Да критикуваш Европа

На 10 ноември тази година британският министър – председател Дейвид Камерън официално започна своя поход за предоговаряне условията за членство на Обединеното кралство в ЕС<br />
<br />

© Reuters

На 10 ноември тази година британският министър – председател Дейвид Камерън официално започна своя поход за предоговаряне условията за членство на Обединеното кралство в ЕС



Николай Стоянов, студент по право, 2 курс, СУ "Св. Климент Охридски", за втора поредна година е победител в конкурса за студентски есета от поредицата "Главният редактор си ти". Тази година първият конкурс от поредицата беше на тема: "ЕС и бежанската криза – възможните отговори" и Николай спечели със статията си "В ЕС тиктака бомба от поколения младежи без надежда". Като победител в конкурса, той стана "студентски" главен редактор на Европа.Дневник за ноември месец и трябваше да определя важните теми за младеите хора в ЕС. Николай избра темата за дебата за ЕС. Публикуваме неговият анализ по темата:


"Твърде голям, за да бъде оставен да се провали" бе може би една от най – знаменитите реплики на икономистите, свързвана със световната финансова криза, започнала в края на 2007 г. – началото на 2008 г. Самата сентенция се изразяваше в идеята, че някои финансови институции с прекалено голямо и важно значение за световната икономика не могат да бъдат оставени да фалират.


Съединените американски щати, а по–късно и някои държави от Европейския съюз, вложиха милиарди правителствена помощ в собствените си страни за оздравяването на тези институции. Оказа се обаче, че все пак въпреки очакванията и големите могат да фалират – пример за това е изпадането в несъстоятелност на инвестиционната банка "Lehman Brothers".




ЕС е прекалено голям, за да се провали


Лидерството на Европейския съюз, както и по–голямата част от елита на Европа в момента виждат Съюза по същия начин, по който виждаха и банките – ЕС за тях е прекалено голям, за да се провали. Прие се за даденост, че винаги ще има съюз между държавите в Европа и в резултат на това ЕС започна да се видоизменя в бюрократична структура от най–лошия вид. Политиците на Стария континент са с убеждението, че винаги са на правилната страна на историята, а дебатът за Европа остана на заден план.


На 10 ноември тази година британският министър–председател Дейвид Камерън официално започна своя поход за предоговаряне условията за членство на Обединеното кралство в ЕС. Единствената британска партия, която ясно е изразила позиция за оставането на Острова в ЕС е либералдемократическата партия, претърпяла на последните избори най–големия си изборен крах от своето създаване. С надвесилия се като дамоклев меч предстоящ референдум нещата не изглеждат никак добре за бъдещето на ЕС. В светлината на скорошните атаки в Париж за пръв път тези, желаещи да напуснат ЕС, имат превес,  според проучване, публикувано на 24 ноември, (52% на 48%) над тези, които са против.


Политическата класа навсякъде обаче не може да разбере проблема, твърдейки, че този референдум няма нищо общо с ЕС, а виновна е единствено и само консервативната партия на Обединеното кралство. Самият Камерън би трябвало много ясно да разбира последствията от БРЕКСИТ. При евентуално "да" за излизане от ЕС Обединеното кралство може да изгуби Шотландия, чиито жители са много по–големи еврооптимисти от останалата част от Албиона и биха желали да останат в Съюза. Рядко обаче се споменава, че именно Европа ще бъде най–големият губещ. Референдумът за напускане на ЕС ще даде зелена светлина за надеждите на различни отцепнически движения, като например тези в Каталуния, някои италиански области и други части на Стария континент.


Британският референдум може да отключи такива сеизмични политически процеси, които да променят картата на Европа до неузнаваемост. Очевидно е, че отсега нататък Европа ще се сблъсква само с кризи, въпросът е дали ще ги посреща обединена, или разделена.  И макар британският премиер да говори на френски за солидарност на френския си колега, Европа никога не е била по–разделена в обединението си. Ето защо дебатът за Европа ни е по–нужен от всякога. Диалогът между европейските граждани и техните политици за дневния ред на ЕС не е изглеждал по–вял и показно фалшив.


Именно дебатът за ЕС е най–важното, което би следвало да скрепи спойката между държавите и да ги прави по–обединени. Дискусията обаче е заменена от своеобразни информационни завеси. Решихме, че ще борим пропагандата от Изток с наша си пропаганда. "Елфите" (европейската администрация) ще се изправят срещу "орките" (руската дезинформационна мрежа), а ние, хобитите на Европа, ще се чудим към кого да гледаме.


По официални данни ЕС дава приблизително около милиард евро годишно само за себепромотиране и рекламни материали 


Според някои неправителствени организации, занимаващи се с анализа за изразходването на бюджета на ЕС, тази сума всъщност е реално някъде към пет милиарда, тъй като много от дейностите са включени в отделните бюджети на генералните дирекции и не са конкретизирани. Тези суми могат да се изразяват в комикси и книжки за деца, в които се обяснява как работят европейските структурни и инвестиционни фондове, както и милиони брошури на всякаква тематика за ЕС. На места тези материали обаче напомнят за пропагандната машина от типа на тази в  романа "1984". В тези сметки трябва да включим и таблиците на Еxcel, целящи да борят чуждата пропаганда с цифри…


Веднага идват логичните въпроси като например: "Защо се пилеят парите на европейския данъкоплатец и кой решава да се изразходват толкова неефикасно?" Тези въпроси обаче няма как да бъдат чути в европейските институции. Единствените критики, които се отправят към ЕС, са тези на крайно левите и крайно десните движения, а те са много лесни за отблъскване. Изключително елементарно е да можеш да правиш, каквото си поискаш, след като единствените ти критици са хора с прогнила идеология и диалогичен тон, наподобяващ този на някои български политически останки от прехода. Гражданите не са заинтересовани от бъдещето на ЕС, но по – тъжното е, че самото лидерство не знае в каква посока да се движи.


Ценностите на либералната демокрация са хубаво нещо, но те вървят с конструктивен граждански контрол, критика и диалог за това кои политики са правилни и кои не.


Не само в България, но и в повечето европейски страни е залегнало възприятието, че онова, което става в Брюксел, не ни засяга. В резултат на това европейските институции заприличаха на някои български университети – изпълнени с неуволняеми и неефективни чиновници с множество привилегии. Малко хора знаят, че повечето еврочиновници имат правото да изпращат напълно безплатно своите деца в брюкселските частни училища, други техни облаги са ранното пенсиониране (на 58–годишна възраст, но с намалена пенсия), а всички еврократи, които живеят извън родната си страна получават 16% над заплатата си като компенсация за това.


Тези облаги и привилегии бяха запазени и в момент, когато цяла Европа "затягаше коланите" и много от нейните граждани губеха работата си. Критиките на Обединеното кралство, макар и често визирани като ерес от Европейската комисия, понякога могат да бъдат много точни. По данни на правителството на Обединеното кралство 214 старши чиновници получават повече годишно от самия министър – председател на ОК (178 000 паунда).


ЕС обаче може да бъде променен и това постепенно се случва.


На 13 ноември журналисти представящи всички европейски страни членки обединяват своите усилия в завеждане на жалба срещу Европейския парламент в Съда на Европейския съюз. Институцията отказва да уважи исканията на медиите за достъп до информация, свързана с начина по който 751 членове на Европейския парламент изразходват своите надбавки. Около 500 млн. евро от бюджета на парламента се отделя за заплати, разходи за пътувания и офис консумативи, но за точното им използване не се дава информация под предлог, че това ще бъде грубо посегателство върху личните данни на евродепутатите. Европа ще има граждански диалог за бъдещето си, независимо дали някои го желаят, или не. Другият изход би бил разпадът на ЕС, защото както историята ни учи няма такова нещо като "твърде голям, за да се провали".  


Силата на ЕС не е в бюрокрацията, рекламата или липсата на демократичност, а напротив. Силата е, както видният европейски политик Жак Делор заявява, в това, че "винаги сме поставяли под съмнение собствените си преценки и възгледи. И това дава неповторим привкус и драматизъм на живота -  това е  европейската индивидуалност".


И ако оставим настрана елфите, орките и хобитите, ще видим, че няма място за политики на разделение в нашия континент. Прекалено сме малки на световната карта, за да сме и безсилни. Европейските граждани са длъжни на себе си и на следващите поколения да върнат дебата за Европа. Да критикуваш ЕС не означава, че си скептик  за неговото бъдеще. Това е най–висша форма на доверие, защото, когато искаш да промениш нещо отвътре, означава, че вярваш, че в своята сърцевина то е нещо добро.


"Европа не е рожба на Римския договор. Нито европейската идея е собственост на някоя група или институция." (Маргарет Тачър в Брюж, 1988 г. ) Тя е творение на нейните граждани и е жизненоважно те да не бъдат оставени като безучастни наблюдатели в бъдещето на техния континент. Да настояваш за повече демократичност, отчетност и политическа смелост от институциите на ЕС не е ерес, а право, което всеки гражданин на Европа трябва да отстоява.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Емил Стоянов
    Емил Стоянов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Итука само ..думи ...думи... и кучето си лае кервана си върви но накъде ли

  2. 2 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Да критикуваш Европа-Защо не а по добре Ценностите на либералната демокрация са хубаво нещо,ли е терористични актове
    ЕС е прекалено голям, за да се провали--също беше и за СССРи Варшавският договор
    Ценностите на либералната демокрация са хубаво нещо,-- хахаха Какво хубаво донесе либералната "демокрация"-корупция на всички нива обедняване на държавите и създаване на европеиски елит корумпиран до мозъка на костите

  3. 3 Профил на dggm
    dggm
    Рейтинг: 527 Весело

    [quote#2:"ivanbaraban"]Какво хубаво донесе либералната "демокрация"-корупция на всички нива обедняване на държавите и създаване на европеиски елит корумпиран до мозъка на костите[/quote]

    Да, и всеки един квартален магазин в най-бедната държавица в либерастката демокрация ЕС е по-добре зареден от ЦУМ - гордостта на плановата икономика контролирана от тоталитарната държава, в която нямаше корупция (ХА ХА ХА!)

    Ех, Утопия, Утопия. Къде си ти? Някъде заедно с Атлантида ...

  4. 4 Профил на blaueaugen
    blaueaugen
    Рейтинг: 524 Неутрално

    След като прехвърляме суверенитет, ясно е, че ще има и наднационална администрация. Проблемът не е в парите, които харчи тя (това за "частните" училища е лъжа, ако европейските училища бяха с качеството на частни, хората нямаше да се натискат за държавните белгийски), а в политическото ръководство на Съюза, което се състои от представители на националните правителства.
    Липсата на демокрация е много по-видима в държави като България, отколкото на ниво ЕС. Демокрацията не са само изборите, а и процедурите, чрез които избираме/назначаваме длъжностните лица, които не се избират от народа и които трябва да ограничават властта на народните избраници - съдии, омбудсман, председатели на независими комисии, които трябва да контролират/ограничават правителството - колко от тези длъжности са отворени за професионалисти с ум, сърце и достойнство? В това отношение европейските институции имат далеч по-голяма легитимност, поради строгите процедури за подбор на персонал. Единствените боклуци са депутатите в европарламента, които се избират пряко.
    За да си върнем Европа, трябва да престанем да приемаме ценностите й за даденост и да се борим за тях. Свободата на словото, светската държава и равноправието днес са под огромна заплаха заради средновековните пришълци, а без тези ценности няма Европа.

  5. 5 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3956 Неутрално

    За нас ЕС съществува, докато има еврофондове. Спрат ли ги, край, Европа става не само ненужна. Става изключително вредна. Ще започнем да пресмятаме щетите и загубите, а те са астрономически. Ще търсим виновните, а те са общоизвестни.
    Ще спрат ли европарите? Почти е сигурно.

  6. 6 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#3] от "dggm":

    Бъркате определенията на "Консумация" и "Демокрация"а това значи че бъркате пониятията на"Политическа система"и "Икономически строй"
    (Извинявам се за късният отговор)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK