Какви различни системи за гласуване на евроизборите има в ЕС

Какви различни системи за гласуване на евроизборите има в ЕС

© Reuters



Всяка държава в Европейския съюз има свои собствени правила за гласуването на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат на 23-26 май. Агенция "Франс прес" обобщава какви са те.


Двадесет и една държави от 28-членния съюз ще гласуват на 26 май, включително Франция, Германия и Полша. Великобритания и Холандия ще гласуват на 23 май, Ирландия на 24, а Латвия, Малта и Словакия – на 25 май. В Чехия избирателите ще могат да гласуват в продължение на два дена – 24 и 25.


Разпределението на местата в Европейския парламент се основава на пропорционално представителство. Сред държавите членки обаче има три различни процедури за избиране на евродепутати.




Преференциалната система се използва в 19 страни, включително Италия, Полша, Холандия и скандинавските държави. Там хората могат, в зависимост от страната, да променят реда на имената в партийната листа, за да подкрепят предпочитания от тях кандидат, да премахнат кандидати от листата или дори да изберат и да смесят кандидати от няколко листи.


Системата със затворената листа позволява гласуване само за листата на една единствена партия, като кандидатите и реда им са фиксирани. Листите се определят от партиите и предпочитаните от тях кандидати са начело. Методът означава, че гласоподавателите не могат да избират отделни хора. Тя се използва в седем държави, включително Германия, Франция, Испания и Великобритания (с изключение на Северна Ирландия).


Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се използва системата на един прехвърляем глас - гласува се за отделни кандидати, но с посочване на първо, второ и т.н. желания.


Гласуването е задължително в пет държави членки – Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург. В Белгия и Люксембург може да се наложи глоба за негласуване.


При изборите за Европейски парламент в повечето държави членки цялата територия на страната представлява един единствен избирателен район. Територията на пет страни обаче е разделена на няколко регионални избирателни района. Белгия има три, определени според езика, който се говори в тях. Останалите са географски – 13 в Полша, 12 във Великобритания, пет в Италия и три в Ирландия.


Общо 16 страни позволяват гласуване по пощата, в повечето случаи в полза на гражданите, живеещи в чужбина. Сред тях са Великобритания, Германия, Испания и северните страни.



Шест държави разрешават гласуването чрез пълномощник. В Белгия, Великобритания, Франция и Холандия тази опция е достъпна за всички. В Полша и Швеция тя е възможна само за избирателите, които не могат да отидат до местата за гласуване заради възрастта си или заради инвалидност.


Гласуването онлайн е позволено само в Естония.


Единадесет страни налагат квоти по полов признак в листите с кандидати. В Белгия, Франция, Италия и Люксембург в листите трябва да има еднакъв брой мъже и жени. В Хърватия, Испания и Словения най-малко 40% трябва да са от един пол. В Полша трябва да са 35%, а в Гърция и Португалия – 33%. В Румъния поне един мъж или една жена трябва да бъдат включени във всяка листа.


В някои страни има мерки, които да гарантират, че половите квоти се спазват, но санкциите не винаги са достатъчни, за да бъдат задължени партиите. В Гърция неспазващите правилата листи биват анулирани, но във Франция и Люксембург например единственият риск е глоба.


Що се отнася до възрастовите ограничения на избирателното право, във всички, с изключение на три държави, могат да гласуват хората, навършили 18 години. В Гърция могат да гласуват навършилите 17, а Австрия и Малта разрешават гласуването на 16 години.


За кандидатите в 15 държави минималната възраст е 18 години. В 10 други, сред които Полша и Чехия, тя е 21 години. В Румъния кандидатите трябва да са поне на 23 години, а в Италия и Гърция минималната възраст е 25 години.


Страните, в които тази година има избирателни прагове, са:


5% - Франция, Литва, Полша, Словакия, Чехия, Румъния, Хърватия, Латвия и Унгария;
4% - Австрия, Италия и Швеция
3% - Гърция
1.8% - Кипър.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Милост за живите
    Милост за живите
    Рейтинг: 2779 Любопитно

    Системата "Костинброд"!?

    Душице нежна,скиталнице, Гост и приятел на тялото, Къде ще се подслониш сега, Бледа, студена, оголена, Неспособна да играеш както някога.
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2957 Неутрално

    Проблемът не е в "системите", а в мотивацията на европейските граждани!

  3. 3 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3571 Неутрално

    Ма как само ма заинтригувахтееее!!!?

  4. 4 Профил на aralambi
    aralambi
    Рейтинг: 765 Неутрално

    Трябваше да напишете и в кои държави има машинно гласуване, и в кои се гласува само с хартиени бюлетини.

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12474 Неутрално

    Но трябва да се се има предвид историята на демокрацията във всяка държава...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 2368 Неутрално

    “....Гласуването е задължително в пет държави членки – Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург....“ Гласуването НЕ Е задължително в България- не лъжете!

  8. 8 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 2368 Неутрално

    ИЗБОРЕН КОДЕКС изм. ДВ. бр.34 от 23 Април 2019г.
    Последици при неупражняване на избирателното право

    Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., обявен за противоконституционен с РКС № 3 от 2017 г. - ДВ, бр. 20 от 2017 г.) (1) Лицата, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори и се вписват в списъка на заличените лица при условия и по ред, определени от Централната избирателна комисия.
    (2) Избирателите може да упражнят избирателното си право на следващите избори, като подадат лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно писмено заявление до съответния орган по чл. 23, ал. 1 по постоянен адрес. Заявлението може да бъде подадено и с електронен подпис. Заявлението за вписване в избирателните списъци се подава не по-късно от 30 дни преди изборния ден, а след този срок се прилагат съответно чл. 33, 39 и 40.
    (3) Обновяването на избирателните списъци се извършва въз основа на подадените от гражданите заявления и документи.
    (4) Алинея 1 не се прилага, ако избирателят докаже наличието на уважителни причини, които са го препятствали да гласува. Уважителни причини са отсъствие от страната за периода на произвеждането на съответния вид избори, заболяване, учебна/служебна заетост и други непредвидени обстоятелства.
    (5) За удостоверяване наличието на причините по ал. 4 избирателят трябва да представи пред органа по чл. 23, ал. 1 съответните документи.
    (6) Алинея 1 не се прилага за българските граждани, пребиваващи извън страната, лицата с трайни увреждания, увредено зрение или затруднения в придвижването, както и лицата над 70-годишна възраст, които не са упражнили избирателното си право.

  9. 9 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 2368 Неутрално

    Разбрахте ли- ЦЕЛИЯТ чл. 242а от ИК е обявен за противоконституционен и за това той няма правно действие, никой не може да бъде задължаван по него, никакви последици не може да бъдат предизвикани от неговият текст!

  10. 10 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 2368 Неутрално

    http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/518
    Дело № 11/ 2016 г.
    Статус - РЕШЕНО


    Докладчик - Гроздан Илиев
    Подател на искането - омбудсман на Република България

    Искане - 26.7.2016 г.

    Предмет на искането - Установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 242а от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19/2014 г., посл. изм и доп., ДВ, бр. 57/2016 г.).

    Становища на заинтересовани страни:
    Фондация "Български адвокати за правата на човека"
    Български Хелзинкски Комитет
    Висш адвокатски съвет
    Главния прокурор на Република България
    Съюза на юристите в България


    Определение за допустимост - 29.7.2016 г.


    Номер на решение -3
    Решение - 23.2.2017 г.
    Решение № 3 от 23.02.2017 г. по конституционно дело № 11/2016 г. , с което Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 242а от Изборния кодекс, като предвижда санкция за неупражняване на избирателното право, противоречи на Преамбюла на Конституцията, както и на конституционните разпоредби на чл. 4, чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 10, чл. 37, ал. 1, чл. 38, чл. 42 и чл. 57, поради което я обявява за противоконституционна.

  11. 11 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 2265 Неутрално

    Едно малко уточнение - в Чехия има преференциална система, но на европейскиите избори тя е почти неприложима - границата изисквана за преференциални гласове, така че да сменят реда в листата на практика, е много висока. Трябва да е много популярна илии желана личност, за да се получи. Иначе на националните и регионалните избори (държавата е разделена на 13 самоуправляващи се провинциии + столицата), границата е по-ниска и на практика листите често се пререждат от иизбирателите.

    E PLVRIBVS VNVM
  12. 12 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 1144 Гневно

    “....Гласуването е задължително в пет държави членки – Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург....“ Гласуването НЕ Е задължително в България- не лъжете!
    —цитат от коментар 7 на cmy12603507


    Не си прав - задължително е!
    Обаче няма санкции за неизпълнение на това задължение.
    Просто четеш и цитираш неправилните членове.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK