Дебатът е "каква обединена Европа искаме".

Тончо Краевски<br />

© Личен архив

Тончо Краевски



Тончо Краевски е на второ място в конкурса за студентски есета "Главният редактор си ти" за месец декември 2015. Този месец определяме двама участника на второто място, тъй като участието беше силно и на високо ниво, и искаме да представим повече гледни точки върху темата: "ЕС и тероризмът: ще променят ли терористичните заплахи пътят на европейската интеграция". Тончо Краевски, студент по европейско право в университета в Маастрихт и Кристиян Иванов Ковачев, специалност История, Югозападен университет "Неофит Рилски" - гр. Благоевград, са двамата участника, които си поделят второто място, защитавайки в есетата си две различни тези.


Първото място отива при Мартин Мариов Васев, второкурсник в специалност "Политика, философия и икономика", Yale-NUS College, Сингапур.


Тук е мястото да отбележим, че изборът на тримата участника, които са отличени в конкурса, е на база приведени аргументи в защита на тезите им, както и умение да представят идеите си в писмена форма. Изрично искаме да подчертаем обаче, че Дневник не застава зад тезите на победителите, а оценява умението им да пишат и да се аргументират.




В конкурса на тема "ЕС и тероризмът: ще променят ли терористичните заплахи пътят на европейската интеграция", получихме над 20 студентски есета, по-голямата част от които бяха много добри. Оценяваме интереса и уменията на участниците и затова бихме искали да продължим дискусията с тях и на живо. В тази връзка Европа.Дневник ще организира среща  с изявени експерти по темата, на която ще покани студентите, включили се в конкурса.
---
Публикуваме есето на Тончо Краевски, II място в конкурса:



За автора:
Казвам се Тончо Краевски и съм студент по европейско право в първи курс в университета в Маастрихт. Завършил съм Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. От две години участвам в организираните от Sofia Debate Association състезателни дебати на политически, социални и икономически теми. През месец февруари ми предстои участие в международното състезание по дебати в Лайден, Холандия. Участвал съм няколко пъти през последните две години и в състезателните симулации на ООН, организирани от Дружеството за ООН в България. Интересувам се живо от политика и икономика, като винаги гледам на тях през призмата на историческото си образование от НГДЕК и настоящите си занимания с право.


Веднъж в Класическата гимназия, в час по история, д-р Веселина Вачкова реши да онагледи проблема с писмените исторически извори по следния начин: всеки трябваше да опише в 5 изречения какво най-много го е впечатлило когато сме посетили един исторически обект седмица по-рано, по време на учебно пътуване. Двадесетимата ученици написахме каквото смятахме за най-отличително в обекта, сгънахме листчетата и ги дадохме на преподавателката. Тя прочете описанията едно след друго на глас. Бяхме шокирани. Двадесет души, посетили един и същи обект, по едно и също време, заедно, бяха дали двадесет свършено различни впечатления. Всеки беше видял, беше се впечатлил и беше реагирал на нещо много различно от всички останали. "Така е и с историческите събития и летописците. Дори да са били на едно и също място по едно и също време, всички ще реагират различно на дадено събитие." – обясни д-р Вачкова.


Затова и не може да се даде еднозначен отговор на това как ще бъдат афектирани хората от сблъсъка с тероризма – дали ще поискат повече или по-малко интеграция. По отношение на мнението на хората, събитията от тази година се оказаха двупосочна улица – видях проевропейски настроени хора да стават скептици и евроскептици (в това число и мен самия) да се настройват проевропейски. Затова е важно не само да анализираме дали Европа ще поеме в посока на повече или по-малко интеграция – това става все по-банален въпрос, защото предвид политическите жертви и финансовите инвестиции хвърлени до този момент в проекта "Обединена Европа", сценарият за разпадане на Съюза вече е в рамките на научната фантастика – нужно е и да анализираме какви са проблемите които затрудняват интеграцията към момента и дали войната с тероризма ще облекчи или затрудни този процес. И най-вече, има ли някаква формула за успех в тази война, която не само да ни изведе като победители, но и да ни направи по-силни и по-единни от преди? В този смисъл, дебатът все повече ще се измества от "искаме ли обединена Европа" към "каква обединена Европа искаме".


Събитията от началото на годината, когато беше ударена редакцията на "Шарли Ебдо", могат да бъдат считани за европейския 11 септември. Да, имало е атентати преди, но този беше специален – за пръв път беше обявена война на свободното слово и журналистиката. Това са европейските кули-близнаци, това е гордостта на европейската цивилизация. Някой ще каже, че не може да сравняваме атентат, в който са загинали 3000 души с атентат, в който са загинали 17. Но въпросът е в това, че не жертвите правят 11 септември толкова специален. Специален го прави разбиването на илюзията, че сме в безопасност, че войната е нещо далечно и че враговете на свободата са някъде в историята, или в най-лошия случай са скрити в някоя пещера в Ирак.


За Европа този ден беше 7 януари. Разбира се, на американците им трябваше само месец да напишат Патриотичния акт - те реагираха толкова бързо, че рефлексът им сложи начало на цели конспиративни теории. Докато заради пословичния аристократизъм на европейците, в нашия случай беше ясно, че ще трябва 7 януари да се повтори още няколко пъти, за да преосмислим мирогледа си. И той се повтори в увеличен мащаб. За съжаление не е изключено европейският 11 септември да се превърне и в трилогия. Във всеки случай обаче, тези събития, точно както в САЩ, рано или късно ще се превърнат в катализатор на грандиозна обществена и политическа промяна. Както бе споменато по-горе, мненията ще си останат поляризирани, някои хора ще сменят позиции, но големите процеси вече са задвижени, защото когато една илюзия е разбита, обществото се намира в неизбежност – да приеме реалността или да загине.
Но нека позволим на историята да съди за нещата.


Терористичните атентати не са първите трагични събития в историята, които играят ролята на катализатори на промени. Когато Рим е нападнат от Картаген, у римляните се заражда идеята, че трябва да превземат света, за да си гарантират оцеляване в него. Наполеоновите войни довеждат до новата световна мирна система и т. нар. "концерт на Великите сили". Има обаче една катастрофа, която не просто предизвиква радикални промени, но нанася такава травма на психиката на европейците, че те и до днес не могат да се отърсят от нея. Това е Втората световна война. Самата идея за обединяване Европа не е била никога толкова обвързана със защитаването на някакви общоевропейски ценности (а трябва), колкото с желанието тази катастрофа да не се повтаря никога повече. ЕС е поначало създаден, за да направи Европа мирна, не за да я направи силна. Днес обаче се оказва, че второто вече е необходимо условие за първото.


Германците е трябвало да построят Германия наново. Едно общество от хора, които са се били за Хитлер, повечето от тях – все още убедени нацисти, е трябвало да построи различна Германия. "Трябва да работим с хората, които имаме" е казвал Конрад Аденауер. И всички тези хора, възстановявайки Германия и премахвайки в най-кратки срокове нацизма са вградили в новата държава и един нов проблем – комплексът за вина. Днес Германия решава външнополитическите си проблеми само с икономически механизми.


Французите също са развили по един или друг начин комплекс от войната. На едно или друго ниво, там се осъзнава вината за Версайската мирна система и за това, че именно френско-германската агресия въвлича в конфликт целия свят.


Цяла Европа днес е парализирана от пацифизъм. Цяла Европа страда от посттравматично разстройство. А то е разстройство на личността, защото европейците не са станали това което са чрез пацифизъм. Икономическите санкции може и да стреснат (съмнително колко) Путин, но никой финансов лост или тънка дипломация няма да уплашат терористите, защото те изобщо не споделят нашата реторика. И забравяйки откъде идваме, ние всъщност се лишаваме и от ясна визия за това накъде отиваме.


Няколко са европейските културни пластове от които можем да черпим опит и в които да търсим решения. Най-стар разбира се е античният. Този на Римската империя – оригиналната Обединена Европа. Тук е мястото да кажем с огорчение, че американските политици, от много поколения насам са почитатели на Рим и можем да видим множество римски имперски модели в начина по който САЩ е организиран отвътре и начина по който се държи навън. За да компенсират липсата на античност, отвъдокеанските ни братовчеди се учат от нашата история много по-добре отколкото нас самите.


Ние не поглеждаме и в Средновековието – затънали в клишета за "тъмните векове", си затваряме очите за факта, че именно християнската култура създадена през средните векове е необходима предпоставка за развитието на идеите за свобода и човешко достойнство. Че християнската култура е дала на всички европейци, независимо от националността им един сходен мироглед. Че именно тогава впрочем са спечелени и най-големите победи на европейците срещу ислямския фундаментализъм – Карл Мартел при Тур и Поатие и Тервел при Константинопол не са се колебали или залъгвали с пацифизъм. От този опит пък, днес безцеремонно граби Русия, която неистово желае да реализира себе си като "християнска империя" – роля категорично отредена на Европа – и използва християнството за користни геополитически цели тъкмо под носа ни.


Интеграционните процеси са вече в ход и варварството на радикалния ислям не може да спре устрема на присъщите за европееца жажда за общуване, любопитство и уважение към различния, които тласкат интеграцията напред. Затова, както по-горе бе споменато – дебатът днес вече не е "искаме ли Обединена Европа?", а "каква Обединена Европа искаме?".


Нашите приятели и врагове от САЩ и Русия добре съзнават историческия ни опит и преимущества. По-добре от нас на този етап. Сега е наш ред да ги оценим или отхвърлим. Да изберем да имаме слаба и тромава конфедерация, която разчита на САЩ да я защити от руския натиск и ислямския тероризъм. Или да изберем да имаме един мощен, еманципиран политически субект, който ще бръкне в хилядолетния си опит и ще извади от там достойна доктрина за бъдещето си. Който няма да се поколебае да брани свободата и цивилизационните си постижения с оръжие. И именно войната с тероризма ще ни застави най-накрая да изберем кой от двата пътя да следваме.


За финал, ще си позволя един велик и слабо отразен в медиите цитат от папа Бенедикт XVI: "Всичко, което Европа вижда в собствената си история, е презряно и разрушително – тя вече не може да приеме великото и чистото. Това, от което се нуждае Европа е ново самоприемане, което е критично и смирено, ако наистина иска да оцелее".

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1435 Неутрално

    Трябва ни армията и граничната полиция. И то вчера...

  2. 2 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 466 Неутрално

    дали Европа ще поеме в посока на повече или по-малко интеграция --или
    прибособяване
    цитат от папа Бенедикт XVI: "Всичко, което Европа вижда в собствената си история, е презряно и разрушително – тя вече не може да приеме великото и чистото. Това, от което се нуждае Европа е ново самоприемане, което е критично и смирено, ако наистина иска да оцелее".
    И нашата поговорка"Всяка жаба да си знае гиола"е по практична от теорията за обединена Европа-прогнила от корупция безработица и страх за бъдещето си





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK