Михаил Йосифов: Когато чух джаз... беше любов от пръв поглед

Михаил Йосифов: Когато чух джаз... беше любов от пръв поглед

© Албена Зографова



Михаил Йосифов е тромпетист, композитор, диригент, аранжор, пише и текстове на песни. През 2009 г. е награден с "Кристална Лира" за "Джаз музикант на годината" - награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци, удостоен е и с приза "Златно Перо" на Джаз ФМ и Класик ФМ за специален принос към българската култура.
От 2014 г. участва в някои от турнетата на световноизвестната група Pink Martini, като това му дава възможност да свири в едни от най-престижните концертни зали в света – зала "Олимпия" в Париж, Роял Албърт Хол в Лондон, операта в Сидни, в Холивуд Боул, която се намира в Лос Анджелис и събира 17 000 души.
Джазменът стои зад създаването на проектите
"Михаил Йосифов секстет", Sentimental Swingers, RomaNeno Project, BA COMBO, MYXTET, а от тази година и на BG VINTAGE.


Пътят на музикант обикновено започва в ранна детска възраст. Кога започна вашият?


- В 1987 г. - бях на 11 години. Тогава започнах да свиря на тромпет в детски оркестър "Ботева чета". Усетих, че ми харесва и в 8 клас започнах да уча в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. Оттогава до сега съм само с този тромпет в ръка.




Защо избрахте джаза, а не класическата музика?


- Когато започнах да уча в музикалното училище, в България беше особена ситуация и за някои от моите съученици джазът беше апокрифен. Тогава го чух за пръв път – беше любов от пръв поглед. Класическата музика ми стана страшно скучна и я свирех по задължение. Джазът беше враг на класиката, но когато настъпи демокрацията станахме много интересни с това, че свирим джаз. В момента класическата музика ми е по-интересна от джаза, но вече е късно (смее се).
Когато свиря джаз се чувствам в свои води.


Михаил Йосифов: Когато чух джаз... беше любов от пръв поглед

© Албена Зографова


Какви бяха трудностите, когато се опитвахте да успеете като млад музикант и защо избрахте да останете в България?


- Бях тръгнал за Америка, но нещата се провалиха и се радвам, че останах тук. В областта на джаза България беше доста "неразорана нива" и почти не съм имал проблеми с реализацията си като музикант. В ученическите ми години имах съученици, които доста се интересуваха от джаз, а също и такива, които бяха потомствени музиканти. Техните родители много ни помогнаха тогава – визирам Петър Славов-старши. С неговия син бяхме в един випуск в музикалното училище. Той свиреше на контрабас, но му беше интересно да свири на китара. С моите приятели го насочихме към джаза, а баща му страшно се зарадва от този факт. Започна да ни урежда различни участия по младежки фестивали. Това се случваше през 90-те години.


Другото интрересно тогава беше, че свирехме много по улиците в различни състави. Видяхме това от Георги Корназов и Ангел Заберски - син. По този начин доста практикувахме и поддържахме ниво.


Усещам, че се връща интереса към джаза и доста хора идват да ни гледат. Нашето поколение музиканти съвсем не е първото, напротив – въпреки че през комунизма тази музика е много потискана, в България имаме много добри изпълнители. Откакто се помня се изхранвам с джаз. Това е нещо, с което много малко от колегите ми в Ню Йорк, Лондон и Париж, например, могат да се похвалят. Голям процент от джаз музикантите в Америка работят нещо друго, за да преживяват. Там никак не е леко, защото за професионален музикант се смята човек, който свири класическа музика.


Освен музикант, вие сте преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Кое е най-ценното, което получавате от студентите? Те на какво ви учат?


- Това, което се научих покрай преподаването е как да си подреждам знанията в главата. Преди това бяха по-скоро хаотични и когато ми се наложи да обяснявам на студентите как точно правя някои неща, изведнъж си дадох сметка, че много от тях правя несъзнателно. Трябваше да ги осъзная, да ги групирам в главата си на порции и тогава да ги предам на студентите. Преподаването много ми помогна да систематизирам тези знания.


Самите млади хора са много зареждащи, защото са жадни за знания. Не всички са заинтересовани, разбира се, но всички те имат възможност да черпят информация от различни източници. Според мен, студентите най-много искат да се докоснат до нас преподавателите, защото виждат нещата от първа ръка. Нищо прочетено на книга не може да се сравни с това да ти покажат нагледно как се прави. А и музиката е като занаят – краде се. Зареждащо е да се работи с млади хора, защото процесът е взаимен – учим се един от друг. Важното е, че интересът към музиката като професия се завръща, въпреки че студентите не са толкова много, колкото са били през 70-те и 80-те години. Тогава тя е била на по-висока почит в обществото и много родители са искали да правят децата си музиканти. Усещам, че сега това се завръща. Моята дъщеря учи в музикалното училище и ходи с голямо желание. Оказва се, че средата в училищата по изкуствата е хубава и положителна за децата.


Михаил Йосифов: Когато чух джаз... беше любов от пръв поглед

© Елена Ненкова


Питат ли ви вашите студенти: Защо да останат в България и да се развиват като професионални изпълнители тук?


- Днешните студенти могат да пътуват свободно, това ги различава от моето поколение. През онова време, ако някой вземеше решение да замине, биваше отхвърлен. Те не са изправени пред този проблем, което поставя нещата по съвсем друг начин. Някои от тях не намират смисъл да се установяват в чужбина, защото тук са си вкъщи, а това има много предимства. Когато имат тази възможност да пътуват свободно, те не се чувстват като затворени и не се опитват да избягат. Сега по-скоро тенденцията е да заминават в чужбина да учат, а после да се връщат. Разбира се, някои намират реализация след като завършат и решават да остават да живеят там.


Разкажете за проекта BG VINTAGE.


- От много години работим с моя мениджър Елисавета Петрушева и Вера Шандел, която е част от триото Sentimental swingers. Отдавна си говорехме да направим наша продукция с млади музиканти и ние да ги продуцираме. Вера и Ели написаха един прекрасен проект и когато го прочетохме заедно, решихме че това е нещото, което ни се прави. Преценихме, че имаме достатъчно творчески потенциал, за да се справим сами. Започнахме да действаме и така се появи BG Vintage. Това е проект, който от една страна подпомага млади музиканти, а от друга дава гласност на позабравената популярна българска музика от 30-те години. В състава са Велислав Стоянов – цугтромбон, Иван Йорданов – саксофон, Исак Бенбасат – пиано, Светлин Стайков – бас, Момчил Косев – китара, Виктор Викторов – барабани, а певците са Велека Цанкова, Ицо Любенов и Ганиела Ганева. Всички те са мои студенти и с таланта си ни провокираха да направим този проект. Гледахме как се справят, а аз като преподавател, успявах отблизо да наблюдавам и да преценя колко мога да разчитам на тях.


Михаил Йосифов: Когато чух джаз... беше любов от пръв поглед

© Георги Георгиев, BG VINTAGE


Проектът има вече своята първа авторска песен, чиито музика, текст и аранжимент са по Ваша идея. Тя носи името "На моята тераса". Откъде дойде вдъхновението за текста?


- Вдъхновението да я напиша дойде отново от тези млади хора, а на всичкото отгоре текстът изскочи в главата ми, когато си представях тях. За мен той винаги е бил енигма и когато започна да правя ново парче много се страхувам за текста. Смятам, че нямам особен талант за тези неща или може би не съм се опитвал никога да го правя. Но за тази песен започнах да си представям какво бих искал да кажа и текста се роди.



В песента се разказва за двама влюбени, а действието се развива в столичния квартал "Люлин 2".
Защо в "Люлин 2"?


- Защото се римува с "А, къде?" (смее се).


След премиерния концерт-спектакъл в София през май, сега предстоят още две големи изяви на формацията през септември – на Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол и в Sofia Live Club. Ще има ли нещо ново и различно за публиката?


- Много съм благодарен на организаторите на фестивала "Аполония" в Созопол, че ни подадоха ръка, защото това е млада формация и не са толкова утвърдени артисти. Концертът ни ще бъде в клуб "Аполония" на 2 септември. В Sofia Live Club ще свирим на 30 септември. Много сме щастливи, че ни се довериха, дано така бъде и занапред.


За концерта в В Sofia Live Club ще подготвим още няколко парчета, а на сцената с нас ще поканим отново джаз певицата Мими Николова.


На "Аполония", освен с BG VINTAGE, ще излезете на сцената с още няколко проекта, в които участват популярни наши джазмени. Разкажете за тях.


- Единият проект е заедно с Хилда Казасян, който се казва "С усмивка за Ella Fitzgerald" и ще бъде на 7 септември на амфитеатър "Аполония". С нея работя от няколко години. Имаме много приятно сътрудничество, а тя в момента е в абсолютен възход – заредена е творчески, непрестанно създава нова продукция. В нейната формация свирим заедно с Живко Петров и Митко Карамфилов, а музикалният директор е едно от светилата в българския джаз Христо Йоцов. Всички ние сме много вдъхновени от нея. Пожелавам й това да продължи дълго, защото е много надарен артист и го заслужава.


Другият проект е също с една талантлива певица – Милица Гладнишка, която ще представи моноспектакъла "Титанично", на 5 септември на амфитеатър "Аполония". Смятам, че всеки, който дойде, няма да остане разочарован. Вече сме го играли няколко пъти на софийска сцена и всеки път е много приповдигнато. Действието се развива на потъващия кораб "Титаник", а ние сме оркестърът, който остава да свири до последно. Но ако в действителност тогава бяха поканили Милица да пее, корабът никога нямаше да потъне (смее се).


Извън тези проекти и в допълнение ще кажа, че предстои представянето на новия албум на Ангел Заберски "Биг бенд в действие", който е изцяло с негова авторска музика. Той ще бъде представен с Биг Бенд Брас Асоциация на 13 септември в зала "България" и на 14 септември в Дом на културата "Борис Христов" - Пловдив. Имаме удоволствието да свирим със Стоян Янкулов – Стунджи, който освен това направи цялата постпродукция на записите.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 4170 Неутрално

    Много приятно интервю. Благодаря Ви за него, г-жо Капитанска.

    Аз също харесвам джаз и слушам такъв от време на време по "Jazz FM" или по онлайн радиостанции. Радващо е, че този сегмент от музиката у нас продължава да се развива и да събира нови и нови почитатели. Желая здраве на г-н Йосифов и успех в начинанията му!

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9792 Неутрално

    Свежо и приятно :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2452 Неутрално

    Да е жив и здрав и да успее още. Помня от 60-те една джазова песничка:
    "В съседния апартамент, живееше един студент /от Консерваторията/
    и репетира ти ру ра, ти ру ра, на мен сърцето ми се спира...

    ...А моя татко хваща бяс, само като чуе малко джаз...и т.н...
    И този весел наш съсед, на моя татко стана зет,
    у нас радушно е приет и репетира ти ру ра....

  4. 4 Профил на Makq Nekoitaaizlagal
    Makq Nekoitaaizlagal
    Рейтинг: 741 Весело

    Изфрга се от кеф от првиа път, нали !

  5. 5 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1394 Неутрално

    До коментар [#1] от "Читател":

    Не бива така да се обобщава. Има джаз и джаз.
    И на мен джазът ми е любима музика, но има видове джаз, които не понасям.

    Апокалипсисът апокалиптичен




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK