Стеван Салатич, политолог: В Босна евроскептици няма въпреки трудните и тежки реформи

Стеван Салатич

© Личен архив

Стеван Салатич



Стеван Салатич е политически анализатор от Баня Лука, Босна и Херцеговина. Салатич изследва електоралните процеси в Босна за неправителствената обсерватория "Под лупа" и работи като журналист в босненския портал "Бука".


Дневник.Европа потърси Салатич за коментар по повод официалното подаване на молба за членство в Европейския съюз на Босна през февруари тази година. Въпреки заявките на Европейската комисия, че ЕС няма да приема нови членове до 2019 г., Сараево се надява да получи статут на страна кандидат и междувременно да отвори първите си преговорни глави.


От 2000 г. Босна и Херцеговина заедно с Косово и Албания имаха статут на потенциални страни кандидати и участваха в Процеса за стабилизация и асоцииране на държавите от бивша Югославия. През 2014 г. Албания получи статут на страна кандидат, a в края на 2015 г. Прищина подписа Споразумение за асоцииране и стабилизация с ЕС.




Докато въпросът за членството на държавите от Западните Балкани стои привидно блокиран и без дори хипотетичен график за разширяване, макар че преговорите не са реално замразени, много анализатори се опасяват, че лишаването на тези страни от скорошна европейска перспектива ще донесе сериозни рискове.


Що се отнася до Босна, Сараево трябва бързо да бъде мотивирано по всеки възможен начин да вземе мерки да не допусне превръщането на страната в свободна зона за трафик на оръжия и хора и лесна мишена за различни екстремистки движения, вариращи от радикални ислямисти до ултранационалистически православни сърби.


От другите бивши югославски републики Словения и Хърватия са вече държави членки на ЕС, Сърбия и Черна гора започнаха преговори, Македония има статут на страна кандидат, но преговорният процес е блокиран заради спора за името на страната с Гърция.


Босна обаче се разглежда като отделен случай – Дейтънското споразумение, което прекрати войната, донесе и тромава система на управление, която често произвежда съвсем малко повече от политически блокажи. Системата се основава на разделение на държавата между Република сръбска и Босненско-хърватската федерация. Централното управление е слабо.


На Босна беше позволено да изпрати молба за членство в ЕС, като приложи определени реформи, договорени с ЕС миналото лято. Тогава по искане на Брюксел беше създаден и координационен механизъм за диалог с еврокомисията с консенсус на всички правителства в Босна, но обичайно проруската Република Сръбска по-късно разкритикува сделката.


Според някои наблюдатели процедурите по вземане на решение в Босна правят почти невъзможно присъединяването ѝ към ЕС преди 2025 г. Политиците в Сараево обаче се надяват символиката на подаването на молбата за членство да ускори поне първите стъпки.


Защо февруари 2015 г. беше избран за момента, когато Босна да подаде молба за членство в ЕС?


През 2014 г. в Босна имаше парламентарни избори и политическата ситуация в страната се промени. Преди доминираше концепцията, че страната се нуждае от конституционни промени. Тя остана на заден план. Новото правителство постави акцент върху икономическите въпроси – основно върху търговията с Европейския съюз. Този нов подход беше подкрепен от Великобритания и Германия, които започнаха т.нар. "Британско-германска инициатива". Тя доведе и до позитивен доклад от Европейската комисия за напредъка на Босна и Херцеговина към членството в ЕС. Освен това Споразумението за асоцииране и стабилизиране между Босна и Херцеговина и Европейския съюз влезе в сила през 2015 г. Тези развития окуражиха властите в Босна да изпратят молбата за членство този февруари.


В края на 2014 г. външните министри на Великобритания и Германия изпратиха отворено писмо до Босна, в което предложиха да помогнат на Сараево в европейската му интеграция, ако политиците в страната се ангажират сериозно с реформи. Писмото е адресирано не до правителството, а до босненския народ.


"Има само един път към Европейския съюз – чрез реформи, които ще помогнат на Босна и Херцеговина да достигне до стандартите на управление и икономическото развитие на европейските държави членки", заявиха в писмото Франк-Валтер Щайнмайер и Филип Хамънд.


Какви са обществените настроения в Босна към членството в Европейския съюз?


Гражданите на Босна и Херцеговина са измежду най-бедните в Европа. През войната от 1992 до 1995 г. Босна беше унищожена, а нацията беше разделена и тотално изтощена. Днес, 20 години след войната, гражданите виждат единственото спасение за страната в европейската интеграция. Всички проучвания на общественото мнение показват висока степен на гражданска подкрепа за членството в Европейския съюз.


В кои области трябва Сараево да положи усилия, за да получи Босна статут на кандидат и да започне преговори по-скоро?


Реформите са жизненоважни за Босна и Херцеговина, особено в областта на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпросът за защитата на човешките права е също ключов. Тук от огромно значение е да започне да се прилага решението на делото "Сейдич-Финчи срещу Босна и Херцеговина", което гарантира пасивно избирателно право на всички граждани в страната. Укрепването на икономиката е също със сигурност едно от предусловията за бъдещия прогрес на страната във споменатите сфери.


Босна все още не е хармонизирала конституцията си с решение на Европейския съд за правата на човека от 2009 г., според което Сараево следва да позволи на малцинствата, като например евреи и роми, да се състезават за избираеми постове. В момента например само бошняците, сърбите и хърватите имат право да участват в избори за президент.


Има ли политически консенсус да се продължава в тази посока – бъдеще в ЕС? Имат ли глас евроскептиците в Босна?


Всички парламентарно представени политически партии са посветени на европейския път на Босна. Няма нито една политическа сила, която да припознава изобщо евроскептицизма, въпреки че сръбската част настоява да запази приятелството си с Русия. Всички партии и други политически формирования активно подкрепят присъединяването на Босна към Европейския съюз.


Дал ли е Европейският съюз зелена светлина на Сараево, че пътят, по който върви страната, е правилният?


Последният доклад на Европейската комисия за прогреса на Босна и Херцеговина към членство в ЕС беше много позитивен. Европейският съюз показа, че стои зад Босна, но пътят към реформите, които ни предстоят, ще бъде труден и стръмен. Разчитаме на стратегическа подкрепа от европейските институции.


За да приложим планираните реформи са необходими материални ресурси и стратегически инвестиции. Ние не разполагаме с такива. Европейският съюз трябва да разбере това и да го признае. Безработицата у нас е най-високата в цяла Европа (45%), младите хора напускат страната, корупцията процъфтява във всички сфери и нива на властта, хората не виждат бъдеще в Босна.


Инвестиции в инфраструктурата и политиките за развитие са силно необходими за напредъка на страната. Европейският съюз може да помогне на първо място с финансиране, но и с подобряване на капацитета на страната от гледна точка на професионализъм и управление.


Настрана от икономическия капацитет, проблемите с помирението и конституционното изграждане в Босна и Херцеговина бавно се преодоляват.


Има ли усещане в Босна, че ЕС е сериозно ангажиран с разширяването към Западните Балкани и как се възприема в страната намерението нови държави да не бъдат приемани до 2019 г.?


Това е най-трудният въпрос. Европейският съюз в момента има проблеми със своето собствено функциониране, имайки предвид миграционната криза и политическата ситуация. Oчевидно е, че прoцесът на бъдещото разширяване за момента стои в архивите. Западните Балкани ще станат един ден част от Европейския съюз, но никой не знае в кой момент точно.


Вярвам, че до тогава Босна и Херцеговина ще следва плътно пътя на европейската интеграция и че подкрепата от европейска страна за това нейно намерение няма да отслабне.


Интервюто е част от проекта на Европа.Дневник – EU like You, подкрепен от Европейския парламент, в рамките на който чрез неформални разговори искаме мнението на модерни млади хора и експерти за актуалните теми в ЕС, които са на дневен ред в ЕС и Европейския парламент. Отговорността за съдържанието е изцяло на "Икономедиа".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на slan777
    slan777
    Рейтинг: 544 Неутрално

    За Босна и Херцеговина ми е жал. САЩ я развалиха с тази идея за федерална република по-свой образ. От мюсюлмани няма как да изкараш демократи, просто е утопия. Те американците не ли го разбраха вече.

    Es muß Geld fließen!
  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2688 Неутрално

    [quote#1:"slan777"]От мюсюлмани няма как да изкараш демократи, просто е утопия. [/quote]
    Утопия е ,че с тяхните културни , религиозни и семейни ценности ще се интегрират в ЕС! Най-добрия сценарии е да станат крило на албанските мафиоти!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на 101procentanesbb
    101procentanesbb
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Заглавието е заблуждаващо, в стил ПЛИЦ, кликбейт за евротлантици да заронят сълзи от умиление, защото в статията се казва, че няма евроскептици сред партиите. Така си беше и в Булгаристан. Партиите бяха "юруш на пачките", хората никой не ги питаше, напук на широко прокламираните евро ценности за демокрация. Което си е и правилно от гледна точка на пазарната демокрация, хората нямат думата, освен ако някоя фондация по заповед и с доларес не им подпали фитила.

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8019 Неутрално

    Може да не могат,но имат желание.

  5. 5 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 1107 Неутрално

    Босненците са почти два пъти по-зле от нас. Естествено, че няма да има евроскептици.

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  6. 6 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 1107 Неутрално

    До коментар [#1] от "slan777":

    На кой му пука за демокрацията! Важни са милиардите за демократизация. Даже и кандидат за американски президент го е разбрал. Проблемът е, че когато разходите станат по-големи от приходите, зарязват проекта и оставят старата Европа да се оправя. Справка мигрантската вълна и Украйна.

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  7. 7 Профил на slan777
    slan777
    Рейтинг: 544 Неутрално

    До коментар [#6] от "tribiri":

    Когато става скъпо, всеки оставя нещата. И САЩ подкупваха пакистанското правителство с $2млр. на година, имаха право на бомбадират с дроните си талибаните в Белуджистан, Пакистан. Имаше малко цивилни жертви, но те са част от войната.Война без жертви няма

    Es muß Geld fließen!
  8. 8 Профил на slan777
    slan777
    Рейтинг: 544 Неутрално

    Най-ме кефи за Осама бин Ладен, как го ликвидираха тюлените в Пашавар,Пакистан, куршум в челото и после го пратиха за месо на акулите.

    Es muß Geld fließen!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK