Новият атлас на Европа: Оптимизъм и страх очертаха най-раздробения ЕС досега

Новият атлас на Европа: Оптимизъм и страх очертаха най-раздробения ЕС досега

© Reuters



Резултатите от изборите за Европейски парламент изправиха лидерите на ЕС пред значително предизвикателство – да управляват в нова, по-раздробена и поляризирана политическа среда, посочва в свой анализ Европейският съвет за външна политика (ЕСВП). Според авторите на текста малцина избиратели подкрепиха статуквото, но в същото време привържениците на промяната поискаха различни неща. Едни настояха най-вече за действия срещу климатичните промени и национализма, други искаха на първо място връщане на националния суверенитет и мерки срещу ислямския радикализъм.


Желанието за промяна е реално навсякъде, а по-големите политически семейства ще трябва да се подготвят за работа с партии извън основното течение, запазвайки в същото време "червените линии" на европейските ценности.


Проевропейските сили обявиха победа на изборите през май – активността скочи до 51%, а две трети от гласоподавателите подкрепиха проевропейски партии, които бяха начело в 23 от общо 28 държави членки. Но много избиратели подкрепиха също антиевропейски или евроскептични формации, било то леви или десни. Те си осигуриха почти една трета от местата в новия Европейски парламент. Ето защо ЕС след изборите е по-раздробен и по-поляризиран от всякога. Двете основни политически групи изгубиха мнозинството си за пръв път в историята на Европейския парламент. Те загубиха мнозинството си и в Европейския съвет, където заседават лидерите на страните.




От кои страни са дошли евродепутатите за (по часовниковата стрелка) ЕНП, СиД, Зелените и "Обнови Европа".

От кои страни са дошли евродепутатите за (по часовниковата стрелка) ЕНП, СиД, Зелените и "Обнови Европа".


За да разбере как ще изглежда политиката в следващите години, ЕСВП в сътрудничество с YouGov проведе анкета в шестте най-големи държави членки, а изследователи от мрежата на ЕСВП във всички 28 страни анализираха предизборните програми и обещания на всички политически партии, които спечелиха места на изборите (повече за методологията четете по-долу).


Политическите семейства


Един от парадоксите на настоящия момент е, че избирателите са все по-слабо ангажирани с конкретни партии, а в същото време партийните групи в Брюксел стават все по-крайни в подкрепата си за кандидати за ръководството на евроинституции. Толерантността сред избирателите за различни потенциални коалиции е сравнително висока, оставяйки настрана сценариите, при които техните предпочитани партии опитват да се съюзят с крайнолеви или крайнодесни. Тогава повечето биха оттеглили подкрепата си.


Общо 751 места в Европейския парламент ще бъдат разделени между 180 различни национални партии. За пръв път в историята на институцията голямата коалиция между християндемократи и социалдемократи няма мнозинство. Едва 12 национални партии ще изпратят повече от 15 евродепутати. За да изпълнят предизборните си обещания, партиите ще трябва да изграждат коалиции. За мнозинство в новия ЕП ще са необходими минимум 367 места. Така че дори и новият центристки блок "Обнови Европа" да обедини своите 106 представители с левия или с десния блок, това няма да е достатъчно. Не е изключена коалиция между трите групи или дори такава, включваща и Зелените. Изглежда обаче малко вероятно подобен тромав съюз да издържи в дългосрочен план.


Матео Салвини

© Reuters

Матео Салвини


Предвид силното желание сред електората за промяна и фрагментирания характер на новия европарламент политическите партии все по-често ще трябва да сформират краткосрочни съюзи около различни въпроси, сменяйки партньорите си, когато необходимостта от консенсус го налага, дори и със сили извън основното течение.


Сред антиевропейските гласоподаватели лидерът на Партията на Брекзит Найджъл Фараж е едва малко по-приемлив от Ангела Меркел. С 27 срещу 16 процента Меркел е значително по-популярна сред антиевропейците от Еманюел Макрон. Общо 207 милиона европейци (52% от електората) биха одобрили тяхната партия да работи с Меркел, а 190 милиона (48%) - с Макрон. Не повече от една четвърт от европейските избиратели биха искали партията им да работи с италианския вицепремиер Матео Салвини, с Марин льо Пен или с унгарския премиер Виктор Орбан.


Що се отнася до партиите, към които европейците казват, че са отворени, мнозинството проевропейци (62%) биха подкрепили съюз между либерали, социалисти и демократи и Зелени, но 52% не биха се чувствали добре с включването на крайнолевите вместо либералите в този съюз. По-младите са по-склонни да приемат тази идея. Четиридесет и пет процента от проевропейците не биха се съгласили с дясноцентристки-крайнодесен съюз, но 41% биха приели идеята за либерален-дясноцентристки съюз.


Марин Льо Пен

© Reuters

Марин Льо Пен


Антиевропейските избиратели са най-отворени за дясноцентристка-либерална коалиция (35%), следвана от крайнодясна-дясноцентристка коалиция (31%). Само 15% биха се чувствали добре с официална крайнодясна и крайнолява антиевропейска коалиция. Този нисък процент показва, че други въпроси, а не антиевропейските настроения сами по себе си са по-значителен мотивиращ фактор за тези групи избиратели.


Най-популярната коалиция сред европейците би включвала лявоцентристи, Зелени, либерали. Тя е подкрепяна от над 180 милиона избиратели (46% от целия електорат). Общо 148 милиона (37% от всички избиратели) биха се чувствали добре, ако тяхната партия се присъедини към коалиция с дясноцентристи и либерали. Това е вторият най-популярен вариант.


Все повече поддръжниците на крайнодесни партии са по-ангажирани идеологически с партийна идентичност, отколкото останалите избиратели. Четиридесет и два процента от поддръжниците на Партията на Брекзит не биха искали тяхната партия да е заедно с Льо Пен. В същото време 46% от привържениците на управляващата полска "Право и справедливост" (ПиС) не биха се чувствали добре, ако тяхната партия се включи в коалиция с крайнодесни или крайнолеви антиевропейски партии. Поддръжниците на Фараж са отворени само за коалиции с крайнодесни и крайнолеви. Изглежда за тях има значение не разделението на ляво и дясно, а дали коалицията е антиевропейска. Повечето от гласувалите за "Лига", "Алтернатива за Германия, "Национален сбор" и ПиС не биха одобрили тяхната партия да се включи в съюз на крайнолеви и крайнодесни. Привържениците на ПиС и Льо Пен биха предпочели съюз с крайнодесни и дясноцентристи, а тези на "Лига", "Алтернатива за Германия’ и "Вокс" - с дясноцентристи и либерали.


Новата политическа география


Поддръжниците на ЕНП се изместиха леко към Централна и Източна Европа. Загубата на места (от 218 на 176) бе концентрирана във Франция и Италия, следвани от Полша, Испания, Словакия и Германия. ЕНП обаче спечели места в Румъния, Унгария, Гърция, Швеция, Австрия, Ирландия и Литва.


Социалистите и демократите се изместиха на юг, като постигнаха успехи в Испания, Португалия, България и Малта, както и в Полша, Холандия, Латвия, Словения и Естония. Групата има сега има 153, вместо предишните 185 депутати. Този резултат се дължи основно на загубите в Германия, Италия, Великобритания, следвани от Франция и Румъния.


Либералната група "Обнови Европа" постигна особено големи успехи във Франция и Великобритания, и по-ограничен в Германия, Дания и Люксембург. Либералите подобриха позициите си в Румъния, Унгария, Словакия, Хърватия, Словения и Чехия.


Монахини отиват да гласуват в Италия.

© Reuters

Монахини отиват да гласуват в Италия.


Много обсъждана "зелена" вълна доведе до увеличаване на тази група от 52 до 70 евродепутати. Зелените постигнаха особено големи успехи в Германия, Франция и Великобритания. Освен това имаха умерени успехи в Холандия, Белгия, Португалия, Дания, Финландия и Ирландия. Някои анализатори предупредиха да се не преувеличава значението на този успех, от части заради специфичния географски фокус на това развитие в Северна и Западна Европа. Подкрепата за Зелените в държавите от Централна и Източна Европа е по-ограничена. Литва, Латвия и Чехия са единствените страни от региона, които изпращат зелени евродепутати.


Партиите вдясно от ЕНП ще имат евродепутати във всяка централна и източна европейска страна (с изключение на Словения) и от Скандинавието. Те продължават да са рядкост в Южна Европа ( с изключение на Италия и Гърция).


Географията има значение, защото ще играе роля в политическите дебати. Например, ако ЕНП е станала по-централноевропейска, ще й бъде по-трудно да заеме твърда линия за защитата на демокрацията и върховенството на закона. Доминирани от юга социалдемократи ще се опълчат по-силно на икономиите. А ако Зелените, на които им липсва значително представителство от Централна Европа, станат част от проевропейска коалиция в новия Европейски парламент, може да бъде по-лесно на правителствата и гражданите на Централна Европа да поставят под въпрос "зелените" елементи в дневния ред на подобна коалиция (не само за околната среда, но и за либералните ценности), обявявайки ги за чисто западноевропейски.


Испанският премиер Педро Санчес и Еманюел Макрон

© Reuters

Испанският премиер Педро Санчес и Еманюел Макрон


В Съвета в момента има девет правителства, водени от партии от ЕНП, осем от групата "Обнови Европа", шест от социалисти и демократи, две от Европейски консерватори и реформисти, едно от Европа на свободата и пряката демокрация, едно от Европейска обединена левица/Северна зелена левица и едно независимо.


Правителствата от Централна и Източна Европа вече са слабо представени в основните групи в Европейския парламент, а ако още партии отпаднат (партията на чешкия премиер от "Обнови Европа", "Фидес" от ЕНП и румънските социалдемократи от групата на социалистите), съществува рискът чувствителността на региона да се отрази в списъка с приоритети на ЕС за следващите пет години. Това може да доведе до разочарование и недоволство в тази част на континента.


Новата политическа карта


Докато миграцията, икономиите и Русия бяха ключовите въпроси, които разделяха Европа през последните 10 години, новата политическа география на Европа значи, че трябва да се очаква климатичните промени и върховенството на закона да станат основни полета на битка през предстоящите пет години.


За над 170 милиона избиратели (43%) климатичните промени и околната среда са били сред най-важните въпроси, когато са взимали решението как да гласуват на евроизборите. Сходен дял избиратели са посочили защитата на демокрацията и върховенството на закона като въпрос, мотивирал решението им, а миграцията е била важна за 120 милиона души (30%).


Найджъл Фараж

© Reuters

Найджъл Фараж


Мотивациите обаче се различават между тези, които подкрепят проевропейските партии и поддръжниците на антиевропейските. Първите са били най-повлияни от въпроси за климатичните промени (53%), демокрацията и върховенството на закона (47%) и национализма (44%). Вторите са гласували за партии, които са обещавали да намалят имиграцията (52%) или да гарантират сигурността и борбата срещу тероризма (44%).


Проевропейските и антиевропейските избиратели се различават и по възприятията си за основните заплахи за Европа. Тези, които подкрепят проевропейски формации, посочват възхода на национализма (25%), климатичните промени (19%) и икономическата криза (15%).


Привържениците на антиевропейски партии посочват миграцията (25%) или ислямския радикализъм (21%).


Общо 45% от избирателите мислят, че заплахите, за които ги е грижа, трябва да бъдат адресирани и на национално, и на европейско ниво. За сравнение 24% вярват, че е най-добре те да се решават само на ниво ЕС, а 22% - само на национално равнище.


Новият атлас на Европа: Оптимизъм и страх очертаха най-раздробения ЕС досега

© Reuters


Според анкетата на ЕСВП климатичните промени са въпрос от голямо значение за всички групи избиратели, не само за поддръжниците на Зелени партии. ЕСВП попита дали трябва да се направи повече за климатичните промени, независимо от икономическата цена. Във всички възрастови категории и както при про и антиевропейските партии, има много силни мнозинства в подкрепа на повече действия.


Има мнозинство сред евродепутатите, които подкрепят действия на ниво ЕС по три от шестте основни въпроса за избирателите – защита на демокрацията в ЕС, по-тясно сътрудничество за климатичните промени и напредък към нискоемисионен преход, напредък към интеграция в отбраната на ЕС.


Едно силно малцинство подкрепя засилването на глобалната роля на ЕС срещу други сили и по-силно сътрудничество с НАТО, както и увеличение на разходите за отбрана.


Има обаче потенциал за разделение между политическите семейства по тези въпроси. Например допълнителна интеграция в отбраната бе предизборно обещае на три четвърти от партиите в ЕНП, социалисти и демократи и "Обнови Европа". Получава обаче слаба подкрепа от Зелените и никаква от другите групи.


Що се отнася до предизборните обещания, подкрепата за повече сътрудничество в ЕС за климатичните промени е особено концентрирана сред Зелените, либералите и социалисти и демократи и крайнолевите. ЕНП е разделена по въпроса, няма почти никаква подкрепа за такова сътрудничество сред партиите по-надясно.


Въпросът за защитата на демокрацията в ЕС е разделящ дори в политическите семейства. Според анализа на ЕСВП на предизборните програми подкрепата за защита на демокрацията е особено силна сред Зелени и либерали, а три четвърти от евродепутатите на ЕНП и С&Д идват от партии, които са водили кампании в подкрепа на този проблем. Темата предизвиква разделение сред антиевропейците. "Лига" и Движение "Пет звезди" направиха обещания за това. Но други антиевропейски партии, като ПиС, няма да се чувстват комфортно с този дневен ред.


Виктор Орбан

© Reuters

Виктор Орбан


Има значително одобрение за защита от ислямскаия радикализъм, както и за редица действия на ЕС в икономиката, например реформа на еврозоната, въвеждане на европейска минимална заплата, данък за технологичните гиганти.


Трудно е обаче да се види обща линия за миграцията. Четидесесет и три процента от евродепутатите са от партии, водили кампании за повече сътрудничество в ЕС за миграцията, а само 11% представляват партии, които са призовавали за намаляване на правомощията на ЕС за миграцията. Но сред тези, които са за повече сътрудничество, мненията за предпочитаните политики варират. Двадесет и пет процента биха подкрепили повече сътрудничество за контрол на миграцията (особено партиите от С&Д), 19% биха искали повече европейско сътрудничество за убежището (особено партиите от Зелените, либералите и С&Д), а 13% биха подкрепили действия за засилване на външните граници на ЕС (особено партиите от Европейски консерватори и реформисти). Само 17% от евродепутатите представляват партии, които са водили кампании с обещания да спрат изцяло миграцията.


Новата карта на поколенията


Едно от неписаните правила на европейските политически кампании бе, че никога не трябва да се залага на младите гласоподаватели. Тези избори обаче показаха, че младите избиратели не бива да бъдат игнорирани. Те далеч не са хомогенни в политическите си симпатии. Младежите бяха сред основните фактори, донесли успех на Зелените в Германия, Великобритания, Франция и френско говорещата част на Белгия. На други места бе много вероятно те да гласуват за националистки, крайнодесни партии. Например в Полша подкрепата за крайнодесните, расистки партии бе от всички възрастови групи най-висока при младите. Те осигуриха значителна подкрепа и за "Вламс Беланг" в холандски говорещата част на Белгия.


Разделението между поколенията е напълно различно във всяка от големите държави членки. В Германия за Зелените гласуваха толкова хора под 30 години, колкото и за консервативния блок ХДС/ХСС, социалдемократите и свободните демократи взети заедно. Във Франция хората под 25 години гласуваха за Зелените, а тези над 55 за партията на Макрон. Крайнодесните на Льо Пен спечелиха избирателите между 25 и 55 години.


Новият атлас на Европа: Оптимизъм и страх очертаха най-раздробения ЕС досега

© Reuters


В Полша ПиС спечели във всички възрастови групи, но подкрепата за нея бе най-слаба сред младите. Поляците под 30 гласуваха предимно за по-малки партии, сред които "Конфедерация" и проевропейската "Пролет".


В Полша силната подкрепа от всички възрастови групи, включително и младите, бе ключова за победата на социалистите. Те и "Подемос" се представиха добре сред младия електорат, а "Сиудаданос" загуби позиции там.


Във Великобритания младите гласуваха масово за Зелените. Либерал-демократите също имаха по-силна подкрепа сред младежите, отколкото сред останалите възрастови групи, а Партията на Брекзит спечели изборите в голяма степен благодарение на гласоподавателите над 55.


Италия е изключение от правилото. Във всички възрастови групи "Лига" победи Демократическата партия, а Движение "Пет звезди" остана на трето място.


Ако само хората под 35 бяха гласували на изборите, ЕНП и С&Д щяха да имат 40, а не както сега 44 процента, взети заедно. С по 20% всяка те отново щяха да са двете най-големи групи в Европейския парламент, но щяха да са много близо до либералите и Зелените, които щяха да имат около 14 процента всяка.


Географският състав на ЕНП също щеше да е различен. ХДС/ХСС щеше да загуби доминиращата си позиция в групата, "Републиканците" нямаше дори да прескочат прага от 5% във Франция, "Фидес" би останала без промяна. Освен дясноцентристите, групата Европейски консерватори и реформисти би била сериозно засегната, ако само младите можеха да гласуват. Зелените и крайнолевите щяха да са основните облагодетелствани.


В анализираните шест най-големи държави членки 20% от избирателите над 55 и само 9% от тези под 25 гледат на ислямския радикализъм като на най-важната заплаха за Европа. Възрастните освен това са двойно по-разтревожени за миграцията в сравнение с младите. Но 29% от хората под 25 години смятат климатичните промени за най-важната заплаха в сравнение с едва 15% от населението като цяло. Следователно може да се очаква, че зелените партии ще увеличат подкрепата си през следващите години.


Емоционалната карта


Независимо за кой са гласували на тези избори, много малко хора са използвали правото си, за да подкрепят статуквото. Партиите, които се представиха най-добре, бяха тези, които най-добре капсулираха аргумента, че Европа може да бъде различна. Това желание за промяна доведе до "зелената вълна" в Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Холандия и Португалия.


Обещанието за различна, по-справедлива Европа донесе големи победи за социалистическите партии в Холандия, Испания и Румъния. Но обещанието да не се разрушава Европа, а да бъде сменен пътя към подход на "здравия разум", осигури победата на "Лига" и "Национален сбор".


В много голяма част от европейския електорат се забелязва издръжлив оптимизъм. Другите ключови характеристики, определящи електората обаче са също така стрес и страх. Европейците смятат, че рискът ЕС да с разпадне е една далечна възможност. Според проучването 113 милиона души (28%) са отишли да гласуват, защото са били обезпокоени от тази перспектива. А над 125 милиона (32% от електората) са участвали, защото се опасяват от риска от национализъм за европейския проект.


Докладът се основава на два източника на данни. Първо, ЕСВП и YouGov проведоха проучване в шестте най-големи държави на ЕС – Германия (27-31 май; 2000 респонденти), Франция (27-29 май; 1000 респонденти), Великобритания (27-29 май; 1600 респонденти), Италия (27 май - 3 юни; 1000 респонденти), Испания (27-30 май; 1000 респонденти), Полша (27 май – 4 юни; 1000 респонденти). Второ, през последните 10 дена на кампанията (17-26 май) 28 асоциирани изследователи на ЕСВП използваха стандартизирана анкета, за да анализират програмите и предизборните обещания на политическите партии в съответните си страни.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK