ЕС и тероризмът: три гледни точки на български студенти

Мартин Васев

© Личен архив

Мартин Васев



Победителят в конкурса за студентски есета "Главният редактор си ти" за месец декември 2015 е Мартин Мариов Васев, второкурсник в специалност "Политика, философия и икономика", Yale-NUS College, Сингапур. Този месец определяме и двама негови подгласници, тъй като участието беше силно и на високо ниво и искаме да представим повече гледни точки върху темата: "ЕС и тероризмът: ще променят ли терористичните заплахи пътя на европейската интеграция". Тончо Краевски, студент по европейско право в университета в Маастрихт, и Кристиян Ковачев, специалност история, Югозападен университет "Неофит Рилски" - гр. Благоевград, са двамата участници, които си поделят второто място, защитавайки в есетата си две противоположни тези.


Тук е мястото да отбележим, че изборът на тримата участници, които са отличени в конкурса, е на база приведени аргументи в защита на тезите им, както и умение да представят идеите си в писмена форма. Изрично искаме да подчертаем обаче, че "Дневник" не застава зад тезите на победителите, а оценява умението им да пишат и да се аргументират.


В конкурса на тема "ЕС и тероризмът: ще променят ли терористичните заплахи пътя на европейската интеграция" получихме над 20 студентски есета, по-голямата част от които бяха много добри. Оценяваме интереса и уменията на участниците и затова бихме искали да продължим дискусията с тях и на живо. В тази връзка Европа.Дневник ще организира среща с изявени експерти по темата, на която ще покани студентите, включили се в конкурса. 





За победителя в конкурса: Мартин Васев е от град Дупница. Завършва средното си образование в СОУ "Св. Паисий Хилендарски", а през 2014 заминава да следва в Yale-NUS College в Сингапур. Там е студент вече втора година, със специалност "Политика, философия и икономика". Интересува се главно от международните отношения, съвременната история и теорията на игрите. Обича и лингвистиката – говори български, английски, испански, китайски, а от следващата година планира да се захване и с арабски език.


Публикуваме текста на победителя в конкурса: 


Нищо досега не беше в състояние да разклати устоите на Стария континент така, както двата терористични акта в сърцето на Европа – Париж. Две посегателства, насочени срещу всичко онова, което символизира Европа – свободата на словото, триумфа на разума, жаждата за прогрес.


Чувството, че тероризмът се беше възползвал от толерантността и хуманното отношение на Европа по време на бежанската криза, постави ценностите на ЕС на дебат. Появиха се анализатори, критикуващи "Шарли ебдо", заявявайки, че мултикултурна Европа в бъдеще ще трябва да направи компромис с някои свободи в името на сигурността и мирното съжителство. Мнозина други пък убеждаваха, че Европейският съюз трябва да затвори всички граници, да изгради телени огради и да не приема никакви бежанци, сочейки точно мултикултурализма за източник на злото. И всички те намираха решение в забавянето, дори пълния заден ход на процесите по интеграция – изпращане на бежанците обратно по домовете, никакво по-нататъшно разширяване на ЕС, малък "Шенген" на богатите страни и т.н.


А докато траеше този дебат, по средата зееше нерешителността на един тромав съюз, политическата импотентност на настоящите лидери, разединените общества и чувството за несигурност. И сякаш всички пропускаха очевидното: че проблемите на "единния в многообразието" ЕС са всъщност "твърде многото многообразие" и "твърде малкото единство", а решението е въпрос не на идеали, а на политика. Политическата криза, изразена в дефицит на отговорно лидерство и последователни политики, бързо бе раздута и замаскирана като криза на идентичността, като повратна точка в идеологията на Европа.


Твърде много многообразие


Атаките от януари и ноември разкриха една плашеща истина – тероризмът се беше промъкнал в Европа през вратата на проваления мултикултурализъм. И нападателите над "Шарли ебдо" – братя Куаши, и повече от половината от вилнелите в Париж през ноември бяха граждани на Европейския съюз, родени и възпитани в неговите рамки.
Далеч съм от мисълта, че мултикултурализмът като съжителство на различни култури е погрешна идеология или неприложима теория. Напротив, всеизвестните примери от Канада и Сингапур доказват точно обратното. В Европа проблемът е провалът в неговото приложение, в неспособността на политическия елит да се ориентира в новите реалности.


И това не е изненада – призна го Меркел, признаха го Оланд и Камерън. Въпреки разликите в поетите пътища резултатът в повечето европейски държави сега изглежда еднакъв – разединени общества, маргинализирани малцинства в гета, податливи на социално недоволство и радикализация. Всички те допуснаха една и съща грешка в иначе благородното си начинание. В опитите си да изтъкнат многообразието те започнаха да третират хората от различните малцинства като хомогенни категории, поставяйки всички под общ знаменател – с еднакви нужди и проблеми. И сега на базата на обобщени категории и на принципа на "Другия" ("Othering") се раздават привилегии, прокарват се закони, обобщават се характеристики, преекспонират се проблеми.


Твърде малко единство


Разбира се, тероризмът едва ли би проникнал толкова лесно, ако не беше и "многообразието от разнопосочни мнения" на страните членки. Не преждевременната интеграцията, а тромавостта, породена от разногласията по методите за действие, задълбочи кризата и спомогна за разпространението на тероризма.


Надценяването на възможностите и подценяването на обществените настроения в Източна Европа доведе до напрежение между държавите членки. Беше очевидно, че поканата на Меркел към бежанците не беше съгласувана с нейните партньори на изток, неразполагащи с достатъчно средства да посрещнат всички нуждаещи се. "Европейският съюз на две скорости" създаде реални проблеми с квотното разпределение на бежанците, което отне на лидерите на ЕС повече от месец и което все още не се изпълнява гладко.


Започнаха да прехвърчат искри между съседските страни, да се строят стени, а под натиска на вълната се пропука системата за регистрация на имигрантите. Разбира се, че бежанците не трябва да бъдат винени за проявите на тероризъм, но от дистанцията на времето става ясно, че Европейският съюз не биваше да прави компромис със сигурността и контрола.


Решението – повече съюз


Решението изглежда също толкова очевидно, колкото и проблемът: повече интеграция, повече съюз. Защото нека си признаем – Европа има нужда от ЕС. Единствено Европейският съюз има ресурсите и потенциала да се справи със заплахата, надвиснала над континента. Необходимо е държавите членки да осъзнаят, че напредъкът в борбата с тероризма зависи от по-голямата съгласуваност, от решителността и координацията.


Не е нужно тези решения да звучат единствено като благопожелания. Напълно логично най-важното решение е действително единство на държавите в Общата външна политика и политика на сигурност и Общата политика за сигурността и отбраната на Европейския съюз. Активно участие в разбиването на каналите за нелегални имигранти, единен регистър на личните данни за пътуващите със самолет, засилени проверки на пътуващите от Сирия или Ирак, пресичане на опитите за финансиране на терористични организации, отсяване на нуждаещите се и екстрадиране на нелегалните икономически имигранти – това са само част от мерките, по които държавите членки могат и трябва да вземат навременно отношение.


Но въпросът с тероризма никога няма да бъде напълно разрешен, ако страните от Европейския съюз не се изправят лице в лице с проблемите на мултикултурализма. За начало - важно е да при изграждане на политики да се преустанови институционализацията на гражданите като представители на хомогенни категории или малцинства. Колкото по-рано страните членки осъзнаят, че верният път е интеграцията на ниво общества, а не статичното признаване на различията и предимства на база различие, толкова по-бързо ще се разреши проблемът с маргинализацията на тези хора.


Същевременно по ирония на съдбата в борбата с тероризма Европа не бива и да превръща сигурността в единствената точка от своя дневен ред. Мерки, насочени към повишаване на растежа, развитие на човешките ресурси, образование и здравеопазване биха били най-категоричните решения на проблема с маргинализацията и социалното отпадане.


Този път определено няма да бъде кратък, лесен и далеч не е едностранен. Вероятно решаващи ще се окажат усилията именно на новите обитатели на Стария континент. За тях обаче трябва да бъде ясно, че Европа е континент с вековни традиции и ценности, които не подлежат на съмнение или ревизия, и те трябва да се съобразят с тях.


Толерантност, но не и подмяна на ценности


А всъщност Европа няма и нужда да преоткрива "културния релативизъм" на философи постмодернисти за равноправието между религии и култури. Защото тези идеали не са изнамерени в 50-те или 60-те години на миналия век. Та Платон още преди 2400 години подчертава ползите от равния достъп на мъже и жени в образованието и управлението на държавата, а преди около два века Токвил и Холиоук прозират необходимостта от секуларизма, от неизбежния развод между религията и политиката. Повече от 150 години преди "Шарли ебдо" Джон Стюарт Мил защитава свободата на мисълта и словото, порицава цензурата и издига на пиедестал дискусията като източник на истината.


Европейският съюз не може да си позволи да подлага на съмнение именно онези ценности, формиращи основата на неговата същност. Защото и залостването на портата под носа на бежанците, и ограничаването на либералните права и свободи (свобода на словото, секуларизъм), и отказването от европейската интеграция (малкия "Шенген") представляват потъпкване на идеалите, които Европа отстоява. Европейският съюз вече е избрал своя път на развитие отдавна и всякакви отклонения или компромиси биха значели предателство към историята и неговата същност. Именно това е и целта на тероризма – да накара Европа да изневери на ценностите, защитавани от Платон, Мил, Токвил и Холиоук, да обърне гръб на самата себе си.


А това, което наблюдаваме сега, в никакъв случай не става дума за криза на идентичността, а за политическа криза – дефицит на решителност и последователност. Ключът са политиките, не идеалите. Интеграция, а не раздробяване. Единство в умерено многообразие. Толерантност към хората, но единство в опазването на изконните ценности.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Младежът в Сингапур е сладур, но специалността му звучи като много и сладки приказки без реална подготовка за някаква професия.

  2. 2 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1340 Весело

    Разгръщате един гущер, грабвате лупата и четете какво носи орлето в човката. "E PLURIBUS UNUM" - от много един. Друг път за Европата няма. Хората са го измислили преди 200 години...

  3. 3 Профил на pentuer
    pentuer
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Звучи ми като сглобено писание от много вестникарски статии....

  4. 4 Профил на pixela
    pixela
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Някой познат на шефа ли е тева?!

    freedom is another word for nothing else to lose
  5. 5 Профил на idr46470833
    idr46470833
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Да се забранят бурките и джамиите-нали ще трябва да ги интегрираме. Значи да ги приспособим към нашите културни ценности. Щом идват при нас да ги храним да се съобразяват с нашата религия и нашите ценности, а не ние с тяхната.Според мен там е сбърканата"демокрация" на Европа.

  6. 6 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4189 Весело

    "Ключът са политиките, не идеалите. Интеграция, а не раздробяване. Единство в умерено многообразие. Толерантност към хората, но единство в опазването на изконните ценности."

    Добре казано. Общо взето добро есе за момче, което е още студент втори курс.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  7. 7 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1294 Неутрално

    До коментар [#6] от "Иво":

    +++! Прав е, разбира се. Ако имаше единна полиция (гранична), като как щеше да има наплив? Като как щяха да бъдат изпуснати регистрацията, народостта на бежанеца, здравните му проблеми и (според мен) подписването на клетвена декларация, че ще пази законите на ЕС? Единна бланка, дето пише, че бежанския му статут е временен, докато се регулират условията в родната му страна. Никакви пари на ръка, работа от първия ден и то на место, което му покаже местната власт. Децата задължително на училище. И много сериозен натист бързо да се приемат културата и традицийте ни.
    Единна войска (и то сериозна!), вътрешна и външна политика.
    Иначе ще гледаме какво става при комшийте и само ще коментираме.

  8. 8 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    Не бъдете толкова строги, момчето е едва втори курс. А и това е есе, а не рецепта (надявам се авторът му да не си го въобрази де).

    #КОЙ предложи Пеевски за главен прокурор?
  9. 9 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1882 Неутрално

    [quote#6:"Иво"]Добре казано. Общо взето добро есе за момче[/quote]
    Що не си чукнете една среща?

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  10. 10 Профил на пилот падналВградината
    пилот падналВградината
    Рейтинг: 253 Неутрално

    "Приеми нещата такива, каквито са, всички тия дрънканици за златни клонки, природни цикли и там подобни, всичко се свежда до секс и насилие, обикновено в комбинация." - Фантастична светлина - Тери Пратчет

    Буквално всичко в тоя живот до една или друга степен бе странно. Просто бе странно по малко по-различен начин, отколкото беше свикнал, което беше странно.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK