Има начини авторското право и свободата на потребителите да съществуват заедно, смята певецът Радо Михов

Има начини авторското право и свободата на потребителите да съществуват заедно, смята певецът Радо Михов

© Личен архив



Неформалните разговори с модерни личности за тяхното мнение по европейското законодателство са част от проекта на Европа.Дневник – EU like You, подкрепен от Европейския парламент, чиято цел е да въвлече младежите в работата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието е изцяло на "Икономедиа".


Европейският дебат за това как ще изглежда новото законодателство на ЕС по темите за авторското право накара много погледи да се насочат към Брюксел и Страсбург в очакване на отговор на редица въпроси: възможен ли е консенсус във всички държави на ЕС за реално намаляване на ограниченията и уеднаквяване на условията; достатъчно ли са "пиратите" в ЕС, за да надделеят; ще ни арестуват ли, ако се снимаме с Айфеловата кула... Потърсихме човек, който да заяви претенциите си към политиката за авторското право без бюрократична и институционална обремененост. Това е Радослав Михов, завършил "Интелектуална собственост" музикант, който свали шапките на зрителите и журито на "България търси талант" с легендарната "Дърта пияница".


Разговорът с Радо е част от серия неформални разговори с модерни за младите хора личности, в рамките на които обсъждаме с тях какво се готви в европейското законодателство, което касае ежедневието ни.




Радослав Михов, който от години прави музика с поп-рок групата си SLAFF и се занимава с онлайн разпространението на произведенията си, е добре запознат с предложенията, които се представят в европарламента. Прилагането на някои от тях е особено любопитен да проследи. Намеренията за унифициране на законодателството за авторското право във всички държави членки е едно от тях. Той обаче вижда тази инициатива като една привидно вечна мисия, която трудно ще бъде завършена.


Има начини авторското право и свободата на потребителите да съществуват заедно, смята певецът Радо Михов

© Личен архив


Държавите в крайна сметка ще се предадат пред свободата в интернет


Пред Европа.Дневник Радо коментира предложенията в доклада по самоинициатива на Юлия Реда от Пиратската партия на Германия и член на Групата на Зелените/Европейски свободен алианс в Европейския парламент:


"Виждаме общите пожелателни предложения - да се унифицира всичко, да станат еднакви нормите - това е цел, която се гони от два века, страшно тромав процес, но и необходим – сега човек не знае кое къде и как трябва да лицензира, като нищо може да се окаже извън закона."


Според музиканта в края на краищата разликите в режимите на различните държави ще бъдат жертвани и преодолени в името на това цялата индустрия онлайн да стане "по-използваема".


"Да се окажеш извън закона в собствената си държава, защото използваш снимки от ваканцията си в друга държава, не би трябвало да е реалност", продължава Радо, коментирайки дебата за т.нар. свобода на панорамата.


Свободата на панорамата не бива да коства пари


Най-спорният момент в дебата на ЕП е именно "свободата на панорамата", или правото гражданите на ЕС да могат да създават и споделят изображения на обществени сгради. В някои държави членки използването за търговски цели на снимки на обществени сгради подлежи на заплащане – такъв е случаят във Франция, Белгия и Италия. Докладчикът Реда поиска свободата на панорамата да важи за целия ЕС. В крайна сметка в пленарна зала депутатите гласуваха да запазят статуквото, при което всяка страна решава дали да прилага или не свободата.


Според визията на Радо за това как трябва да изглежда законовата рамка рестрикциите трябва да отпаднат, но за сметка на това трябва авторите да запазят право да защитават произведенията си, без това да доведе до финансови разходи за нито една от страните в спора:


"Не е необходимо законът да включва тромави съдебни процеси и глоби. Вместо например Париж да ме съди за това, че съм показал Айфеловата кула в своя творба, е по-удачно властите да имат право да ме помолят да премахна съответното съдържание от интернет, ако то по някакъв начин уронва престижа на града и паметниците му, без да се изисква да плащам финансово обезщетение. Това е аналогично на начина, по който би трябвало да се действа в случаи на пародиране - ако някой използва моя интелектуална собственост за нещо, което лично мен ме обижда, да имам право да кажа "не"."


Ако посочваме източника, всичко е наред


Притеснения сред артистите предизвика и искането на Реда, изключенията от защитата на авторското право, които важат за цитирането, да се прилагат по технологично неутрален начин. Това означава, че както можете да се позовете на авторски труд, използвайки цитат от книга, във ваша книга, то по същия начин да можете да създадете видео, включващо кадри от друго видео или музика. Такива изключения според авторката на доклада трябва да се прилагат и по отношение на създаването на пародиите.


Освен да бъдат склонни да премахнат съдържанието си от интернет при възражение от притежателите на авторски права над първоначалното съдържание цитиращите артисти трябва да приемат задължението си винаги да посочват източника си, смята Радо.


По думите му свободата на пародиране например трябва да бъде гарантирана, но в случай че пародиращите предоставят информация кое е оригиналното произведение:


"Аз не бих слушал или гледал пародия, без да разбирам кой е оригиналът. Важно е да се посочва източникът и мисля, че би трябвало това изискване да се налага по-строго. Tолкова много се говори за свободата на линковете, нека ги използваме. Оттам нататък нека хората използват креативността си, както пожелаят."


Реда също призовава включването на линк към авторско произведение в интернет да не се третира като нарушение на авторското право. Колкото и логично да изглежда това на пръв поглед, през 2010 г. обаче шведски журналисти повдигнаха обвинение срещу компанията Retriever Sverige AB. Компанията предлага интернет базирана услуга, която срещу абонамент индексира линкове към статии, публикувани безплатно в интернет. Според журналистите компанията е била длъжна да ги обезщети, за това че печели от тяхното съдържание чрез хиперлинк към него. Журналистите впоследствие загубиха делото и в шведския съд, и в Съда на ЕС, след като и двете институции потвърдиха свободата на линковете в интернет.


Дигиталният свят разполага с инструменти да преодолее геоблокирането


Геоблокирането (техническите ограничения, наложени от страна на компаниите, заради които онлайн потребители не могат да използват дадени услуги заради географската си локация) е също под прицел от Брюксел, след като зам.-председателят на ЕК Андрус Ансип, отговорен за дигиталния пазар на ЕС, сам определи този тип практики като несъвместими с принципите на единния пазар.


"В един момент би трябвало да е възможно, когато излезе една песен, където и да е, тя автоматично да попада в световните бази данни, където буквално в момента се намира всичката музика на света", е мнението и на българския музикант Радослав Михов.


Добрата комуникация между дружествата на разпределение на авторските възнаграждения в днешно време, би трябвало да премахне пречките пред достъпа, очаква Радослав в близко бъдеще.


Какво реши в крайна сметка европарламентът?


Незаконодателнта резолюция беше приета с 445 гласа за, 65 – против и 32-ма въздържали се.


Основните искания на евродепутатите са:


- Подобряване на достъпа чрез премахване на географските ограничения;
- Преразглеждане на съществуващите закони за интелектуалната собственост, които не са съвместими с дигиталното общество;
- Предоставяне на изключения за библиотеките, които да им позволяват да заемат произведения в цифров формат, и за учените, които да могат да използват текстове и данни;
- Мерки за честно и уместно възнаграждение за всички категории притежатели на права, включително по отношение на дигиталното разпространение на техните произведения;
- Оптимизиране на договорната позиция на автори и изпълнители по отношение на други притежатели на права и посредници;
- Изследване от страна на еврокомисията върху потенциалния ефект от единно европейско законодателство за авторските права, което да покрива цялата територия на ЕС;
- Държавите членки сами да решават дали комерсиалното използване на изображения и снимки на публични сгради и произведения на изкуството да изисква оторизация от притежателите на авторските права.


Европейската комисия ще представи законодателното си предложение за модернизиране на европейския закон за авторското право до края на 2015 г.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Суджук Герберите
    Суджук Герберите
    Рейтинг: 1987 Неутрално

    Нито едно изкуство, което се прави основно за пари, да не кажа изцяло за пари не ми допада. А фактите са, че в много сфери на изкуството вече нещата се правят само и единствено за пари.
    И като говорим за пари, абе къде е Саня Армутлиева ? )

    Голям апартамент купи, голяма сума не плащай!
  2. 2 Профил на Georgi
    Georgi
    Рейтинг: 405 Неутрално

    Поздравления на Радо за смислената позиция!
    И за музиката

  3. 3 Профил на laveol
    laveol
    Рейтинг: 631 Неутрално

    Честно казано, отваряйки статията, първата ми мисъл беше "Този пък кой е", последвана от очакване, че позицията му ще бъде сходна с тази на масата музиканти у нас, които хал-хабер си нямат от материята, но натискат яко за много неща.

    Изключително приятно съм изненадан от мненията, изразени от Радо. Едно на ръка, че се припокриват с моите, но и са представени коректно и грамотно.

    Давайте още такива, Дневник

  4. 4 Профил на Колаборационист
    Колаборационист
    Рейтинг: 924 Любопитно

    Време е да изкарвате пари (само) от концерти , ако ВИЕ не отрежете излишната част от веритата(музикалните компании) то ще я отрежем ние , и няма да чуваме гласове като ТВОЯ ....когато защитаваш гласове, които не обичаме, се обричаш да бъдеш следващия веско или богдан, когото само заблудените слушат ....
    Когато сърцето харева нещо, не са нужни музикални компании да го доведат до него ...

    Всички ТРЯБВА неумолимо да наказваме невежеството на администрацията и духовенството !
  5. 5 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2046 Любопитно

    Ако ще ме съдят, че съм ползвал изображение на Айфеловата кула, то няма да ползвам нищо от Франция. Така де вместо да рискувам да ме глобят, направо ще ги отсвиря. Обаче конкуренцията не спи, и която друга държава първа се усети да освободи всички панорами на своя територия, ще има предимство. В началото няма да се усети, ама процеса е кумулативен и след няколко години изображението на Айфеловата кула ще е рядкост. Дори тези, които са били склонни да плащат също няма да го използват, защото самото изображение няма да говори нищо на широката публика, а те не са глупави да плащат за нищо. В тази посока, нашите ******* дето плащат милиони за рекламен клип с бъркани яйца, също се опитват да вземат пари за "панорама", вместо да залеят света с природни забележителности (което всъщност би паснало на туризма). Да имаш студена вода и да я пазиш за зимата... обратното на остро.
    Е, хубавата страна е, че може някой измамник да я продаде за скрап трети път и да направи новина...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  6. 6 Профил на laveol
    laveol
    Рейтинг: 631 Неутрално

    [quote#4:"Колаборационист"]и няма да чуваме гласове като ТВОЯ ....когато защитаваш гласове, които не обичаме[/quote]

    Опааа, някой май не е чел статията, а се води само по предубедеността си. Доста често срещан синдром, и от не само у нас. Което не го оправдава - поне да я беше прочел и тогава да храниш на воля.

  7. 7 Профил на Saint of Me
    Saint of Me
    Рейтинг: 2282 Весело

    Монетизирането от мюзик е интересен проблем.

    Аз засега не успявам, но съм убеден, че тея мои аматьорщини (https://soundcloud.com/thenextgrammywinner) ще се грабят като топъл хляб щом фана грами и ще се леят дитирамби къв гений съм бил още като плахо музикално орле със слаби крилца

    Use your Illusion
  8. 8 Профил на Antoaneta PETROVA Ardashes
    Antoaneta PETROVA Ardashes
    Рейтинг: 800 Неутрално

    С тези дълги и размити статии се забулва същността на проблема за нашата действителност. ЕС много ясно е напипал проблема, но дали ще може да се приложи за
    нашата даденост. Културата ни е на ниво чалга и Армутлиевски изцепки и хайлайфски
    каканижения. В хубаво замислени шоута в комисиите поставят несведущи ,да не кажа невежи ,в теоритично и практично отношение изпълнители./ след като някои не знаят какво е разпяване и излагат себеси и страната пред чужди изпълнители. Изпълнителите
    още се големеят с чуждо творчество,като не споменават композитори и текстописци.
    Не е ли време Министерство на културата да си подбира кадрите,според приносът им в съответната област.

    mihala




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK