Атанас Георгиев, експерт: България да се приготви за сериозна конкуренция за европейски пари в енергетиката

Атанас Георгиев

© Цветелина Белутова

Атанас Георгиев



Създаването на Европейски енергиен съюз е основен приоритет в програмата на Европейската комисия (ЕК) още при встъпването ѝ в длъжност през ноември 2014 г. В структурата на изпълнителния орган на ЕС беше специално създадено такова портфолио, а един от нейните заместник-председатели, словакът Марош Шефчович, е натоварен с работата по общата европейска енергетика.


През летните месеци Шефчович обиколи всички държави членки, за да представи приоритетите за енергийния съюз и за да оформи "пътната карта", чрез която той ще стане реалност.


В наскоро публикувания от Европейската комисия доклад "Състоянието на енергийния съюз" Брюксел направи равносметка на напредъка и показа фактите за енергетиката на всяка държава членка. През септември Шефчович обясни в София, че тези анализи ще доведат до законодателни промени – през пролетта на 2016 г. ще бъде представен нов пакет от предложения, в който ще бъде отчетено изпълнението и неуспехите при поставените цели от Третия енергиен пакет.




Темата за Европейския енергиен съюз се радва на най-голям интерес в месечната ни анкета "Избери да научиш повече". Разговаряхме с експерта Атанас Георгиев за това какви са мерките за трансформиране на европейската енергийна система и какво законодателство можем да очакваме в енергетиката през следващата година на европейско ниво.


Атанас Георгиев е щатен преподавател и секретар в магистърската програма по "Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги" към Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Член на International Association for Energy Economics (САЩ) и на научния комитет към Turin School of Local Regulation (Италия). Издател и главен редактор на сп. "Ютилитис" и Publics.bg.


Интервюто е част от проекта на Европа.Дневник – EU like You, подкрепен от Европейския парламент, в рамките на който чрез неформални разговори искаме мнението на експерти и модерни млади хора за актуалните теми в ЕС, които са на дневен ред в Европейския парламент. Отговорността за съдържанието е изцяло на "Икономедиа". 


Къде е България?


В оценките на Европейската комисия България се отличава с много лоши данни за енергетиката си, отбелязва Атанас Георгиев. Измежду показателите, по които изоставаме, са енергийната и въглеродна интензивност на икономиката, които показват, че българската икономика потребява твърде много единици енергия и емитира твърде много въглеродни емисии за производството на единица брутен вътрешен продукт.


"Друг показател, по-който се представяме по-зле от останалите, е делът от БВП за енергиен внос. Според ЕК близо 7% от БВП на страната изтича навън като средства, похарчени за внос на енергия", добавя Георгиев.


България също е най-"енергийно бедната" държава в ЕС – 40% от българските домакинства забавят плащанията си за електричество, нямат възможност за достатъчно отопление или са с лоша изолация и енергийна ефективност.


България обаче е постигнала целите си по отношение на възобновяемите източници, като данните за 2013 г. показват, че 19% от крайното потребление на енергия идва от тях при заложена цел от 16% до 2020 г. в националната стратегия, представена пред Брюксел през 2009 г.


ЕС измерва степента на свързаност на страните в своя доклад за състоянието на европейската енергетика. Целта за 2020 г. е България да постигне 10% свързаност за потребяваните си количества електроенергия до 2020 г. Страната успя да достигне 11% свързаност, но следващата цел са 15% до 2030 г.


"Свързаността по отношение на природния газ на България е по-ниска – до момента не сме постигнали прогрес от нивото, на което бяхме през 2009 г. при газовата криза", отбелязва Георгиев.


София трябва да се приготви да се конкурира за европейските пари в енергетиката


Изпълнението на целите за свързаността зависи от това как България ще защити приоритетните си проекти, за които ще бъде необходимо финансиране с европейски средства. Те са включени в обновения наскоро списък със 195 проекта от общ интерес на Европейската комисия. Общо 5,35 млрд. евро ще бъдат отделени за финансирането им до 2020 г. Българското участие в списъка са газовите интерконектори с Гърция, Сърбия, Турция и Румъния, разширяването на капацитета на хранилището в Чирен и модернизацията на северната част от вътрешната ни газопреносна мрежа.


Проектите в списъка са оценени като важни както от България, така и от Брюксел. Те са от общ интерес, защото, засягайки инфраструктурата в една страна, ще имат позитивен ефект върху енергетиката в целия регион.


"Ако изпълним проектите, които сме предложили и са включени в списъка, ние ще достигнем исканата допълнителна свързаност", очаква Георгиев.


Включените български проекти са тези, които сме представили пред ЕК като важни за страната, но за тях няма достатъчен пазарен интерес. Зелена светлина от Брюксел има, но само ако бъдат добре защитени от българската страна – с необходимите проучвания, ясно представена акционерна структура при предвидени сътрудничества с други оператори, обяснява Георгиев и добавя, че "от нас зависи каква част от проектите ще бъдат одобрени".


"Държавите, които имат по-голям административен капацитет, могат да ни изпреварят с проектите", предупреждава експертът.


Финансиране само след реформите


Цели, включени в Третия енергиен пакет, са независимостта на енергийните регулатори, либерализация на пазара и премахване на регулираните цени по целия вертикал на електроенергетиката и природния газ.


Новото европейско законодателство, което може да се разглежда като "Четвърти енергиен пакет", ще стъпва върху постигнатото от третия и ще поставя допълнителни цели за по-засилена интеграция, очаква Георгиев.


ЕС спомена в стратегията си, че средства за инфраструктура ще получават само държавите, изпълнили задълженията си по Третия енергиен пакет. Това означава, че България повече не може да отлага реформите в енергийния отрасъл, ако иска да получава финансиране за проектите си, предупреждава още експертът:


"Няма нито една държава в ЕС в толкова объркана ситуация, колкото България – тук има дефицити, липса на конкуренция. За никоя друга държава това предупреждение не е толкова валидно, дори може би е предвидено специално за България."


Европейските пари, предвидени за изпълнението на списъка с проекти от общ интерес, са крайно недостатъчни, което означава, че проектите в него ще се конкурират и най-добре подготвените и убедителни проекти ще бъдат финансирани.


Съдбата на "газовия хъб" е под въпрос


От българска гледна точка това трябва да бъде мотивация за приоритизиране на по-належащите проекти. Според тази логика изтъкнатият от правителството като приоритет газов хъб може би ще остане на заден план.


"Изрично е казано, че ЕК ще подкрепи първо изграждането на газова инфраструктура в България, която да позволи случването на т.нар. газов хъб. За да имаме газов хъб, трябва да имаме газ от различни източници. Ние в момента нямаме такива. Единственият начин газовият хъб да се случи е да имаме налице интерконектори, "Южен" или "Турски поток" и т.н. Освен това е необходима и модернизация на националната газова инфраструктура", коментира Атанас Георгиев.


Възобновяемите източници стават общоевропейски въпрос


Брюксел скоро ще определи целите за възобновяемите източници до 2030 г. Според настоящите европейски цели съюзът трябва да постигне общо ниво на потребление от ВЕИ от 20% до 2020 г. Новата стратегия, в рамките на която ЕС ще се опита да постигне 30% потребление от ВЕИ до 2030 г., ще заложи на комбиниран европейски подход без дефиниране на задължителни национални цели.


"Това означава, че темата за възобновяемите енергийни източници ще се разглежда на общоевропейско ниво или ще се търси по-добър пазарно интегриран модел за подкрепа на ВЕИ по такъв начин, че подпомагането им да не нарушава целите на интегрирания вътрешен електроенергиен пазар", очаква Атанас Георгиев.


Кой създаде идеята за енергийния съюз?


Самият термин енергиен съюз беше въведен от Доналд Туск (настоящият председател на Европейския съвет), когато той беше министър-председател на Полша, напомня експертът. Приоритетите, посочени от Туск, са тясно свързани с интересите на Варшава, но утвърждават необходимостта от интеграция в енергетиката на европейско ниво. Тогавашният премиер поиска по-голям дял на енергията, произведена от въглища чрез екологично чисти технологии (заради сериозната въгледобивна индустрия в Полша) и приоритизиране на шистовия газ заради обещаващите изгледи по това време в Европа. Туск изтъкна и необходимостта за комбинирано закупуване на природен газ от няколко потребителя – мярка, чрез която държавите членки заедно биха имали по-голяма пазарна сила и тежест при преговорите си с "Газпром". Първоначалната визия за енергийния съюз включва диверсификацията на доставките за ЕС, както и по-голяма солидарност при кризи, която да позволи на държавите да помагат с част от своето потребление, ако доставките бъдат спрени на някоя от членките.


Какво ще стане всъщност?


Някои от тези цели присъстват в окончателната визия за Общия енергиен съюз, която беше представена на 25-и февруари тази година, но част от тях бяха смекчени, обяснява Атанас Георгиев. Измежду променените е комбинираното закупуване на газ – "то все още стои като опция, но e по желание от държавите членки – ако ние желаем да се присъединим към Германия или Италия, които имат по-голямо потребление, можем да го заявим, но другите държави членки не са задължени да го направят". Тази опция ще остане по-скоро пожелателна, отколкото задължителна, прогнозира Георгиев.


Посоката на новото законодателство неизменно ще бъде към повече интеграция. Брюксел заяви желание да елиминира т.нар. енергийни острови в ЕС – страните, които не са добре свързани със съседни пазари и имат проблеми с енергийната интеграция в рамките на общността.


България несъмнено е енергиен остров в ЕС, категоричен е Атанас Георгиев, както и други държави от Югоизточна Европа като Гърция и Румъния.


През следващите години можем да очакваме ЕС да засили регионализацията на търговията с електроенергия и газ и съответно на енергийните миксове на държавите членки (видовете енергия, които се потребяват според производството ѝ). До момента всяка държава членка определяше сама какви енергийни мощности да развива:


"Решавахме сами дали да развиваме ядрена енергия или не, дали да произвеждаме електроенергия от въглища, природен газ и т.н. Беше възможно например и в България, и в Румъния, и в Гърция да стартираме едновременно проекти за еднакъв тип мощности, които да се конкурират и да не се използват в пълния си капацитет", обяснява експертът.


Предстоящото разполагане на различни мощности ще бъде съобразено с това къде географски в Европа те ще бъдат най-ефективни – "подкрепа за соларни централи би могла да получи например Южна Европа, за вятърни централи – по-скоро Северозападна Европа, край водите между Великобритания, Дания и Холандия, отколкото в безветрени зони, и т.н.". Подобно планиране на европейско ниво ще максимализира произведената електроенергия за единица вложена инвестиция в съответните технологии, коментира Георгиев.


В този случай България ще трябва на първо място да осигури свързаността си и след това да реши какви мощности да развива. Тогава обаче ще трябва да защитим стратегията си и да убедим Брюксел и държавите от региона, че изборът ни е правилен и съобразен с нуждите на съюза.


"Подходът на конкурирането в енергетиката трябва да отстъпи на подхода на кооперирането при планирането на бъдещи мощности в ЕС", обяснява експертът.


Европа иска да задържи климатичното лидерство


"През последните седмици ЕК потвърди желанието си да е един от световните лидери в дефинирането на продължението на протокола от Киото на фона на срещата за климата в Париж. Очакванията са големи, защото не само ЕС, но и други големи емитенти на въглероден диоксид като Китай и САЩ обявиха свои национални стратегии за намаляване на емисиите през следващите десетилетия", коментира експертът обявената от Европейската комисия цел за намаление с 40% на въглеродните емисии до 2030 г. спрямо тези от 1990 г.


"Поставените цели на 2030 г. са много амбициозни, ще има реално намаление на въглеродните емисии, ако те бъдат приети", очаква Атанас Георгиев.


За разлика от 2009 г., когато Европа за първи път заяви климатичните си цели с пакета "Климат и енергия", днес настроението е различно и държавите са по-скоро реалисти:


"През 2009 г. финансовата кризата още не беше настъпила. Очакванията за развитието на икономиката бяха различни, а Европа очакваше да бъде иновационен лидер и да доставя зелени технологии и иновации за енергийна ефективност за останалата част от света. Част от тези очаквания не се оправдаха. Днес Европа има набрана инерция в определянето на дневния ред за климата, но не съм сигурен дали тази инерция на Брюксел е подкрепена от самите държави членки."


Причина за това е изгубената конкурентоспособност в индустрията на Европа заради високите цени на енергията, сравнени с тези в основния ѝ конкурент САЩ след "шистовата революция":


"Има напрежение от страна на индустриалните потребители, което виждаме много ясно в България. То е породено от факта, че поставянето на климатични цели всъщност оказва влияние върху цялостната конкурентоспособност на икономиката."


Друг ключов момент на срещата в Париж за ЕС ще бъде дефинирането на цели за ядрената енергия. Ентусиазмът, че тя ще бъде ключ към декарбонизацията на икономиката, беше охладен след случая с "Фукушима", а някои европейски държави се отказаха напълно от нея. Същевременно Китай и САЩ включиха ядрената енергетика в приоритетите си при дефинирането на цели за декарбонизация, напомня Георгиев.


"Европа не говори в един глас за ядрената енергия, което прави още по-интересно да се наблюдава какво ще се случи с нея по отношение на климатичните цели", заявява експертът.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 753 Неутрално

    Крайно интересна статия.Май си нямаме енергийни лобисти в ЕС.
    А и въпросът за ядрената енергетика изглежда също не е на дневен ред.Остава да се преборим за газта,защото там нямаме алтернатива.

    Tony
  2. 2 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1659 Неутрално
  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8441 Неутрално

    "Няма нито една държава в ЕС в толкова объркана ситуация, колкото България – тук има дефицити, липса на конкуренция."
    Ивн Костов трябва да е главният виновник.Преди него и след него,нищо.

  4. 4 Профил на zapadug
    zapadug
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#3] от "rosiraycheva50._":

    След него в енергетиката сигурна ли си че нямаше нищо ?

  5. 5 Профил на zapadug
    zapadug
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Перки и още по-евтини соларки.
    себест-а на енергията от перките приближава тази на аец.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK