Андрей Новаков: Бюджетът на ЕС не бива да е заложник на интересите на държавите членки

Андрей Новаков - Европейска народна партия/ ГЕРБ

© [[[© European Parliament - Audiovisual Unit]]]

Андрей Новаков - Европейска народна партия/ ГЕРБ



Начинът, по който ЕС разполага със средствата си, не е най-добрият и е необходима реформа, за да не бъде европейският бюджет "ежегоден заложник на държавите членки и техните индивидуални интереси". Това смята евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Андрей Новаков, който пое инициативата да се увеличат собствените приходи на ЕС. Дневник.Европа говори с Новаков за това кои са най-добрите начини Съюзът да получи повече бюджетна независимост и да изпълнява целите си невъзпрепятстван от претенциите на индивидуални правителства.


Едва 12% от приходите на Съюза идват от мита, вследствие на внос от трети страни в ЕС. Малко над 7% произхождат от реализиран излишък, глоби, данъци върху заплатите на служителите на ЕС и други приходи – това са собствените средства на Брюксел и мнението, че делът им е крайно недостатъчен и връзва ръцете на ЕС, става все по-популярно.


"Повече собствени приходи ще доведат до повече стабилност на бюджета, по-малък ежегоден дефицит (особено към приключването на програмните периоди, когато се извършват най-многото плащания към държавите) и по-справедлив бюджет (без отстъпки за определени държави)", смята Новаков.




През 1995г. бюджетът на ЕС беше 67 млрд евро. За 2015г. бюджетът се равнява на около 145 млрд. евро вследствие на разширяването и на все по-засилващата се роля на инвестициите с европейски средства.


"Някой би казал, че това е голяма сума, но реално е около 1% от богатството, генерирано от европейските икономики на годишна база. Важно е да се отбележи, че около 80% от евробюджета се управлява директно от държавите предимно чрез еврофондовете", коментира Андрей Новаков.


Договорът за функционирането на ЕС казва, че бюджетът трябва да се финансира от собствени приходи. В същото време, 80% от средствата в него идват като процент от брутния национален доход (БНД) и процент ДДС принос от държавите-членки.


В резултат от ежегодни преговори и компромиси, разликата между поети бюджетни ангажименти (обещаните плащания) и реални плащания се изразява в дефицит всяка година. Наред с това, изчисляването на приходите е твърде сложна система и в някои случай несправедлива. Всичко това налага реформа, смята Новаков


Кои биха могли да бъдат най-добрите източници на собствени средства на ЕС?


Намаляването на вноските, които държавите членки плащат, за сметка на въвеждането на отделни и самостоятелни европейски данъци или такси се оказва най-логичната идея.


Исторически са възниквали доста идеи по този въпрос. Данък върху финансовите транзакции е най-скорошната и с по-широка подкрепа. Приходите от акцизи върху горива, тютюневи изделия и алкохол, както и корпоративни данъци са други възможности, обсъждани с националните парламенти или споменавани в докладите на Комисията.


От страна на Европейския парламент са предлагани много и различни алтернативни приходи, идващи от данъци върху транспорт, телекомуникации, лихви, печалби на Европейската централна банка, еко данък, данъци върху валутни преводи и върху депозити.


Приходи като излишъци от предходната финансова година, както и от глоби вследствие нарушаване на правила в ЕС, са винаги на фокус, но процентно те са твърде малко и са непостоянни, за да играят решаваща роля.


Какво ще спечели България от евентуална реформа?


Реално от подобна реформа най-много полза ще имат големите нетни бенефициенти на кохезионната политика, сред които е Българя. Причината за това е, че при наличието на собствени приходи ЕС ще може по-лесно да увеличава инвестициите в ключови сфери, поради по-малката съпротива от страна на някои държави. Например, миналата година по време на бюджетните преговори, в които участвах, Европейският парламент настоя за повече подкрепа за научни изследвания, за младежка заетост, за малките и средни предприятия, но Съветът (държавите-членки) орязваха предложените инвестиции от проектобюджета. Наред с това и размерът на ежегодните вноски към бюджета на ЕС биха се свили.


Страната ни не само може да спечели от реформата, но може и да бъде неин проводник и катализатор. В периода 1 юли – 31 декември 2018г. ще председателстваме Съвета на ЕС и темата за собствените приходи на ЕС би била чудесен приоритет за шестте месеца начело на Съюза.


Очаква ли се сериозна съпротива от държавите членки срещу подобна инициатива и от кои?


При сега действащото законодателство ЕС няма право да събира свои собствени данъци. Освен това, данъчната политика е една от най-чувствителните теми както в държавите-членки, така и в ЕС.


В момента, държави като Обединеното кралство https://en.wikipedia.org/wiki/UK_rebate , Швеция, Дания и Холандия се възползват от големи договорени отстъпки от вноските им към бюджета на Съюза, чиято тежест понасят солидарно останалите страни-членки. От една страна, при въвеждането на собствени приходи, такива механизми постепенно ще отпадат, защото ще намалява тежестта на БНД и ДДС вноските. От друга страна, ще се стигне до политическите спекулации с преотстъпването на правомощия и отдаването на приходи в посока ЕС.


В последната година въпросът е все повече политически и по-малко бюджетен и именно това е основната пречка пред случването на реална реформа.


Има ли подкрепа в еврогрупата (финансовите министри на държавите в еврото) за увеличаване на собствения бюджет?


Еврогрупата служи основно за координирането на икономическите политики на 19-те държави в еврозоната. В институционалните среди в Брюксел съществува идеята за собствен бюджет на еврозоната, което ще доведе до още-по-силна координация на икономическите и фискалните политики. Същевременно, тази идея отново отваря дебата за Европа на две скорости, което според мен не би било правилно решение.


По отношение на бюджета на ЕС, договорите казват, че той трябва да е единен за целия Съюз и чисто исторически тенденцията е към неговото нарастване поради все повечето отговорности и засилващата се роля на ЕС.


Ако се предприеме подобна реформа, не само Съветът на ЕС трябва да я приеме с единодушие, но и тя трябва да бъде ратифицирана от парламентите на държавите членки. Този процес отнема време и изисква компромиси.


Оптимистичен сценарий е евентуални промени в структурата на приходите да се подготвят до края на настоящия програмен период - до 2020г. и да влязат в сила в началото на следващия период.


___


Интервюто е част от проекта на Европа.Дневник – EU like You, подкрепен от Европейския парламент, в рамките на който чрез неформални разговори искаме мнението на модерни млади хора и експерти за актуалните теми в ЕС, които са на дневен ред в Европейския парламент. Отговорността за съдържанието е изцяло на "Икономедиа".

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Monteskio
    Monteskio
    Рейтинг: 470 Неутрално

    мижава сума се оказа т. нар. бюджет на ес...едва 1% от бвп на държавите в ес





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK