© Личен архив
Д-р Борислав Мавров
Европейският парламент готви реформа на изборното законодателство на ЕС – тази тема читателите на Европа Дневник избраха да анализираме в дълбочина през месец ноември в играта "Избери да научиш повече".
С мотива, че националните правила, чрез които се провеждат изборите, са прекалено различни и объркващи, евродепутатите предприеха промени:
- краен срок за установяване на списъците с кандидати от 12 седмици преди изборите;
- прилагане на задължителни прагове за влизане в европарламента от 3 до 5% за големите държави членки;
- предоставяне на системи за електронно, онлайн или пощенско гласуване за европейски граждани в трети страни;
- обозначаване на принадлежността на националните политически партии към европейски партийни семейства върху бюлетините и предизборните материали;
- създаване на трансграничен европейски избирателен район, в който списъците с кандидати се оглавяват от кандидата на съответното политическо семейство за председател на Европейската комисия.
Идеята за намаляване на възрастовия праг до 16 г. също беше част от предложените мерки, но не беше гласувана в официалното предложение.
ЕП има право на инициатива за реформиране на европейското избирателно право, както и на изготвяне на предложения с тази цел. Тези предложения трябва да бъдат одобрени от Съвета с единодушие и от страните членки в съответствие с конституционните им разпоредби.
За значението и ефекта на промените разговаряхме с д-р Борислав Мавров, бивш сътрудник в Европейския парламент и понастоящен програмен директор на Европейския институт и ръководител на Европейския информационен център "Европа Директно" - София. Борислав Мавров е хоноруван преподавател в катедра "Публична администрация" на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и заместник-председател на борда на директорите на PASOS (Policy Association for Open society).
––––
Днес никой не се прави илюзии за това колко дълбока и всеобхватна е кризата, в която се намира Европейският съюз и затова всеки негов опит за реформиране заслужава да бъде дискутиран и анализиран, смята Борислав Мавров:
"Говорим за криза на демократичното представителство, но и на липсващото европейско лидерство. Това е и криза на невъзможността да се действа и реагира единно, да се формира обща политика с ясен фокус, криза на многото скорости и различните посоки и центрове, съставена от множество взаимосвързани кризи".
"Резултатът доведе до парализа на ЕС, за радост на много явни и скрити негови противници и най-вече на Русия. В този контекст единственият смислен разговор е този за неизбежната необходимост от реформи в ЕС".
Въпреки че електоралната реформа е "една от най-важните и базисни промени, дебатът за нея потъна още преди да е изплувал на повърхността", отбелязва Мавров.
Важен е моментът, в който европарламентът започна да дискутира промените в избирателната си система – цели четири години преди да дойде време за нови избори през 2019 г.
"Трудно разбираме,защо избирателна реформа се прави 4 години преди изборите, а не 4 месеца преди това, както сме свикнали тук в България.
Не рискуват ли много политическите семейства и държавите членки и ще могат ли отсега да предвидят и защитят партийните и националните си интереси в максимална степен? Няма ли сами да се вкарат "в капан" и да изпуснат духа от бутилката твърде рано, без дори да подозират през какви водовъртежи ще премине ЕС в периода преди следващите изборите през 2019 г.?", пита експертът.
Реформата е "закъсняла и неизбежна", защото изборите за ЕП сега се провеждат по твърде разнообразни и пъстри национални правила, а това в крайна сметка противоречи на понятието европейско гражданство. В същото време "европейските избори представляват изключително сложна технология, в която с разширяването на ЕС се включват постоянно нарастващ брой избиратели, а избирателната активност бележи обратно пропорционален устойчив спад."
"Всяка автентична реформа би могла да се случи само чрез създаване на достатъчно адекватни условия, които да позволят в изборния процес да участват максимален брой европейски граждани", заявява Мавров и обобщава духа на планираните мерки като:
- подобряване на инфраструктурата за гласуване, вкл. чрез електронно и дистанционно гласуване;
- разширяване на базата на гласоподавателите, които ще участват в изборите за членове на ЕП
- допълнително мотивиране на европейските граждани чрез въвеждането на възможността директно да участват в избора на Председател на ЕК (Spitzenkandidaten).
"Не всички предложени стъпки биха имали достатъчно отчетливо въздействие и биха дали категоричен резултат в желаната посока. Някои от тях също така биха срещнали сериозна "политическа" съпротива сред част от по-евроскептичните държави членки и едва ли ще видят бял свят", очаква Мавров и напомня, че всяка промяна в законодателството за избиране на евродепутати ще изисква единодушно одобрение в Съвета на ЕС и ратифициране от 28-те страни в съответствие с конституционните им изисквания".
"Усилията трябва да се съсредоточат върху малък брой мерки, чиято добавена стойност е безспорна", съветва експертът. Според него най-голям смисъл Брюксел да опита да привлече негласуващите и младите гласоподаватели:
"Бих поставил акцент върху въвеждането на електронно и дистанционно (по пощата) гласуване."
В момента гражданите само на 17 държави членки имат право да гласуват по пощата. Електоралната база на ЕС ще се разшири с поне няколко десетки милиони, ако електронното и дистанционно гласуване стане общоевропейско право, смята Мавров. Освен това ще се даде възможност на гражданите, които се намират извън ЕС, да гласуват.
Промяната на изборните правила на ЕС ще даде тласък на промените и на национално ниво.
"Често европейските избори "потъват" в национални дебати, но сега е твърде възможното да се получи въздействие и в обратната посока - дебатът за промяна в изборните правила на ниво ЕС да даде тласък за реформи на национално ниво и да окаже необратимо отражение върху избирателните процедури, ако щете дори само чрез започването на такъв дебат", очаква Борислав Мавров.
Скоро българският парламент ще се произнесе по темата за проведения референдум за електронно гласуване. Мавров очаква българските депутати да приемат решение, което "да направи невъзможно въвеждането на дистанционно гласуване по електронен път и темата да остане "заключена" за неопределено време".
Ако електронното гласуване в ЕС обаче стане факт, дебатът за него ще се върне с голяма сила в Народното събрание. Това е надежден начин и електоралната реформа в България все пак да се случи.
"Тогава полето за шикалкавене на членовете на българския парламент ще бъде достатъчно стеснено и в крайна сметка гласуването по електронен път ще стане възможно първо при избори за ЕП, а недълго след това и неизбежно при национални избори".
Намаляването и уеднаквяването на възрастовата граница за гласуване в ЕС също е тема на дневен ред
В момента прагът за участие при всички държави-членки е един и същ - 18 годишна възраст. Изключение е само Австрия, където всеки навършил 16 г. може да гласува, а някои страни допускат 16-годишните да участват на местни избори.
"Подобна мярка звучи революционно и би била трудно приложима, имайки предвид необходимостта и от конституционни промени в някои държави", смята Мавров.
Според него обаче ЕС не бива да се отказва от възможността да накара младите европейци да гласуват и да увеличи ангажираността им с политическите процеси на европейско ниво.
Според проучване, проведено след изборите от 2014 г., младежите между 18 и 24 г. са най-слабо участвалата група в гласуването. От тях са гласували само 28%, докато 51% от европейците над 55 са пуснали бюлетина.
"Поради по-ниския възрастов праг Австрия е изключение в статистиката - там цифрите показват еднакви нива на участие на младежите с хората от другите възрастови категории. Това е силен аргумент в подкрепа на занижаването на възрастовия праг за гласуване на европейско ниво", заключава експертът.
Време е за "европеизирането" на европейските избори и отвоюването им от националните политически проблеми
Технически много от мерките, планирани в Брюксел, целят да отличат европейската политическа надпревара от тази на национално и партийно ниво:
-унифициране на правила и норми (единна бариера за "влизане" в ЕП);
- създаване на общ трансграничен избирателен район;
- една дата за провеждане на изборите;
- общ краен срок за номиниране на кандидати.
Механизъм, които да засили в максимална степен европейския дебат в неговата същност обаче, е осигуряването на по-добра видимост за европейските политически семейства и подреждането на общи листи с кандидати, които да бъдат оглавявани от кандидата на съответната европейска партия за председател на Европейската комисия.
Европарламентът предлага самите кандидати за председател на ЕК да бъдат номинирани 12 седмици преди изборите и те сами да участват, оглавявайки листата на партията си.
"Целта е чрез отчетлив мажоритарен елемент да се изгради общоевропейско политическо пространство, в което избирателите да разпознават по-добре различните политически философии на евродепутатите и кандидатите за председател на Еврокомисията", коментира експертът.
Труден и продължителен път предстои пред изборната реформа в ЕС. Тежката парализа и насложените кризи, които сега са обхванали ЕС, биха могли да играят и ролята на катализатор в приемането на нови унифицирани изборни правила, очаква Борислав Мавров:
"За целта обаче е особено важно ЕС да демонстрира силно лидерство и ясно и навременно осъзнаване на факта, че във време на дълбока криза, единственият лек са решителните и смели реформи, които да доведат до преодоляване на демократичния дефицит и активното и равноправно включване на гражданите в изборния процес на европейско, но в не по-малка степен и на национално ниво."
