© Юлия Лазарова
Нели Огнянова
Нели Огнянова е юрист, доктор на науките, професор по медийно право и европейско медийно право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в областта на комуникационните права, новите медии и информационната политика на ЕС. С нея разговаряме за геоблокирането – едно от най–големите препятствия пред създаването на европейския единен цифров пазар.
Интервюто е част от проекта на Европа.Дневник – EU like You, подкрепен от Европейския парламент, в рамките на който чрез неформални разговори искаме мнението на експерти за актуалните теми в ЕС, които са на дневен ред в Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на "Икономедиа".
Бихте ли обяснили какво всъщност представлява геоблокирането и защо то е проблем за европейските граждани?
Геоблокирането е ограничение пред трансграничната дейност, свързано с географското положение. Дискриминацията на географски признак намира израз в различни практики – например потребителите да получават отказ при опит за достъп до уеб сайтове или до приложения. Друг път потребителите имат достъп до уеб сайта, но не могат да купуват продукти или услуги от него. А е възможно продажбата или услугата да не е отказана, но да се прилагат различни цени въз основа на географското местоположение – комисията дава пример с наемането на автомобил в определена държава – когато това се прави онлайн, цените се различават в зависимост от това от коя държава се наема. Геоблокирането е проблем, защото сегментира пазара, препятства достъпа, ограничава избора и е вид дискриминация по географски признак.
Има ли нужда да се промени законодателството на ЕС от 2001 г., уреждащо геоблокирането?
Да, в самата Стратегия за единен цифров пазар за Европа се казва, че ограничения, свързани с националността, мястото на пребиваване или географското местоположение, противоречат на основните принципи на ЕС. Ето защо се предвижда законодателно предложение за премахване на необоснованото геоблокиране, когато гражданите и предприятията се опитват да получат достъп до съдържание или купуват стоки и услуги онлайн в рамките на ЕС. Тъй като има случаи, в които геоблокирането, ограничения на доставките и диференциране на цените се смятат обосновани, законодателното предложение на комисията се очаква с голям интерес. През декември 2015 г. изтече срокът на обществената консултация, обявена от ЕК. Предстои обобщението на отговорите.
Бихте ли дали пример с какво и как ще се промени животът на европейците чрез тези промени?
Комисията има намерение трансграничната преносимост — ново право за потребителите в ЕС, да бъде реалност през 2017 г. — същата година, през която ще отпаднат таксите за роуминг в съюза. В момента достъпът на европейски граждани до онлайн услуги, предлагащи филми, спортни предавания, музика, електронни книги и игри, за които те са платили в своята страна, може да бъде прекъснат при пътуване в рамките на ЕС. Ще се гарантира преносимостта на съдържание през границите: хората, които купуват филми, книги и музика, трябва да могат да ги ползват навсякъде в ЕС все едно са си у дома. Това е целта.
Как това ще се отрази на авторите – собствениците на авторско право?
Новата комисия работи върху модерна рамка на ЕС за авторското право. Основната трудност – както при всяка ревизия на режима на авторските права – е в баланса: да се гарантира стимулираща среда за творците и същевременно - широк достъп до съдържание за потребителите. Балансът ще бъде постигнат трудно, макар че, изглежда, ще се предвиди "за всекиго по нещо" – в полза на по-широкия достъп ще се преразгледат отново изключенията от авторското право за изследователски цели, за хора с увреждания, за обществените библиотеки и др., а в полза на справедливото възнаграждение на авторите се поставят за обсъждане ред въпроси, като например правния режим на услугите за агрегиране на новини.
Все пак отстраняването на пречките пред излизането на авторите на европейския пазар, както и създаването на условия за лесен и удобен достъп до легално цифрово съдържание са в интерес на авторите. В допълнение комисията работи и по мерки срещу пиратството: т.нар. европейска рамка на принципа "следвай парите" е насочена към прекъсване на финансовите потоци към предприятия, които печелят пари от пиратска дейност.
Какви са последните развития в тези политики на европейско ниво?
Трябва да се признае, че комисията на Юнкер работи много интензивно и на широк фронт за нормативна уредба на единния цифров пазар.
През декември 2015 г. бяха обявени първите законодателни предложения за премахване на пречките пред трансграничната електронна търговия и различията в договорното право на държавите от ЕС – директива относно някои аспекти на договорите за доставка на цифрово съдържание, директива относно някои аспекти, засягащи договорите за онлайн продажби на стоки и регламент относно трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание. След приемането им се очаква предприятията да продават по-лесно на повече пазари при ясни еднообразни правила, има заявка да се работи и за сближаване на правилата за електронна търговия онлайн и офлайн без оглед на границите в ЕС. Потребителите ще имат по-широк избор от продукти на по-конкурентни цени, по-ефективна защита при пазаруване в други държави от ЕС и точно определени права, когато се окаже, че са придобили неизправно цифрово съдържание.
Премахнати са таксите за роуминг, регламентира се мрежовата неутралност, работи се в областта на киберсигурността в съюза, модернизира се правната основа на защитата на данните, провеждат се консултации по въпросите на облачните технологии и платформите, а заедно с това очакваме през пролетта на 2016 г. законодателното предложение за изменение на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.
Какво е вашето мнение за тези политики? Как ще се отразят на европейския пазар, на интернет пространството и евроинтеграцията?
В ход са наистина много обхватни, при това много сложни промени – първо, защото става дума за високотехнологичен предмет, нова за уреждане материя, и, второ, поради противоположните, често взаимноизключващи се интереси на адресатите. Например интересите на цифровите индустрии от достъп до личните данни са в колизия с интересите на гражданите и това се вижда от разширяващата се практика на Съда на ЕС в тази област, включително обявяваща решения на ЕК за противоречащи на Хартата на основните права на съюза. Що се отнася до авторското право, развитието на технологиите доведе до драстична промяна в начина, по който се създава, споделя и ползва цифрово съдържание. Предлагаше се изключенията от авторското право да бъдат формулирани по неутрален, гъвкав и насочен към бъдещето начин, чрез въвеждането на отворен стандарт, с възможност за адаптиране към нови форми на културно изразяване – но това предложение на докладчика в ЕП Юлия Реда за мое съжаление не намери подкрепа.
Въпреки посочените трудности изпълнението на Стратегията за единен цифров пазар е от ключово значение и заслужава насърчаване. Преодоляването на фрагментацията и възможността за достъп до услуги, стоки и съдържание е в интерес и на европейските граждани, и на производителите на съдържание – с уговорката, че излизането на европейския пазар се придружава със засилване на конкурентния натиск.
И няколко думи за България. Част от мерките ще бъдат въведени с регламенти, така че ще се прилагат пряко във всички държави от ЕС. Друга част от мерките обаче ще бъдат приети в директиви. Това поставя отчетливо въпроса за навременно, коректно и пълно прилагане в национални нормативни актове. Правилото е държавите да се готвят за прилагането на директивите още по време на създаването им, да се надяваме, че и у нас подготовката е в ход.
––
Авторът на интервюто Николай Стоянов е студент втори курс по "Право". Той получи титлата "Студентски главен редактор' на Европа.Дневник, след като спечели първото място през месец декември в поредицата от студентски конкурси за есета "Главният редактор си ти".
Темата за геоблокирането е на дневен ред в Европейския парламент в пленарната сесия в Страсбург, както и в играта Стани евродепутат на Европа.Дневник.
