Интернет достъпът в ЕС ще може да бъде прекъсван без съдебно решение

Снимката се разпространява под лиценза на <a href="http://creativecommons.org/about/" target="_blank">Creative Commons</a>.

© Justin Marty

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons.



Държавните органи ще могат да прекъсват интернет достъпа на потребители, заподозрени в незаконно сваляне на филми и музика от мрежата. За това се договориха представители на Европейския парламент (ЕП) и Съвета рано сутринта, предаде електронното издание EurActiv. Това стана по време за заседание в рамките на помирителната процедура* между ЕП и Съвета за пакета за телекомуникациите.
Комитетът по помиряване, третата и финална фаза от законодателния процес на съвместно взимане на решения между ЕП и Съвета, беше съставен от евродепутати, представители на европейските правителства и ЕК. След постигнатите договорки по време на неговото заседание законодателният пакет за телекомуникациите най-накрая ще може да влезе в сила.


Законодателните промени в телеком пакета бяха обект на ожесточен дебат между ЕП и Съвета. Дискусии пораждаше именно поправка 138, която по настояване на ЕП акцентираше върху нуждата от "предварително решение от съдебните власти" за прекъсване на интернет достъпа на заподозрените в незаконно сваляне от мрежата.


Депутатите върнаха телеком пакета обратно на Съвета през май. Причините бяха притеснения от страна на ЕП, че предложените мерки няма да защитават адекватно правата на потребителите.




В момента текстът гласи: "Ще бъде гарантирана предварителна, честна и безпристрастна процедура, включително правото да бъдат изслушани засегнатото лице или засегнатите лица, обект на нуждата за подходящи условия и процедурни мерки в надеждно обосновани случаи на спешност и в съответствие с Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Правото на ефективно и навременно съдебно преразглеждане ще бъде гарантирано."


"Много съм щастлива, че постигнахме споразумение за телеком пакета", заяви Аса Торстенсон, министър по комуникациите на Швеция, която в момента председателства ЕС. "Това споразумение засилва конкурентноспособността сред предприятията и увеличава защитата на потребителите в Европа, което ще доведе до (...) по-добри и по-евтини услуги на широколентов интернет достъп, както и значително по-силна защита за всички интернет потребители", смята Торстенсон.


Предложената реформа би трябвало да укрепи договорните права на потребителите в ЕС, коментира EurActiv. Тя ще доведе и до създаването на паневропейски регулаторен орган, който да подобри правилата за регулиране и прилагане на телекомуникациите в държавите членки на ЕС, така че никой оператор да не бъде предпазен от наличието на конкуренция.


Интернет достъпът - основно човешко право?


Евродепутати от всички партии, но основно от центъра, левите и партията на Зелените, се противопоставяха на прекъсването на интернет без основателна причина и предвартелна съдебна санкция. Преди евроизборите през юни те убеждаваха избирателите, че ЕП ще продължи да се противопоставя на въвеждането на "драконовите мерки". Много от депутатите поддържаха тезата, че правото на интернет се е превърнало в основно човешко право, жизненоважно като достъпа до вода или електричество.


Те даваха като пример, че твърде много аспекти от гражданското участие в обществото изискват достъп до глобалната мрежа, включително плащането на сметки, четенето на новини и връзка с местните правителства. По тази причина спирането на достъпа до дигиталния свят лишава потребителят и от редица други права, настояваха депутатите.


Натискът от страна на държавите членки обаче е смекчил позицията на ЕП, коментират европейски издания. От една страна, много еврочленки имат желание да въведат строги закони срещу интернет пиратите. От друга, в някои европейски столици смятат, че Европарламентът настъпва в законодателна област, в която правителствата усилено искат да запазят правото на самостоятелни решения.


Франция и Великобритания настояват за драконови мерки срещу незаконното сваляне от интернет


Франция е сред най-сериозните поддръжници на идеята за прекратяване на достъпа на потребители, свалящи незаконно съдържание. Там беше прокаран оспорван закон за пиратството в интернет, като президентът Никола Саркози използва влиянието си за прокарването му. Новият акт ще позволява изключване на интернет на потребители за незаконно теглена на файлове. Това е втората версия на закона, чиито първи вариант беше отхвърлен от Конституциония съд на Франция.


Съдът отхвърли текст от първоначалната версия, според който новият контролен орган, който се създава със закона, би имал правомощията да прекъсва достъпа до интернет на лица, намерени за виновни в незаконно сваляне на файлове от интернет. Конституционният съд постанови, че регулаторният орган ще може само да отправя предупреждения, а изключването на достъпа до интернет ще може да се нарежда само от съдия след две писмени предупреждения от новия орган. Налаганите от съдия санкции включват глоби до 30 000 евро.


Законът също така задължава притежатели на безжична връзка с интернет да блокират други потребители, които нямат разрешение да ползват тази връзка.


Във Великобритания министърът на икономиката Питър Манделсън обяви правителствен план за справяне с интернет пиратите. По думите му, идва края на "дните на безнаказаната и незаконна" обмяна на файлове чрез глобалната мрежа. Стратегията предвижда нарушителите да получават серия от все по-строги предупреждения, като крайната мярка ще бъде пълното спиране на достъпа им до интернет. Инициативата е част от подготвяния за края на ноември проектозакон за дигиталната икономика. Очаква се той да влезе в сила от април 2010 г.


"Според британското правителство ползването на нечия творба без необходимото заплащане е неправилно и като държава с икономика, основана на креативността, не можем да стоим със скръстени ръце и да не предприемаме никакви ответни действия", заяви Манделсън.


Манделсън беше подозиран, че е попаднал под влиянието на лобисти от света на шоубизнеса и банковата индустрия по въпросите за незаконното сваляне на файлове от интернет, посочва EurActiv.


Британският политик беше обвинен, че е се е срещнал с един от основателите на компанията "DreamWorks" Дейвид Гефън на гръцкия остров Корфу. След завръщането си Манделсън настоял за въвеждането на строги мерки срещу интернет пиратите във Великобритания, въпреки че преди това не проявявал интерес по темата. Това твърди британският вестник "Таймс", като се позовава на неназован източник.



*До помирителната процедура се стигна след интензивни преговори през пролетта на тази година. ЕП и Съветът достигнаха до споразумение по трите части на телеком пакета: директивата за електронните комуникации, рамковата директива за правата на гражданите, както и създаването на нов европейски орган за регулиране на телекомуникациите, наречен BEREC. Компромисът беше одобрен на пленарно заседание на второ четене през май.


В същото време беше върнато и едно изменение, направено от парламента от първо четене, което засягаше интернет достъпа. Тогава евродепутатите настояваха, че "не могат да бъдат налагани ограничения на основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение на съдебните власти (...), освен когато е застрашена обществената сигурност" (поправка 138).


На 6 октомври министрите от държавите членки на ЕС официално отхвърлиха настояването на ЕП за вече печално извесната поправка 138.


В крайния вариант на текста обаче тази формулировка отпадна, като ЕП значително смекчи позицията си и се приближи към текста, за който настояваше Съвета.


На пленарната сесия на ЕП на 23-26 ноември депутатите трябва да гласуват окончателно промените, като това трето четене е окончателно. По време на третото четене ЕП няма право да нанася корекции на текста, а може само да приеме или отхвърли. За да бъде одобрен телеком пакетът, е необходимо обикновено мнозинство от евродепутатите.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK