Откъс от "Автобиография. За какво служи този бутон?" на Брус Дикинсън

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Автобиография. За какво служи този бутон?", с автор Брус Дикинсън, предоставен от Издателство "Сиела"


"Автобиография. За какво служи този бутон?" от Брус Дикинсън - Рок и метъл легендата проговаря!
Смели, честни, интелигентни и много забавни, мемоарите на Брус Дикинсън разкриват истинското му лице пред феновете.


Налейте си една бира, "заключете дъщерите си", затегнете коланите и се пригответе за автобиографията събитие на 2017 година, защото рок и метъл легендата Брус Дикинсън ви кани зад кулисите на IRON MAIDEN!
В своята книга вокалистът на "Желязната девица" ви кани да яхнете буря, която и най-смелите ви фантазии не могат да си представят.




От трудното си детство и сблъсъците с британската образователна система и насилието в нея през страстта си към фехтовката, авиацията, бирата, писането и киното до събирането на една от най-великите банди на всички времена – Брус Дикинсън създава текст, който е много по-различен от всяка автобиография, която сте чели досега.


В "Автобиография. За какво служи този бутон?" няма да откриете информация за деца, бракове, разводи, предприемачески проекти; няма да прочетете любимите вицове на автора, нито ще откриете пазарски списък от събития в определена последова¬телност. За сметка на това в нея ще се озовете на едно приключение, в което музика и летене вървят ръка за ръка.


Ако смеете да заложите на "The Number of the Beast", да изкрещите 666 в лицето на смъртта, да се сблъскате с огромните егота в света на рока и метъла, да преживеете отново раздялата на Iron Maiden, да се завърнете при тях, а междувременно да не ви е страх да рискувате живота си в авиационни инциденти – то тогава тази книга е за вас.


"Автобиография. За какво служи този бутон?" гребе с "големия черпак" от живота на творец, родил се в бурните вълни на едно неспокойно минало, но разхождащ се по струните на едно също толкова интензивното и богато настояще.
Впуснете се в търсене на рок и тайните на вселената, а именно – "За какво служи този бутон?"


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Автобиография. За какво служи този бутон?" от Брус Дикинсън


ИМА ЖИВОТ НА МАРС
Никога не съм пушил цигари, освен някой случаен джойнт между 19-ата и 21-вата си година, за което ще споделя повече малко по-късно. Споменавам това, защото, в интерес на исти¬ната, пушех по кутия на ден само като стоях около родителите си. Господи, как пафкаха само. Когато бях на 16 години, се опи¬таха да ме включат в тяхното мръсно тютюнево общество, но изключителният ми бунтарски дух попречи да стана поредния тип с жълти пръсти.


У дома често се пиеше, и то безразсъдно. Баща ми беше твърдо против слагането на колани, защото можели да те уду¬шат, и отдавна загубих бройката на случаите, в които шофираше мъртвопиян.
Нищо от детството не е изгубено, освен родителите поня¬кога.


Наистина не препоръчвам да се пие какъвто и да било ал¬кохол преди шофиране, дори едно питие не е добре. Разбира се, мога да бъда обвинен в лицемерие, тъй като младостта и увере-ността често ме караха да нарушавам това свое правило, но за щастие, се опомних навреме, за да не се претрепя, или което е още по-важно, преди да убия някой невинен.


Само че доста избързваме с нашата машина на времето. Бу¬тонът на касетофона, който трябва да натисна, дори не съществуваше по времето когато ме записаха в новото ми училище, в един не особено приятен квартал на име Манър Топ в Шефилд.


Според мен училището го биваше. Там се научих да пре¬цеждам картофено пюре, риба и грах (все пак беше петък) през стиснатите си устни и да се състезавам със съучениците си, до¬като тази консистенция не паднеше от устата ми.


Мисля, че Гари Ларсън също е посещавал това училище, защото страховитите очила с рогови рамки на женския персо¬нал им придаваха онзи вид на пазачи от концентрационен ла¬гер, така популярен в секс филмите от седемдесетте. Имаше и такива, които приличаха на Ханибал Лектър и чието задължение беше да ни бият. Лигавенето с картофено пюре и грах беше тежко нарушение и биваше наказвано с бой с пръчка по дланите. Ако трябва да съм честен, не помня да е боляло чак толкова много. Но беше повече от ясно, че това не е нормално и изобщо не бива да се прилага на практика. Имах чувството, че нося кариран затворнически костюм и се намирам на Дявол¬ския остров.


Не останах дълго в това училище, тъй като се преместих¬ме. Местенето щеше да се превърне в неразделна част от жи¬вота ми, но такъв беше семейният бизнес – постоянно сменях¬ме къщите с цел забогатяване. Новата ми стая представлява¬ше мазе, което делях със сестра си Елена – вече съзнателно същество, способно да говори.
Имахме прозорец с големината на айпад, който се отваря¬ше към канавка, пълна с жълти листа.


Имахме хладилник, от който удряше ток. Докосвах го с мокър парцал и чаках да видя колко електричество мога да поема, преди зъбите ми да започ¬нат да тракат. Нагоре по каменните стълби беше останалата част от човечеството. И, о... какво човечество? Живеех в хотел. В къща за гости. Родителите ми я управляваха. Баща ми я беше купил. В предния є двор продаваше коли втора употреба.


Скоро купихме и съседната къща. Така империята отвърна на удара и построихме свръзка, която съедини двата имота. Татко постоянно гледаше плановете, които беше проектирал и начертал сам. А аз намерих едно парче от тапет и се опитах да проектирам космически кораб с животоподдържаща система, с който да отлетя за Марс.
Появиха се строители, които явно бяха наети от баща ми.


Що се отнася до мен, сдобих се с полезна, макар и не особено добре платена длъжност. Работата ми не се състоеше в строежа на сгради, а в събарянето им, което беше адски яко. Специали¬зирах се в разрушаването на тоалетни. Когато по-късно отидох да уча в колеж, така и не можах да приема на сериозно призива "Разруши системата". Бях много по-наясно с рушенето от по¬вечето хора и се гордеех с това.


Хотелът, чието име беше "Линдрик", имаше бар, изграден по проект на баща ми. Доколкото си спомням, никога не зат-варяше през уикендите, особено ако татко беше на смяна. В понеделниците се осведомявах за случилото се от разказите на Лили.


– О-о-о, господин Този и господин Онзи нападнаха госпо¬дин Ригби... а после този, другият, танцува върху масата и пад¬на от нея. О-о-о, счупи я наполовина, да знаеш. Беше от хубаво тиково дърво. Мисля, че си удари главата...
Търговските пътници, които търсеха бърз секс, бяха наши редовни клиенти, но някои от тях бяха наистина много странни. Някакъв гаден тип отседна за две седмици. Даде ми визитка и ми каза:
– Здрасти, занимавам се с карма йога.


Излизаше в 19:00 часа и обикаляше улиците до зори. И не, нямаше куче, което да разхожда.
Някои хора идваха и никога не си тръгваха. Неколцина се споминаха в леглата си. Ако някой някъде си отидеше от ужас¬на смърт, всички го научаваха от баба Лили:
– Тя изгоря в колата си...


Една вечер двама джентълмени се изненадаха един друг в тъмното, защото всеки от тях смятал, че ухажва гостенка на хо¬тела. На сутринта се вдигна страшна олелия. Имах чувството, че живея в една безкрайна комедия.
Хотелът постоянно се разрастваше и повечето членове на семейството ни се преместиха в Шефилд. Баба и дядо от страната на баща ми – Етел и Морис – продадоха крайбрежния си пансион и дойдоха да живеят до нас.


Дядо Дикинсън беше абсолютен двойник на актьора Уилфрид Хайд-Уайт само че с норфолкски акцент. Със свита цигара зад едното ухо, молив зад другото и спортно списание в ръка, той се занимаваше с онова, което днес се нарича "преустройване" на сгради. На практика това означаваше да ги събори и да използва материалите, за да ги издигне някъде другаде.


Със своите метър и осемдесет баба Дикинсън беше внуши¬телна жена с гъста, чуплива, черна коса и поглед, който можеше да накара дърво да се предаде и да падне само. Беше работила като слугиня и живяла в железопътен вагон с още 18 момичета. Била доста бързонога и имала данни за атлетка, но не можела да си позволи да си купи обувки – няма как да бягаш 200 метра без шпайкове. До последния си дъх не забрави това унижение.


Докато Етел печеше сладкиши, Морис се появяваше от то¬алетната с наполовина изпушена цигара и купчина списания.
– Ето, синко, и ги харчи разумно – казваше ми той и ми да¬ваше половин крона8 с мазолестата си ръка, загрубяла от теж¬ката работа с тухли и мистрии.


На семейните срещи в бара на хотела ни, при които основ¬но занимание беше поркането, чичо Род не пропускаше да ме засипе с добри съвети, като един от тях беше да не си правя татуировка. Чичо Род (той наистина ми беше чичо – брат на баща ми) беше харизматична личност и приличаше на онези гангстери, които винаги бяха заобиколени от леки жени. Бях на 10, когато сядах на коляното му, а той ми обясняваше британ¬ската система за филмова категоризация:
– Значи имаме Х филми, към които спадат секс филмите, хорър филмите...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (52)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vlado1978
    vlado1978
    Рейтинг: 565 Неутрално

    Ще се чете тази книга, няма начин.
    За мен - един от най-великите на метъл-сцената. Няма слаб албум с Мейдън, Няма и слаб със соловия му проект.
    За феновете - https://www.youtube.com/watch?v=vXClBjNxiOA

  2. 2 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1944 Весело

    "така и не можах да приема на сериозно призива "Разруши системата" - е, поне написаното е леко, занимателно и отплесва от "системата"! С музика обаче е по-добре.

    Коментиране на анализираното, вече...
  3. 3 Профил на toolarmy
    toolarmy
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Автобиографията е написана с типичен английски хумор. Щеше ми се да беше дал повече информация за правене на албумите, концертите и всичко съпътстващо тези две теми. Доста място е отделил за неговата страст - самолетите, можеше да е по-малко.
    Брус е голям пич.

  4. 4 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1584 Неутрално

    Една от любимите ми групи. Книгата си я поръчха онзи ден, че имаше голяма промоция и чакам да ми я досатвят тази седмица.

    The best way to predict the future is to invent it.
  5. 5 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 3793 Любопитно

    За пръв път чух Мейдън през 1982 и....пет минути стоях е отворена уста.....!Великани в рок музиката.Онзи ден си пуснах албумите от 882,83,84...и се подмладих!!

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !
  6. 6 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 2398 Неутрално

    Ае да идва юли, че не се издържа...

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  7. 7 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    Ще се чете тази книга, няма начин. За мен - един от най-великите на метъл-сцената. Няма слаб албум с Мейдън, Няма и слаб със соловия му проект. За феновете - https://www.youtube.com/watch?v=vXClBjNxiOA
    —цитат от коментар 1 на vlado1978


    Абе имат и те бая слаби неща, но като цяло подкрепям, че са едни от класиците в жанра.

  8. 8 Профил на vlado1978
    vlado1978
    Рейтинг: 565 Неутрално

    До коментар [#7] от "von_seeckt":

    Мейдън имат. С Брус нямат. За мен де.

  9. 9 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    До коментар [#7] от "von_seeckt":Мейдън имат. С Брус нямат. За мен де.
    —цитат от коментар 8 на vlado1978


    Взеха много да се повтарят, станаха монотонни, което е и нормално след толкова години. Аз лично, The Book of Souls едвам го изслушах докрая и честно казано не го запомних с нищо.

  10. 10 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    исглежда синпатяга, а допреди неколко минутки не го бехме чували...а бе сириозно ли е толкова добър музикант? дали сам си е писа книгата или както обикновено...?

  11. 11 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    Хехе, този Пратчетско-Вудхауски стил е неизкореним у британците:)

  12. 12 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    [quote#9:"von_seeckt"][/quote]

    И аз така, ама то не може. Повечето рокери и металюги това им е тракторията--откриват нови светове между 20 и 30, и после шлайфат постигнатото. Ако са стабилки, де. Понякога изкарват криза на средната възраст в стил 'не, ние още сме млади!' и почват странни експерименти, които като завършват феновете въздъхват с облегчение.
    И Мейдън, и Металика, и Слейър са така, и дори и много писатели--Стивън Кинг примерно--идва време след което вече нямаш капацитет да си пръвооткривател, а просто си оставаш всепризнат майстор--и това е ОК.
    Много творци отказват да се примирят с това и още примерно на 27-8 при първия намек за творческо изхабяване си организират свръхдози или директни самоубийста, ама това е щото не искат да платят цената на порастването и улягането.

  13. 13 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1126 Любопитно


    До коментар [#1] от "vlado1978":
    " един от най-великите на метъл-сцената. Няма слаб албум с Мейдън, Няма и слаб със соловия му проект. "Напълно си прав,стига да не си объркал вокалите.
    https://youtu.be/afBRj58PYSI
    https://youtu.be/QtbRlj7EgrI
    https://youtu.be/1H93Tq-LIf8
    https://youtu.be/_MB3Ib4RamM
    https://youtu.be/6toX0nA6I0g

  14. 14 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    За пръв път чух Мейдън през 1982 и....пет минути стоях е отворена уста.....!Великани в рок музиката.Онзи ден си пуснах албумите от 882,83,84...и се подмладих!!
    —цитат от коментар 5 на Messerschmitt


    Аз буквално оня ден--Самуеър ин Тайма и Севънс Съна.

  15. 15 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2689 Неутрално

    До коментар [#3] от "toolarmy":

    Творецът не знае и не трябва да знае как твори!

  16. 16 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    [quote#14:"patilanskomeze"][/quote]

    Ами то това са всъщност най добрите им албуми. Първият по нахъсан, вторият по замечтан.

  17. 17 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    До коментар [#12] от "patilanskomeze":

    патиланец, по мои наблюдения бг ората които между 15-25 г възрас пруглушават ошите на ората с тва колко велико нешто е металургията след това се превръщат в савършени еснафи. претполагам че и другаде го има тоя финомен, но туна е почти повсиместен , а еснафлъка им е тотално съвършенен. което пък иде да покаже че родения за чалгар металист не става и няма да стане та ако ще и тоя пичага тука да му свири сека вечер пот блока. та айрон мейдон и прочие са само за фасон май.... тия пък , дето и по -късно уж са верни на тая музика и светоглед всъщност са им верни почасово...сиреч докат е кунцерта или слушат некое парче, а инък са си наи обикновени чалгари и дори не обикновени ами твърде пирфектни.

  18. 18 Профил на vlado1978
    vlado1978
    Рейтинг: 565 Неутрално

    До коментар [#12] от "patilanskomeze":

    И Mейдън и Металика има разни странни забежки - Load, Reload, The X-Factor, Virtual XI и т.н. Но при Slayer Са много трудно забележими. Имат един Diabolus in musica, който обаче е страхотен албум, въпреки че е за сметка на скоростта. (Този с кавърите не го броя) За мен поне, един от най-добрите, наред с Reign in blood, South of Heaven и Seasons in the Abyss. Факт, че Slayer са ми любимци и може би съм пристрастен, но при тях отсъства така характерния налуден експеримент в даден етап от кариерата. При In Flames примерно даже не е само експеримент, ами пълно зачервкане на постигнатото до момента. Бяха много добра група ...

  19. 19 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    До коментар [#15] от "deaf":

    е айде сега глупусти ше си гувориме.... знае и още как. чесно казано ништо не отбираме от тая музика но от туй дето сме пупрочели излиза че поне тия музикабни творци творят с трут. определен начин на живт плюс трут дават тая музика. то затва тука в бг нештата не върват щото не можи да помиарстваш кат чалгар и да та мързи кат сватбар в деня слет сватбата пък музика да праиш. то затуй наште музиканти исмислиха копи пейста много преди да си купат конпютри. за жалосгт де, щото винаги сме имали талантливи момчета а и дивойки. а и сега с това джетдърясване тая музика май вече се отича в канавката.

  20. 20 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1550 Неутрално

    Металурзите (имам предвид феновете) са изключително прости спрели хора и задължително много нещастни, с неоправдана от външни фактори постоянна агресия. Слагам ги по-ниско и от класическите чалгари, защото те поне умеят да се веселят и са по-отворени към света!

  21. 21 Профил на vlado1978
    vlado1978
    Рейтинг: 565 Весело

    До коментар [#20] от "Митев":

    Ама ме охарактеризира ... Живи и здрави да сме :)

  22. 22 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    До коментар [#12] от "patilanskomeze":И Mейдън и Металика има разни странни забежки - Load, Reload, The X-Factor, Virtual XI и т.н. Но при Slayer Са много трудно забележими. Имат един Diabolus in musica, който обаче е страхотен албум, въпреки че е за сметка на скоростта. (Този с кавърите не го броя) За мен поне, един от най-добрите, наред с Reign in blood, South of Heaven и Seasons in the Abyss. Факт, че Slayer са ми любимци и може би съм пристрастен, но при тях отсъства така характерния налуден експеримент в даден етап от кариерата. При In Flames примерно даже не е само експеримент, ами пълно зачервкане на постигнатото до момента. Бяха много добра група ...
    —цитат от коментар 18 на vlado1978


    Ееее...падна ми в очите, Show No Mercy е най доброто, което Slayer са създали.

  23. 23 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2689 Весело

    До коментар [#20] от "Митев":

    Митев бе,а бе момче просто,музиката е като жената - има ЕДНОВРЕМЕННО две,че и повече лица! Това е така,защото когато слушаме музика,ние изпитваме едновременно афект,вътре в самият афект. На всеки му се е случвало слушайки някоя песен веднъж да усеща едни чувства,а друг път - други.
    А въобще да ти мине през ума да сравняваш чалгата с хеви-металът е доказателство,че си абсолютен музикален инвалид!

  24. 24 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    Металурзите (имам предвид феновете) са изключително прости спрели хора и задължително много нещастни, с неоправдана от външни фактори постоянна агресия. Слагам ги по-ниско и от класическите чалгари, защото те поне умеят да се веселят и са по-отворени към света!
    —цитат от коментар 20 на Митев


    Митев, що не са таковаш у...

  25. 25 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2689 Весело

    До коментар [#19] от "betona":

    Е и,аз лично когато рисувам не мога изобщо да (си) обясня как става това! Да се наблюдава ОТСТРАНИ е нещо невъзможно за твореца. И пагубно. Такова самонаблюдение би убило таланта му. Не че ти ще го разбереш...

  26. 26 Профил на vlado1978
    vlado1978
    Рейтинг: 565 Неутрално

    До коментар [#22] от "von_seeckt":

    Show no mercy е страхотен албум, но поне за мен малко му липсва да се нареди до останалите, които посочих. Твърде много заемки от блек метъла има него, може би и заради това е едно стъпало по-надолу. За дебютен албум е супер, но при мен оценката е като фен, който е изслушал всичко тяхно и съответно сравнявам с останалите им албуми. И не блек метъла е проблема. Слушам рок музика от Meat Loaf и Bon Jovi до Bendiction и Behemoth (С превес на траша и дет метъла). Суровия талант в Show no mercy никой не го оспорва, но в последствие Slayer надградиха.

  27. 27 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    До коментар [#22] от "von_seeckt":Show no mercy е страхотен албум, но поне за мен малко му липсва да се нареди до останалите, които посочих. Твърде много заемки от блек метъла има него, може би и заради това е едно стъпало по-надолу. За дебютен албум е супер, но при мен оценката е като фен, който е изслушал всичко тяхно и съответно сравнявам с останалите им албуми. И не блек метъла е проблема. Слушам рок музика от Meat Loaf и Bon Jovi до Bendiction и Behemoth (С превес на траша и дет метъла). Суровия талант в Show no mercy никой не го оспорва, но в последствие Slayer надградиха.
    —цитат от коментар 26 на vlado1978


    Еее..пак малко се умеши. Какъв блек метъл 1983????

  28. 28 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    До коментар [#20] от "Митев":

    приятелю митев, не обръщай внимание на коментарите до тебе под тая статия - с влюбени ора сириозен разговор не става :). ама как потскачат кат ожилени :). разбирваме ги естесвено.

  29. 29 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    До коментар [#25] от "deaf":

    а, нема нушда да го размирваме, тва от опит го знаиме. и аз като пиа вотка се наслаждам на пруцеса а не се заглеждам отстрани по мене си. ако се загледаме настрана то ше е по некоя мадама (но само ако е богата и носи на пиене).

  30. 30 Профил на DL
    DL
    Рейтинг: 213 Неутрално
  31. 31 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    До коментар [#12] от "patilanskomeze":патиланец, по мои наблюдения бг ората които между 15-25 г възрас пруглушават ошите на ората с тва колко велико нешто е металургията след това се превръщат в савършени еснафи. претполагам че и другаде го има тоя финомен, но туна е почти повсиместен , а еснафлъка им е тотално съвършенен. което пък иде да покаже че родения за чалгар металист не става и няма да стане та ако ще и тоя пичага тука да му свири сека вечер пот блока. та айрон мейдон и прочие са само за фасон май.... тия пък , дето и по -късно уж са верни на тая музика и светоглед всъщност са им верни почасово...сиреч докат е кунцерта или слушат некое парче, а инък са си наи обикновени чалгари и дори не обикновени ами твърде пирфектни.
    —цитат от коментар 17 на betona


    Е, относно феновете, 90% от металистите спират да са такива след като завършат гимназията, това за тях е било просто роля позволяваща им да бъдат "различни" в класната стая, и да послушат шумни неща.
    Впоследствие като станат възрастни, наистина максимум да отидат на коцерт и там да покуфеят. Което кво--супер. Така трябва.

    А от тези които остават фенове "завинаги" т.е. и като възрастни изпитват сериозни чувства от качествен метъл и рок, са или
    а) хора които са останали на психическото ниво на 15-годишен завинаги, или
    б) хора които са се научили да натрупват идентичност слой по слой, без да изхвърлят нищо от миналото.
    И примерно и като 50-годишни мениджъри или преподаватлеи под този слой имат много други, включителни такъв на младок искренно кефещ се на Сик енд Дистрой. И този младок вътре в тях си остава жив завинаги.

    Въобще дори на 20-годишна възраст имаш два груби вида металюги: "аутлоу бандит" и "културка читател".
    За единия да си метъл значи да съвпадаш с пролетарските патриархарни ценности--т.е. да къркаш много, да скачаш на бой, да караш кола/мотор като свиня, и ако може да имаш и проблем със закона.
    (този или после ще се превърне в чалгар, или ще си остане завинаги на психическо ниво 15-годишен комплексар. 1 от 10 ще надскочи ограниченията си и ще стане готин човек. Също така този тип "протест" се канализира най-добре от режими като този на Путин, защото на "мъжкарския бандит" само му дай по-голям шеф да го погали по главата и да го похвали--и вече всички концерти стават "Слава Росии")

    За другия да си метъл значи че като чуеш тази музика душата ти пее и те пренася в светове подобни на тези в които те пренася добра книга или филм, но по по-директно емоционален начин.
    (този или стане поп-естрада фен като порасне, или просто ще почне да добавя все повече други музикални жанрове към първоначалното ядро. Този тип металист може да стане и супер свестен и дори успешен човек, или психар практикуващ Кали Хаос Сатан Йога дето ако си облечен в латекс и акаш върху хамстери, вселенски астрални истини ти се откриват и пр. Част от тези вторите после пишат теоретични трактати за народност и дух, а първите--мъжкарчетата--ги четат и се надъхват. Кръговрат на веществата, един вид.)

    Впрочем в много страни тези които просто имат нужда от шумна музика, блъсканица, и "мъжкареене" отдава ги засмукаха всякакви "кор" стилове, а традиционен метъл все повече се свири и слуша днес от отнесени книжни типчета и типки.

    Периодично някой дебил гледа някой хърбав скандинавски зубър с цайси пеещ примерно за кръв и стомана и под сурдинка хихика "тоя ли ще ми пее тия неща, па аз тоя с два пръста вратлето ще му извия" -- без да осъзнава че става в този момент равен на стандартния плебей от средновековието, който като чуе артист да рецитира или пее арията на убиец, примерно, намразва актьора и иска да се качи на сцената и да го набие за да "спаси" актрисата която играе неоправдана графиня примерно.
    Никакво умение да се разграничи ролята която поема изпълнител на сцената, и човека зад нея.

  32. 32 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    [quote#27:"von_seeckt"][/quote]

    Е, сигурно колегата го казва в смисъла в който първия Слеър е "ранен Венъм+ранен Мейдън" и има само едно парче, от което ще израстне истинският индивидуален стил на Слеър--Блек Меджик.
    Та, ако броим Венъм за блацк, то да, първия Слеър си е олд-скуул блек, и то по-агресивен от този на Венъмците. В смисъла в който и първия Содом някои го водят за блек.
    ...На мен лично също първия Слеър най ми харесва, Крионикс е едно от най-добрите хеви парчета на десетилетието, но не мога да отрека че от гледна точка на фен на "истинските Слеър", първия албум е по-скоро едно подготве, в което "истината" си личи само в Блек Междик и секунди излбици тук-таме в другите парчета.

  33. 33 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    До коментар [#27] от "von_seeckt":Какъв ли?! Ето такъв:https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Metal_ (Venom_album)https://www.youtube.com/watch?v=W4TmjEyZNjs
    —цитат от коментар 30 на DL


    Не ставай смешен. Блек метъла е вид музика, т.е. специфичен начин за свирене, а не литературна тема. Гледам, че някой разбирачи включват към блека дори Holy Moses, щото имали демо Black Metal Masters. Толкова за Веном и блек метъла.

  34. 34 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    Блек металът си е типична скандинавска музика и оттам идват и най добрите му представители.

  35. 35 Профил на DL
    DL
    Рейтинг: 213 Неутрално

    "Та, ако броим Венъм за блацк"

    Някой не е съгласен с коментара ми, явно не е погледнал първия линк.
    Ако ще спорим кой какво брои - ще стане безсмислена разправия, затова цитирам от линка:
    Black Metal
    Studio album by Venom
    Released: 1 November 1982
    Recorded: 1982
    Studio: Impulse Studios in Newcastle, England
    Genrе: Thrash metal black metal

  36. 36 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1550 Неутрално

    До коментар [#24] от "von_seeckt":

    щот не съм метъл, затова

  37. 37 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    "Та, ако броим Венъм за блацк"Някой не е съгласен с коментара ми, явно не е погледнал първия линк. Ако ще спорим кой какво брои - ще стане безсмислена разправия, затова цитирам от линка:Black MetalStudio album by VenomReleased: 1 November 1982Recorded: 1982Studio: Impulse Studios in Newcastle, EnglandGenrе: Thrash metal black metal
    —цитат от коментар 35 на DL


    Цитираш, ама не мислиш. Траш и блек са абсолютно различни направления.

  38. 38 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1550 Неутрално

    До коментар [#28] от "betona":

    ами на факта, че са душевни инвалиди, те отговарят, че съм музикален инвалид.. Нека се посмеем дружно :)

  39. 39 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    Веном свирят някакъв примитивен, шумен, спиид метъл с пънкарски моменти.

  40. 40 Профил на vlado1978
    vlado1978
    Рейтинг: 565 Неутрално

    До коментар [#33] от "von_seeckt":

    Не е точно така. Блек метълът е съчетание между начина на свирене и текствоете на самите песни (основно за сатаната и окултното - нещо, характерно и за дет-а, затова и самата разлика е доста тънка в текстово отношение). За непретенциозния слушател разликата между блек и траша е клавирите и по-музикалното звучене в блека, съпроводено с крясъци, срещу много твърдите рифове и така нареченото грухтене при дет метъла. В първия си албум самите Slayer казват, че са повлияни от Venom, които пък се водят за едни от родоналчалниците на блек-а.

  41. 41 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    [quote#33:"von_seeckt"][/quote]

    Абе и тук е мазало, колега. Примерно да, за мен "истински блек" означава имено размазани балалайкови рифове, скорострелни барабани, хриптене на агонизиращи вещици, праволнеийни минорни тремолни мелодии и пр.

    И наистина това се появява в Скандинавия в началото на 90-те, почти изцяло дело на черно-книжника Юронимъс който си има ясна стратегия, и дори убеждава Дарк Троун и Имортал да се откажат от своя ранен дет метъл саунд а да пробат блек метъл според неговите революционни критерии -- но в крайна сметка отива твърде далеч, почват едни сектантски Чарлз Менсънщини, и за кулминация отнася нож от Бурзумеца. Както и да е--преяли мухоморки и начели се с окултна литература 19-20 годишни пикльовци от Скандинавия напипват в астрала още една територия в музиката и я правят достъпна за всички желаещи--вечна слава, каквито глупости други и да са правили.

    Това е блек. Обаче по света, насред музикалните критици и изследователи, всичко това се води "Втората Вълна на Блека", подобно на това как Мейдън са "Втората Вълна на Хеви Метъла", макар интуитивно ни се струва че напротив, те го избретяват този стил. А "първата вълна" на блека според международните класификации са именно Венъм, Батори, ранен Содом, Селтик Фрост, осемдесетарски Семаел, и бразилците Саркофаго, които на моменти доста се доближават до това което после ще направят скандинавците.

  42. 42 Профил на DL
    DL
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#27] от "von_seeckt":
    "Еее..пак малко се умеши. Какъв блек метъл 1983????"
    До коментар [#37] от "von_seeckt":
    "Цитираш, ама не мислиш. Траш и блек са абсолютно различни направления."
    Какво има да мисля?! Как на черното да кажа бяло?!
    Блек мѐтълът (на английски: Black metal в превод Черен метъл) е подстил на хеви метъла,[1] възникнал при прехода от дет и траш метъл звученето от 70-те и 80-те години на 20 век към по-бърз и агресивен тип музика. Тестовете в този жанр се дълбоко ангажирани с окултизъм, сатанизъм и езичество. Има множество препратки към старите религиозни вярвания в Норвегия. Понякога лириката целенасочено пропагандира нациска идеология.[1]

    През 80-те години някои траш метъл банди създават идеята за стила и през 1982 година английската спийд метъл група Venom издава албума си „Black Metal“. Други подобни групи са Bathory, Celtic Frost и Hellhammer, които са част от т.нар. Първа вълна. Втората вълна се появява в началото на 90-те години и се състои главно от норвежки банди като Mayhem, Burzum, Darkthrone, Immortal и Emperor.
    https://bg.wikipedia.org/wiki/Блек_метъл
    Black metal is an extreme subgenre of heavy metal music. Common traits include fast tempos, a shrieking vocal style,[7][8][9] heavily distorted guitars played with tremolo picking, raw (lo-fi) recording, unconventional song structures, and an emphasis on atmosphere. Artists often appear in corpse paint and adopt pseudonyms.

    During the 1980s, several thrash and death metal bands formed a prototype for black metal.[2] This so-called first wave included bands such as Venom, Bathory, Mercyful Fate, Hellhammer and Celtic Frost.[10] A second wave arose in the early-1990s, spearheaded by Norwegian bands such as Mayhem, Darkthrone, Burzum, Immortal, Emperor, Satyricon and Gorgoroth. The early Norwegian black metal scene developed the style of their forebears into a distinct genre. Norwegian-inspired black metal scenes emerged throughout Europe and North America, although some other scenes developed their own styles independently. Some prominent Swedish bands spawned during this second wave, such as Marduk, Nifelheim and Dark Funeral.[11]
    https://en.wikipedia.org/wiki/Black_metal

  43. 43 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    До коментар [#42] от "DL":

    Нали ти казах. С цитиране само не става, трябва слушане и мислене. Хайде чуй първия албум на Bathory, доста е кратък, и ела пак да си говорим пак за блек метал.

  44. 44 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 2220 Неутрално

    Блек металът си е типична скандинавска музика и оттам идват и най добрите му представители.
    —цитат от коментар 34 на von_seeckt


    Коментариите под темата за Брус Дикинсън ми станаха интересни. Наистина Дикинсън заслужава внимание. Пиша това като почитател на рок музиката от самото начало на 70-те и ми е малко трудно да се ориентирам в последвалото жанрово роене и раздробяване. В крайна сметка класифицирането, толкова ли е важно?
    И един поздрав от мен:
    https://www.youtube.com/watch?v=kkihaICItis

    До коментар [#34] от "von_seeckt":

  45. 45 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    И още нещо, Celtic Frost и Hellhammer е една и съща банда. В стилово и музикално отношение между нея Bathory и Venom няма абсолютно нищо общо. Е как тогава 3 различни неща могат да се слагат в един кюп? Мислете еиййй.

  46. 46 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    [quote#44:"gmbh"][/quote]

    Ами не е! Големите групи не принадлежат към определени стилове, а ги създават.

  47. 47 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 976 Неутрално

    До коментар [#44] от "gmbh":

    Мерси за поздрава, макар да не съм голям фен на Тони Мартин. Няма по голям от Дио!!!

  48. 48 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    До коментар [#38] от "Митев":

    като отвори дума за смеха та се сетих...всъщност това е едно от слабите места на тая музика: липсата на смях и цялята тая тотална сериозност. макар че казвам това като чалга фен: може би има и смях, а вероятно и ирония, за иронията съм почти сигурен. но колцина я забелязват? а бе не знам, самво от чалга отбирам и то не много.
    но трябва да се признаи, че стана нормален що гозде разговор под тая статия, поразговориха се тука метъл феновете, големи скици са, да не очаксва човек :). е то благударение и на тва че ние не им развалихме седянката както убикновено става когат някои не е сагласен с друг, но нали ние сме ора приатни :).



  49. 49 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    До коментар [#31] от "patilanskomeze":

    мерси, патиланец (г-не патиланско мезе) за отговора. освен сичко друго е и много забавен :). .

  50. 50 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1124 Весело

    До коментар [#9] от "von_seeckt":

    Като се замисля, за мен изкачиха върха с Powerslave.

  51. 51 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    Два добри откъса от книгата.
    1: Как музикалния инжинер Мартин Бърч научи като един стар сенсей Дикинсън какво е наистина да бъдеш хевиметъл певец:
    "Consider the opening sequence to ‘The Number of the Beast’. Before the blood-curdling scream à la ‘Won’t Get Fooled Again’ is an almost whispered intro building into the climactic shriek. It’s not very high and it’s physically undemanding. I thought I could polish it off in a few takes and move on to being loud and bombastic.
    Martin, Steve and I spent all day and all night on the first two lines. Again and again, until I was so sick of it I threw furniture against the walls in frustration, taking big lumps out of the damp plaster in the half-completed kitchen.
    We took a two-hour break. I sat glumly with a mug of coffee. Martin was positively chirpy. Bastard, I thought.
    ‘Not so easy, eh?’ he grinned. ‘Ronnie Dio had the same problem on “Heaven and Hell”.’
    My head, which ached, and my eyes, which ached, started to pay close attention. ‘Like, how?’
    ‘Well, he came with the same attitude as you. Let’s bash this one out. And I said to him, “No. You have to sum up your entire life in the first line. I don’t hear it yet.”’
    Of course, I know the song. The opening line.
    ‘Your whole life is in that line,’ said Martin. ‘Your identity as a singer.’
    Dimly, I started to see the difference between singing a line and living it.
    I went for a walk around the rest of the studio. It was deathly quiet, no musicians around. The silent drum kit, the guitars lying around and the faint odour of dust roasting on the valves that were still switched on in the amplifiers.
    ‘I left alone, my mind was blank. I needed time to think to get the memories from my mind …’
    And that’s who I was when I went back to the microphone. ‘Just what I saw, in my old dreams …’ and so it went on. It was like Martin was a can-opener, and I was the can of beans.
    Once the crack had appeared in my self-constructed dam, the flood happened. The wall I built was my ego. Everyone needs one, especially if you want to own 100,000 rock fans, but you don’t bring it into the studio. What possesses you in the studio should be the song, like a film that unfolds before you."

    2: Преди Мейдън със Самсон--кой какво друса (откритие по време на първата обща репетиция).

    "There was a light white crusting on the tip of Chris’s nose. He was unusually active, being as he was fairly languid under control conditions.
    Paul, on the other hand, was carefully rolling one of several joints using resin crushed atop tobacco removed from a Marlboro cigarette. This, plus a new echo machine, made for pleasant interludes of overlapping feedback that went on for several minutes.
    Barry, or Thunderstick, as he had named himself, was wearing a blue boiler suit. As the engine room of the band on the drums, he didn’t seem to be his usual bouncy self. This, I discovered, was because he had washed down a handful of downers with his pint. After half an hour or so, we launched into a number: stoned guitar, speeding bass and a drummer on downers periodically losing consciousness and threatening to fall off his drum stool backwards. Fortunately there was a wall behind that prevented this, and which meant he would suddenly wake up and thrash his kit much faster, as if to make up for lost time."

  52. 52 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    интересно кво ли мисли по вапроса дебелиа?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK