Смъртта, тероризмът, социализмът и Европа между тях

Бутик "Салам" и собственикът му, който разговаря с журналисти, в белгийския квартал Моленбек.

© Associated Press

Бутик "Салам" и собственикът му, който разговаря с журналисти, в белгийския квартал Моленбек.



Авторът на коментара Тончо Краевски е на второ място в конкурса за студентски есета "Главният редактор си ти" за месец декември 2015. Той е студент по европейско право в университета в Маастрихт. Като един от "студентските главни редактори" през месец януари Тончо участва в определянето и изготвянето на статии по важните според него европейски въпроси.


Не съм почитател на "препоръките" за "правилно" отразяване и коментиране на терористичните актове, защото излъчват повече призив за автоцензура, отколкото за журналистическа етика. Много по-добронамерени и полезни са препоръките към читателите, които някои журналистически съюзи публикуваха, за да ги научат да четат между редовете и да прозират грешките и манипулациите. Въпреки това, все пак ми се струва, че добрите анализатори умеят да си налагат самоконтрол (не автоцензура) и да изчакват да мине поне седмица след такива събития, преди да публикуват заключенията си. За да може както те самите, така и читателите им да погледнат трезво на нещата, вместо да се лутат между крайностите "Европа е непобедима" и "Европа е обречена". Ето три кратки коментара "на студена глава", повече от седмица след атентата. Една възможност, една опасност и едно сериозно предложение.


Европейците и досегът със смъртта




Европейците днес нямат адекватна представа за ужаса на войната. Нямат съответно и истински досег със смъртта. Но това не е било така винаги. Последната голяма война е отпреди 70 години, почти няма вече хора, които да си я спомнят и ние знаем за нея само през призмата на митологемите в образованието и попкултурата. Преди това обаче почти никога не е имало толкова дълъг мир в Европа и никога не е имало мнозинство от хора, които нямат досег със смъртта. Нещо повече, настоящите поколения нямат дори битов досег с нея, защото горе-долу от войната насам, вече не е прието в европейската култура хората да умират в домовете си и в присъствието на близките си – нещо което е било напълно естествено само допреди 70-80 години. Сега смъртта е отстранена от нашия дом, затворена е в болниците и хосписите и е превърната в табу. Ние познаваме един нереален образ на войната и смъртта. Затова и сме по-склонни да изпитваме паника от непознатото, отколкото истински страх от позната опасност. Страхуващият се човек е предпазлив и не гласува хаотично и емоционално за популисти, нито крещи гръмогласно "ето те, мюсюлманитe/евреите/арменците ни заплашват." Европеецът е просто паникьосан. А сега се замислете колко са ранените при атентата от миналата седмица, колко са преките му свидетели и колко много са най-близките им хора, които са го съпреживели. Смъртта вече не е санитарно изолирана в болнична стая. Войната вече не е в учебниците. Сблъсъкът с такива събития, каквито философът Карл Ясперс определя като "гранични ситуации" има положителната страна, че може да накара хората да преосмислят приоритетите си, да погледнат на живота си като на нещо повече от безкрайна консумация и затъване в материалното. Сблъсъкът лице в лице със опасността ще промени нашия светоглед и има потенциала да ни извади от "цивилизационната депресия" в която се намираме. Да ни даде житейски и цивилизационен смисъл. Нещо повече, граничните ситуации могат да преобърнат и феномена на атеизма у масовия човек в Европа, защото в тях човек се замисля сериозно за връзката човек-Бог. Именно духовният вакуум предизвикан от 70-годишен живот "в саксия" направи инфилтрирането на радикални учения у нас толкова лесно – защото те дават кауза и житейски смисъл, който и най-благоустроеният материално живот не може да даде.


Категорията тероризъм и нейните подкатегории


Толкова за положителните изводи. Нека поговорим за нещо негативно.
Европейците в голямата си част продължават да не разбират що за война се води срещу тях в момента. Масовият потребител на социалните мрежи (подбуден от "вещи" анализатори) не прави и призовава да не бъде правена разлика между видовете тероризъм. Тази самодоволна слепота е заравяне на главата в пясъка и е едно от обяснимите, но нездравословни последствия от паниката, за която стана дума по-горе. Чрез пожелателно мислене няма да превърнем ислямските фундаменталисти в нещо подобно на Ирландската републиканска армия или Червените бригади, тоест в нещо познато, което да можем да проумеем. Макар и все още спорно, понятието тероризъм събира в себе си поне три вида – политически, идеологически и религиозен. Политическият цели да отстрани правителствата които не харесва, идеологическият цели да промени обществено-икономическия ред, а религиозният иска напълно друг свят, който няма връзка с реалния. Докато първите два типа имат конкретни цели и не желаят да сринат света до основи, третия отхвърля тотално всички ценности и основи на нашата цивилизация. Той действително може да бъде разделен на християнски и ислямски, но за паралел между двата не може да се говори. Християнският се провежда от два типа хора. Едните са расистки организации като "Арийски нации" например, чиято "религия" е преди всичко расистката им идеология, а християнството е по-скоро престижна притурка и оправдание зад което да се крият. Вторите са психичноболни хора като Андерс Брайвик, който беше диагностициран и който освен всичко друго заяви пред медиите, че "културата му е християнска, но той вярва в Один". Ислямският тероризъм има по-различен и по-сложен генезис. Причините, които го отключват са обект на спор, но без съмнение са факт две неща – че той е преоткриване на ранния ислям и че се води от напълно здрави ментално хора. А това го прави много различен от християнския – ако върнете християнството в ранния му вид, ще получите отшелници, а не войници-самоубийци. Определянето на вида тероризъм срещу който сме изправени е от съществено значение, за да разберем какви оръжия са готови да използват терористите и срещу какви цели; какво преследват и как си представят победата си; как набират последователи. Затворим ли си очите за тези неща в името на някаква неизяснена политическа коректност, това означава да бъдем винаги крачка зад тях и да им дадем тактическото преимущество непрестанно да ни изненадват.


Не искате имиграция и тероризъм? – Откажете се от социалната държава.


Европейците открай време живеят по-добре от другите хора по-света, но това привлича толкова голям брой мигранти към Европа едва в последно време. Причините са две – масовите комуникации, които информираха света, че в Европа се живее добре и социалната държава, която позволява това дори на хора които не работят и не допринасят с нищо за обществото. Мигрантите не са причината за тероризма. Те не идват като терористи, а стават такива в Европа. Защо Европа стана почва за радикализъм? Не, не е заради "толерастите". Доколкото такива хора съществуват, те са още един симптом на проблема, а не причина за него. Миналата седмица в "Панорама" Андрей Райчев се опита да развие тезата, че имигрантите се радикализират, защото се чувстват като потисната "долна класа" от работници. В същото време още в средата на миналия век, един от най-значимите тогава марксистки философи, Херберт Маркузе, признава че "работническата класа е заслепена от благата на капитализма и на нея не може вече да се разчита да води класова борба". Единственият шанс за радикална революция според Маркузе е в обществените маргинали – всякакви малцинства, които са реално изключени от обществото. Социалната държава успя да създаде това ново, четвърто съсловие. От младежи без работа, които стоят по кафенетата в Моленбек, четат салафистки книги, гледат пропагандни клипове на Ислямска държава и се чувстват толкова изключени и озлобени към обществото, че скоро започват да виждат смисъл само в неговото унищожение. Оказва се, че това което най-много харесвахме на Европа в последните десетилетия, сега я заплашва най-сериозно. А алтернатива има – в Щатите пристигат непрекъснато имигранти от 200 години насам, но има и трудов пазар, визов режим и ограничени социални придобивки. До ден днешен американците нямат европейския мащабен проблем с интеграцията на каквито и да е имигранти.


Тези три посоки за размисъл са обединени от един факт – не можем повече да живеем по същия начин, по който сме живели досега. Не само нещо трябва да се промени, но и то ще се промени независимо дали искаме. И въпреки това, ако си припомним три стари и изконно европейски истини – че трябва да помним смъртта, че трябва да познаваме противника си и че социализмът не е довел никого до добър край – нещата не изглеждат никак фатални.
В крайна сметка, както гласи един мъдър уличен надпис в София - не очаквайте твърде много от края на света.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1381 Любопитно

    Интересен анализ, тезата е изложена разбираемо и логично и авторът не се оплита в сложни словосъчетания, които да съсипят идеята на материала и да объркат читателя. Хареса ми. Много повече от анализите на известни автори и анализатори. И, колкото и да не ми се иска да призная, заключенията на автора са верни, Европа никога вече няма да бъде същата, като преди 10-15 години и, вместо да отричаме реалността, трябва да се научим да живеем с нея и да я направим по-поносима.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  2. 2 Профил на инж. Филип
    инж. Филип
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Все пак да не забравяме, че:
    Колелото се върти и напред и назад.

    Гледам доста народ се ориентира към летищата днешно време. Пожелавам им успех!
  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8121 Неутрално

    "трябва да помним смъртта, че трябва да познаваме противника си и че социализмът не е довел никого до добър край"
    Първото и третото са сравнително ясни,но за второто ще трябва много да се потрудим.

  4. 4 Профил на kirsner
    kirsner
    Рейтинг: 840 Неутрално

    "А алтернатива има – в Щатите пристигат непрекъснато имигранти от 200 години насам, но има и трудов пазар, визов режим и ограничени социални придобивки. До ден днешен американците нямат европейския мащабен проблем с интеграцията на каквито и да е имигранти."

    Абсолютно невярно предположение, идващо от човек, който и идея си няма как е наистина положението в Щатите.

    1. Визовия режим не може да спре милиони нелегално преминаващи мексиканци ( и други групи, основно т.н. латиноси).
    В момента в САЩ има около 11-12 млн. подобни нелегални имигранти, пребиваващи основно в гета, където има висока срепен на престъпност и ниска степен на интеграция.

    2. Дори децата на въпросните нелегални имигранти, които са родени в Щатите и са американски граждани, не могат да се интегрират. Над 60% от тях живеят в същите гета, на социални помощи, с голям процент престъпност помежду им.

    3. Не могат да се интегрират и големите мюсулмански общности, които възникнаха в Щатите през последните десетилетия.

    4. Това, което е направило САЩ толкова велики, е европейската имиграция. Хората с германски етнически бекграун продължават да са най-голямата етническа група ( за съжаление няма да е задълго още). Именно европейските имигранти - германци, британци, скандинавци и пр., които са били сред първите вълни прииждащи в Северна Америка, са създали проспериращите държави САЩ и Канада.

    5. От 40-50 години насам етническия състав на имиграцията е друг. До 1965 в САЩ имаше квотен принцип, който определяше основна квота за хората с европейски бекграунд. През 1965 е гласуван т.н. Харт-Селър акт (т.е. закон, носещ името на двамата вносители- сенаторите-демократи Филип Харт и Еманюел Селър), който променя съществуващия квотен принцип и дава предимство на имиграцията от Третия свят. Това именно полага основите на т.н. мултикултурализъм, за чийто основен идеолог се счита по онова сенатора-демократ Тед Кенеди. Подобен закон,. по примера на американския, е приет и в Канада през 1967г. Именно това променя драматично Америка през последните 40-50 години.
    https://en.wikipedia.org/wiki/Immigration_and_Nationality_Act_of_1965

    6. Основната причина за невъзможната интеграция е в т.н. мултикултурализъм, а не социалната държава от самосебе си. Именно тази политика полага началото на масовата имиграция от страни от Третия свят, които са с културни особености, много различни от тези на хората с европейски бекграунд. Друга причина е толериране на явлението "нелегална имиграция". То не само не се криминализира, но се и насърчава- децата на тези имигранти получават автоматично гражданство, самите нелегални имигранти получават често финасови помощи, здравни застраховки и пр.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK