Медийно досие: Пактът "Евро плюс"

Медийно досие: Пактът "Евро плюс"

© Цветелина Ангелова, Капитал



Медийното досие Пактът "Евро плюс" е подготвено от Христина Тотева, бакалавър по Европеистика в СУ "Св. Климент Охридски".


В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.
--


Стажантската програма "Евроконсултант" на Европа.Дневник, свързана с подготовка на медийни досиета, е за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected]. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

От началото на икономическата криза шансът за оцеляване на еврото е поставен под въпрос. Като реалистична алтернатива се приема дори смятаният досега за невъзможен сценарий - изоставянето на еврото пред непопулярните икономически ограничения и строгите мерки за справяне с кризата. Всичко това води и до въпроси, свързани с ролята на Европейския съюз като цяло.




Ето защо на Европейския съвет в Брюксел на 24 и 25 март държавните и правителствени ръководители на ЕС се обединиха около нов пакет от мерки, който трябва да засили икономическото управление на ЕС и да осигури трайна стабилност на еврозоната, отхвърляйки възможността за изчезване на еврото. Част от новите мерки е и т.нар. пакт "Евро плюс", чиято задача е да доведе до ново качество на координацията на икономическите политики. Това трябва да доведе до повишаване на конкурентоспособността и да се заздрави социалната и пазарна икономика на държавите членки.


Малко предистория


Планът за пакта "Евро плюс" беше изготвен по идея на германското и френското правителство. През февруари 2011 г. германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози предлагат да се изготви "Пакт за конкурентоспособност на еврозоната" или по-късно наричан "Пакт за еврото".


Отначало той предизвиква силна негативна реакция и на страните от еврозоната, и на тези извън нея. Затова след обявяването му той беше значително смекчен и в него бяха включени поредица от необвързващи цели за хармонизиране на политиката в редица области – от трудовите пазари и пенсионната възраст до дълговите и корпоративни данъци. Основна критика към "Пакта за еврото" е, че той буквално създава "Европа на две скорости" – Европа, с по-силна интеграция около немско-френския корпус, от една страна, и по-отчуждената периферия, от друга. Така ще се институционализират редовни срещи на лидерите на еврозоната, тъй като в момента всички държави членки участват в основните дискусии.


След тази реакция Германия подчерта, че страните, които все още не са част от еврозоната, няма да бъдат изключени от годишните дискусии за икономическо сближаване, които се предвиждат в пакта, ако те изберат да се присъединят към него. Така на 25 март пактът беше включен като част от новата стратегия за финансова стабилност в Европа, наред с т.нар. "европейски семестър" и Европейския стабилизационен механизъм (той ще замести досегашния спасителен механизъм, чието действие изтича през 2013 г).


Основни цели на пакта "Евро плюс"


С "Евро плюс" еврозоната предприе решителна крачка в посока към истинска фискална интеграция. Той се обяви за частична хармонизация на фискалните политики на държавите, като предвижда участниците в него да се срещат веднъж годишно, за да бъде постигано съгласие за общи цели, които да се изпълняват на национално ниво. Поставени са четири широки стратегически цели, съпътствани от специфични стратегии, които да допринесат за тяхното осъществяване:


- Насърчаване на конкурентоспособността


За да се осъществи тази цел, правителствата трябва да водят политика, която регулира индексирането на заплатите в публичния сектор (счита се, че индексацията поражда инфлационни процеси). Аргументът е, че така кабинетите оказват натиск върху заплатите в частния сектор, а някои държави дори правят дъмпинг на пазара на труда с евтина цена на работната сила. Изисква се намаляване на трудовите разходи чрез реформа на индексационните механизми и намаляване на заплатите в този сектор. Продуктивността пък ще се увеличи чрез дерегулация на индустриите и подобряване на инфраструктурата и образованието.


- Насърчаване на заетостта


Тази цел ще бъде постигната чрез насърчаване на т.нар. "flexicurity" модел (от flexibility – гъвкавост и security – сигурност), както и чрез редица мерки за улесняване на достъпа до работни места.


- Допринасяне за устойчивостта на публичните финанси


Това се приема за най-важната цел на пакта. Тя трябва да бъде реализирана чрез "увеличаване на устойчивостта на пенсиите, грижата за здравето и социалните помощи" както и прилагане на "национални фискални правила и закони". Това от своя страна означава ограничаване на пенсионирането на ранна възраст, както и прилагането на схеми и поемането на целенасочени инициативи за назначаване на работа на по-възрастни работници.


- Засилване на финансовата стабилност


Ангажимент за законово уреждане във всяка държава на "спирачка на дълговото бреме", която ще осигури фискална дисциплина както на национално, така и на поднационално ниво. Степента на финансова стабилност ще бъде измервана по отношение на нивото на дълговете на банките, домакинствата и нефинансовите фирми.


Допълнителен пети въпрос пък е за координацията на данъчната политика на държавите.


Тя най-лесно ще се осъществи посредством хармонизиране на корпоративните данъци, чрез уеднаквяване на данъчната основа. Първоначално се предвижда общо определяне на ставките на преките данъци, но в последствие те са оставени в ръцете на националните правителства. Очаква се координацията на данъчната политика да укрепи добрите практики за борба с измамите и укриването на данъци.


Страни по пакта "Евро плюс" стават седемнадесетте държави членки на еврозоната. "Плюсът" към пакта пък е изразената готовност на още шест страни да сътрудничат и да се присъединят към него – България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Само четири държави – Великобритания, Унгария, Чехия и Швеция остават извън него, но в текста му е посочено, че той остава отворен и за тях.


Критиките


Малко след приемането на този план той понесе редица критики. Някои заявиха, че пактът посяга на суверенитета на държавите заради правото да бъдат определяни политики, които преди са били отговорност на националните парламенти. Съществуват и редица противоречиви мнения за това дали предвидените мерки са достатъчно стриктни, за да доведат до истинско осъществяване на реформа.


Джон Монкс, председател на Съюза на европейските синдикати смята, че пактът "Евро плюс" е "значителна заплаха". Той подчерта, че тъй като валутите не могат да бъдат девалвирани, ще бъде оказан натиск върху девалвацията на плащанията и пенсиите. Това означава, че за приспособяването от страна, която има по-високи трудови разходи от тези на най-добрата в Европа (в момента Германия) ще се очаква, ако тя не може да подобри продуктивността си много бързо, да намали заплащането и помощите.


Според него именно това е заплахата, защото условията, които имат работниците, са изградени в следвоенния период и синдикатите няма да се откажат от тях без да се борят. Те протестират, че работниците трябва да плащат за банковата криза. "Не е приемливо и не е честно и мисля, че това би направило еврото много непопулярно сред европейските граждани", заяви Монкс за touteleurope.eu.


Освен синдикатите и редица леви партии изразиха тревога за възможен спад на доходите и загуба на социални придобивки и започнаха протестни акции срещу пакта.


"Някои хора се страхуват, че пактът ще разруши благосъстоянието и социалните системи на държавите. Няма такова нещо - той ще ги спаси. С приемането му ще гарантираме, че икономиките ни ще са достатъчно конкурентоспособни, за да създават работни места и да поддържат стандарта на гражданите", заяви по този повод председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.


Реакциите в България


Както навсякъде в Европа, така и в България реакциите "за" и "против" пакта "Евро плюс" не закъсняха. Управляващите застанаха твърдо зад присъединяването на България към него. Основен аргумент за това е, че пактът е важна крачка към членството на България към еврозоната, което продължава да бъде основна цел на правителството. Освен това така ще се гарантира участието в обсъждането и вземането на решения за бъдещето на еврозоната и финасовата стабилност на държавата.


Съществено внимание беше обърнато и на възможността да се предприемат реформи в сектори като пенсионната система, където има нуждае от значителни реформи, но за правителството е трудно да ги извърши само. На критиката, отправена към това, че хармонизацията на данъчната основа е първа крачка към вдигането на данъци, подкрепящите участието на България в пакта отговориха с аргумента, че това предположение е грешно, тъй като определянето на данъчните ставки остава суверенно право на всяка страна.


Обявилите се "против" пакта от своя страна посочиха, че ще се получи така, че по-бедните страни, ще финансират по-богатите или че финансово дисциплинираните държави ще бъдат наказани за сметка на останалите. Съществуват и опасения за отлив от инвестиции (заради по-високите данъци, тъй като въпреки, че се говори само за хармонизация на основата на данъка, тя е по-важна, отколкото ставката).


Друга основна критика, която беше отправена, е тази, че тъй като пактът "Евро плюс" е неизменно свързан с Европейския механизъм за стабилност, в даден момент България ще бъде принудена да направи най-голяма финансова жертва за ЕС, отделяйки цели 17% от своя БВП за вноската си в спасителния фонд. Подкрепящите пакта от своя страна отговориха, че това няма да се случи, докато България не стане официално членка на еврозоната, а и механизмът още не е влязъл в сила, защото, за да стане това, се изисква промяна на учредителните договори.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK