Медийно досие: Спасяването на еврозоната

Медийно досие: Спасяването на еврозоната

© Ройтерс



Медийното досие за спасяването на еврозоната е подготвено от Мария Рабаджиева, бакалавър по Политология, Софийски университет "Св. Климент Охридски".
 
В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.



Стажантската програма "Евроконсултант" на Европа.Дневник, свързана с подготовка на медийни досиета, е за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на evropa@dnevnik.bg. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

"Имало едно време". Така обикновено започват приказките и завършват с "И заживели щастливо". Дали обаче това ще се случи и с еврозоната? Този въпрос вълнува света откакто избухна гръцката криза преди две години. В статията ще бъдат разгледани въпросите: Как за две години се стигна от двустранни заеми до общоспасителен фонд от 1 трилион евро? Как спасяването на Гърция се отрази на еврозоната и страните от нейната периферия? И какви са последните стъпки към преодоляване на кризата?





Стажантската програма "Евроконсултант" на Европа.Дневник, свързана с подготовка на медийни досиета, е за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на evropa@dnevnik.bg. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Началото и казусът Гърция


Еврозоната е създадена през 1999 година от 7 държави. През 2001 Гърция става дванадесетата страна членка присъединила се към валутния съюз. Няколко години по-късно обаче се оказа, че южната ни съседка системно е укривала статистическа информация за държавния си дефицит. Така започна "приказката" за нейното спасяване.


Още през 2004 година Гърция призна, че е предоставяла недостоверна информация. Тогава стартира наказателна процедура, която беше прекратена през 2007 г. В началото на 2010 г. Гърция призна3, че отново е укривала информация като се оказа, че реалният размер на гръцкият дефицит е бил 12.7% от БВП на страната към 2009 г., при допустими 3% според правилата на еврозоната.



В началото на 2010 г. американският вестник Ню Йорк Таймс излезе със статия, в която се твърди, че американската банка Голдън Сакс е помогнала на южната ни съседка да укрие реалния размер на финансовия си дълг и за 2008 и 2009 г.

 
Първата реакция на Европейските лидери беше да смъмрят Гърция и да поискат от нея затягане на фискалната дисциплина. Тя обаче се оказа крайно недостатъчна.


Първи план за спасяването на Гърция
 
През пролетта на 2010 г. лидерите от Еврозоната се обединяват около идеята, че на Гърция й е нужна финансова помощ. Това е първият случай в историята на валутния съюз, когато трябва да се спасява държава членка. В случая обаче по-важно е не спасяването на самата Гърция, а запазването на финансовата стабилност в цялата еврозона. Европейските лидери приемат създаването на обща декларация за оказване на помощ на страна членка, изпаднала в тежко положение. Основната идея е да не се допусне гръцката криза да засегне и други държави.


След дълги спорове, кой трябва да поеме по-голяма тежест от заема за Гърция се стига до съвместен план между страните от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ). Планът предвижда на Гърция да се предоставят 45 млрд. евро като 2/3 или 30 млрд. трябва да дойдат от страните членки на еврозоната, а останалите 15 млрд. от МВФ.



Парите за Гърция са предвидени като двустранни заеми от страните членки при сравнително високи лихви (5%), които да подействат като стимул за Гърция. Всяка страна от еврозоната трябва да участва според дела, който държи в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ).

 
За да се справят с кризата гръцките граждани са принудени да се откажат от голяма част от социалните си привилегии, което предизвиква напрежение и стачки в цялата страна. Планът за спасяването на Гърция обаче вдъхна живот на пазарите и те тръгват нагоре. За разлика от тях рейтнговите агенции погват Гърция веднага след като министър председателят Папандреу поиска официално финансирането.



Това е основна точка за задвижване на стратегията. Еврозоната и МВФ нямат право да отпускат заеми на която и да е страна, ако тя сама на го поиска. През април 2010 г. Гърция официално пожела да се възползва от механизма.

 
През пролетта пазарите продължават да се нестабилни, рейтинга на Гърция е намален, а доверието в еврозоната отслабва. В тази ситуация лидерите от валутния съюз се споразумяват през май 2010 за по-крути мерки. Създаден е три годишен механизъм в помощ на Гърция, който предвижда 110 млрд. евро. 80 млрд. трябва да дойдат от страните членки на валутния съюз, а останалите 30 от МВФ. Споразумението включва и 10 млрд. за гръцките банки. Това също обаче не успява да убеди пазарите.


Европейски инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)
 
Инструментът се явява следващата стъпка, която трябва да послужи за подсилване доверието в Еврозоната. Той е "вдъхновен" от гръцката криза, но целта му е да послужи като спасителен фонд за еврозоната като цяло. Така европейските лидери за пръв път се обединяват около спасителна идея за общата валута.


Фондът е регистриран в Люксембург като дружество с ограничена отговорност. Акционерите в него са самите държави членки на еврозоната, като участието на всяка страна е пропорционално на дела й в капитала на ЕЦБ.


Общия размер на пакета е 750 млрд. евро. В тях влизат 60 млрд. евро, които могат да бъдат отпуснати незабавно от ЕК, други 440 млрд., които да бъдат набирани от дълговите пазари, а гаранти на облигациите ще са самите правителства от валутния съюз. Така всички страни членки ще поемат своята отговорсност за общата валута. МВФ обещава да се включи с 250 млрд. евро при необходимост.



Напрежението около Гърция ескалира:


Словакия отказва да плаща. 816 млн. евро трябваше да заеме страната на Гърция. Братислава аргументира отказа си с въпроса дали е справедливо да оказват помощ на по-богата от тях държава, която не успява да си контролира държавния дълг.
 
Рейтинговата агенция Муудис понижи оценката за Гърция с 4 пункта и я постави в графата "риск от неизплащане на държавния дълг".
 
Заради наложените ограничения в Гърция се стигна до сблъсъци на демонстранти с полицията.

Ирландия


През ноември 2010 г. Ирландия става първият клиент на новосъздадения фонд. За разлика от Гърция основният проблем на Ирландия са банките20. През октомври 2010 г. кабинетът в Дъблин приема план за спестяването на 15 млрд. евро и редица ограничения, за да се справи с проблемите си без намеса от вън. След Гърция обаче европейските лидери нямат желание да чакат.



Кризата за ирландските банки започва още със спукването на имотния балон през 2008 г. Тогава правителството защитава банките с 485 млрд. евро държавни гаранции и национализира Anglo Irish Bank. В три банки са инжектирани 5.5 млрд. евро, но през септември 2009 г. правителството разкрива, че за спасяването на банките ще са необходими 50 млрд. евро.

Ирландия е притисната да поиска помощ от еврозоната. Тя упорито се противопоставя на идеята, защото заедно със заема се предвиждат и строги фискални мерки. На практика обаче европейските експерти се нанасят в Дъблин и през ноември миналата година между ЕС, МВФ, ЕЦБ и Ирландия беше подписано споразумение за помощ на стойност 85 млрд. евро.



Пакетът за Ирландия е отпуснат за 9 години. За сравнение - помощта за Гърция изтича през 2013 г., а връщането на парите ще стане за 6 години, като се появиха твърдения, че срокът може да се удължи до 11. Лихвите за Ирландия са по-високи от тези за Гърци, тъй като и срокът е по-дълъг..

 Така еврозоната за втори път се обединява, за да спаси закъсала страна членка. Заедно с отпуснатите заеми големите икономики като Франция и Германия започват да диктуват "правилата на играта".


Европейски механизъм за стабилност (ЕМС)


Гръцката криза и опасността тя да се разпространи подтикват силните европейски икономики към желание за промяна на договорите и създаване на постоянен механизъм срещу кризи. Германският канцлер Ангела Меркел за пръв път лансира тази идея. Още на среща с френския премиер през октомври 2010 г. Меркел и Саркози обсъждат възможността за промени в Лисабонския договор.


Основната идея е след 1013 г. държавите членки на валутния съюз да се обвържат с наказателни клаузи за неспазване на правилата за дефицитите. Другата важна точка е да се създаде постоянен спасителен механизъм, в който да участва и частният сектор. Според Германия, при следващата криза банките, които са раздавали пари, трябва да поемат част от загубите. Десет дни по-късно идеята е одобрена формално като политика на ЕС.



"Имат ли куража политиците да принудят тези, които печелят да споделят риска? Или покупката на правителствен дълг е единственият безрисков бизнес в света?", попита канцлерът в реч пред парламента. "Става въпрос за върховенството на политиката, за ограниченията на пазарите", допълни тя.
 
Промените в Лисабонския договор предвиждат:
"Страните членки, чиято валута е еврото, могат да създадат механизъм за стабилност, който да бъде задействан, ако е необходимо, за да бъде гарантирана стабилността на еврото като цяло. Всяко предоставяне на финансова помощ, поискана в съответствие с механизма, ще бъде подчинено на строги условия."

Първоначално не се предвижда увеличаване на парите във фонда, а само промяна във функционирането му. Целта е да се покаже на пазарите и света, че Европа разполага с необходимите мерки да се справи с бъдещи кризи.


Португалия. Страхът за Испания и Италия
 
Заемът за Ирландия и отговарянето на ЕМС трябваше да успокоят пазарите през втората половина на 2010 г. Това обаче не се случи и страните от периферията на Европа (Португалия, Испания, Италия) бяха нарочени като следващите, застрашени от дългова криза. Тъй като Испания и Италия са прекалено големи всички усилия бяха впрегнати да се запази доверието в тях и в еврото като обща валута. Това логично насочи погледите към Португалия, която според икономистите страда от липса на икономически растеж и слаба конкурентоспособност. Въпреки че и тя се дърпаше и полагаше усилия да затегне колана, през пролетта на 2011 г. Лисабон сключи сделка с ЕС за 78 млрд. евро и се превърна в третата страна, спасявана от еврозоната за по-малко от две години.



Оценките показват, че ако Испания и Италия останат извън пазарите, те ще се нуждаят от около 2 трлн. евро. Тъй като и те имат дял в ЕЦБ и участват във фонда, ако се стигне до там да бъдат спасявани, това автоматично ще доведе до намаляване на средствата в него.

Повечето икономисти изразяват мнението, че именно постоянният механизъм за стабилност е основната причина за разпространяване на нестабилността в еврозоната. Въпреки това европейските лидери виждат в неговото увеличаване изходът за Италия и Испания. Ето защо правителствата от еврозоната се споразумяха за две основни промени в спасителния механизъм – рекапитализиране на банките и увеличаване сумата във фонда. Като следваща стъпка се разглежда разширяване правомощията на фонда, така че той да се използва за изкупуване на облигации на страни от еврозоната. Всичко това обаче може да заработи едва след като бъде одобрено от нацианалните парламенти.


Последните реакции


Междувременно гръцката криза не само не върви към изход, но и се задълбочава. Европейските лидери се споразумяха през лятото за втори спасителен план за южната ни съседка. Новят пакет от 158 млрд. евро включва както заеми от страните членки (109 млрд.) така и участие на частни инвеститори (37 млрд.) чрез замяна на облигации. Освен отпуснатите пари обаче лидерите от Еврозоната увеличават и изискванията си към Гърция. Те няколко пъти отлагаха траншовете, като мярка срещу неспазването на поетите ангажименти. През октомври обаче експерти призоваха за незабавното отпускане на шестия транш от 8 млрд. евро, за да не се стигне до фалит на страната. В крайна сметка, за да се избегне фалита се премина към отписване на част от гръцкия дълг.



Според официалните изчисления, всички мерки ще успеят да редуцират гръцкия дълг с 26 млрд. евро до 2014 г. В момента той е около 350 млрд. евро, които представляват 150% от брутния вътрешен продукт на страната. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер: "Искаме от Гърция да вземе допълнителни мерки за икономии през 2013 и 2014 година, които да са извън вече обявените за тази и идната година. Освен това ние призовахме настоятелно страната да ускори приватизациите си в сектора най-вече на недвижимите имоти".

Ключов момент в развръзката на гръцката криза и спасяването на еврозоната беше срещата в края на октомври, в която се включиха държавни глави, банкери и представители на МВФ. Основните акценти в постигнатото споразумение са: отписване на 50% от гръцкия дълг, подсилване и разширяване на фонда за стабилност до 1 трлн. евро, рекапитализиране на банките в Европа със 106 млрд. евро, стимули за частния сектор да се ключи в схемата, ангажимент за фискална дисциплина и мерки за по-добро управление на еврозоната, както и възможност за поправки в Лисабонския договор с оглед засилване на икономическия съюз.



Сп. "Икономист": Споразумението за "окончателно преодоляване" на дълговите проблеми е трето за настоящата година. До този момент ситуацията се влошаваше след всеки "безпрецедентен" опит на еврозоната да излезе от кризата.

Основен участник в разработването на антикризистните мерки е така наречената Франкфуртска група на Меркел и Саркози, състояща се от общо осем високопоставени членове на европейски институции и МВФ. Някои основни идеи завъртели се в публичното пространство през последните месеци бяха предложението на Франция Европейския фонд за финансова стабилност да действа като банка и да може да заема пари от ЕЦБ, както и да се пуснат в обръщение общоевропейски облигации, вместо отделните национални.


Всички нови идеи тепърва подлежат на обсъждане и приемане. До края на годината се предвидени още няколко ключови срещи между финансовите министри, Меркел и Саркози, ЕЦБ и плануваната за 9ти декември последна за тази година среща на европейските лидери


Дали новогодишните камбани ще възвестят "И заживели щастливо" или 2012 ще бъде поредната година на преговори и неокончателни решения тепърва предстои да разберем.


Българската гледна точка:
Министър председателят Бойко Борисов относно спасяването на Гърция:
"Братският гръцки народ на нас ни е съсед и във всички случаи ние ще бъдем на позиция да се помага максимално на Гърция, за да имаме стабилен съсед".
 
На 23 март 2011 г. на оперативно събрание на Министерски съвет е взето решение България да се присъедини към пакта "Евро плюс" и да участва в спасителния фонд, въпреки, че не е членка на еврозоната. (http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/03/27/1066117_bulgariia_poe_angajiment_da_spasiava_evrozonata_bez_da/)
 
Икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов се противопостави на това решение, тъй като според него това са задължения, срещу които България опитва да се покаже като добър ученик, но не си е издействала никакви обещания и насрещни ползи. "Сергей Станишев допусна същата грешка, като остави страната ни да приеме Лисабонския договор, но веднага след това бяхме отрязани за влизане в чакалнята на еврозоната ERM2. Сега и Бойко Борисов взима решение против становищата на финансовото министерство и БНБ, които са против пакта", коментира той.
 
В официален отговор от Министерството на финансите заявиха, че Европейският механизъм за стабилност няма общо с никакви "данъчни хармонизации"."Ние сме против тази идея и сме го заявили в рамките на работните формати за вземане на решения. Предимствата от подкрепа за пакт "Евро плюс" е пълноценното участие на България във вземането на решенията по икономическото управление, наравно със страните от еврозоната. Рано или късно всяка държава членка трябва да се присъедини към единната валута. Критериите от Маастрихт са ясни и трябва да бъдат устойчиво изпълнявани", коментираха от финансовото министерство.
 
Министърът на финансите Симон Дянков за опрощаването на гръцкия дълг:
Българският министър определи решението като справедливо, но закъсняло, защото дълговата криза вече забавя икономическия растеж в еврозоната: " За мен това е справедлив удар, защото тук въпросът е кой е печелил от лихвите на тези заеми? Отговорът е: банките, които са ги давали. Следователно, щом те печелят, те трябва и да поемат големите загуби. "

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK