Не са само пари: какво направи Европа срещу коронавируса

Не са само пари: какво направи Европа срещу коронавируса

© Associated Press



"На една маса с Европа" е нова рубрика на "Дневник". В нея ще разказваме за ролята на Европейския парламент и институции и за ефекта от решенията, които вземат за всеки гражданин. Ще се опитаме да преведем новините от Европа, които понякога звучат общо и далечно и да обясним как са повлияли на събития, закони, решения в България, кого конкретно и как го засягат. В коментари под текста или на [email protected] може да изпращате ваши практични въпроси по евротемите. За начало разбира се започваме с Европа и коронавируса.


Преди година новият SARS-CoV-2 беше още само екзотично заглавие в новините. Но вече присъстваше в Европа и тя действаше. Освен парите от спасителните планове за икономиката по фонда Next Generation EU, ЕС-27 участваше и като голям възложител на поръчки на защитни средства и облекло; от фондовете за наука се използваха пари за изследвания и експерименти, от чиито резултати да се възползва всяха държава; производителите на ваксини можеха да получат средства за разработката им и Брюксел да уреди покупките на едро, вместо страните-членки да се конкурират една с друга.


В здравеопазването


През февруари миналата година Еврокомисията заедно с държавите членки започна първото от четири съвместни възлагания на обществени поръчки за лични предпазни средства. Така ЕС се превърна в голям възложител, като по този начин се насърчаваха доставчиците бързо да увеличават капацитета си и се осигуряваха възможно най-голямо количество оборудване на най-добра цена.

На 18 юни, в рамките на пилотна операция, на България са доставени над седем тона лични предпазни средства, включително над 500 000 защитни маски, закупени от страната, като транспортните разходи са покрити от ЕС.

През март се сформира експертна група за COVID-19, съставена от епидемиолози и вирусолози от различни държави членки, която да формулира насоки на равнище ЕС за научно обосновани и координирани мерки за управление на риска.




Европейският комитет за стандартизация и Европейският комитет за стандартизация в електротехниката предоставиха достъп до редица европейски стандарти за определени медицински изделия и лични предпазни средства. Това действие помогна на предприятията от ЕС и от държави извън Съюза да започнат бързо производство и да пускат продуктите на вътрешния пазар по-лесно, като същевременно се гарантира висока степен на безопасност. Комисията създаде стратегически резерв от медицинско оборудване в rescEU, като напр. апарати за изкуствена белодробна вентилация и предпазни маски, за да помогне на страните от ЕС, борещи се с пандемията от COVID-19.


Благодарение на договор, подписан с фармацевтичната компания Gilead, партидите на Veklury - търговската марка на Remdesivir, което е първото лекарство, разрешено на ниво ЕС за лечение на Covid-19, са на разположение на държавите-членки и Великобритания.


Като част от Инструмента за спешна подкрепа, над 200 служби от страните-членки можеха да кандидатстват за финансиране за закупуването на оборудване за плазмафереза, т.е. оборудване за вземане на кръвна плазма от дарители.


За да се получи по-лесно медицинско оборудване от страни извън ЕС, митата и ДДС върху вноса временно бяха вдигнати. Освобождаването, което е приложимо от 30 януари 2020 г., се удължава до април 2021 г. Освен това новите правила предоставят облекчение по ДДС за продажбите на ваксини и комплекти за тестване на болници и общопрактикуващи лекари.


Европейската комисия започна изграждане на Европейски здравен съюз, за да се гарантира по-добрата подготвеност и реакция на кризи. Предложенията включват действия за укрепване на рамката на ЕС за здравна сигурност и за засилване на ролята на ключови евроагенции за готовността и реакцията при кризи.


Преговарящите от Съвета и Парламента се споразумяваха за програмата EU4Health, която има за цел да се справи с трансграничните заплахи за здравето и да създаде устойчиви европейски здравни системи. Благодарение на парламента финансирането беше увеличено до 5.1 милиарда евро за периода 2021-2027.


През декември Европейската комисия предложи общи правила за използване, валидиране и взаимно признаване на бързи антигенни тестове - по това време в България те вече се правеха, но не влизаха в официалната статистика. Освен това на страните членки се предоставят повече от 20 милиона теста.


Подкрепа за най-уязвимите


Още през март Европарламентът одобри предложението на Комисията най-тежко засегнатите държави-членки да получат достъп до финансова подкрепа до 800 милиона евро през 2020 г. от Фонда за солидарност. Създаден като реакция на тежките наводнения в Централна Европа през 2002 г., основната цел на Фонда за солидарност на ЕС бе да предостави финансова помощ на държави-членки на ЕС, които се занимават с природни бедствия, обхватът му бе разширен специално заради коронавируса.


Европейската комисия представи и насоки за гарантиране на закрилата на сезонните работници. Те са предназначени за националните органи, инспекциите по труда и социалните партньори, за да се защитят правата, здравето и безопасността на сезонните работници, както и да се гарантира, че сезонните работници са запознати с правата си.


През юли Съветът прие регламент, който позволява на държавите членки, като извънредна мярка, да изплатят до 7000 евро на земеделски стопани и до 50 000 евро на малки и средни предприятия (МСП), занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или разработване на селскостопански продукти или на памук, с изключение на рибни продукти. Целта бе да се използват наличните средства по съществуващите програми за развитие на селските райони, за да се подпомогнат земеделските стопани и МСП, които са особено засегнати от кризата с COVID-19, и да се решат проблемите с ликвидността и паричните потоци, произтичащи от затварянето на магазини, пазари и ресторанти.


Съветът одобри финансова подкрепа в размер на 87.4 млрд. евро за 16 държави членки под формата на заеми от ЕС по линия на SURE - временния инструмент на ЕС за смекчаване на рисковете от безработица по време на кризата с коронавируса.


Наука и ваксини


ЕС одобри пренасочване на 122 млн. евро от програмата за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020" за бързо производство на жизненоважни медицински консумативи и оборудване, необходими за тестване и лечение; разработване на медицински технологии за подобряване на откриването и грижата за пациентите; изследване на поведенческото и социално-икономическото въздействие на пандемията на коронавируса, за да помогне за подобряване на стратегиите за лечение и превенция.


Пак от тази програма през юни 166 млн. евро бяха отпуснати на 36 предприятия, готови да се включат в борбата с пандемията. Тя освен това ще отпусне над 148 млн. евро на други 36 предприятия, които искат да допринесат за плана за възстановяване за Европа.


Европейската инвестиционна банка подкрепи компанията за имунотерапия BioNTech SE със 100 милиона евро финансиране за развитието на ваксина. С CureVac, разработчик на ваксини в Германия, тя сключи споразумение за заем на стойност 75 милиона евро в подкрепа на текущото разработване и производство на ваксини.


През август ЕС подкрепи 23 изследователски проекта със 128 милиона евро по "Хоризонт 2020". Те са извън други 48.25 милиона евро, разпределени за 18 изследователски проекта, включващи 151 екипа по програма "Хоризонт 2020" за разработване на ваксини, нови лечения, бързи диагностични тестове и подобряване на готовността и реакцията при огнища и 117 милиона евро за осем проекта за диагностика и лечение чрез Инициативата за иновативни лекарства.


Така пандемията, която продължава да нанася всякакъв вид щети, направи по-видими и ясни и възможностите на Европа да действа в кризисни ситуации.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK