Парите по САПАРД остават във фризера

Причините са липсата на наказания за нарушителите и фирмите фантоми

<span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1"><span id="agImg_1" style="display: block;"><span style="display: block;" id="agImg_1">Снимката се разпространява под лиценза на <a target="_blank" href="http://creativecommons.org/about/">Creative Commons</a></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span></span>

© William Spaetzel

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons



Европейската комисия няма да възстанови плащанията по трите мерки от земеделската програма САПАРД, които бяха замразени още пролетта на миналата година, съобщи в понеделник говорителят на главната дирекция "Земеделие" Майкъл Ман. Решението е взето от дирекцията след консултации с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и след анализ на предадения в края на миналата година план за действие на българските власти.
Според експертите на комисията България не е успяла да изпълни изцяло две от заложените в собствения й план мерки - вкарването на делата за нарушения в съда и премахването на фирмите фантоми, печелещи финансиране.


Според източници от Брюксел блокирани са около 140 милиона евро. По данни на българското министерство на земеделието към края на декември с пари от бюджета са разплатени близо половината от тези средства и реално замразени остават 149 млн. лв. Това са 58 млн. лв. за инвестиции в земеделски стопанства по одобрени проекти, 39 млн. лв. за модернизация на преработвателни предприятия и 52 млн. лв. за алтернативни дейности в общините, в т.ч. и за селски хотели.
Освен трите спрени мерки замразени остават и 15.5 млн. лв. по още една - пазари и тържища на земеделски производители, но тъй като по нея не са одобрени изобщо проекти, тя не влиза в сметките на Брюксел, обясниха от ведомството.
Решението на Брюксел идва само седмица след като вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева прогнозира, че парите по САПАРД ще тръгнат, а под заплаха са само средствата за преработвателната индустрия. Вчера тя не беше открита за коментар.


От комисията обясниха, че една от причините да не пусне замразените пари е липсата на процедура за улавянето на фирми фантоми, регистрирани само за да получават пари от САПАРД. Още през юни Брюксел предупреди, че зад част от фирмите, кандидатстващи по програмата, стоят едни и същи лица, които подбиват цените и печелят проекти по нечестен начин.




В министерството на земеделието есента беше създадена работна група, която да предложи нормативни промени за решаване на проблема, но тя не стигна доникъде. Обяснението на зам.-министъра на земеделието Димитър Пейчев от понеделник гласеше, че се е появил "разнобой между юристите кой европейски модел за конфликт на интереси да се приложи в българските условия - дали френският, германският или швейцарският".


Другият проблем, изтъкнат от Брюксел за оставянето на САПАРД във фризера, е, че "липсват доказателства, че прокуратурата предприема последващи действия по случаите, в които са констатирани нередности", обясни Майкъл Ман. Според български чиновници, запознати с преговорите в Брюксел, за решението на комисията са допринесли и последните скандали във фонд "Земеделие". Новият шеф на ведомството Ализан Яхова също не беше намерена за коментар.


Плащанията могат да бъдат възстановени по-късно тази година, ако проблемите бъдат отстранени и ако се прилагат качествено новите процедури за контрол на САПАРД, каза Ман. Програмата изтича в края на годината, което значи, че за момента средствата по трите спрени мерки не са окончателно загубени. Засега няма фиксирани дати за нови проверки и доклади на ЕК, но се очакват, защото от Брюксел заявиха, че ще разгледат въпроса отново, когато получат уверение от българските власти, че са отстранени и останалите нередности.


Ако досега фермерите приемаха с възмущение всяка санкция, която Европейската комисия налагаше на българската агенция по САПАРД, този път те одобряват мотивите за блокиране на плащанията. "Видно е, че основният проблем се корени в неефективността на българската администрация и правосъдната ни система. Въпросът е защо хората, които сме избрали да ни управляват, продължават да увъртат и да не работят в наша защита", коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров.


И добави, че преобладаващата част от производителите имат реални проекти и не са създавали фиктивни фирми, срещу което основно възразяват от Еврокомисията. Основните нередности са с проектите за изграждане на селски хотели и големи преработвателни предприятия, зад които неофициално се знае, че стоят хора, приближени до политически и местни лидери, добави Тодоров.


Преди седмица от асоциацията предупредиха чрез медиите, че ще съдят фонд "Земеделие" заради блокиране на програмата поради липсата на зам.-шеф, който пряко да отговаря за агенция САПАРД. "Ако плащанията на редовните проекти продължат, нямаме основание да съдим фонда", каза още Тодоров. Той припомни още, че блокирането на средствата ще засегне най-сериозно животновъдите, които изостанаха с инвестициите и сега разчитат на европомощите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK