Нови моменти в инвестиционните схеми по оперативните програми

Програма:


ОП "Конкурентоспособност"


Участник в дебата:

Мартин Петков, управител на Консулто България, консултантска компания в областта на Структурните фондове на ЕС.




Коментар: 

От есента на 2009г. до сега сключването на нови договори за безвъзмездна помощ по Оперативните програми в България се случваше относително рядко. Към настоящия момент обаче отварянето на нови схеми е предстоящо, а в отделни случаи то дори вече е и факт. Ето защо е от значение да се обърне внимание на новите моменти в тях, особено в тези случаи, в които безвъзмездната помощ е насочена към осигуряване на инвестиционна подкрепа за частния сектор.



Рубрика "Дебати" е онлайн платформа за обсъждане на проблеми и предложения за подобрения по Оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. Научете повече за инициативата и участвайте в дебатите

 
Настоящият анализ ще се базира основно на обявената в края на месец март схема по Оперативна програма "Конкурентноспобност" - "Развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги". Въпреки че самата схема е твърде специфична с оглед на логиката на отделните мерки на Оперативната програма, в нея се открояват и няколко съществени нови моменти, на които следва да се обърне внимание, тъй като те могат да имат отражение и върху други схеми за безвъзмездна помощ.


1. Нов метод за изчисляване на допустимите разходи за елемент инвестиции
С Насоките за кандидатстване (стр. 12) се предвижда, че когато закупуването на активи няма да се осъществи през първата проектна година и е планирано помощта да се изплаща на няколко вноски, размерът на гранта (безвъзмездната помощ) следва да се сконтира до нейната стойност към момента на предоставянето. Както е посочено и в примерното приложение А1 към Насоките, това означава, че ако към момента на кандидатстване бенефициентът заяви размер на помощта 900 000 лева, на него след година и половина ще му бъде изплатена изчислената по формула и сконтирана помощ в размер на 836 000 лева, т.е. – бенефициентът ще получи по-малко от това, което е заложил като първоначална сума.


Тъй като става дума за инвестиционна подкрепа – това следва да се разглежда и като правило, което ще бъде приложено и в доста по-популярните схеми за технологична модернизация на предприятията.


Въпросното правило е твърде спорно, тъй като касае тълкуване на Регламент 800/2008г. на ЕК относно груповите освобождавания. Внимателният прочит на Регламента (и особено на параграф 18 и 19 от неговия преабмюл) показва, че редът за сконтиране не може и не трябва да намира приложение, когато става дума за предоставяне на помощ под формата на грант. Чл.4, ал.1 на Регламента ясно посочва, че когато помощта се предоставя под форма различна от грант, тя трябва да бъде преизчислена като еквивалентна на него. Но тъй като в рамките на една алинея са разгледани няколко хипотези, това наистина би могло да доведе до объркване. Все пак при извършването на преглед на практиката на ЕК в областта на контрола на държавните помощи ясно се открояват следните моменти:


В Комуникация на Комисията (2008/С 14/02) се посочва, че прилагането на референтни и дисконтови проценти се използва за измерване на грантовия еквивалент на помощта. Т.е. в случаите, когато държавната помощ се предоставя на няколко плащания под формата на субсидиран лихвен процент, данъчни облекчения и др., е необходимо да се изчисли нейният точен размер (т.е. колко е грантът, който отива в полза на получателя на помощта). Това е необходимо (както се посочва в същия документ), за да може да се контролира интензитетът на помощта и нейното съответствие с правилата за групово освобождаване и де минимис. Такъв проблем обаче не съществува, когато самата помощ е под формата на грант. Тогава нейният размер е точно определен и с оглед на съществуващата практика – помощта се счита за отпусната в момента, в който е взето решение за това (дори и още да не е извършено плащане).


Европейската комисия използва подобни инструменти отдавна, като поне до момента не е позната практика в други страни-членки на ЕС, която да предвижда сконтиране на безвъзмездната помощ под формата на грант. В подкрепа на това е и друг документ на ЕК – писмо до страните-членки Д 97 от 18/08/1997г., в което дословно се посочва, че: "за целите на мониториране на държавната помощ, Комисията използва различни параметри, включително и референтни и дисконтови проценти..., те се използват за изчисляване на грантовия еквивалент на помощта, платена на няколко вноски по схеми за субсидиране на лихви".


С оглед на изложеното по-горе, може да се направи заключението, че неправилното тълкуване на Регламент 800/2008г. може да доведе до ситуация, при която на бенефициентите ще бъде изплащан по-малък грант (помощ) от първоначално заявения.


2. Приложение на ПМС №55/12.03.2007г.


Насоките за кандидатстване предлагат и нови моменти във връзка с провеждането на тръжни процедури от бенефициенти, които не са възложители по ЗОП. Отново става въпрос за текстове, които спокойно могат да бъдат включени и във всяка друга бъдеща схема, поради което следва да им се обърне необходимото внимание.


На първо място – тръжните процедури стават задължителни за всички бенефициенти, независимо от размера и интензитета на тяхната безвъзмездна помощ. Причините за подобно решение са крайно неясни, тъй като по този начин ще се увеличат потенциалните проблеми за организациите и фирмите, изпълняващи проекти. Провеждането на процедури ще бъде задължително дори тогава, когато безвъзмездната помощ е например 10% от цялата стойност на проекта. И въпреки че бенефициентът осигурява почти всички средства, той ще трябва да ги изразходва по ред, който продължава да бъде тромав и неясен, като допускането на грешка в процедурата му може да доведе до неполучаването и на тези 10%.


Тръжните процедури се доказаха като един от основните фактори, водещи до проблеми и забавяния в изпълнението на проектите, а от там и до неусвояване на средства. Вместо да се използва активно възможността за предоставяне на грантове с интензитет 40-50%, допускащи провеждане на пряко договаряне без тръжни процедури, на практика се отменя и единственият по-облекчаващ текст в ПМС 55. Аргументът, че прякото договаряне създава предпоставки за злоупотреби в случая не е достатъчен, тъй като вече има навярно десетки примери за злоупотреби в резултат на проведена тръжна процедура, а и при положение, че бенефициентът осигурява над 50% от средствата, той би следвало да бъде достатъчно отговорен и внимателен при тяхното изразходване.


Съвсем отделен въпрос е, че ПМС 55 вече е изменяно два пъти, в момента се подготвя трета промяна в текста му, а в него продължават и изглежда ще продължат да съществуват очевадни празноти, пропуски и неясни разпоредби. От много по-голямо значение са например нуждите относно: 1) създаването на ясен и общовалиден критерий, относно изкуственото разделяне на предмета на тръжната процедура; 2) премахването на излишните в случая процедури на договаряне с и без пояснителен документ; 3) уточняването на редица въпроси, свързани с работата на оценителната комисия и нейния състав; 4) разрешаването на специфични, но често срещани хипотези, когато се предвижда наемане на физически лица по проектите и др.


На фона на тази правна уредба изглежда още по-притеснителна, принципно положителната, промяна в реда за контрол на тръжните процедури. Схемата "Развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги" предвижда предварителният контрол да се осъществява само "по желание" на бенефициента. Т.е. отговорността се прехвърля изцяло към него. Досегашната практика показва, че схеми, по които контролът е последващ, имат изключително ниска усвояемост, тъй като нарушените тръжни процедури водят до непризнаване на значителни разходи, стигащи понякога до 100%. Получава се порочен кръг, тъй като предварителният контрол наистина намалява (без да премахва изцяло) тези рискове, но и води до значително забавяне на изпълняваните проекти, поради липса на капацитет за неговото бързо провеждане.


3. Проверки за мащаба на предприятието


Един от основните проблеми по ОП "Конкурентноспособност" продължава да бъде с установяване на съответствието на кандидатите с определението и критериите за малко и средно предприятие (МСП).


Насоките за кандидатстване по схемата "Развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги" предвиждат, освен представяне на Декларация за МСП от страна на бенефициента, и изискване на допълнителни документи, доказващи това обстоятелство. Проблемът в случая е, че се смесват два подхода за проверка на качеството "МСП", които в същото време те не гарантират пълната и обективна преценка на това качество.


Българският Закон за МСП предвижда, че въпросното качество се декларира от фирмите. Т.е. в случая те би следвало да представят само своите декларации за МСП. Извършването на същинска проверка за статуса на предприятието изисква детайлно запознаване с цялостната му управленска документация. Това не може да се осъществи нито само с проверка в Търговския регистър, нито с представяне (както изискват Насоките) на дружествени договори, акционерни книги и устави. Т.е. създава се ситуация, при която фирмите – кандидати ще подлежат на допълнителни проверки и ще им се изискват допълнителни документи, независимо от това, че са представили декларация, като в същото време тези проверки не могат да гарантират, че е установено безспорно, дали е вярна декларираната информация.


Направеният съвсем кратък преглед показва, че в две от ключовите области, свързани с усвояване на средства от ЕС – държавните помощи и тръжните процедури, продължават да съществуват съществени неясноти и противоречиви практики. А това не само затруднява бенефициентите, но и създава риск при последващи проверки от страна на ЕК – да се установят нарушения, които да наложат възстановяване на и без това малкото усвоени до момента средства.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мухахах
    *****
    Любопитно

    Пълно съгласие с частта от материала касаеща Режима на ДП, и изчисляването на интензитата на същата. Максималните стойности на интензитета са заложени в насоките за кандидатстване, като същевременно конкретният размер на интензитета на помоща (непревишаващ максималния такъв) е определен от самият кандидат в подаваната от него апликационна форма. В тази връзка и във връзка с цитирания в материала параграф от преамбюла на Регламент 800/2008 определената методика за преизчисляване на размера на допустимите разходи и респективно на помоща е пълен нонсенс!!!

  2. 2 Профил на seanick
    seanick
    Рейтинг: 5 Любопитно

    Напълно подкрепям коментара на Мухахах с една, единствена забележка.......тва решение на 'програматорите" по-скоро е пълна шитня

  3. 3 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 3026 Неутрално

    Аз съм представил предложение по програма Стартиращи иновативни... в края на февруари. До сега нямам отговор и няма указания кога ще получа отговор. Така не мога да водя разговори с потенциални специалисти, които да участват в екипа.

    подпис
  4. 4 Профил на мда
    *****
    Неутрално

    Мартинчо "С елементи на разсъждение" Петков пак се упражнява в мислене.

  5. 5 Профил на до 4
    *****
    Неутрално

    малко си ми сивичък, за да коментираш

  6. 6 Профил на pravdyo
    pravdyo
    Рейтинг: Неутрално

    Не само, че не могат да оценят правилно МСП ами и трябва да отговарят за наличието на такива безумни условия за оценка.
    Сега когато вече са предупредени, да продължат да го правят си е управленски провал - който неминуемо ще забави, намали и задържи изключително ниска усвояемостта на средтвата.
    Най-големия проблем на нивото на усвояване, по проучванията, с които разполагам, е изключително ниското доверие, с което се ползват процедурите и с фактическите резултати, а именно: отнема средно повече от година ако искате да усвоите грант на ЕС или правителството и шансовете Ви да стане за доста повече време - ако въобще - са ...доста големи.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK