България предлага фонд в ЕС за гарантиране на агропроекти

Идеята е той да се създаде с извънредните 50 млн. евро за селските райони

България предлага част от средствата, които Европейският съюз отпуска допълнително на страните членки за развитие на селските райони, да се използват за създаване на гаранционен фонд за кредитиране на агропроекти. Това съобщи пред БНР евродепутатът Петя Ставрева по повод допълнителните 1.020 млрд. евро, които ще се разпределят между 27-те страни членки за периода 2010 - 2015 г. За България тази сума предварително се изчислява между 40 и 50 млн. евро.


До юни т.г. правителствата трябва да представят в Европарламента конкретните си предложения за мерките, където приоритетно искат да се насочи ресурсът. Предварителното предложение на Еврокомисията е тези субсидии да се насочат за инвестиции в преструктурирането на млечния сектор, за възобновяеми енергийни източници, съхранение на биологичното разнообразие или за разпространение на широколентов интернет в слаборазвитите региони.


Комисията по земеделие в Европарламента преди дни подкрепи българското предложение "всяка държава членка да представи допълнителни сфери, в които този ресурс би могъл да се насочи", обясни още Петя Ставрева. Целта е допълнителните мерки да се представят в Еврокомисията до средата на годината, така че до края на 2009 г. те да бъдат нормативно регламентирани.




Българските фермери посрещнаха идеята с резерви поради факта, че от 20 години те напразно очакват възстановяване на взаимоспомагателните каси, но и досега подобен закон не беше приет. "Не зная защо ще се затваря ресурс от програмата за селските райони, след като може чрез регулация да се насърчи нисколихвеното кредитиране на сектора", обясни Радослав Христов от асоциацията на зърнопроизводителите. Той припомни, че докато в цяла Европа банките свалят лихвите заради кризата, в България те растат. "Наскоро колеги ми обясниха, че са взели кредит при 13% лихва", допълни Христов.


"Програмата за развитие на селските райони не може да се използва за покриване на кредитни гаранции, защото смисълът на това подпомагане е съвършено друг", коментира и председателят на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров. Той припомни, че през 2007 г. браншът е предложил на правителството да създаде подобен гаранционен фонд, но с бюджетни средства. "Нашата идея беше този фонд да акумулира лихвите, които фонд "Земеделие" начислява върху кредитите. Искахме средствата от този фонд да се използват за гарантиране на заемите в тежки години като 2007 г., когато заради сушата браншът понесе големи загуби. Сегашната финансова криза също поставя фермерите пред изпитание", обясни още Ивайло Тодоров.


Евростат отчете ръст в доходите на българските фермери


Докато преобладаващата част от европейските фермери отчитат понижение на доходите си през 2008 г., земеделските производители в България и Румъния видимо са повишили жизнения си стандарт. Това сочат сравнителните данни на Евростат за 2007 и 2008 г., които бяха обявени в четвъртък. Индексът за България е 124.4, което е с 28.9% повече спрямо 2007 г., докато средният индекс в агросектора на 27-те страни-членки се е понижил с 3.5 на сто. Според експерти е обяснимо данните за двете новоприсъединили се държави да се повишат през 2008 г., тъй като тогава е започнало евросубсидирането в агросекторите. Въпреки покачването на жизнения стандарт в България индексът за доходите е значително по-нисък от този в Литва например, където той е 287.5 пункта.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK