Деян Суджич: "Дизайнът няма граници и принадлежност"

Деян Суджич: "Дизайнът няма граници и принадлежност"

© Даниел Ненчев



Деян Суджич е директор на Музея на дизайна в Лондон от 2006 насам. Офицер е на Ордена на Британската империя. През 2002 е куратор на Венецианското биенале за архитектура. Главен редактор на списание Domus между 2000 и 2004. Автор е на книги за дизайн и архитектура като: The Language of Things (Penguin, 2008), Norman Foster: A Life in Architecture (Orion, 2010), Shiro Kuramata (Phaidon, 2013), B is for Bauhaus (Penguin 2014). Последната му книга е The Language of Cities (Penguin, 2016).


В България Суджич изнесе лекция на тема "Бъдещето на дизайна" в серията от събития "Дизайнът е" на пространството за дизайн, иновации и култура - "Генератор" и "Студио Комплект". Пред "Дневник" Деян Суджич говори за дизайна като възможност за разбиране на света и инструмент за неговата промяна.


Казвате, че дизайнът ни помага да разберем какво се случва в света. Как дизайнът може да ни помогне в осмислянето на социални феномени като вашия Брекзит, избирането на Тръмп, сирийския конфликт, бежанските кризи?




- Не бих казал, че дизайнът е отговорът на всички световни проблеми, но ни помага да изследваме въздействието на социалните медии например. Либералните демократи винаги са вярвали, че социалните медии по някакъв начин са били сила за добро, че подкрепят прозрачността и промяната. Но разбрахме, че могат да се използват и по друг начин. Социалните медии в известен смисъл ни върнаха в период като Средновековието, когато тълпата управляваше. За мен Twitter е нещо като дигитален линч от тълпата.


Това е начин, по който всички видове слухове, теории и конспирации се преплитат по начин, който ни праща назад, а не в бъдещето. Изследването на въздействието на дигиталния свят ни помага да разберем накъде се движим и как се оформя светът. Това, което описвате - национализмът, бежанската криза - това не са въпроси, на които дизайнът може да отговори лесно, въпреки че се случват удивителни неща в тази посока и в нашия музей.


Помолихме различни дизайнери и архитекти от цял свят да разгледат някои от проблемите, които ги притесняват. Нарекохме проекта "Страх и Любов". Една от работите бе на испански архитект, който изследваше как дигиталната комуникация променя личното пространство. Как сирийските бежанци са използвали приложението за гей запознанства Grindr, за да намерят път от сирийския бежански лагер в Турция до брега на Франция, опитвайки се да стигнат до Англия. Не казвам, че това е добро или лошо, но е забележително до какво водят тези промени и явления. Същият артист разглеждаше и как се променя начинът, по който се запознаваме с нови хора. Физическото пространство вече не е необходимо условие за среща.


Стив Джобс изобрети смартфона само преди 11 години. И това устройство промени всичко. Това е добър пример как един-единствен дизайн проект може да промени света. Това е по-скоро оптимистичен факт, защото е знак, че всичко може да бъде подобрено, или е песимистичен факт, защото всичко е постоянно променящо се и несигурно?


- Не можем да отхвърляме промяната, можем само да я изследваме. Промяната със сигурност се случва все по-бързо и по-бързо, понякога е твърде рано да се прецени дали води до нещо положително или до нещо отрицателно. От една страна е шокиращо и разточително да сменяме мобилните си телефони всяка година и батериите да се изхвърлят в пустинята в Чили и да причиняват екологични щети. От друга страна обаче, вече нямаме нужда от фотоапарати, от книги, от музикални уредби, дори от магазините, в които се купуват всички тези неща, т.е в крайна сметка консумираме по-малко и спестяваме ресурси. Но още няма достатъчно изследвания, които да измерят въздействието от всички тези явления, но е интересно да ги следим и да говорим за тях.


Да, днес дизайнът мигрира от материалния свят към нематериалния. Например клавиатурата е на път да изчезне заради гласови асистенти като Alexa, Siri, Bixby и пр. Какъв знак е това?


- Клавиатурата все още не е мъртва, но със сигурност постепенно ще излезе от употреба с навлизането на гласово активираните системи и това радикално ще промени начина, по който общуваме помежду си. По същия начин, по който музикалната индустрия едно време е била тотално зависима от плочите и изискването на всяка страна на винила да има по шест парчета и хората са възприемали музиката само по този начин и в тази последователност. Това, разбира се, вече не е така. Какво ще се случи с литературата, с романите с изчезването на клавиатурата? Как ще се пишат книги, като ги изговаряш? Може би поезията е вид изкуство, което ще има по-дълъг живот.


Деян Суджич: "Дизайнът няма граници и принадлежност"

© Радина Генчева


Дизайнът обикновено има конкретни рамки и форми. Но също така, добрият дизайн не познава граници. Например дизайнът на банкнотите. Дизайнът на парите е глобален, универсален език. Но можем ли все пак да определим границите на добрия дизайн?


- Какво разбирате под определението "добър дизайн"? Дизайн, който харесваме, или такъв, който има някакви морални стойности? Например, ако някой изобрети начин за филтриране на вода, така че да става за пиене, това би бил стойностен и морален дизайн. Автомат "Калашников" е ефективен, евтин, всеки може да го ползва, на него може да се разчита и има дълъг живот - всички тези неща са в сила и за добрия дизайн. Но може и да убива хора и тогава се питаме "кои хора убива" и започваме да боравим с понятия като добро и лошо. Затова не използвам думата добро пред дизайн. Но със сигурност дизайнът няма граници и принадлежност.


Според мен няма такова нещо като британски дизайн, има дизайн, създаден във Великобритания, и дизайн, който се опитва да придаде усещане за Великобритания. Ако вземем един автомобил "Бентли", за него се смята, че е въплъщение на британския дух, но той е произведен в немски завод и проектиран от бразилец и белгиец. Дизайнът се използва за създаване на идеята за нещо и банкнотите са добър пример за това, защото повечето държави имат своя собствена валута и чрез дизайна на парите искат да пресъздадат нещо характерно за държавата. При комунизма например на банкнотите се изобразяваха национални герои, работници и селяни. При посткомунизма, разбира се, бъдещето означаваше да погледнем към по-старите времена и така по банкнотите се появиха бароковите композитори и учени от 18 век. В този случай дизайнът е език и знак, който не всички осъзнават и разбират, но той е тук и носи смисъл.


Какъв ще е дизайнът на бъдещето?


- Изкуственият интелект е много важен и много от човешките дейности ще станат излишни. Програмите всъщност могат да предскажат здравето на хората по-добре от лекар. Машините могат да дават диагнози. Мисля, че финансовият свят също се променя много бързо. Дигиталните промени ще направят традиционното банкиране много различно. Може би банките напълно ще променят формата си. Мисля, че биоинженерството също е важно, че хората ще могат да се намесват в ДНК-то си и да се справят с медицински проблеми. Има много положителни неща на хоризонта. След това идва фактът, че иновациите ще отнемат работни места. И се питаме - ще станат ли хората по-нестабилни и по-несигурни? По-тревожни? Ще могат ли да се справят с толкова бърз темп на промени?


Деян Суджич: "Дизайнът няма граници и принадлежност"


Днес дизайнът е повече функционалност или повече изкуство?


- Функция е дума, която хората са използвали за дизайна много дълго време, защото са се основавали на идеята, че ако анализират проблема достатъчно внимателно, тогава ще намерят правилното решение, а то също ще бъде и красиво. Това произтича от наблюдението на предмети, които са направени от занаятчиите преди много време и с годините са били усъвършенствани отново и отново, докато станат префектни. Вземете например изящните японски ножове или ските, или кануто - все предмети, които адресират технически проблем и постепенно са направени така, че по тях да няма нищо излишно и в крайна сметка да се получи нещо наистина функционално.


Но функцията има и емоционална страна. Един ръчен часовник например - работата му е да показва времето. Но това не е основната му задача. Функцията му е да го носиш с гордост на китката си или да бъде красив подарък. Така че повечето предмети имат този двоен смисъл, не просто да бъдат функционални. Искаме вещите ни да ни карат да се чувстваме добре, да изразяват кои сме, да ни напомнят за специални моменти от живота ни, да ги подаряваме на хората, които обичаме.


Да разширим въпроса в конкретика. Когато говорим за добър дизайн – кой вид дизайн е по-добър – емблематичният Chair One на Константин Гърчич или сокоизтисквачката-паяк на Филип Старк?


- Лично аз намирам, че Константин винаги провокира с изненадващ дизайн, той е по-близо до изкуството от повечето дизайнери. Той има сложно разбиране по темата и въпреки че не бих описал всяка негова творба като красива, работата му винаги е интересна. Мисля, че той говори на хората, които имат грамотност по отношение на дизайна. Докато Старк е по-скоро артист, който може да забавлява по-широка аудитория. Може би се повтаря малко, но е много добър да прави готини неща.


Кажете ни повече за връзката, която виждате между дизайна на автомобилите "Ферари" и изкуството на Джеф Кунс.


- Хората, които си купуват "Ферари", не го правят, за да ходят от вкъщи до офиса. Това не е практично средство за придвижване в града. Купуват го, защото го намират за красиво, за вълнуващо, за изключително добре направено технически. Защото има изключителен двигател, който може да им създаде вълнуващи емоции и енергия. Лично мен това не ме привлича, но тези неща се правят в много малко бройки и имат колекционерска стойност. Колкото и да е удивително, хората колекционират ферарита.


Това е много близо и до начина, по който се консумира съвременното изкуство. То не е функционално, няма полза от него, но го гледаме и се надяваме да си обясним някои неща от света, които не са част от ежедневието. То е един вид магия, почти религиозно преживяване. Удивителното в изкуството е как с едно докосване или дори не само с докосване, а само с идеята си, артистите преобразяват обикновени предмети в нещо специално точно както навремето са възприемани свещените реликви.


Начинът, по който Кунс прави своите произведения, е различен от обичайния за изкуството начин. Той работи по-скоро като дизайнер. Има хора в неговото студио, които рисуват много точно това, което ще бъде произведено във фабриката, и техниките приличат много на техниките, които се използват за дизайна на един автомобил. И начинът, по който оценяваме това произведение, е близък до начина, по който оценяваме дизайна на един автомобил - доколко е съвършена формата. Затова за мен Кунс е нещо като "Ферари".


Деян Суджич: "Дизайнът няма граници и принадлежност"


Като говорим за транспорт, какво мислите за иновационния дизайн на Hyperloop, идеята на Илън Мъск за свръхскоростно придвижване?


- Днес е време на бързи промени, в което много млади хора стават изключително богати чрез разбиване на конвенционалната идея за това как правиш бизнес и как го комуникираш. Това са хора, които смятат, че са супергерои, които вярват, че всичко е възможно, независимо дали става въпрос да отидем до Марс, да живеем 1000 години или да изкопаем тунел с вакуум в него, чиято цел е да ви отведе от Ню Йорк до Лос Анджелис за един час. Може да ме наречете старомоден, но не вярвам, че това ще се случи.


Обаче това лято близо до Музея на дизайна в Лондон ще се случи нещо друго - проектът на Кристо - "Мастаба", предназначен за езерото Серпентина, плюс изложба в едноименната галерия. Ще отидете ли?


- О, да, най-великият български артист. Кристо е изумително явление, защото неговата работа, от една страна, е много рядко изкуство, но, от друга, успява да плени въображението на обикновените хора. Работите му се възприемат толкова лесно и затова трябва да му се възхищаваме. Трябва да кажа, че бях изненадан, че Кралският парк ще позволи тази намеса в средата, но все пак ще е временна инсталация. Виждал съм работата на Кристо в Сентрал парк в Ню Йорк и беше чудесно. Видях опакования Райхстаг, макар да смятам, че рисунките по този проект бяха по-въздействащи. По-грандиозните му схеми малко ме притесняват, например това, което е планирал за Гранд каньон, ако се случи, много хора се опасяват, че ще има много отпадъци и замърсяване.


Кажете ни повече за новата сграда на музея ви в Commonwealth Institute.


- Музеят на дизайна в Лондон е основан през 80-те години като малък проект, намирахме се в една малка сграда на река Темза близо до моста Тауър в един бивш бананов склад, където са се стоварвали банани от Карибите още зелени и са били складирани, докато узреят. Бяхме малък музей, нарочно изглеждахме като трафопост - с плосък покрив и бяла фасада. Но решихме, че е време да се преместим в по-голям дом, където да посрещаме повече гости и да е по-представително. Намерихме тази сграда, която беше модерна, но развалина, бившият Институт на Британската общност, който е бил изложбен център и лондонска база за всички държави от Общността и бившата Британска империя. Сградата е била в стила на времето си, с този внушителен бетонен покрив, дори с лека балканска комунистическа атмосфера.


Но когато я открихме, сградата течеше, покривът пропускаше, изолацията беше много зле и нашият архитект Джон Посън, който мнозина определят като минималист, успя да създаде този прекрасен интериор в бетонна обвивка. Получи се една нова сграда вътре в старата, която е по-добра от оригиналната и по-добра от това, което щеше да бъде, ако бяхме построили нещо от нулата. А за първите 15 месеца имаме 1 милион посетители. Мисията ни е да покажем на всички колко вълнуващ може да бъде дизайнът и се радваме, че успяваме да го направим в новата сграда.


Споменахте балканска архитектура, какъв е езикът на град София според това, което видяхте? Последната ви книга се казва "Езикът на градовете".


- София е град с толкова много пластове и човек вижда целия ход на историята в нейната архитектура. Първо са останките от римските градове, след това паметниците от Османската империя, отгоре са пластовете от началото на българската държава, след това виждате комунизма и накрая посткомунистическия период - цялата история може да се прочете тук.


И какво за посткомунистическия период? Можем ли да говорим за "дизайн" в него?


- Отнема време, за да се изгради нов глас и нов език. В посткомунистическа Москва това се нарича "Дивия изток", където имаше бум на агресивен капитализъм и много резки промени. Но София всъщност изглежда изненадващо спокоен град.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10842 Неутрално

    Индустриален дизайн или дизайнът сам по себе си. Първото остава, второто е забравено в някой музей

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1286 Неутрално

    "Стив Джобс изобрети смартфона само преди 11 години. И това устройство промени всичко."

    А пък World Wide Web е изобретена преди 30 години и както се вижда не е променила много (поне Даниел Нечев още не се е научил да я ползва).
    Мобилните смартфони се продават под името "смартфони" още от края на 90-те, а въобще думата SmartPhone идва от един стационарен модел на AT&T от началото на 90-те. И телефоните с операционни системи съществуват доста преди появата на IPhone. Дори имаше телефони с камера - наричаха се камерафони и те снимаха даже видео, докато първите три версии на Айфон не можеха да го правят.
    Стив Джобс нищо не е изобретил, а просто промени дизайна.

    За да дискутирате тенденциите, трябва да имате поне малко обща култура, Нечев!

  3. 3 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5064 Неутрално

    До коментар [#2] от "tamada":

    А какво да кажем за твърдението, че първият пласт на София е от римско време, с което се изтриват 5000 години предишна история на този древен град?

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  4. 4 Профил на 1_april
    1_april
    Рейтинг: 1062 Неутрално

    Теми от изкуство, дизайн , култура са наистина подходящи за четива през уикенда.

    Интервюто беше приятно, като на места въпросите даже бяха по-добри от отговорите. Можеше да бъде по-добре илюстрирано, а калашника да бъде заменен с някой друг обект, с не чак толкова -"добър " дизайн....

  5. 5 Профил на artdaisy
    artdaisy
    Рейтинг: 240 Разстроено

    Както винаги, в коментарите преобладава ограниченото мислене...
    Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак. Аман от графомани...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK