Огнян Златев: Важно е да има повече българи на ръководни позиции в ЕС

Огнян Златев е ръководител на представителството на Европейската Комисия (ЕК) в София от 1 май 2013 г.

© Европейската комисия

Огнян Златев е ръководител на представителството на Европейската Комисия (ЕК) в София от 1 май 2013 г.



Интервюто с Огнян Златев е част от поредица интервюта с българи, работещи в европейски институции. Поредицата беше поискана от клуб "Европеистика" към Русенския университет. В ролята си на студентски главен редактор на Европа.Дневник, клубът определи 5 теми, които според тях трябва да бъдат отразени.


Огнян Златев е ръководител на представителството на Европейската Комисия (ЕК) в София от 1 май 2013 г. От декември 2011 г. е започнал работа в Европейската Комисия в Брюксел, като началник на отдел "Комуникации" в Генерална дирекция "Трудова заетост, социално включване и социални въпроси". Преди това е бил в управителния съвет на Българската национална телевизия (БНТ). В продължение на 15 години е ръководел на неправителствената организация "Център за развитие на медиите". Паралелно с това е работил като консултант по въпроси, свързани с публичните комуникации и развитието на медиите на големи международни организации като Световната банка, ЮНЕСКО, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Огнян Златев е завършил Класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Средното си образование получава от Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) "Константин Кирил Философ" и е от първия випуск на гимназията.


В какво се състои работният ви ден?




Представителството в София е част от Генерална дирекция "Комуникация" на Европейската Комисия. Основната ни работа е свързана с комуникация, със срещи и участия в различни форуми. Срещаме се с хора от неправителствени организации, студенти, ученици, участваме в конференции с представители на бизнеса и на академичните среди.


В България има мрежа от 15 Европейски информационни центъра, с които координираме работата си. Целта ни е да разкажем на хората какви са ползите на България от членството й в Европейския съюз, как всеки гражданин би могъл да се възползва от това членство. Има много възможности в ЕС, за които хората обикновено не знаят. За да се възползват от тях обаче българските граждани трябва активно да ги търсят. Докато ние, българите, като че ли сме свикнали повече да се оплакваме. Имаме малко по-песимистичен поглед върху света.


Наблюдавате ли ефект и положителен резултат от кампаниите ви за информиране за възможностите, предоставяни от ЕС?


Особено сред младите хора наблюдаваме многократно увеличение и на интереса и на информираността. Все повече млади хора търсят възможности за развитие по програми на ЕС. Вече и не само младежите, а и хора от бизнеса, учени, специалисти, които се занимават с иновации, и професионалисти от всички области. Европейския съюз е една планина от възможности и всеки трябва да намери за себе си онази , която ще му помогне да подобри живота си. Нашата роля е да канализираме информацията, така че хората най-лесно да стигат до възможностите.


Какви са предизвикателствата в работата ви?


Най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме е, че като че ли хората са малко по-пасивни и очакват информацията да им се даде на готово. Не смятат, че те самите трябва да търсят информацията, която отговаря на техните конкретни нужди. А информацията е налична, просто трябва да се намери.


Какво ви насочи към работа в европейските институции?


Не съм имал конкретна идея, че ще работя в представителството на Европейската комисия. През 2008 г. имаше обявен конкурс за набиране на служители в европейските институции по различни профили. Аз кандидатствах за профила "Информация и преса".


Този конкурс продължи малко повече от една цяла година. Получих съобщение, че съм го издържал успешно. След това трябваше да чакам подходяща възможност, за да започна работа. Такъв е редът. След още 3 години се отвори такава възможност и ми направиха конкретно предложение, което приех.


За мен беше важно да се пробвам в едно ново предизвикателство, в нова област. Преди това винаги съм бил от другата страна – от страната на неправителствените организации, борех се всяка година за финансиране от различни донори, включително и от европейските институции. Беше ми предизвикателство и дали ще успея да се преборя с високата бариера за постъпване на работа. Тя наистина е висока. Изисква се от една страна задълбочени познания в доста широки области и от друга - чисто личностни качества, които трябва да демонстрираш по време на представянето си на интервютата.


Когато кандидатствах , разчитах на доброто образование, което съм получил в Софийския университет и Класическата гимназия в София. Тези два фактора са изиграли изключително важна роля в цялостното ми професионално развитие и кариера. Освен това през целия си професионален път съм работил с много хора от различни националности, с различен произход, образователно ниво, имотно състояние. Това дава също много практическа подготовка и знания. Завършил съм и различни курсове за стратегически комуникации, лидерски умения и др.


Не съм правил някаква целенасочена подготовка за самите тестове за кандидатстване за Европейските институции. Няма къде да прочетете това, което ще ви изпитват на интервюто, когато кандидатствате. Там най-вече се преценяват качествата на кандидата, дали може да работи в екип и дали има добра обща култура.


Може ли да се каже, че на интервюто се оценява изцяло уменията на човека, без значение от коя страна идва и какво образование има?


Точно така е. Не случайно в част от събеседванията, на които бях, присъстваха психолози, които се занимават с взаимоотношенията в един колектив. На базата на показаните резултати те преценяват до колко дадения кандидат е подходящ или не.


Какво бихте казали на хората, които биха искали да кандидатстват за работа в някоя от Европейските институции?


За мен това е много престижна, интересна и задължаваща работа. Тя изисква отдаване. Това, което бих им казал е, че опитът тук няма нищо общо с това, което са работили до сега.


Когато пристигнах първия месец в Брюксел, за мен беше много странно. За първи път влизах да работя в такава голяма структура. До тогава в по-голямата част от професионалния ми път бях свикнал сам да съм си началник, сам да определям правилата. Но ми се наложи да вляза в тази огромна структура със строго определени правила, които трябва да се спазват. В противен случай тя няма да функционира.


Когато пристигнах в Брюксел, отделът, който трябваше да ръководя, беше от 60 души, от 14 националности. Аз бях най-младият от всички там. Повечето хора имаха стаж от 15-20 години не само в институциите, а и в тази конкретна дирекция. От една страна те трябваше да свикват с мен, че за първи път имат за ръководител човек от нова страна членка, от България. А аз трябваше да свиквам, че влизам в една строго йерархична и изключително добре организирана структура, в която всеки си има ясно определено място и роля. Беше ни необходим един месец за напасване. Накрая всичко се получи добре и мисля че беше много нов и полезен опит за мен. Вярвам, че наистина човек се учи, докато е жив.


Щастлив съм, че работя за такава институция, защото виждам какви са възможностите, които тя предоставя. За това бих насърчил много млади хора, които в момента все още се чудят какво да правят, първо да се възползват от програмите за стажове към Европейските институции или най-малкото стажантската програма, която имаме в представителството в София.


Ако ние сами не се представим успешно и не покажем, че въпреки че идваме от малка страна в периферията на ЕС, също сме качествени хора, никой няма да ни обърне внимание.


В администрацията на ЕС работят над 35 000 души. Всяка една страна се бори да има повече нейни представители. Вече няма квоти. Когато се освобождават места, там действително избират най-добрия. Важно е да има повече българи на ръководни позиции, защото мисля че по този параграф малко изоставаме. Ние сме добре представени, ако погледнете глобалното съотношение - брой служители на глава от населението на страна членка. По този параграф сме добре. Но другото съотношение – на какви позиции работим ние българите, там има още какво да се желае. Смятам, че бихме могли да се представим много по-добре.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 731 Весело

    Ко? Нье! ЕС е блатото на капитализма. А само Русия и Путин ще ни дръпнат нагоре, нагоре... към кръста на Голгота, където ще ни разпнат в името на православното славянство. Нали, бе, мурзилки?

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  2. 2 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1211 Неутрално
  3. 3 Профил на tmax500
    tmax500
    Рейтинг: 377 Неутрално

    Важно е кои са тези българи и какво се опитват да прокарат!

  4. 4 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Важно е да има повече българи на ръководни позиции в ЕС
    Да се надваме че те ще сменят ЕС - и ще намалят дискриминацията спрямо българите

  5. 5 Профил на evolutionary
    evolutionary
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Разбира се, че е важно да има повече българи на ръководни позиции. Има специалисти, които все още не са се оплели достатъчно в политическите мрежи, така че да ги променят инзчалано и залагам на тях на образованието, самоотвечржеността, грижата и професионализма им.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK