Руслан Стефанов: Иновативните предприятия у нас са два пъти по-малко от средното за ЕС ниво

Руслан Стефанов, координатор на група Иновации.bg<br />

© Георги Кожухаров

Руслан Стефанов, координатор на група Иновации.bg




2009 година е Европейската година на творчеството и иновациите. В тази връзка потърсихме експертното мнение на Руслан Стефанов - координатор на група Иновации.bg към фондация "Приложни изследвания и комуникации". От няколко години насам групата издава годишен доклад за иновационната активност на българските предприятия и европейската политика в сферата. Според създателите му докладът има важна цел в България и се стреми да повлияе на политиката на фирмите и на държавата по отношение на иновациите.


В доклада от 2008 г. обобщавате, че през следващите 2-3 години българското правителство трябва да реши дали ще включи страната в глобалната иновационна икономика, или ще предпочете бавния път "на буксир". Какво се промени за една година според резултатите от доклада за 2009 г.?




- Тази формулировка остава, като поне за момента изглежда, че сме избрали опцията "на буксир". Ако искаме да имаме по-бързо технологично развитие, тогава трябва да имаме съответната политика и административни и пазарни структури, тоест това, за което ние настояваме в доклада - да има ясна идея за това какво се прави в областта на науката, иновациите, технологичното развитие и информационните технологии. Това е един клъстър от теми, които не фигурураха в действията на предходното правителство или бяха разпръснати в множество различни министерства. До този момент не ги виждаме да фигурират и при новото, макар че в момента има несъмнен краткосрочен приоритет - икономическата криза. Така или иначе ние се нуждаем от дългосрочен проект на правителствена политика за развитие на науката, технологиите и инoвациите, с ясна идея накъде се стремим и какво искаме да постигнем.


Конкурентна ли е иновационната активност на предприятията в България? Как те най-често я финансират?


- Да, съществува иновационна активност. Последното изследване показва, че към 2009 г. над 23% от българските предприятия са иновативни. Това е около два пъти по-малко от средното европейско равнище, но пък е съществен ръст спрямо 2004 г., когато делът им беше 12%. Тук трябва да имаме предвид обаче някои особености на българските предприятия – на първо място капиталът на средното българско предприятие е 4 до 5 пъти по-малък от средните европейски нива. Имайки предвид, че иновационната дейност като цяло е капиталоинтензивна - не само по отношение на физически капитал, но и на човешки, българските предприятия са в едно сравнително неравностойно положение. Все пак има ясна тенденция на напредък на иновативните предприятия в икономиката - при първото изследване 2004 г. бяха 12%, нараснаха на 16 през 2006, а сега са вече над 23%.
По отношение на финансирането именно поради факта, че повечето предприятия в България са малки и микро в голямата си част, те финансират иновативните си проекти сами, т.е. не търсят, а и нямат достъп до външен капитал. Много хора са скептични, че въобще това може да се нарече иновация.


Как се усвояват парите от фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд?


- Трудно. За фирмите е важно да има предсказуемост за това, например кога идва транша по съответния заем. Доколкото разбирам, това е една от основните пречки при проектите от тези два фонда - няма яснота кога и дали ще бъдат изплатени средствата по съответния проект. Разбира се, често и самите фирми очакват една сравнително лека процедура и са неподготвени. А при условие че отиваш да искаш пари от данъкоплатеца, все пак е нормално да има по-сложна процедура, от тази при банковия заем, да речем. Oсвен това има голяма доза необразованост на самата администрация за управление на такива проекти. Затова една от мерките, които ние предлагаме още от самото начало да се включи приоритетно и да се финансира от европейските фондове, е създаването на местни агенции за технологично и иновационно развитие, които да имат възможността заедно със съответните банки да определят как да бъде разпределен финансовия ресурс. Идеята да се централизира управлението на европейските средства е лоша. Добре е да има централизиран контрол, но децентрализирано управление на средствата, за да могат да достигнат до максимално много потребители.


Трябва ли да се създаде министерство на иновациите в България и какви стъпки се правят в тази насока?


- Нашата позиция винаги е била, че трябва да се създаде едно интегрирано министерство или агенция, което да се грижи за науката, технологичното развитие и иновациите. Това е абсолютно задължително и е практика във всички модерни администрации. За да се превърнат иновациите в приоритет, това министерство трябва да има пряка връзка с министър-председателя. По време на криза наистина повечето компании, а и страните като цяло са принудени да ограничават разходите за иновации, но онези, които имат ресурс и стратегическо мислене, предприемат обратната стратегия – с мисъл за дългосрочната конкурентоспособност.
България беше една от страните, която имаше свободни ресурси, но предпочете да ги инвестира в до болка познати прозаични дейности. Резултатът – след кризата отново нискотехнологични дейности ще са водещи в българската икономика, а тя няма да е по-конкурентна или устойчива.


Има ли в България достатъчно човешки капитал за иновации?


- Естествено в България както физическият, така и човешкият капитал беше сериозно амортизиран в последните 20 години. Ние много рядко си задаваме въпроса какво се случи с човешкия капитал, но реално той изживя същите процеси, които и физическият - изтече зад граница, обезцени се, амортизира се. Голяма част от качествата и знанията на българските специалисти от началото на 90-те години остаряха без нужното допълнително обучение и координация в условията на невероятно бързо развитие на технологиите в световен мащаб. Аако погледнем сумите, които са отделяни за образование в България, ще видим, че те се свиха значително, особено предходното десетилетие. За да обърнеш една такава тенденция, се изискват поне 10-15 години, защото трябва да се мине през страшно инертни системи, каквито са образованието и науката. Ако сега започнем да го правим, резултатът ще се появи в икономиката след 10-15 години. Но реформата в образованието не може да бъде самоцелна, тя трябва да е подчинена на визията за дългосрочно развитие на страната.


България е единствената страна от ЕС, която не е определила своята национална цел за научноизследователска интензивност по Лисабонската стратегия. Кой е отговорен за това?


- Лисабонската стратегия като цяло не само за страната не постигна целите си. Причината, разбира се, не е само в амбициозността на целите, но и в това че има несъответствия в инструментите за прилагане на стратегията. На практика за разлика от други политики на съюза, където има задължаващи разпоредби, при Лисабонската стратегия нямаше такова изискване. От тази гледна точка е ясно, че големите страни не са заинтересувани да участват активно, защото те си имат собствена политика в областта. А за малките това е една реална възможност, но повечето от инструментите на отговарят на техните нужди. Допускането на Европейската комисия, че една такава сложна материя като иновации, наука и технологично развитие може да се вкара под една обща политика – еднаква за всички страни членки, е доста наивно. Въпреки това Лисабонската стратегия постигна някои резултати - например мобилността на учените съществено се подобри, което е добра основа, но не е в полза на малки, бедни държави като България. Някои по-малки страни възприеха инструменти, които иначе най-вероятно естествено никога нямаше да възникнат – като технопаркове, мрежа от бизнес ангели, европейска мрежа за обмен на технологии и т.н.


Всъщност България, както в много други област има определяни не една, а няколко лисабонски цели, които обаче не станаха официални и не бяха постигнати на практика. На практика за последните няколко години средствата отделяни за научноизследователска и развойна дейност остават на едно устойчиво ниско равнище от около 0.5% от БВП. Разбира се, може да се спори много дали частният сектор наистина отделя толкова малко средства за иновации. Много често това е въпрос на статистическо отчитане – често сме откривали, че българската статистика не отразява коректно това, което частните фирми правят, самите те не са заинтересувани да го разкрият коректно, тъй като не съществуват никакви стимули по отношение на иновационната дейност, които да накарат фирмата да декларира научноизследователска дейност. Аз мисля, че като процент от БВП все пак разходите, които България прави за научноизследователска дейност, реално са по-високи от 0.5%, вероятно двойно повече. Всичко това говори за едно, че в България политиката по отношение на Лисабоснката стратегия е с изключително нисък приоритет. Например през цялата 2008 г. нямаше нито една среща на Националния съвет по иновации.


Достатъчни ли са според вас инициативите на местно ниво в рамките на европейската година на творчеството и иновациите?


- За една такава успешна политика е необходимо лидерство. В България все още няма политик или партия, която да вижда иновациите като свой политически приоритет. Тази политика е оставена да се развива от средния ешелон на българската администрация и не можем да очакваме особени резултати, докато това не се промени. Най-вече за момента тя се развива от частния сектор, включително от организации като фондация "Приложни изследвания и комуникации". Например фондацията планира на 24-26 септември да проведе в Габрово – Дни на креативността и иновациите, а също така на 19 януари 2010 г. - следващия Национален иновационен форум.


Ако догодина се приеме нова стратегия на европейско ниво – къде трябва да се насочи България според вас?


- Като цяло смятам, че има най-много възможности там, където ЕС смята, че ще има дългосрочно предимство - именно зелена енергия. Но не само производството й, а и неговото научно и технологично обезпечаване. Трябва да се научим да играем европейската игра - да използваме силата на ЕС, за да развиваме национални приоритети. В момента сме на етап – българската администрация копира безконтролно и безкритично всичко, което Брюксел избълва, което води до ситуацията – всичко е приоритет. В тази насока трябват по-реалистични национални цели. Например да използваме Съревнованието с Гърция и Румъния. Добре би било България да си постави за цел, да речем, след 20 години да има БВП на глава от населението поне колкото това на Гърция. Ако сме амбициозни, бихме могли да съкратим срока, но не да не го правим нереалистичен.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на не са в час
    *****
    Неутрално

    Като нарязаха предприятията за скраб за какви иновации да говорим?

  2. 2 Профил на Agitator
    *****
    Неутрално

    До номер 1: Ти също не си в час! Предприятията не правят иновации, а хората ги разработват, т.е. не останаха в България такива. Заминаха някъде другаде. Така наречените развойни звена изчезнаха





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK