Еврокомисията не успява да върне отговорността за ГМО към държавите членки

© Associated Press

Въпросът за предложените нови правомощия на държавите членки на ЕС за употребата и култивиранeто на ГМО беше избран от читателите на Европа.Дневник за тема, по която искат да научат повече в рамките на онлайн анкетата "Избери да научиш повече". Играта е част от проект на Европа.Дневник с подкрепата на ЕП. Всеки месец в играта читателите на Европа.Дневник избират от дневния ред на Европарламента въпрос, по който да получат повече информация.

Темата за генетично модифицираните организми в ЕС често може да се изчерпа кратко: несъвместимост в позициите на държавите. Липсата на консенсус дали да използваме ГМО и дали да отглеждаме ГМО често налага Европейската комисия еднолично да вземе решения и да поемя върху себе си критиките и от лагера на поддръжниците на ГМО, и на противниците, в зависимост от случая.

В момента генетично модифицирани организми могат да бъдат произвеждани или употребявани в ЕС, само ако са одобрени от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA). Освен това, в основните договори на ЕС е включен т.нар. Принцип на нулевата толерантност, който позволява да се забраняват различни продукти, които могат да представляват риск за околната среда и човешкото здраве. Активен в ЕС е и Принципът на предпазливостта, който предпоставя детайлното изследване и тестване на ГМО, преди да бъдат определени за безопасни.

Еврокомисията реши да спре да носи отговорност за ГМО

Темата за ГМО е толкова противоречива, че държавите рядко постигат необходимото квалифицирано мнозинство в полза или против оторизацията на културите. Затова обичайно решението се взима от ЕК, което я поставя срещу вълна от недоволство.

ГМО растенията, които Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) е одобрила за разпространение на пазара в ЕС са много, а царевицата вид MON810 на Монсанто е единственият ГМО вид, който може да се отглежда в ЕС. Това се дължи на ЕК, която не оторизира ГМО култури, макари и веднъж одобрени от EFSA. Поради тази причина Европейската комисия се превърна в обект на критика и съдебни спорове от страна на компаниите, производители на ГМО. Техните продукти не стигнаха до европейския пазар, въпреки заключенията на EFSA, че са безвредни. Именно това е една от причините Брюксел да поиска да разтовари тази отговорност от плещите си, смята председателят на българската партия "Зелените" Борислав Сандов.

Основните планирани промени са две: вместо централно решаване в Брюксел, националните правителства сами да вземат решение дали: 1) да отглеждат ГМО на територията си; 2) да употребяват ГМО на територията си ("използване" от мнозина се разбира като спиране на достъпа до тези продукти до пазара на съответната държава).

За да влязат в сила, предложенията трябва да бъдат разгледани и гласувани от ресорните министри по земеделието на всички държави, парламентарните комисии по земеделието и околната среда в европарламента и целия състав на европарламента на пленарна сесия.

През януари първото предложение беше посрещнат с овации и прието: правото на избор на държавите членки дали да отглеждат ГМО култури на територията си вече е факт. Преди да бъде гласувано това предложение, когато ЕС одобреше дадена култура, то държавите бяха задължени да позволят отглеждането ѝ на техните територии, освен ако не представят сериозни научи аргументи в полза на забрана.

Германия вече направи заявки, че ще се възползва от новите правомощия - ще спре култивирането на ГМО, дори на растения, които са одобрени като безопасни от Европейската агенция за безопасност на храните.

Вторият законопроект в рамките на летните беше сполетян от коренно различна съдба – повсеместна съпротива.

Рядко срещана масова съпротива

Всички места, които трябва да дадат зелена светлина, за да се реализира законодателството за употребата на ГМО, вече отправиха критика, че то е напълно неприложимо.

Земеделските министри на държавите в ЕС не приеха с ентусиазъм възможността да имат право на избор.

"Един по един министрите по време на срещата си в Брюксел се редуваха да критикуват предложението на Комисията като непълно, непрактично или излишно", описва EU Observer срещата на Съвета, на която е било обсъдено законодателството.

"Как се предполага, че ще приложим тази мярка? Как мога аз да разбера дали ГМО култури се транспортират в държавата ми? Това е чисто практически въпрос, който показва, че предложението е неприложимо", заяви холандският министър на земеделието Шарон Дейксма.

Европейският парламент също постигна забележително единодушие в мнението си, че законопроектът не бива да бъде приеман. Някои евродепутати специално обърнаха внимание на факта, че опозицията срещу предложението на комисията е изразена от всички седем парламентарни групи – единство, което рядко се среща в Европейския парламент.

"Има ясно мнозинство в Европейския парламент срещу предложението. Няма оценка на въздействието на законопроекта и ние вярваме, че това не е най-доброто възможно предложение. Освен това законопроектът е в конфликт с принципите за по-добра регулация и прозрачност, на които самата Европейска комисия държи. След толкова много години, които сме посветили на постепенно премахване на вътрешните бариери, това предложение ще фрагментира вътрешния пазар, ще наложи връщането на проверките на границите. А всички сме работили, за да се отървем от тях ", смята Джовани Ла Виа от Европейската народна партия.

Някои изразиха и мнението, че скритият замисъл на Европейската комисия е косвено да се либерализира режимът за ГМО в ЕС:

"Мисля, че това [предложение] е предназначено, за да осигури бърза и лесна процедура за оторизация, но не и за да разреши реалните проблеми. Това фалшиво разрешение. Съгласна съм, че трябва да отхвърлим това претупано предложение и да помислим за нов текст, който да гарантира, че ГМО няма да бъде оторизирано, докато мнозинството от държавите членки са против", заявява Лин Бойлан, представител на Обединената левица в Европарламента.

До момента статуквото в ЕС е работило по-скоро в полза на ограничаването на ГМО. Всяка промяна в статуквото в полза на свободата на държавите би могла да разхлаби режима и да допусне употребата и култивацията на повече ГМО в ЕС, изрази същите опасения и Борислав Сандов от "Зелените".

Единният вътрешен пазар е по-важен от свободата за ГМО

Комисията по земеделието на Европейския парламент отхвърли проектозакона в началото на септември. Опасенията, че произволни решения на държавите членки ще разрушат единния пазар на ЕС са отново водещ аргумент.

"Не сме създали европейския единен пазар, за да позволим случайни политически решения да го деформират", заявява евродепутатът Алберт Дес от Европейската народна партия, който призовава на всяка цена предложението на Еврокомисията да бъде отхвърлено.

Вторият не по-малко важен аргумент е сериозната зависимост на хранителната индустрия от ГМО продукти.

"Ако позволим това, излагаме на риск голяма част от производството на храна за животни в ЕС", добавя Дес.

Черновата на доклада по законодателството, който ще бъде представен пред Комисията по екология на ЕП, също призовава за отхвърляне на предложението, пише EU Observer.

Каква е причината за противоречието?

За разпространението на пазара не важат същите аргументи, като при култивирането – в първия случай говорим само за риск за човешкото здраве, а във втория случай говорим за генетично замърсяване на околната среда, обяснява различната съдба на двете поправки ръководителят на "Зелените".

"Освен това Световната търговска организация (СТО) не може да налага същите правила, валидни за свободния трансфер на стоки, върху отглеждането на ГМО. Никоя държава не може да ограничи на своя територия вноса на ГМО фуражи или ГМО храни", добавя Сандов.

Практиката показва, че Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) много по-лесно одобрява ГМО хибриди за пускане на пазара, отколкото за освобождаване в околната среда. Това също води до положението, при което двете неща не се третират по един и същи начин.

Държавите, в които има ГМО за култивиране в ЕС, са само пет – Словакия, Чехия, Румъния, Испания и Португалия.

Съветът към Комисията: Направихте всичко по силите си, за да защитите това незащитимо предложение

Министрите от ЕС също протестираха, защото Европейската комисия не предостави оценка на въздействието на предложението предварително. Европейският комисар за земеделието Витенис Андиукайтис отговори на критиката, като заяви, че "не е възможно да се правят предварителни оценки, понеже не се знае кои държави ще се възползват от правото си да забранят употребата на ГМО"

Еврокомисията също заяви, че въпреки недостатъците си, "предложението по-добре отговаря на нуждите на държавите членки, отколкото статуквото в момента".

Ако предложението не бъде прието, "Комисията няма избор, освен да изпълни задължението си да продължава да еднолично да решава за всички ГМО култури, които са определени за безопасни ЕФСА", предупреди Андриукайтис.

Изпълнителният орган на ЕС категорично отхвърли възможността настоящото предложение да бъде заменено от ново. Ако законопроектът бъде отхвърлен, единствената алтернатива е статуквото.

"Призовавам да бъде преосмислена позицията спрямо предложението. Комисията даде ясен отговор вече: нямаме план Б на това предложение. Ако то бъде отхвърлено, ще бъде запазен настоящият режим", заяви представителят по въпроса на Европейската комисия пред Европейския парламент Ладислав Мико.

Мико добави още, че общото понятие "употреба" е избрано умишлено, за да бъде съвместимо с различните практики в различните държави членки.

Предпочитаме статуквото

"По-добре е да се решават тези въпроси на европейско ниво чрез съгласуване между трите институции – Съвета, Парламента и Комисията. За мен този механизъм е най-удачен - държавите ще са поставени под риск, ако сами бъдат оставени да решават – те често преминават през политически сътресения. Освен това често на национално ниво действат по-различни механизми за прозрачност – режимът за допускане на ГМО на места би могъл да бъде разхлабен, без дори обществеността да разбере. Не мисля, че е по-демократично тези въпроси да се решават на национално ниво. След като сме общност, с общ пазар, която не е само икономическа и политическа, би следвало по такъв тип чувствителни теми да сме единни и да търсим общото съгласие.", смята ръководителят на "Зелените".

Окончателното решение дали ЕП подкрепя държавите членки индивидуално да имат думата за ГМО ще стане ясна след парламентарната сесия в края на месец октомври. Преди това водещата комисия по законопроекта, Комисията по екология, също ще гласува по проекта.  

България избегна отглеждането на ГМО, още преди да ѝ бъде гарантиран избор

От 2005 г българското законодателство е предвидило следните ограничения за отглеждане на ГМО, които по същество не са пряка забрана: 1) традиционни български култури не могат да бъдат модифицирани – те включват именно царевицата (MON810), която е единственият оторизиран ГМО вид в ЕС за култивиране; 2) отглеждането на ГМО не може да бъде допускано например в радиус от 30 км от защитени територии по Натура 2000 и 7 км от биологични стопанства (което на практика покрива цялата територия в страната, която би могла да се използва за тази цел); 3) в България не могат да бъдат освобождавани в околната среда антибиотично резистентни ГМО (каквито са някои от ГМО културите, които са могли да бъдат оторизирани на ниво ЕС).

Независимо дали ще има нови одобрени ГМО, законът косвено е предвидил да стане невъзможно отглеждането им в България, защото е покрита цялата възможна територия в България. Въпреки това, според новорпиетото европейско законодателство, България разполага със срок до 3-и октомври, до когато трябва официално да осведоми Европейската комисия за решението си дали иска да забрани отглеждането на ГМО на територията си. 

"Има силни основания да се смята, че ГМО индустрията планира офанзива срещу страните, които забраняват ГМО на други основания, какъвто е случаят и с България. Затова е важно да се презастраховаме", заявява Борислав Сандов, надявайки се България да бъде една измежду държавите членки, които ще се възползват навреме от новото си правомощие за забрана, тъй като в рамките на предоставения от ЕС срок, Брюксел няма да иска аргументация защо държавата е взела съответното решение.  

Възможно е да има връзка между новите ГМО инициативи и ТПТИ

По-рано тази година Европейската комисия одобри наведнъж за разпространените на европейския пазар около 20 нови ГМО вида. За първи път се одобрява толкова голям пакет ГМО култури на пазара наведнъж, отбелязва Борислав Сандов и прави предположението, че:

"Това би могло да е част от процеса на ЕК да доближи европейските регулации до тези на САЩ в рамките на преговорите за Търговското споразумение за търговия и инвестиции (TПТИ)."

Четете етикетите

Тъй като няма предвиден начин държавите в единния пазар да ограничат вноса на ГМО, ОК полага усилия да увеличи информираността чрез политика за етикетиране. Всички стоки със съдържание на ГМО над 0.9%, следва да бъде етикетиран. Българското законодателство дори предвижда тези продукти да бъдат обозначени с над 25% от етикета.