Западни Балкани: процес на стабилизиране и асоцииране в ЕС

Западни Балкани: процес на стабилизиране и асоцииране в ЕС

© Reuters



В рубрика "ЕС в досиета" Eвропа.Дневник започва да публикува и студентски досиета в областта на Европейския съюз. Досиетата са подготвени в рамките на курса "Нови медии и култура на участието", специалност "Европеистика", СУ "Св. Климент Охридски", а темите са съгласувани с екипа на сайта.
---


Всяка година Европейската Комисия публикува така наречения "Пакет Разширяване", като несъмнено най-важният документ от този пакет е "Стратегия за развитието на политиката на разширяване". В Стратегията за 2015 година виждаме Комисията да изрежда основните ползи от бъдещото разширяване на ЕС, като неслучайно на първо място е поставено постигането на една по-сигурна Европа, чрез подкрепа за установяването на траен мир и стабилност именно сред държавите от Западните Балкани.


Този стремеж за засилено партньорство с държавите от Западните Балкани, обаче, не е нещо ново или изненадващо. Връзките между тези държави и Европейския съюз датират още от далечната 1995 година, когато започва така нареченият "Процес Ройамон". Той представлява политическа инициатива, целяща да насърчава стабилността и добрите взаимоотношения между страните в Югоизточна Европа, като основният приоритет на инициативата е да насърчи диалога и сътрудничеството между социалните партньори в Югоизточна Европа.




През април 1997 г. Съветът на ЕС приема Регионалния подход, като акт за установяване на политическа и икономическа условност в двустранните отношения с държавите от региона. Въпреки това, ключовият напредък в отношенията между страните и ЕС идва 2 години по-късно. На 26 май 1999 г. Европейската комисия предлага поставяне на началото на Процеса на стабилизиране и асоцииране (ПСА). ПСА предлога нова рамка за развитието на отношенията между тези страни и Европейския съюз, като тя действа и до днес, а се очаква и да остане в сила до присъединяването на всички страни от региона към ЕС. Сред основните цели на процеса са изготвяне и подписване на специален вид споразумения между ЕС и държавите от Западните Балкани; развитието на икономически и търговски връзки както с региона, така и в самия него; разрастването на вече съществуващите методи за финансово и икономическо подпомагане; подкрепа за демократизация, образование, развитие на гражданско общество и институционализация; сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи; насърчаване на политическия диалог.


Значимата новост, която ПСА въвежда, е възможност за сключване на нов вид споразумение с ЕС : Споразумение за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС, с което очевидно се предлага на тези страни перспективата за пълноправно членство (която бива официално призната по време на Европейския съвет от Фейра през 2000 година и потвърдена от Европейския съвет от Солун през 2003 година). Споразуменията са приспособени към нивото на развитие на всяка една от отделните страни, като така им позволява да се движат със собствено темпо и повишава ефективността на процеса. Основните елементи, които споразумението включва са няколко.


На първо място, това са търговските разпоредби, които целят да либерализират търговията между ЕС и дадената държава. Либерализацията, обаче, става асиметрично – ЕС предоставя на дадената държава неограничен безмитен достъп до вътрешния пазар (с изключение на 3 вида стоки, за които има квотен принцип – вино, риболовни продукти и телешко месо), а държавата има правото постепенно да премахне митата за стоките от ЕС, с цел все още нестабилната и икономика да не бъде изложена на големия пазарен натиск на Общия пазар.


Другият важен елемент от споразумението е икономическата и финансова помощ, която ЕС предоставя на държавата. В първите години от функционирането на ПСА, това става посредством програмите ФАР (мерки за институционално изграждане и насърчаване на икономическата и социална кохезия), ИСПА (помощ в областта на околната среда и на транспорта) и САПАРД (подкрепя развитието на селското стопанство и селските региони). Освен това, създадена е и така наречената програма КАРДС (Помощ на Общността за реконструкция, развитие и стабилизация), която е насочена специфично към региона на Западните Балкани, за разлика от предходните три програми, които са по-всеобхватни.


На основата на регламентa на Съвета, приет на 17 юли 2006 г., от 1 януари 2007 г. започва да функционира новият Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП), който обединява всички форми на предприсъединителна подкрепа в единен, целеви инструмент. ИПП има пет компонента: помощ за преходния период и институционално изграждане, трансгранично сътрудничество, регионално развитие, развитие на човешките ресурси, както и развитие на селските региони. Първите два компонента засягат както страните, които вече са получили официален статус на кандидати за членство, така и тези, които са все още "потенциални кандидати". Страните "потенциални кандидати" не могат да се възползват от останалите 3 компонента. Бюджетът за програмния период 2007-2013 е 11.5 милиарда евро. ИПП спира да действа на 31 декември 2013 година.


На 16 март 2014 година в сила влиза законовата регулация на ИПП2 (нормата действа със задна дата от 1 януари 2014), който има известни структурни различия с предходния инструмент. ИПП2 приоритизира областите на върховенство на закона, демокрация, конкурентноспособност и икономически растеж. Съществената разлика между двата инструмента е засиления секторен подход в ИПП2, както и въвеждането на стимули за постигнати добри резултати. Бюджетът на този инструмент до 2020 година е 11.7 милиарда евро.


Сред другите аспекти на Споразуменията за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС са подкрепа за демократизиране и изграждане на гражданско общество; хуманитарна помощ за бежанци, възвръщенци и други обществено чувствителни групи; сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи и развитие на политически диалог.


Единствената държава, която до момента е извървяла процеса докрай е Хърватия, която официално стана член на ЕС на 1 юли 2013. До къде, обаче, стигнаха останалите държави от Западните Балкани в отношенията си с ЕС?


Албания


На 12 юни 2006 e подписано Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС. Споразумението влиза в сила на 1 април 2009, а 3 седмици по-късно Албания подава официална молба за членство. От тогава насам, Албания показва бавни, но стабилни темпове на развитие в определените от Комисията "приоритетни области". През октомври 2010 г. Комисията препоръча да бъдат започнати преговори за присъединяване. През 2012 г. Комисията, отбелязвайки сериозния напредък на Албания, препоръчва на държавата да се предостави статут на държава — кандидатка за членство, при условие че бъдат предприети непроведените към момента реформи. Тези условия бяха изпълнени в голяма степен преди парламентарните избори в страната, проведени през юни 2013 г., които бяха оценени положително от международните наблюдатели. Следователно през октомври 2013 г. Комисията недвусмислено препоръча да се предостави на Албания статут на държава-кандидатка за членство в ЕС. Съветът взе предвид препоръката на Комисията и на 24 юни 2014 взе решение статусът на държава-кандидатка да бъде предоставен на Албания, което беше и одобрено от Европейския съвет на 27 юни 2014.


Босна и Херцеговина


Отношенията между ЕС и Босна и Херцеговина са доста по-проблематични в сравнение с тези на останалите държави от региона. На 16 юни 2008 е подписано Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС, но влизането му в сила и до момента е замразено, главно поради неспособността на страната да приложи ключово решение на Европейския съд по правата на човека. През юни 2012 г. е поставено началото на диалог на високо равнище, който да помогне на страната да придвижи напред и да подготви подаването на молба за членство в ЕС. През февруари 2014 г. Комисията реши да пренастрои подхода си към страната, най-вече чрез увеличаване на фокуса си върху икономическото управление.


Бивша югославска република Македония


На 9 април 2001 e подписано Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС. На 22 март 2004 страната подава официална молба за членство, а 10 дни по-късно, на 1 април, Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране влиза в сила. На 16 декември 2005 г., държавата получава статут на държава — кандидатка за членство. На 1 октомври 2009 г. Комисията прави препоръка, подкрепена от Европейския Парламент, за започване на преговори с държавата с цел присъединяване. Препоръката присъства във всеки ежегоден доклад на Комисията относно постигнатия напредък от страната, но въпреки това и до момента Съвета на Европейския Съюз, все още не е взел предвид тази препоръка. Основните пречки за започване на преговори са спорът с Гърция относно използването на името "Македония" и известното напрежение в отношенията с България.


Косово


На 25 юли 2014, беше одобрен финалния текст на Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС, което предстои скоро да бъде подписано. Косово и Босна и Херцеговина са единствените държави от тази група, които все още не са получили статут на държава – кандидатка за членство. Бъдещата интеграция на Косово в ЕС продължава, подобно на Сърбия, да бъде тясно свързана с резултатите и прилагането на диалога на високо равнище между Косово и Сърбия, който се провежда с посредничеството на ЕС.


Сърбия


На 29 април 2008 e подписано Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС. Споразумението влиза в сила на 1 септември 2013. Междувременно, на 22 декември 2009, Сърбия подава официална молба за членство, през октомври 2011 получава одобрението на Комисията, а през март 2012 официално придобева статут на държава - кандидатка за членство. Преговорите със Сърбия за присъединяване са официално открити на 21 януари 2014 г., което ясно показва напредъка на държавата.


Черна гора


На 15 октомври 2007 e подписано Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране към ЕС. Споразумението влиза в сила на 1 май 2010. Официалната молба за членство е подадена на 15 декември 2008, а 2 години по-късно, на 17 декември 2010 Европейския Съвет потвърждава статута на държава - кандидатка за членство. Преговорите за присъединяване са официално открити на 29 юни 2012, като към момента са отворени 16 преговорни глави. Първата затворена преговорна глава е глава 25 - "Наука и изследвания", като това става на 18 декември 2012. След нея е затворена и глава 26 – "Образование и култура".


Източници


1. Официален сайт на Европейската Комисия


2. Доклад на ЕК за напредъка на Албания за 2014г.

3. Доклад на ЕК за напредъка на Босна и Херцеговина за 2014г.


4. Доклад на ЕК за напредъка на Македония за 2014г.


5. Доклад на ЕК за напредъка на Косово за 2014г.


6. Доклад на ЕК за напредъка на Сърбия за 2014г.


7. Доклад на ЕК за напредъка на Черна гора за 2014г.


8. Стратегия за развитието на политиката на разширяване за 2015г.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK