Старата и Новата Европа се срещат в надпреварата за наследник на Барозу

Жозе Мануел Барозу

© Reuters

Жозе Мануел Барозу



Преди десетилетие Доналд Ръмсфелд предизвика смут сред европейците, когато обрисува разделението за водената от САЩ инвазия в Ирак като противопоставяне на "Старата Европа" срещу "Новата Европа", пише "Ройтерс".


Бившият министър на отбраната на САЩ всъщност отбелязваше факта, че страните от Централна и Източна Европа, които се канеха да се присъединят към Европейския съюз, подкрепяха военните действия на Вашингтон от 2003 г., въпреки че основателите на ЕС Франция и Германия бяха против.


Раните все още бяха пресни на следващата година, когато лидерите на ЕС се срещнаха, за да номинират нов председател на Европейската комисия. Великобритания, която бе рамо до рамо със САЩ в Ирак, събра достатъчно съюзници, за да блокира тогавашния белгийски премиер и противник на войната Ги Верхофстад, който бе изборът на Франция и Германия. Португалският премиер Жозе Мануел Барозу, който подкрепи войната без да изпраща войски, бе избран вместо Верхофстад.




Десет години по-късно надпреварата за това кой ще наследи Барозу се превръща в една малко по-различна битка между старата и новата Европа. Разделителната линия вече не е войната в Ирак или верността към САЩ, а начинът, по който Европа се управлява.


Новото противопоставяне е между старите федералисти и практиците, които искат по-междуправителствен подход в управлението на ЕС. Двама мъже, които ще се състезават за поста, резюмират федералистката традиция на европейската интеграция - Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург, и Верхофстад, който настоява за Съединени европейски щати.


Ги Верхофстад

© Reuters

Ги Верхофстад


И двамата смятат, че ЕС е пострадал по време на дълговата криза в еврозоната, като големите страни са заграбили правомощия за себе си за сметка на Европейската комисия и без да се отчитат пред Европейския парламент или европейските съдилища.


Новите инструменти за управление на кризата, като Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на еврозоната, са били създадени извън евроинституциите, давайки на държавите кредиторки вето без какъвто и да е надзор на eвропарламента. По същия начин т.нар. тройка (Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ), които прилагат спасителните програми в затруднените страни, не са обект на никакъв демократичен европейски надзор.


Юнкер и Верхофстад искат да върнат първоначалния общностен метод на управление, който дава на Еврокомисията и на Европейския парламент повече глас, а на националните правителства, парламенти и съдилища - по-малко. И двамата освен това подкрепят по-голям централен бюджет на ЕС и са против курса на Великобритания и Германия за намаляване на разходите на блока за следващите седем години.


Жан-Клод Юнкер

© Reuters

Жан-Клод Юнкер


Техните противници в консервативната и либeралната политически групи - еврокомисарите по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние и по икономическите и социални въпроси Оли Рен, бяха в сърцето на управлението на кризата и имат по-прагматични възгледи за начина, по който Европа работи.


Според Рен ЕС е загубил десетилетие, съсредоточавайки се върху институциите си, вместо да се фокусира върху крайно необходимите икономически реформи преди избухването на кризата през 2010 г.


Това по думите му е причина защо толкова много европейци сега са разочаровани и може да гласуват за антиевропейски популисти или изобщо да не дадат своя глас на изборите за Европейски парламент през май.


Барние каза пред френския ежедневник "Фигаро", че неговите приоритети ще бъдат практически инициативи за насърчаване на промишлеността, изграждане на по-голяма трансгранична инфраструктура, разширяване на единния пазар на ЕС и подобряване на политиката за сигурност и имиграция.


Европейската народна партия ще избере своя кандидат за изборите на конгрес на 6-7 март в Дъблин, а Алиансът на европейските либерали и демократи (АЛДЕ) ще гласува за своя кандидат на 1 февруари.


Мартин Шулц

© Reuters

Мартин Шулц


Мартин Шулц, германският социалдемократ, който в момента е председател на Европейския парламент, вече си осигури номинацията на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и иска да стане председател на Еврокомисията.


Неговите възгледи за европейската интеграция са подобни на тези на Юнкер и Верхофстад, не на последно място, защото по-голямата част от политическата му кариера е преминала в Европейския парламент и никога не е заемал пост в националната политика. Очаквано Шулц смята, че Европарламентът трябва да има по-голям контрол и Европейската комисия трябва да бъде негов естествен съюзник срещу държавите членки.


Ето защо е възможно и трите основни политически семейства да бъдат водени на изборите от федералисти, въпреки растящата липса на доверие в ЕС, за която свидетелстват социологическите проучвания, и въпреки възхода на евроскептичните популистки партии.


Разбира се, може и никой от тези кандидати да не застане начело на Еврокомисията, защото Европейският съвет, включващ 28-те национални лидери, избира кандидата, който след това трябва да бъде подкрепен с мнозинство в 751-членния парламент.


Малко вероятно е която и да е партия да спечели абсолютно мнозинство, така че ще се наложи да бъде сформирана коалиция, включваща поне две от най-големите политически групи. Ако кандидатът не получи необходимите гласове, лидерите на ЕС разполагат с месец, за да предложат друго име.


Като лидер на най-голямата европейска сила, думата на германския канцлер Ангела Меркел, ще има голямо значение при избора на наследника на Барозу. Според запознати източници от Германия тя би предпочела консервативен премиер като ирландския Енда Кени, полския Доналд Туск, финландския Юрки Катайнен или шведския Фредрик Рейнфелд за ключовия пост, въпреки че нито един от тях няма планове да се кандидатира за Европейския парламент.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK