Приключи гласуването за забраната на фракинга при добива на шистов газ в ЕС

Участвайте в играта "Стани евродепутат!", за да научите повече за важните решения на Европейския парламент, които засягат ежедневния ни живот.


Прочетете повече за въпроса, гласуван в онлайн пленарната ни зала, и дайте позицията си "за", "против" и "въздържал се". Всеки месец ще избираме по два въпроса от решенията, гласувани в ЕП, като в края на месеца ще сравняваме тук резултатите между виртуалния и реалния вот в парламента.

--


За разлика от читателите на "Дневник, които с мнозинство подкрепиха предложението за забрана на фракинга при добива на шистов глас, европейките депутати не бяха толкова категорични и го отхвърлиха, с което оставиха на всяка държава членка сама да решава дали да позволи използването на хидравлично разбиване, когато прави проучвания и след това добива шистов газ.




В анкетата се включиха над два пъти повече читатели, отколкото евродепутати - 1278 срещу 590. От читателите на "Дневник" 60% се обявиха "за" забраната, 36% - "против", а 4% се въздържаха от мнение. От своя страна 262 от депутатите гласуваха "за", но 391 дадоха своя глас "против", с което отхвърлиха предложението, а 37 се въздържаха.


Завръзката


Проучванията за шистов газ и шистов нефт, които протичат в някои страни в Европейския съюз, трябва да бъдат подкрепени със "солидни режими на регулация", посочи Европейският парламент в две резолюции миналата седмица. Според депутатите държавите членки трябва да бъдат "предпазливи" при издаването на разрешителни за разработване на находища на неконвенционални горива в очакване на допълнителен анализ за това дали регулацията на европейско равнище е подходяща.


Поддръжници на разработването на залежите на шистов газ посочват, че то би увеличило енергийната независимост на Европа и би имало значителен благоприятен ефект върху цените на световния газов пазар. Развитието на индустрията би отворило и нови работни места.


От друга страна, извличането на шистов газ е свързано с рискове от замърсяване на подпочвените води, от изтичания на газ и взривове и от засилване на сеизмичната активност. Процесът е свързан и с потреблението на големи количества вода - пробиването на кладенец за шистов газ обикновено изисква между 2 300 и 4 000 куб. м.


Евродепутатите решиха, че всяка страна членка има правото да реши дали да добива шистов газ.


Първите стъпки в Европа за тестване на метода за извличане на шистов газ са направени в Полша, която разполага с богати водни ресурси и не е изложена на сериозни сеизмични рискове.


Извличане на шистов газ

© © European Parliament - Audiovisual Unit

Извличане на шистов газ


Други европейски страни, в които се разработват проекти за извличането на шистов газ, са Австрия, Франция, Германия, Холандия, Швеция и Великобритания, но на много места те се сблъскват с обществена съпротива.


Във Франция това доведе до обявяване на мораториум и забрана на технологията на хидравлично разбиване от Националното събрание. България замрази плановете за експлоатация на находища, а парламентът на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия обеща да наложи мораториум до получаването на по-надеждна информация по въпроса.


Хидравличното разбиване


Специалните планове за използването на вода трябва да придружават всички дейности по добив чрез хидравлично разбиване на скали (фракинг) и колкото е възможно повече вода трябва да бъде рециклирана, се казва в резолюцията. Компаниите трябва да разкриват какви химикали се използват, за да отговарят на европейското законодателство, добавя още текстът.


Някои от евродепутатите обаче настояха, че държавите членки не трябва да разрешават всякакви нови операции по фракинг в ЕС. Те използваха аргументи на учени, които изслушаха предварително, че опитът на САЩ, например, където методът се прилага от над 40 години, показва, че съществува риск от замърсяване на подпочвените води.


Робърт Б. Джаксън от Duke University посочи, че отпадните води съдържат висока концентрация на соли (повече, отколкото морската вода) и опасни за растителния свят химически вещества. Те обаче могат да се използват отново за извличане на газ.


Дидие Бонижоли от френската агенция BRGM, предоставяща експертен анализ в областта на геоложките науки, допълни, че дълбочинното хидравлично разбиване на скали би могло да предизвика слаби земетресения.
"Дневник" потърси мнението на докладчика по въпроса Ники Цавела (Европа на свободата и демокрацията) и на българския евродепутат Ивайло Калфин (С&Д), който участва в разискванията по въпроса:


Пълната позиция на Ивайло Калфин:

Шистовият газ безспорно е енергиен ресурс. Въпросът е готови ли сме да платим всяка цена, за да го получим.


Единствената използвана за индустриален добив технология в момента - на фракинга (хидравличния удар), съдържа изключително много рискове. Рискове за водите, включително за подпочвените, за въздуха, за почвите. Увеличават се сеизмичните рискове. Множество изследвания показват, че използваните химикали са опасни за здравето, а някои са доказано канцерогенни. Не случайно компаниите отказват да ги разкрият. Не бива да си затваряме очите пред тези рискове, защото те са твърде високи.


Европа е гъсто населен континент и негативните последици биха засегнали много хора. Да не забравяме, че ЕС си е извоювал най-високите екологични стандарти в света и трябва да се придържа към тях.В момента в ЕС само Полша и Великобритания допускат технологията на хидравличния удар. В следствие на засилване на сеизмичната активност в районите, където са правени проучвания, във Великобритания е наложен временен мораториум. Това говори само по себе си.


Има няколко условия, които трябва да се случат, за да бъде разрешено проучването и добива на шистов газ и които днес не са на лице:
Първо, да се развият нови, безопасни технологии, гарантиращи здравето на гражданите и опазването на природата. Властите трябва да изискват икономически ангажименти от фирмите, че те ще инвестират в районите, в които работят, че ще прилагат програми за компенсиране на щетите, които нанасят със своята дейност, защото в противен случай печалбите отиват у фирмите, а цената я плаща местното население. И не на последно място, необходимо е публично съгласие, включително на хората от съседните региони и държави, когато местонаходищата са в близост до границите, както е в Добруджа.


Аз подкрепих опита на Европейския парламент да наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ. Той бе воден от добри намерения, макар че не би имал правни последици, тъй като единствено правителствата на страните членки са компетентни да изберат начините за произвеждане на енергия. Необходимо е ново законодателство. Ние не можем да наложим европейски мораториум, но казахме категорично, че ЕС би трябвало да постави високи бариери и граници, така че, ако този метод все пак се използва, това да става достатъчно сигурно.
---


Пълната позиция на Ники Цавела:


Решението да се подкрепи забрана от такъв вид би било огромна намеса в Европа. Въпреки че ние действително сме европейските законодатели и служим в името на обществения интерес на европейските граждани, решението дали да се забрани фракингът или не, е решение за държавите членки. Те имат това право според договорите на ЕС, държавите членки все още са отговорни за техния собствен енергиен микс. Освен това вече видяхме, че някои държави, като Франция и България, вече предприеха решения да забранят фракинга на територията си, така че не съм сигурна каква добавена стойност ще има такова предложение за Европейския съюз,


Въпреки факта, че като Европейски парламент не подкрепихме предложението да подкрепим мораториум на фракинга на ниво ЕС, ние призовахме много ясно държавите членки да изградят строги регулаторни механизми и да осигурят необходимите административни и наблюдателни ресурси за стабилно развитие на свързаните с шистовия газ активности, включително тези, които се изискват според законодателството на ЕС за защитата на околната среда и климата.


Освен това признаваме, че трябва да има фокус върху прозрачността и отворения диалог с гражданското общество по време и на предварителната и мониторинговата фаза, които се основават на наличните научни доказателства и ясно засягат проблеми, като газовите течове и въздействието на извличането на шистовия газ за заобикалящата среда. Нищо не ни струва това, че бюджетът на ЕС включва част, което да финансира пилотни проекти и други подкрепящи дейности за окуражаването на такъв диалог. Това трябва да бъде организирано по неутрален начин и в тясно сътрудничество с държавите членки, включително националните власти, местните общности, като цяло обществото, бизнеса и неправителствените организации.


На последно място шистовият газ в Европа може да успее само, ако прилагаме най-високите стандарти за безопасност, най-добрите достъпни технологии и най-добрите работни практики в проучването и добива на шистов газ. Индустриите, които работят в Европа, трябва да действат отговорно и да имат връзка с местните общности, в противен случай има голяма възможност всяко едно от богатите находища на шистов газ в Европа да бъдат постепенно спрени.


Индустрията трябва да се стреми към подобряване на техниките и да продължи да се обновява, за да подобри съществуващите технологии и практики, така че всички отрицателни ефекти, които идват от добива на шистов газ да бъдат минимализирани. С развитието на по-добри технологии и практики, основани на строги регулации, оператори и услуги компаниите не само ще подобрят общественото отношение към проектите за шистов газ, но могат и да разширят възможностите за бизнеса и да подобрят възможностите за износ, като се има предвид световните екологични предизвикателства за добивана на неконвенционален газ.


За да заключа, вярвам силно, че трябва да проучваме шистовия газ внимателно и трябва да го приемаме като предизвикателство за растеж, а не като заплаха.

За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от гласа

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK