Реферeндумът във Великобритания - необходимата провокация за ЕС

Дарина Христова

© Личен архив

Дарина Христова



Победителят в конкурса за студентски есета "Главният редактор си ти" за месец март 2016 е , Дарина Христова, студентка във втори курс в специалност Право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Темата за месец март беше "Как би изглеждал Европейският съюз без Великобритания?". Поради силното участие със студентски есета, този месец избираме двама "студентски главни редактора". Дарина си поделя първото място с Ралена Герасимова.


В поредицата от студентски конкурс "Главният редактор си ти" избираме всеки месец студент, който да решава кои са важните теми за отразяване от Европа.Дневник. Успешните главни редактори получават сертификат за първото място в конкурса и работата си към Европа.Дневник.


За автора на есето:
В момента съм втори курс право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересите ми в областта на писането се зародиха в Първа английска езикова гимназия, където бях част от Клуба по творческо писане с ръководител Румяна Даскалова. Имам няколко първи места на национални конкурси за есета. Научните ми интереси са в сферата на правото на ЕС и международното публично право – заради тяхната динамика и непрекъснато развитие.

Публикуваме есето на Дарина Христова:




Темата за бъдещето на Европейския съюз без Великобритания постепенно се превърна в основна за цялата Общност. С хода на времето възможните сценарии ставаха все по-пъстроцветни, разпилени, неразбираеми, дори апокалиптични. И макар ЕС да е свикнал със съдбата, че кризисните ситуации неминуемо водят до символичното обявяване на неговата смърт (красноречив пример за това е заглавната страница на сп. Economistот далечния 25 март 1982 г. – "Европейската общност – родена: 1950 г., починала: 1982 г."), днес на дневен ред стои въпросът за фактическото му оцеляване – с подчертано песимистични нотки. Важен щрих в бегло очертания нов образ на ЕС бе взетото в края на февруари решение за провеждане на референдум. След тази кулминация ЕС затаи дъх, очаквайки развръзката на 23 юни 2016 г.


22 МАРТ 2016 Г., БРЮКСЕЛ


Едно събитие обаче изненадващо върна стрелките на еврочасовниците назад – напук на преминаването към лятно часово време. Атентатите дръзко изместиха фокуса и заличиха едночасовата разлика между Брюксел и Лондон. Те като че ли се появиха от нищото и застанаха в центъра – не само на белия лист. Белгийски, френски, немски, британски медии – всички те бяха единодушни: случилото се безспорно е най-силният удар в сърцето на Европа. Бягството от тази клиширана фраза не беше необходимо – защото сега тя бе изгубила някак привлекателния си хиперболизиран облик и звучеше твърде реалистично. Огромните заглавия по новинарските сайтове, водещи тъжната статистика за броя на жертвите, и монотонно нижещите се надписи на телевизионните екрани бяха своеобразна еврокардиограма, от която възможно най-бързо следваха да се направят съдържателни изводи. Всички в един миг станахме белгийци, европейци, тръгнахме на поход срещу страха. Но този епизод май вече го бяхме гледали – само преди няколко месеца гордо заявихме и: "Ние сме французи", а походът на мира явно не бе постигнал своята идеалистична цел. Всяка бъдеща метаморфоза от този тип изглежда плашеща – а "всеки път, когато историята се повтаря, цената се покачва". Един въпрос неизбежно продължава да стои без отговор: какви ще бъдем утре?


Макар двете събитийни линии – тази на атентатите в Брюксел и другата – на представата за ЕС без Великобритания, привидно да изглеждат съвършено успоредни, в действителност откриваме редица пресечни точки. Крайъгълен камък за функционирането на Европейския съюз е принципът, че нападението срещу една държава се разбира като предприето действие спрямо всички държави-членки. Или, с други думи казано, на преден план излиза вечната тема, вълнувала хората още от Античността: конфликтът между индивидуализъм и колективизъм – в съвременния свят: между фрагментарността и запазването на целостта. Може би въпреки старателното и поетапно подреждане на европейския пъзел (чрез няколко вълни на присъединяване) в него се бе вмъкнала една несъвместима част, чието самостоятелно съществуване би било доста по-благоприятно за нея в икономически и политически аспект.


Предсказанията относно развоя на събитията около казуса "Великобритания" безусловно доведоха след себе си серия от догадки за предимствата и недостатъците на евентуалното излизане на страната от Съюза. Спестяване на излишни разходи; намаляване на проблемите, свързани с увеличаващия се поток от имигранти; утвърждаване на Великобритания като силна и независима държава с отлично геополитическо положение; засилване на вътрешната сигурност – така изглеждаше отражението на "новата" Великобритания в медийното огледало. Тази представа, особено след 22 март 2016 г. обаче, звучи все по-далечна и практически неосъществима. Именно в критични моменти Европейският съюз не е загубвал своята устойчива системна структура, не е клонял към разпадане, а напротив – точно тогава идеята за европейско обединение е взимала връх.


Противно на очакванията интеграционните процеси заработват с най-голяма степен на интензивност – защото опасността е всеобща, а заплахата отдавна се намира на европейска територия. Европейският съюз бива създаден с определена цел – да се гарантира мирът в Европа. Вече 66 години формулата, заложена още в Декларацията от 9 май 1950 г., се оказва успешна. Преизчисляването ѝ в посока разединение би било пагубно както за ЕС, така и за Великобритания.


Полагането на събитията в исторически контекст ни позволява да обърнем внимание и на една друга особеност, съпътстваща битието на Великобритания след края на Втората световна война. На 18 април 1951 г. се създава Европейската общност за въглища и стомана. Договорът е подписан от шест държави (доскоро отчетливо противопоставените Германия и Франция; Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург). Прави впечатление, че сред държавите не виждаме Великобритания, която остава настрана. Едва след падането от власт на Шарл де Гол започва приобщаването на страната към Общността, а влизането ѝ става факт през 1973 г. – цели 22 години след полагането на основите на ЕОВС. Поради тази причина в теорията се говори за т. нар. отлагателна интеграция – политика на изчакване, на преценяване на конкретните условия. Това означава, че в известен смисъл Великобритания винаги се е ползвала със "специален статут", въпреки официалното му придобиване чак през 2016 г. Подобна бе и ситуацията, довела до промяна на мнозинството за взимане на някои важни решения в ЕС – от абсолютно към класифицирано – за да бъде премахната възможността отделна държава да наложи вето с цел придобиване на допълнителни привилегии.


Въпросът за облика на Европейския съюз без Великобритания остава в сферата на мистичното, като непостижима химера – поне за в близко бъдеще. Като безспорно необходима провокация, която да съсредоточи ЕС за пореден път към изначалните му идеи – за мир, равенство и интеграция.


*Заглавието е на редакцията

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lyubos
    lyubos
    Рейтинг: 390 Весело

    Практичният ум на британците не вижда страната им извън Унията на Брюксел. Виж, ако има кой да плати цената на подобна авантюра то България е мераклия от-раз напоследък ...

  2. 2 Профил на Бачкатор
    Бачкатор
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Пълни глупости. Шанса Великобритания да излезе от ЕС е съвсем реален в момента, особено ако Камерън ни успее да мотивира младите да гласуват. И тогава ще стане весело... България няма нужда да излиза, ЕС като се разпадне само тя ще остане да дои фондовете.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  3. 3 Профил на marobo
    marobo
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Лирата и без друго отива към срив.. какъв повод ще намерят или довод ще изтъкнат в последствие няма значение.
    Островът потъва.

    Демокрацията е за тълпата. По-нагоре имат значение само парите.
  4. 4 Профил на platiini1984
    platiini1984
    Рейтинг: 0 Неутрално

    До коментар [#2] от "Бачкатор": Британците дори да гласуват за излизане на референдума , то този резултат е консултативен (няма правен ефект) . Парламента на УК трябва да гласува за да тръгне самата процедура за излизане . Самата процедура законово трае две години , но по желание на двете страни може да бъде продължена дори до десет години (няма срокове) . Отделно при новото договаряне на правилата между Ук и ЕС , много трудно може да бъде избегнато свободното движение на хора , тъи като това е неразривно свързано с свободното движение на стоки , услуги и капитали . Обърнете внимание на това което казаха Обама , Камерън и министъра на имиграцията на УК Тереза Меи

  5. 5 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3268 Неутрално

    Стига са изнудвали ЕС!
    Ако ще излизат - да излизат, ако ще остават, да си сядат на Д-то. Заприличали са на млада булка, дето все ще отива при майка си.

    Еретик
  6. 6 Профил на Armagedon
    Armagedon
    Рейтинг: 353 Неутрално

    Когато Камерън казва че Турция и след 30 години няма да бъде приета в ЕС , това означава че Британия (а и не само тя ами и цялата Британска общност) ще е в ЕС ,по него време.

  7. 7 Профил на kumovasrama
    kumovasrama
    Рейтинг: 0 Неутрално

    До коментар [#6] от "Armagedon":

    Е, няма да е. Забравил си, че щом Бг влезе някъде, то се разпада. Сега е ред на НАТО.

  8. 8 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Мечти Англия да остане в ЕС, които едва ли биха могли да се сбъднат.

  9. 9 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Великобритания няма да излезе от ЕС. На всички е станало ясно, че натежаването на евроскептичния резултат в референдума се е случил точно през нощта, след кибератаките. Просто другарите - русофили колко и да подканват за изпълнението на резултатите от Брекзит, това няма да се случи.

  10. 10 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 684 Неутрално

    [quote#8:"glog"]Мечти Англия да остане в ЕС, които едва ли биха могли да се сбъднат. [/quote]
    И русофилските мокри сънища за излизане на Ю.К. от ЕС и НАТО няма как да се сбъднат

  11. 11 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1371 Неутрално

    Есе на тема "Общи прикзки и Алабала".
    Никакви познания, никакви умения.
    Копирано от тук и там, забъркано в миш-маш и подписано.
    Това е продукта на българското образование - едно нищо.

    nemo malus felix, minime corruptor.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK