Топ 4 на промените, които чака Европарламентът от Лисабонския договор

Снимката се разпространява под лиценза на <a href="http://creativecommons.org/about/" target="_blank">Creative Commons</a>.

© (cc) inyucho via Flickr

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons.



Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от "Европа.Дневник" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент.
---


Ще успее ли България да изпрати още един депутат в Европейския парламент (ЕП)? Отговорът на този въпрос е в ръцете на Ирландия, която на 2 октомври гласува за втори път дали да ратифицира Лисабонския договор. Според договора общият брой на депутатите в Европейския парламент ще се увеличи, тъй като малките държави като България ще получат допълнителни места. Европарламентът е и инстутицята, която очаква най-много положителни промени в статута си от предвидените реформи.


Договорът от Лисабон стана известен като "Договор за реформи на Общността" и ако влезе в сила ще промени из основи функционирането на съюза. Броят на еврокомисарите ще бъде намален след 2014г., но пък депутатите ще се увеличат. В същото време ЕП и националните парламенти ще получат много по-големи правомощия. Гражданите на съюза също ще имат право да участват активно в процеса на формиране на политики в общността. Целта е да се намали т.нар. "демократичен дефицит" и хората, които живеят в ЕС да могат да определят в каква посока ще се развива той.




Промените, които очаква Европейският парламент от Лисабонския договор


В Лисабонския договор е посочено, че гражданите на ЕС се представляват на европейско ниво пряко от парламента. По тази причина има много промени, които засилват ролята му.


1. Избор на председателя на ЕК


Една от най-важните функции, които ЕП ще има, е да определи председателя на Еврокомисията. Той ще бъде предлаган от Европейския съвет, но ще бъде избиран от депутатите. Така изборът на председател на практика ще зависи пряко от изборните резултати. Ако в парламента има ляво мнозинство, то най-вероятно начело на Комисията ще стои ляв политик и обратно – дясно мнозинство ще води до избор на десен политик. Членовете на ЕК се избират от председателя, което означава, че резултатите от евроизборите директно ще се отразяват на политиката на Комисията и бъдещето на ЕС.


Ролята на ЕП в законодателния процес и приемането на бюджета ще се изравни с тази на Съвета.


2. Приемането на бюджета


В момента парламентът може да взима решения за т.нар. незадължителни разходи. Това са например финансирането на социалните и регионални фондове, енергетиката, транспорта и др. Но при задължителните разходи, като земеделие, ЕП е в състояние само да предлага промени, а Съветът има финалната дума. След промените всяка част от бюджета ще може да бъде изменяна от депутатите, и той ще бъде приеман в своята цялост от Съвета и ЕП. Многогодишната финансова рамка, която става юридически задължителна, също трябва да се одобри от депутатите. Така ще се постигне засилен контрол върху финансите в ЕС и много по-добра прозрачност.


3. Законодателния процес


Процедурата по съвместно взимане на решения се въвежда като принцип при приемане на законодателни актове на общността. По-конкретно това означава, че депутатите ще одобряват всеки проект за нормативен акт преди той да бъде приет от Съвета. С над 40 се увеличават областите, в които парламентът има равни правомощия със Съвета. Сред тях са например спорната обща селскостопанска политика, търговската политика и вътрешния ред и сигурност.


4. Броят на евродепутатите


Ще има промени и в броя на евродепутатите. Той ще се повиши от 736 на 751, като България е една от страните, които ще получат по още един депутат. Най-голямата страна, Германия, ще има 96 парламентарни членове, а най-малките като Малта и Люксембург – шестима.


В резултат на по-големите правомощия парламентът ще стане пълноценна законодателна институция и ще осигури по-широко представяне на мнението на гражданите в ЕС. С по-засиленото си участие при определянето на политиките на съюза, ЕП ще привлече вниманието на политическите партии. Според анализатори се очаква те да включат дискусии по европейски въпроси в дебати на национално ниво и да провеждат по-активни кампании за мотивиране на избирателите преди избори за Европарламент.


Как се стигна но референдума в Ирландия


Лисабонският договор беше подписан от европейските лидери в португалския манастир "Св. Йеронимо" на 13 декември 2007г., а след по-малко от три месеца по-късно на 1 февруари 2008г. беше одобрен от европарламента. Той е наследник и запазва много от позициите, заложени в Договора за конституция на Европа, който така и не влезе в сила. Българският парламент е един от най-бързо ратифициралите документа – още на 21 март 2008г. Ирландците обаче отхвърлиха договора на референдум през юни 2008г., което хвърли ЕС в нова институционална неяснота.


В момента освен от Ирландия документът остава да бъде ратифициран и от Чехия и Полша. В Полша президентът Качински заяви, че ще го подпише, ако бъде приет от ирландците. В Чехия опозицията срещу договора включва президента – евроскептик Вацлав Клаус и група сенатори, които подадоха жалба срещу него в Конституционния съд.



Какви други важни промени предвижда Лисабонският договор


Нови топ позиции в ЕС


С Лисабонския договор ще бъдат създадени нови позиции в Евросъюза. Това са "президент на ЕС", който всъщност ще председателства Съвета и ще бъде избиран за две и половина години, и върховен представител за външната политика на ЕС, или "външен министър". Броят на членовете на Комисията обаче ще намалее. От 2014г. комисарите ще се избират на ротационен принцип и ще отговаря на две трети от страните, освен ако Съветът с единодушие не реши нещо друго.


Националните парламенти могат да покажат жълт картон на Комисията


Парламентите в държавите - членки също ще имат право да се произнасят и да възразяват срещу законодателните предложения на ЕК. Това е т.нар. процедура на "жълтия и оранжевия картон".


Депутатите от националните парламенти ще могат да изпращат до председателите на Комисията, Съвета и Европейския парламент мнения за това дали законодателните проекти отговарят на принципа на субсидиарността. Той гласи, че ЕС може да се намеси с решения на национално, регионално или местно равнище, доколкото те допълват разрешаването на даден проблем.


Парламенти ще следят дали предложенията спадат в областите, в които ЕС има компетентност, или изземват компетентности от държавите членки. Една трета от националните парламенти ще може да покаже "жълт картон" на ЕК и да отхвърли законодателен проект, ако се нарушава субсидиарността. В този случай Комисията ще трябва да преразгледа проекта.


В случай че обикновено мнозинство от национални парламенти обаче продължава да отхвърля проекта, Комисията ще насочи обоснованото възражение до Съвета и Парламента. Тогава те ще решат въпроса. Тази е процедура е т.нар. "оранжева карта".


Граждански контрол


Ако Договорът от Лисабон бъде приет, гражданите на общността ще имат право да сезират Комисията за изготвяне нормативен акт на ЕС. За целта трябва да се съберат подписите на 1 млн. граждани в различни държави - членки. Това е т.нар. гражданска инициатива и чрез нея за пръв път в историята на съюза гражданите ще могат да се включат в директно в законодателния процес.


Нова система за гласуване в Съвета


С Договора за реформи от 2017г. ще влезе в сила нова система на гласуване в Съвета. Според нея за да бъде одобрено дадено решение, то трябва да получи гласовете на 55% от страните - членки, които обаче отговарят на 65% от населението на Евросъюза. Този принцип е известен още като "двойно мнозинство".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Наблюдателен
    *****
    Неутрално

    Не схващам какъв е смисълът на тази статия -тя съдържа само базисна информация за съдържанието на Договора от Лисабон, която човек би могъл да открие навсякъде и то поднесена много по-добре. Има и неточности като напр., че Договорът от Лисабон бил с "официално наименование Договор за реформи на Общността"....
    Първо Договорат никога не се е наричал за реформа на Общността" - преди подписването му, проектът действително беше наречен "Договор за реформа", но след подписването му и публикуването в Официалния вестник на ЕС съвсем официално си е ДОГОВОР ОТ ЛИСАБОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ.

    Това просто като пример, ако продължим детайлният анализ на текста можем да посочим още редица подобни особености

    Така че в заключение - поредния случай, в който някаква неправителствена организация е усвоила някакви пари и е произвела...нищо.

  2. 2 Профил на ПХ
    *****
    Неутрално

    Наблюдателен, малко си кривоглед. Статията представя достатъчно пълно новите положения в Лисабонския договор. Тя не е учебник по международно право и няма такива претенции. Защо е нужно да бъде финансирана от неправителствена организация? Най-вероятно защото темата е "скучна".

  3. 3 Профил на Чукча
    *****
    Неутрално

    2 октомври ОТДАВНА МИНА!!!
    Отдавна са известни и резултатите от "ирландския вот"!!!

    Но НИКОЙ НЕ СЪОБЩАВА НИЩО!!!

    Явно нещо се "СПЕЧЕ" в алчна и продажна Европа!

    Да видим що е то???

  4. 4 Профил на &quot;&quot;&quot;&quot;off
    *****
    Неутрално

    чУКча стига с тази конспирация,моля ти се ! Поне един път да не чета идиотщини,много ти се моля!

  5. 5 Профил на 1984
    *****
    Весело

    да са ни честити съединените европейски щати!

  6. 6 Профил на Наблюдателен
    *****
    Неутрално

    ПХ, аз че не съм кривоглед не съм, но май май ти имяш сериозни проблеми със зрението, защото в противен случай нямаше как да не забележиш написаното в началото на статията, а именно:
    "Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от "Европа.Дневник" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент."

    По принцип е много хубаво да се публикуват статии на подобни теми, но не е лошо да се пишат малко по кадърно...

  7. 7 Профил на conservoir
    *****
    Неутрално

    Каквито и важни промени да въвежда Договорът, в ЕС най-важното продължава да е кои са личностите на върха и тяхните отношения. Например каква е ползата от говоренето за единна външна политика, ако в ЕК има 5-6 човека които имат правомощия в тази област и дори двама комисари контролират една и съща дирекциш примерно? Поздравлениш за статията http://bit.ly/6XBxqd





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK