж на 15 ноември 2004г. е сключено споразумение между Иран и правителствата на Франция, Германия и Великобритания с покрепата на Върховния представител на ЕС по външната политика Хавиер Солана като главен преговарящ от страна на Е3. Тази неопределеност относно "почти" всички ирански дейности в последствие ще породи полемика за точния обхват на споразумението. Страните по него на първо място потвърждават своя ангажимент към предходното споразумение от октомври 2003г. и режима по ДНЯО. В тази връзка Иран се съгласява да продължи доброволно да прилага Допълнителния протокол, макар да не го е ратифицирал. Според частта относно прекратяването Иран решава доброволно да прекрати и разшири обхвата на преустановените дейности до включването на всички, свързани с обогатяването и преработването на уран. Такива са производството и вноса на газови центрофуги и техни компоненти, работата по всякакво разпадане на плутоний. В замяна Е3 се ангажират да започнат преговори по постигането на взаимоприемливо дългосрочно споразумение за сътрудничество в три ключови области: ядрена енергия, технологично и икономическо сътрудничество, политически въпроси и сигурност. Европейският съвет от 13 декември 2004г. приветства тези решения и изразява готовност за започване на преговори за установяване на дългосрочна обвързаност, в случай, че МААЕ потвърди доброволното прекратяване за осъществено. Също така се потвърждава желанието на ЕС да се потърсят начини за допълнително разширяване на политическото и икономическото сътрудничество, при положение че Иран отговори и на другите въпроси, които пораждат безпокойство в ЕС, засягащи борбата срещу тероризма, човешките права и мирния процес в Близкия Изток.


В опит за постигане на дългосрочно решение преговорите по ядрения въпрос са възобновени през януари 2005г., като Е3 настоява прекратяването за неопределен срок да бъде прието за постоянно. От своя страна, Иран поддържа тезата, че не това е същността на проблема, а напротив – да се предоставят обективни гаранции, че иранския цикъл за производство на ядрено гориво няма да бъде отклонен към създаване на ядрени оръжия. През февруари 2005г. Иран и Русия подписват споразумение, по силата на което Москва да доставя гориво за новия ирански ядрен реактор в Бушер. Тази сделка значително отслабва преговорните позиции на Е3, като дава възможност на Иран да се снабдява с ядрено гориво и технологии от Русия и по този начин да бъде по-малко зависим от Запада.


Важен момент за развитието на събитията в дългосрочен план настъпва през март 2005г., когато по време на посещението на американския президент Джордж Буш в Европа са проведени разговори с лидерите на Е3 по ядрения въпрос. Американското правителство, което до този момент отказва да участва в каквито и да е преговори с Иран, се съгласява да подкрепи усилията на Е3, като предложи икономически стимули на Техеран в замяна прекратяване на ядрената програма. Те могат да включват вдигане на дългогодишното вето за членството на Иран в Световната търговска организация (СТО) и позволяване продажбата на резервни части за силнонуждаещия се от такива ирански самолетен флот. Въпреки че ЕС приветства това американско решение на Европейския съвет на 16 март, тези стимули са окачествени като "нищожни" от Иран. В поведението на Иран като цяло се наблюдава промяна в посока отслабване на ангажираността към Парижкото споразумение, само няколко месеца след сключването му. Кулминацията е отправената от Техеран заплаха по време на Конференцията за преразглеждане на ДНЯО през май 2005г. да възобнови дейностите по обогатяване на уран. В края на юни месец твърдолинейният консерватор и кмет на Техеран Махмуд Ахмадинеджад е ибран за президент на Иран. Противник на реформаторската политика на предшественика си Хатами, Ахмадинеджад споделя възгледа, че достъпът до ядрени технологии е неотменимо право на Техеран. След встъпването му в длъжност позициите на Иран в преговорите за ядрената му програма се втвърдяват.


Развитието на преговорите след избирането на Махмуд Ахмадинеджад за президент


През лятото на 2005 г. Е3 представя ново предложение, което предвижда Иран да спре дейностите по обогатяване на уран за период от най-малко 10 години в замяна осигуряване на ядрено гориво. Иран осъжда продължаващия отказ на Запада да допусне каквото и да било обогатяване на уран на иранска територия (дори на ниски нива и при спазване на гаранции), което Техеран счита за свое право. Страната възобновява програмите си по обогатяване, което Е3 заклеймяват като нарушение на ангажимента за прекратяване на процеса. Иран също така отхвърля руското предложение да извършва обогатяване на уран на територията на Русия като част от обща договореност. В резултат преговорите достигат до застой. Европейската тройка, подкрепени от САЩ и Русия, отговарят със заплаха да отнесат въпроса до СС на ООН, който да пристъпи към налагане на санкции. В края на септември 2005г. МААЕ приема резолюция, внесена от представителите на Е3, която осъжда поведението на Техеран. Иран заплашва, че ще прекрати прилагането на Допълнителния протокол и преразгледа сътрудничеството си с МААЕ. В началото на 2006г. страната официално възобновява ядрените си дейности в инсталации, затворени от МААЕ, като премахва пломбите, поставени от агенцията.


Ангажирането на САЩ, Русия и Китай, заедно с Великобритания и Франция, в преговорния процес в подкрепа на Европейската тройка реално променя формата на коалицията от Е3 към Е3+3, познат още като П5+1 (петте постоянни членки на СС на ООН + Германия). В края на януари 2006г. страните от групата Е3+3 официално се споразумяват да внесат в СС на ООН иранското ядрено досие. Позицията на ЕС за разрешаване на проблема по дипломатически път се запазва, но се приема като възможен сценарий Съветът за сигурност да наложи санкции на Иран при продължаващ отказ на страната да сътрудничи на МААЕ и докаже мирните цели на програмата си. В отговор Техеран обявява, че скъсва с МААЕ и едностранно съкращава броя и видовете инспекции на експерти от агенцията. През март същата година се провеждат преговори между Е3 и Иран, които обаче завършват без резултат. Иран обявява, че вече успешно обогатява уран, на което Е3 отговаря с прекъсване на преговорите до прекратяване на ядрените дейности. Още на следващия месец на среща в Люксембург външните министри на ЕС обсъждат необходимостта от възможни рестриктивни мерки спрямо Иран, като Върховният представител за външата политика на Съюза Хавиер Солана представя документ с възможните варианти на действие, сред които визови ограничения и финансови санкции. През май Франция и Великобритания внасят проекторезолюция в ООН, която подкрепя евентуални санкции, наложени на Иран от СС по силата на глава 7 от Устава на организацията.


През лятото на 2006г. по инициатива на ЕС е направен опит за възобновяване на преговорите с цел разрешаване на спора по ядрената програма на Иран чрез дипломатически средства. Подготвен е пакет с предложения за сътрудничество, който бива подкрепен от САЩ, Русия и Китай и е представен в Техеран от Хавиер Солана. Смекчил тона, Иран обявява, че ще ги разгледа и даде своя отговор, но междувременно подготвя свой пакет от контрапредложения. Междувременно през август СС на ООН приема Резолюция 1696, която настоява до края на месеца Иран да преустанови обогатяването на уран и да разреши инспекции на ядрените си обекти. При неспазване на тези искания Техеран е официално заплашен от налагане на икономически и дипломатически санкции. В отговор на пакетното предложение на Е3+3 Техеран отхвърля прекратяването на обогатяването на уран като предварително условие за продължаване на преговорите, а президентът Ахмадинеджад заявява, че страната му няма да се откаже от ядрените си амбиции. Пряк ефект от изострянето на кризата е рязкото покачване цените на петрола.


Иранското ядрено досие в СС на ООН


През ноември 2006г. представители на т.нар. преговорна шесторка започват обсъждането на евентуални санкции на Иран, като позицията на ЕС е умерена - въпросът да бъде решен чрез диалог. Съгласуваните мнения на Е3+3 се материализират в Резолюция 1737,  гласувана единодушно от СС през декември 2006г. С нея се забранява продажбата на Иран на технология, свързана с обогатяването на уран, и се налагат ограничения на лица и фирми, свързани с ядрената програма. Дава се срок до 21 февруари 2007г. Техеран да я прекрати, в противен случай ще бъдат задействани нови санкции. Иран не се съобразява с исканията, като доклад на МААЕ от февруари 2007г. го уличава в продължаване на ядрените дейности. В края на месеца преговорната шесторка се среща официално в Лондон за консултации по налагане на нови санкции на Ислямската република. Обсъждането им съвпада с кризата със задържаните от Иран британски моряци, което допълнително усложнява отношенията с Техеран. На 24 март СС на ООН приема Резолюция 1747. С нея се разширява обхвата на санкциите, като се включва забрана за продажбата на оръжия и стоки с двойно предназначение на Иран. Без да се съобрази с новата резолюция обаче, през април 2007г. иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заявява, че Иран вече произвежда сам ядрено гориво в промишлени мащаби. Страните от Е3+3 потвърждават готовността си да предприемат и допълнителни санкции, които да убедят Иран да преустанови ядрената си програма.


Възможността за налагане на нови санкции се увеличава и след провала на преговорите между иранския преговарящ Явад Ваееди и Главния представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана в началото на юни. Няколко месеца по-късно иранският главен преговарящ Али Лариджани обявява, че се оттегля, което бива интерпретирано като знак за засилване на хардлайнерите около президента Махмуд Ахмадинеджад. За нов главен преговарящ е определен близкият до президента зам. външен министър Саид Джалили.


В началото на декември се състоят нови неуспешни преговори в Лондон, последвани от споразумение на външните министри на ЕС и НАТО да не се променя политиката им на натиск към Иран. В резултат през март 2008 г. СС на ООН гласува Резолюция 1803, която разширява наказателните мерки с допълнителни финансови ограничения и забрани върху търговията със стоки с възможно двойно предназначение. Властите в Иран отново отхвърлят ултиматума на международната общност и продължават да настояват, че ядрената програма на страната е с мирно приложение и цели да позволи на Техеран да продава количествата петрол и газ, които в момента се използват за задоволяване на вътрешните нужди от електроенергия.


През месец май страните от групата Е3+3 се договарят за ново предложение със стимули, за да се откаже Техеран от ядрената си програма. По време на посещението си в Техеран Хавиер Солана представя новото предложение, съживяващо и разширяващо предишни оферти на Европейската тройка. Отхвърлянето му от Иран е последвано от решение на ЕС да наложи допълнителни санкции на страната, които да засегнат отделни лица и фирми, свързани с ядрената и програма. Сред най-засегнатите са авоарите на най-голямата банка в страната - "Мелли", смятана за основен спонсор на ядрената и ракетната програми на Техеран. От своя страна Иран заплашва да изтегли авоарите си от ЕС. През септември 2008г. СС на ООН одобрява поредната резолюция, засягаща проблема с иранската ядрена програма. Резолюция 1835 не налага нови санкции, но потвърждава досегашния санкционен режим. През ноември нов доклад на МААЕ потвърждава, че Иран продължава да разширява програмата си за обогатяване на уран въпреки наложените от СС на ООН санкции. В следващите месеци преговорите за разрешаване на спора са в застой, като и двете страни запазват принципните си позиции. През юни 2009г. фокусът в отношенията между Иран и Запада се измества от ядрената програма, след като Ислямската република бива залята от протести след оповестяването на спорните резултати от президентските избори, според които Ахмадинеджад получава втори мандат. ЕС изразява сериозна загриженост относно незачитането на човешките права и осъжда действията на властите в Иран за смазване на протестите, като с това си навлича гнева на Техеран, който заявява, че ЕС няма право да води преговори по ядрената му програма.


Развитие на спора след възстановяването на преговорите през октомври 2009г.


В началото на септември 2009г. генералният директор на МААЕ Мохамед ел Барадей заявява, че няма конкретни доказателства, че Техеран е в процес на разработване на ядрени оръжия. Същевременно Иран подготвят нови предложения за подновяване на преговорите, но отказва да преустанови ядрената си програма. В началото на октомври е постигната договореност за връщане към масата на преговорите, като представители на Иран и групата Е3+3 се срещат в Женева. Същевременно се обсъждат предложения на МААЕ и ООН Иран да изнася нискообогатения си уран в Русия или Франция за допълнителна обработка. Конкретно споразумение по време на преговорите в Женева не е постигнато. Диалогът между Иран и западните държави е преустановен, тъй като световните сили настояват разговорите да се съсредоточат върху програмата на Иран за обогатяване на уран, а Техеран настоява те да обхващат по-голям кръг въпроси за регионалната сигурност. В края на годината лидерите на ЕС призовават за международни действия срещу Иран заради отказа му да сътрудничи по ядрения въпрос. Обсъжданията на евентуална сделка за иранското ядрено гориво продължават и през 2010г., но Иран запазва твърдата си позиция. На 11 февруари по време на честванията на годишнината от Ислямската революция Махмуд Ахмадинеджад обявява, че Иран вече е произвел уран, обогатен до 20%, което предизвиква вълна от негативни реакции на западните сили. В изявление, представено от ротационния председател на ЕС Испания на заседанието на Управителния съвет на МААЕ във Виена, се призовава за предприемане на нови действия от страна на международната общност.


На 17 май 2010г. в Техеран е подписано споразумение между Иран, Бразилия и Турция за размяна на обогатен уран на турска територия. Същевременно обаче Ислямската република не прекратява дейностите по обогатяване на уран. Западните сили от групата Е3+3 не приемат споразумението с аргумента, че то по никакъв начин не разрешава съществуващия проблем, и на 9 юни СС на ООН приема Резолюция 1929. С нея санкциите се засилват и ограничават дейността на иранските финансови институции зад граница. Санкционният режим, наложен на Иран, се засилва и след като на 27 юли ЕС последва приемера на САЩ и одобрява допълнителни, едностранни санкции  срещу Ислямската република, които са значително по-строги от предишните. Санкциите допълват дипломатическата инициатива на Върховния представител на ЕС за общата външна политика и сигурност Катрин Аштън, която с писмо до иранския главен преговарящ Сайед Джалили предлага подновяване на преговорите с групата Е3+3. Официално Иран се съгласява да се върне на масата за преговори, без първоначално да бъде постигната договореност за точна дата на започването им. Преговорите между Иран и групата на Е3+3 са възобновени на 6-7 декември в Женева. Те са окачествени като "конструктивни" и в резултат се постига договореност за продължаване на разговорите, но без конкретен напредък. В началото на 2011 г. Иран отправя покана към експерти на МААЕ, представители на ЕС, Русия, Китай и Унгария, която в момента е ротационен председател на ЕС, да посетят иранските ядрени обекти. Отговорът на баронеса Аштън е, че инспекциите са задача на МААЕ. Именно на тях се възлагат надежди да удостоверят с гаранции мирните цели на ядрената програма, развивана от Техеран.


На 21-22 януари в Истанбул се проведе втори кръг на преговорите между Иран и групата Е3+3. Разговорите отново завършиха без конкретни резултати, тъй като Техеран не показа готовност да направи отстъпки в позицията си. На тази среща дата за подновяване на преговорите не бе насрочена, с което спорните въпроси около ядрената програма на Иран остават открити.



Актуални позиции и мнения


Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заявява, че наложените от ООН санкции "не струват нито цент" и "са като използвана носна кърпичка, която трябва да бъде изхвърлена в кошчето за боклук". Настоява, че Иран развива ядрена програма за цивилни нужди и изключително за мирни цели. Махмуд Ахмадинеджад обвинява западните сили в "ядрен апартейд", тъй като лишават народа му от неговото неотменимо право да ползва достиженията на ядрените технологии. Същевременно иранският президент си служи с остра реторика спрямо САЩ и Израел, като негови изказвания често стават причина за изостряне на противоречията.


В изявление след последните преговори в Истанбул баронеса Катрин Аштън, Върховен представител на ЕС за външната политика и главен преговарящ от името на групата Е3+3, потвърждава ангажимента на западните сили към постигане на благоприятно разрешаване на спора. Тя разкритикува поставянето от Иран на предварителни условия, свързани с обогатяването на уран и санкциите, като заявява, че санкциите ще останат в сила като мярка за изграждане на доверие. Баронеса Аштън приканва Иран да отговори на готовността на групата Е3+3 за продължаване на диалога и потвърждава желанието за постигане на решение по дипломатически път.


Документи по темата


Изявление на Катрин Аштън след срещата през януари 2011г.


Решение на Съвета от юли 2010г. за налагане на санкции на Иран


Предложение на групата Е3+3 към Иран от юни 2006г.


Становища на ЕС във връзка с Иран


Изявления във връзка с Иран в заключения на Съвета в периода 2004-2008


Законова рамка за приемане на санкции от ЕС като част от Общата външна политика и политика на сигурност



Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK