Борбата за независимост на съдебната власт - от първия ден на Третата българска държава

Задълбочен научен труд. Автор доц. Евгени Йочев, издание на Съюза на съдиите в България

Задълбочен научен труд. Автор доц. Евгени Йочев, издание на Съюза на съдиите в България



Една историческа монография - и като история на отношенията между политическата и съдебната власт от основаването на Третата българска държава до 1944 г., и в смисъла на впечатляващ, задълбочен научен труд, беше представена през седмицата от Съюза на съдиите в България в присъствието на автора доц. доктор на историческите науки Евгени Йочев.


Монографията, издадена от Съюза на съдиите в България, проследява дългия и труден път на въвеждането и утвърждаването на несменяемостта на съдиите и прокурорите като гаранция за независимостта на съдебната власт. Доц. Евгени Йочев освен дългогодишен преподавател по история на българската държава и право е и най-детайлният изследовател на съдоустройството и законодателството в България от Освобождението до 40-те години на XX век.


Ако сме си мислели, че острите дискусии за независимостта на съдебната власт са се зародили днес, дълбоко грешим.




"Тази борба като че ли ще е вечна"


Адвокат Даниела Доковска, която е научен редактор на монографията, я описа като най-фундаменталното и най-мащабното съчинение, посветено на историческите корени на несменяемостта на съдиите и прокурорите в България. "Борбата за несменяемостта на съдиите и прокурорите всъщност е борба за независимост на съдебната власт. Историческият поглед върху тази борба осветлява неизтощимия стремеж на политическата класа към овладяване на съдебната власт. Борбата за независимост на съдебната власт е още по-трудна, когато законодателството става жертва на партизански борби и домогвания до кадруването в съдебната власт и дисциплинирането на нейните представители, до политически натиск и влияние", отбеляза Доковска и обобщи: "Тази борба като че ли ще е вечна."


Съюзът на съдиите, основан през 1919 г., някога е включвал и прокурорите


и заедно с адвокатите са защитавали независимостта на правосъдието от опитите на политическата власт за влияние, имали са съзнанието за правна общност независимо от различните функции в осъществяването на върховенството на закона, излизали са със становища, които са респектирали и възпирали политическите партии, е видно от монографията.


На този детайл - за членуването и на прокурорите в съдийския съюз, обърна внимание авторът доц. Йочев в своето слово. И посочи, че един ден изследователите ще бъдат много затруднени да разгадаят днешните отношения, намеквайки за острите противопоставяния и нападки срещу съда и съдиите вътре в съдебната власт.


Тъй като Търновската конституция само е провъзгласила независимостта на съдебната власт, несменяемостта на съдиите и прокурорите като гаранция за тази независимост се въвежда в новата българска държава постепенно със законодателството и претърпява противоречиво развитие.


За пръв път през


1899 г. - при управлението на Народната партия с министър-председател проф. Константин Стоилов, е въведена несменяемост на съдиите. Проф. Стоилов е сочен за един от най-образованите български премиери.


1910 г. - при управлението на Демократическата партия се въвежда условна несменяемост и за прокурорите, но не на всички нива.


След националните катастрофи се засилват опитите за влияние над съдебната власт, които са най-очевидни при земеделското еднопартийно управление на Александър Стамболийски. Тогава за първи път високопоставени партийни активисти говорят публично срещу съда. Съдии, прокурори и адвокати реагират в един глас с общи становища.


1926 г. - при управлението на Демократическия сговор, се утвърждават правилата за несменяемост, но споровете за сроковете, в които да се придобие, продължават.


След 1934 г - при надпартийните правителства, назначавани от царя, е закован срокът от 3 години за придобиване на несменяемост на съдиите и на прокурорите към Върховния касационен съд.


1943 г. - при управлението на правителството на Добри Божилов с министър на правосъдието Константин Партов е въведена несменяемост и за прокурорите.


1991 г. - новата Конституция на Република България приема същия 3-годишен срок за придобиване на условна (след атестиране) несменяемост. И в Царство България, и сега несменяемостта е условна - след атестиране, различни са само органите, които решават - някога Министерството на правосъдието, сега Висш съдебен съвет.


2004 г. - С първата промяна на новата конституция е удължен срокът за придобиване на несменяемост на магистратите - съдии, прокурори и следователи, на 5 години.


Спори се за ефекта. В държавите, в които управлява просветена политическа власт, която брани разделението на властите, дългият срок не е проблем. В държави, в които разделението на властите е само лозунг, какъвто и да е срокът - кратък или дълъг, индуцира у магистратите послушание вместо независимост.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2434 Неутрално

    Има ли съдии и прокурори , които сега са ръководители навсякъде ,които да са били приемани да учат право ,да работят в съдебната система и да не са проверявани за лоялност на семействата им и тях към БКП и да не им е подписал документите за прием най малко председател на ОК на БКП , а за съдия и прокурор ,член на ЦК на БКП ,а ?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK